Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Съб Яну 13, 2007 9:09 am Заглавие: Аномалии в детското развитие |
 |
|
Аномалии в детското развитие:
http://www.moetodete.com/content/view/214/2/lang,bg
Болести на нервната система:
http://www.moetodete.com/content/view/96/66/
Речник на мед., псих. и педаг. понятия, които имат връзка с интелектуалното затруднение:
Агнозия
Нарушение на гнозиса в различна степен.
Аграматизъм
Недобра съгласуваност на думите в изречението по род и число, пропуски на предлози, частици,местоимения, неправилен словоред, продължаващи по-дълго от приетото за норма. В детската реч до приблизително 3-4-г.възраст този процес е обичаен и не се обозначава с понятието "аграматизъм".
Анамнеза
Метод на изследване в медицината, психологията и специалната педагогика, основан на събирането на сведения за появата, хода и лечението на дадено заболяване или състояние, което може да включи голям брой въпроси, свързани с цялостното развитие на индивида.
Аномалия/аномален
Отклонение във физическото или психичното развитие, което може да обхване и социалното функциониране на индивида като резултат от първичното отклонение.
Апраксия
Нарушение на праксиса в различна степен.
Асфикция /задушаване/
Състояние, при което достъпът до кислород е спрян или ограничен поради различни причини. Честа причина за астенизацията на детето и появата на различни проблеми в развитието му е асфикция по време на раждане, причинена от усукване на пъпната връв около врата на бебето.
Астения/астеничен
Психофизически тип, характеризиращ се с ниска степен на енергичност, повишена податливост на внушения, емоционална лабилност.
Атаксия
Некоординирани движения и неустойчива походка поради проблеми в регулиране позицията на тялото в пространството и посоката на движение на крайниците. Честа причина е увреждане в малкия мозък.
Атония
Силно намален или липсващ мускулен тонус.
Аутизъм
Генерализирано разстройство на развитието с начало в бебешка или детска възраст, характеризиращо се с изолация на децата, липса на емоционален отговор и на поведенческа промяна според социалния контекст, липса на творчество и фантазия, стереотипни модели на поведение и дейности, езиков дефицит и др. Освен т.нар.чист аутизъм, чиито прояви се различават още в ранна детска възраст, съществуват няколко аутистични синдрома / синдром на Аспергер, синдром на Рет.../, което дава основание да се разглеждат като съвкупност-аутистичен континуум. неговите рамки са много широки и от горната до долната граница има изключително големи разлики.
Болест на Тей-Сакс /=амавротична фамилна идиотия/
Вродено нарушение на липидната обмяна, което води до слепота, интелектуално изоставане и/или смърт в детска възраст.
Болест на Уилсън
Вродено нарушение на обмяната на медта в организма. Свободното количество мед се отлага в черния дроб, предизвикващо жълтеница, или в мозъка, водещо до интелектуална недостатъчност и напомнящо на паркинсоновата болест.
Висши психични функции
Гнозис, праксис и реч. Те са резултат от сложната интегративна функция на мозъчната кора и съзряване на централната нервна система, предполагащи натрупването на знания, информация и развитие на способността за обработката й, за изграждането на представи, понятия, развитието на процесите анализ, синтез, абстрахиране, асоцииране и др.
Гнозис
Способността за възприемане и опознаване на предметите и явленията по определени техни специфични качества и свойства. Видове гнозис: зрителен, слухов, стереогнозис, соматогнозис /опознаване на тялото/.
Детска церебрална парализа /ДЦП/
Непрогресиращо заболяване на главния мозък, увреждащо преимуществено отделите, свързани с движенията и положението на тялото в пространството. Обединяващото е парализа или пареза на един или няколко крайника, понякога и на говорния апарат. Незадължителен симптом е интелектуалната недостатъчност.
Дефектология
Остарял синоним на специалната педагогика. Наука, изучаваща особеностите и начините за обучение на деца и лица със сензорни увреждания /зрителни и слухови/, с интелектуална недостатъчност и с речеви нарушения. Съществува тенденция логопедията /занимаваща се с лицата с речеви нарушения/ да се диференцира като отделна наука, тъй като при речевите нарушения няма първично нарушени зрение,слух или интелект.
Електроенцефалография /ЕЕГ/
Метод за оценка на функционалната активност на мозъчната кора. Отчитането на активността на определени точки от нея /чрез електроди на различни места на главата/ открива колебанията в потенциалите им в определени честотни граници /от 0,5 до 30 херца/. Патологичната вълнова активност е индикатор на различни заболявания.
