Предишната тема :: Следващата тема |
Автор |
Съобщение |
Emilia Nikolova Потребител
Регистриран на: 11 Апр 2007 Мнения: 8
|
Пуснато на: Сря Юли 04, 2007 7:56 pm Заглавие: Насилие ли е ... |
|
|
Как може да определим арогантното, агресивно, грубо и високомерно отношение на осиновено дете към родителите му и по специално към майка му?
|
|
Върнете се в началото |
|
Мариана Site Admin- Педагог

Регистриран на: 02 Яну 2007 Мнения: 3257
|
Пуснато на: Чет Юли 05, 2007 1:48 pm Заглавие: Здравейте! |
|
|
Въпросът е зададен много общо, не става дума на каква възраст е детето, знае ли че е осиновено, как му е поднесена тази новина, каква е емоционалната връзка с осиновителите му, как е било възпитавано!?_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
 |
|
Върнете се в началото |
|
Ivanka Zaharieva Психолог
Регистриран на: 05 Яну 2007 Мнения: 115 Местожителство: Димитровград, London
|
Пуснато на: Чет Юли 05, 2007 2:53 pm Заглавие: Насилие ли е ... |
|
|
Не мога да разбера такъв въпрос, моля по-конкретно...
|
|
Върнете се в началото |
|
Emilia Nikolova Потребител
Регистриран на: 11 Апр 2007 Мнения: 8
|
Пуснато на: Пет Юли 06, 2007 8:37 am Заглавие: "Насилие ли е... |
|
|
Здравейте и благодаря за вниманието!
Детето е осиновено на 1 година. Родителите му обясняват това на четвъртата му година. Няма емоционален срив. Привързаност и обич има и от двете страни. Училищните години минават добре до 10 клас, когато се отключват тези прояви.Появява се желание да се открие рождената майка. Родителите помагат, съдействат, разговарят обгръщат с доверие детето си. То обаче смятя това за фалш. Чувства се предадено, въпреки че му е казвано, че то е избрано, а не е изоставено.
Семейството - хора с много добри финансови възможности, образовани, единият родител - педагог, и сега обичта продължава и не знае как да си върне времето," в което са се разбирали дори само с поглед" - както ми споделя. Детето не желае да посети психотерапевт с родителите.Желае да се раздели с родителите си като навърши 18 години.
|
|
Върнете се в началото |
|
Ivanka Zaharieva Психолог
Регистриран на: 05 Яну 2007 Мнения: 115 Местожителство: Димитровград, London
|
Пуснато на: Вто Юли 17, 2007 8:40 am Заглавие: Насилие ли е ... |
|
|
Много се извинявам за закъснението в отговора. От това, което пишете, разбирам, че родителите са подходили правилно по всички правила на възпитанието. Но майката, която е педагог много добре знае, че 10 клас, а това можеше да се случи и по-рано са критични възрасти, където поведението на децата се дирижира от техните емоции и чувства, а не от логиката и разума. Това също така е възрастта, когато децата се опитват и го правят, манипулират родителите си, дори умеят да им впишат и чувство за вина. Това дете е успяло да направи точно това, да вменява вина на родителите си, но това го правят и не осиновените деца, така че това не е проблем, а ситуация която е много трудна и изисква много търпение. По въпроса за това, че иска да намери рождената си майка, имам специално мнение и то е следното: разбирам детето, че иска да познава майката, която го е родила, но тази, която го е отгледала е положила много усилия, безсънни нощи и много обич, не виждам причина да се впуска да помага за издирването на рождената майка. Тази жена, за да остави детето си сигурно е имала много основателна причина за това, ако съдбата пожелае ще ги срещне... Доколкото до репликите, че ще ги напусне като навърши 18 г., ако отиде да учи ще бъде далече от тях. Има едно нещо, което не мога да разбера как е започнало всичко? Това, което описвате са само фактите и крайния резултат, но този проблем е тлял много преди това, но ние като родители, не винаги сме достатъчно наблюдателни на детайлите. Това са идеите, които мога да споделя за сега, но ако имате още конкретни въпроси готова съм да ги обсъждаме. На родителите бих препоръчала една по-твърда позиция, която ще им запази самоуважението, да имат конкретни изисквания като отношение и поведение от детето, но същевременно да са много внимателни по отношение да думи, изказвания и много търпеливи.
|
|
Върнете се в началото |
|
rila Потребител

Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 51
|
Пуснато на: Пон Апр 21, 2008 1:32 pm Заглавие: Насилие ли е ... |
|
|
Възможно ли е забрана за излизания, вечерен час, друго ограничение на свободата да е в основата на проблема. Аз мога лично да съдя по моите съученички,приятелки и братовчедки тогава, да не говоря че много се и ожениха веднага след училище, за да "избягат на свобода" т.е. от родителски контрол. Малката ми сестричка също в тази възраст залитна доста, напук. В този етап хормоните играят доста лоши шеги.
Аз лично предпочитам психиатрите пред психолозите. Може би заради медицинскта им директност и малкото разтягане на думи. Цитирам диагнозата ми от преди 20 години: Проблема ви е незаетост и липса на секс.
|
|
Върнете се в началото |
|
Мариана Site Admin- Педагог

Регистриран на: 02 Яну 2007 Мнения: 3257
|
Пуснато на: Пон Апр 21, 2008 2:08 pm Заглавие: Насилие ли е ... |
|
|
Да не забравяме, че психиатрите са лекари и лекуват с лекарства мозъка, а психолозите лекуват с думи душата, различните специалисти са за различни ситуации. По темата: Имам въпрос, какво точно се случи и кога се скъса нишката?!_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
 |
|
Върнете се в началото |
|
Ivanka Zaharieva Психолог
Регистриран на: 05 Яну 2007 Мнения: 115 Местожителство: Димитровград, London
|
Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 6:15 pm Заглавие: Насилие ли е ... |
|
|
Всеки има право на лично мнение и избор на специалист.Има голяма разлика в работата на психиатъра и психолога.Лично аз работя съвместно с психиатър защото ако пациента има нужда от медикаменти ги изписва психиатъра, но психотерапевтичната работа е моя приоритет.
|
|
Върнете се в началото |
|
|