Ехолалия
Автоматично повторение на чуждата реч без да се разбира и да се влага смисъл в повторението.
Инфантилизъм
Физически и/или психически особености, характерни за по-ранна от хронологичната възраст на даден човек.
Интелект
Синтез между знанията и висшите психични функции, осигуряващ успешна адаптация на организма към средата.
Кинезитерапия
Медицинска наука, свързана с провеждането на терапия и превенция на заболявания чрез цялостен оздравителен комплекс от упражнения за раздвижване на отделни органи или цялото тяло.
Конгенитален
Вроден.
Коров център
Част от мозъчната кора, интегрираща дейността на множество мозъчни зони за осъществяването на определен вид дейност.
Международна класификация на болестите
Издаван периодично от Световната здравна организация списък и клинична картина на болестите, за да се унифицират названията и диагностиката им. Всяко ново издание се нарича ревизия. Последната ревизия е номер 10, приета преди повече от десет години. В България се работи по нея едва от началото на 2005 г.
Моторика
Вж. обща моторика и фина моторика.
Обща моторика
Грубите движения на цялото тяло и на крайниците - вървене, скачане, бягане, пляскане, махане...
Онтогенеза
Процесът на развитие в хронологичен план на отделния индивид. Проследяването на развитието на дадена функция или способност през онтогенезата дава информация за спецификата на този процес, за наличието на смущения, за приблизителното по време действие на рискови фактори и т.н.
Перинатален
Извършващ се по време на самото раждане. Перинатален период-времето на самото раждане.
Постнатален
Периодът след раждането.
Познавателни процеси /= когнитивни процеси/
Памет, внимание, мислене, способстващи с развитието си за опознаване на света.Те са в тясна взаимовръзка помежду си. Качества на вниманието: устойчивост, концентрация, превключване; Видове памет: механична, логическа, вербална, невербална, кратковременна, дълговременна; Същност на мисленето: интегративна функция, свързана със способността да се откриват проблеми, да се поставят цели, вземат решения и да се планира дейостта за решаване на проблема.
Праксис
Произволните/волевите/ действия - предметни /боравене с предметите, конструиране и др./ или символни /жестове/. Праксисът е динамичен стереотип, чието осъществяване е възможно при участие на висшите интегративни области на мозъка.
Пренатален
Период, започващ от забременяването и завършващ точно преди раждането.
Психомоторика
Термин, обозначаващ единството в развитието на моториката /движенията/ и психичните процеси. Те са в тясна взаимовръзка и изоставането в някой от тях може да доведе до изоставане в другите, стимулирането на един от тях води до стимулация на другите.
Рисков фактор
Фактор от околната среда или от екзогенно /от организма/ естество, който би могъл да доведе до нежелателни последици.
Симптом
Определена проява, характерна за дадено заболяване. Няколко симптома образуват клиничната картина на всеки синдром. Например изолирането в свой собствен свят, недоразвитата реч, ехолалията, натрапчивото поведение и др. са симптоми, характеризиращи синдрома аутизъм.
Синдром
Съвкупност от специфични патологични черти /симптоми/, обединени с общо название, например синдром на Даун, характеризиращ се със следните симптоми: недоразвитие на ендокринните органи,вродени сърдечни пороци, нисък ръст, несъразмерност на частите на тялото и др.
Синдром на Аспергер
Разновидност на аутизма, характеризираща се със социална отчужденост, липса на интерес към другите хора, отдаденост на конкретен проблем /например туристически карти, автобусното разписание и др./.
Синдром на Даун
Група хромозомни заболявания /тризомия 21, транслокационен тип, мозаичен тип/ със сходна клинична картина. Характеризира се с недоразвитие на ендокринните органи, неправилна конфигурация на сърцето, вродени сърдечни пороци, стомашно-чревни аномалии. Ръстът е нисък, частите на тялото-несъразмерни. Лицето е широко, челото-плоско, очните цепки са стеснени и разположени косо, което придава специфичен вид на всички имащи този синдром; езикът е удебелен. Наблюдава се хиперсаливация. Характерна е общата тромавост на движенията. Има интелектуален дефицит в различна степен.
Синдром на Едуартс
Синдром, причинен от тризомия на 18-та хромозома, при който детето се ражда с множество вродени аномалии, включително нарушение на интелекта.
Синдром на Рет
Заболяване, засягащо само момичета, при което се наблюдава стереотипно поведение, социални отклонения, често е нарушен интелекта. Включва се в аутистичния спектър.
Синдром на Търнър
Генетично заболяване при момичета, причинено от липсата на една от половите хромозоми. Характеризира се с безплодие поради липса на яйчници, нисък ръст, нарушение на интелекта.
Синдром на чупливата Х-хромозома
Генетично заболяване, срещащо се по-често при мъжете и характеризиращо се с умствено изоставане /от умерена до тежка степен/, понякога в съчетание с хиперактивност и аутистично поведения. Често се наблюдават големи уши, широко чело, удължено лице и други.
Тремор
Треперене, засягащо предимно ръцете. Обикновено е симптом или на Синдрома на Паркинсон, или на увреждане на малкия мозък.
Хиперкинетичен синдром
Нарушение, чиято клинична картина се доминира от постоянна двигателна активност, непоследователност в извършването на дейностите и дефицит на вниманието. Придружаващите незадължителни прояви са: езиков дефицит, интелектулна недостатъчност, тикове, забавено познавателно развитие и др.
Хиперсаливация
Прекомерно слюноотделяне. Честа причина е лошият мускулен тонус на устните, езика и фаринкса.
Фина моторика
Диференцираните движения на пръстите на ръцете, необходими за извършване на дейности като писане, рисуване, плетене, изрязване...
Аномалии на развитието
Възможни са следните аномалии на развитието:
I. Деца с интелектуална недостатъчност
(степента на нарушението ссе измерва чрез стойностите на IQ - коефициент за интелигентност)
1. лека (слаба степен на умствена недостатъчност)
- 50-70 IQ - по-голяма част от тези деца са обучаеми, способни са да
овладеят учебния материал и основните училищни умения и навици.
Поведенческите, емоционалните и социалните им затруднения, както и
потребностите от лечение и подкрепа, са по-близо до хората с нормален
интелек, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка
умствена изостаналост. (органична етиология) Те усвояват речта със
закъснение, могат да водят разговори и да участват в клиничното
интервю; постигат пълна независимост в самообслужването. Основните
затруднения се наблюдават в училище. Имат проблеми с четенето и
писането.
2. умерена степен на умствена недостатъчност -
35-50 IQ - тази група деца могат да изградят професионални трудови
навици; те могат да упражняват обществено полезни дейности като
упражняват не сложни умения за ръчен труд. При тях развитието на
езиковата система протича бавно и постиженията им са ограничени.
Усвояването на навици за самообслужване изостава, трудно се развива и
двигателната им система. Необходимостта от контрол е постоянна. Малка
част от тях овладяват умения за четене, писане, смятане. Могат да
извършват практическа работа, но задачите трябва да бъдат внимателно
структурирани. Рядко достигат до независимо съществуване в зряла
възраст. Могат да общуват и да се включват в не сложни социални
дейности.
3. тежка степен на умствена недосатъчност - 20-35
IQ - тези деца трябва да получават системен и внимателен надзор. Имат
по-ниски показатели на успеваемост. Наблюдават се добре изразени
двигателни нарушения.
4. дълбока степен на умствена недосатъчност - под
20 IQ. Те имат крайно ограничени възможности. Повечето от тях са
неподвижни или с крайно ограничена подвижност; трудно се контролират;
преобладаваща е невербалната комуникация с тях. Силно снижена е
възможността им да се грижат за основните си потребности. Ето защо са
наложителни непрекъснати грижи и наблюдение.
Основни причини - в зависимост от времето на въздействие се делят на етиологични фактори настъпили преди раждането (н-р неблагоприятна наследственост или непълноценност на генеративните клетки на родителите; генни мутации, поради радиоактивни облъчвания или др; редица хромозомни аномалии - болест на Даун-поява на излишна 47 хромозома в ядрото на клетката и други вредни въздействия върху
майката- инфекциозни заболявания по време на бременността, тежки форми на грип, шарка, скарлатина, интоксикации с алкохол, наркотици и др. препарати); по време на раждането - свързват се предимно с
продължително или много бързо раждане. Тогава могат да се получат
различни травми, поради притискане на детето, задушаване; разкъсване на кръвоносни съдове, което води до кислороден глад и др. След раждането -предимно възпалителни заболявания на главния мозък през първите 3 години-менингит, енцефалит менингоенцефалит.
Генетични заболявания -разстройства на обмяната
(въглехидрати, мазнини, белтъци), мултисистемни аномалии - туберозна
склероза, неврофиброматоза.
Хромозомни заболявания - тризомия 21 (синдром на
Даун), тризомия 18 (синдром на Едуард), частична делеция на 5-та
хромозома, полови хромозоми - чуплива X хромозома, синдром на
Клайнфелтер - XXY, мултипленна X, Синдром на Търнар - XO.
Инфекции - рубеола, цитомегаловирус, токсоплазмоза, сифилис.
Интоксикации - фетален алкохолен синдром, лекарства.
Миграционни и структурни - хидроцефалия, spina bifida, хетеротопии.
Малформации - н-р микроцефалия.
Механични уврежданния -аноксия, увреждания при раждането или след него.
II. Деца със зрителни затруднения:
В зависимост от остротата на централното зрение,
децата със зрителни затруднения (ДЗЗ) се разделят на 2 групи: група на
слепите и група на слабовиждащите. Слепотата е явление при което
напълно отсъстват зрителни усещания или е запазено светоусещане и
незначително остатъчно зрение с визус от 0,04 на по-добре виждащото
око. Това се нарича практическа слепота. В нея се включват 2 подгрупи -
подгрупа на тотално слепите; подгрупа на практически слепите, които
имат значително способност за светоусещане.
Нарушенията на зрението, характерни за
слабовиждащите, представляват различни степени на недосатъчност на
неговата острота. Тук зрителният анализатор се използва като основно
средство за овладяване на учебното съдържание.
III. Деца с увреден слух
- във връзка със слуховите остатъци и състоянието на речта съществуват 4 основни групи деца с увреден слух:
1. глухи (рано оглушали) без речеви опит
2. глухи (късно оглушали) с известен речеви опит
3. слабочуващи с относително добро равнище на устната реч
4. слабочуващи с недоразвитие на устната реч
IV. Деца с нарушения на речта и езика
(виж нарушения на речта и езика)
Отклонения от нормалното психично развитие на детето:
Отклоненията от нормалното психично развитие на
децата се дължат на нарушения в работата на нервната система или на
редица фактори предизвикани от средата, в която се развива детето.
Отклоненията от нормалното психично развитие могат да се разглеждат в
контекста на следните заболявания:
V. Органични нервни заболявания
1. Хорея минор
- причинява се от възпалителен процес, обхванал
главния мозък на детето. При 60% от случаите се касае за ревматична
инфекция. Най-характерната проява на заболяването е нарушението на
двигателната координация. Болните неволно гримасничат, бутат всичко по
пътя си, късят, чупят. Обикновено са разсеяни, плачливи и
раздразнителни. Работоспособността им е силно снижена.
Болните са емоционално лабилни, затворени, себични, жестоки. Някои от тях имат намалена памет и халюцинации. Това дава отражение върху развитието на всички психични процеси, наблюдават се и поведенчески отклонения. Лечението трябва да започне незабавно след откриване на заболяването. На болното дете се предписват режим и
медикаментозни средства от лекар-специалист. То трябва да се предпазва
от пренапрежение и травми на НС, от настинки, както и да не се фиксира
внимание върху заболяването му.
2. Епилепсия
- причината за нея е увреждане на определен участък от мозъчната кора. Групата нервни клетки в този мозъчен участък се превръща в патологично огнище на свръхвъзбуда, което периодично се активизира и предичвиква епилептични припадъци. Те стават внезапно и се
придружават от гърчове и загуба на съзнанието. Възможно е да се
наблюдават и малки форми на припадъци, при които съзнанието се губи
само за секунди. През това време н-р детето спира да говори или изпуска
предмета, който държи, след което нищо не си спомня. При епилепси е
възможно да се наблюдава отслабване на паметта, снижаване на мисловните
процеси, а също и промени в поведението. При получаване на припадък трябва да се изчака той да отмине или да се търси незабавна лекарска помощ. Симптомите за
настъпване на епилептичния припадък са: потрепване на крайниците,
миглите, шумове, халюцинации. Интензивността му се повлиява от умората,
емоциите, съня и медикаментозното лечение.
3. Психични разстройства при заразни болести
- при грип, епидемичен енцефалит, шарка,
пневмония и др инфекцията засяга цялостно организма, включително и
нервната с-ма. В резултат се получават психични разстройства - промяна
на съзнанието, зрителни халюцинации, нарушения в емоционалната и
двигателната сфера. При епидемичният енцефалит са възможни- зрителни
халюцинации, разстройство на съзнанието, склонност към лъжа, кражби,
ранни сексуални влечения, намалена способност за контрол на собственото
поведение, агресивност, импулсивност и др. При грип децата се чувстват
отпаднали, раздразнителни, имат разстройство на съня, световъртеж и др.
В някои случаи грипното заболяване може да доведе до нарушения на
мисленето, паметта и емоциите.
4. Реактивни състояния при физически недостатъци
- една част от физическите недостатъци могат да
бъдат вродени, а други придобити в ранна детска възраст. При такива
проблеми често пъти децата стават затворени, меланхолични, с повишевно
чувство за малоценност, понижена работоспособност и вторично отслабена
нервна система. При отделни случаи може да се наблюдават и прояви на
егоизъм, отмъстителност, агресивност, болезнена амбициозност и др.
5. Психически отклонения
при някои случаи на зрително и слухово увредени
деца. Получават се като вторични дефицити в резултат на първичната
уреда. Могат да бъдат дискретни или силно изразени.
VІ. Функционални нервни заболявания
Неврозите са функционални нервни заболявания,
които се предизвикват от пренапрежение на силата, равновесието и
подвижността на нервните процеси възбуда и задържане. Това нарушение на
функциите на нервната с-ма може да стане в резултат на еднократно
въздействие от страна на силен психотравмиращ дразнител или в резултат
на слаба, но продължителна психотравма. Факторите, които водят до
функционално увреждане на нервната с-ма могат да идват от околната
среда или от организма на детето. Вътрешни фактори като тип нервна
дейност могат да улеснят травматизирането на детето. Най-податливи са
т.нар невропатни деца -т.е такива, които имат вродена нервност.
Най-често срещаните неврози в детска възраст са:
1. Неврастения
- предизвиква се от силна уплаха, непосилни
задачи и други неприятни преживявания. Тя се появява с повишена
раздразнителност, главоболие, безсъние, нарушен апетит, разсеяност.
Децата са боязливи, стеснителни, , внушаеми, с по-слаби задръжни нервни
процеси.
2. Хистерия
- типична е появата на хистерични кризи.
Обикновено те настъпват при вътрешен конфликт между разума и емоциите,
незадоволен каприз, строго наказание или друго неприятно преживяване.
Хистерията може да намери израз в следните прояви- повръщане,
хистерични парализи, загуба на равновесие, изстиване на ръцете,
разширяване на зениците и др. С увеличаване на възрастта картината на
заболяването се характеризира с театралност и показност.
3. Логоневроза
- представлява функционално разстройство на
говора на детето. Такава невроза е заекването, н-р. Най-често то се
появява между 2-5, 7-8, 12-13 годишна възраст т. е , когато детето
рязко променя своята социална среда. Причините за заекването са
разнообразни. Например - продължителни отрицателни емоционални
преживявания, конфликти между родителите, тревожно напрежение, побой;
силна уплаха или физическа болка, т. е при свръхинтензивна емоция, след
тежко и продължително боледуване, обща и индивидуална
предразположеност, наследственост и др.
4. Страхови неврози
- поради това, че детето има ограничен жизнен
опит по-тежко възприема някои явления, които не винаги правят
впечатление на възрастните, н-р страх от тъмното, загуба на близък
човек или домашен любимец; бури и гръмотевици. При патология тези
страхове могат да доведат до нарушения в съня, апетита, главоболие,
засилване на сърдечната дейност и тревожна напрегнатост при споменаване
и очакване на психотравмения дразнител.
5. Натрапливи действия и навици
- чести са в детска възраст. Проявяват се в
повторение на една и съща дума или действие, н-в навиване на косата,
прескачане на плочки, упорито миене на ръцете, гризане на ноктите и др.
За преодоляването им е необходи индивидуален подход и своевременно
лечение.
6. Анорексия
- това е разстройство на храненето, което най-често има невротичен произход, но може да има и други причини.
7. Нощно напикаване
- прието е, че след 2-та година детето е в
състояние да владее своята отделителна с-ма, поради което напикаването
като физиологично явление на ранна детска възраст се прекратява. Когато
напикаването продължи след яслена възраст се приема за болестно
състояние. То може да се дължи на органични причини или да има болестен
х-р.
8. Тикова невроза
- получават се в резултат на еднократна силна или слаба, но продължителна психотравма._________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Вто Дек 02, 2008 10:56 am; мнението е било променяно общо 20 пъти |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Пон Яну 04, 2010 5:40 pm Заглавие: Още по темата |
|
|
Умствено изоставане:
Умственото изоставане е задържано или непълно развитие на интелекта. Умерена, тежка и дълбока умствена изостаналост обикновено се констатира много рано в живота на детето. Леката умствена изостаналост често се пропуска и се установява в предучилищна или начална училищна възраст, когато детето не успавя да се справи адекватно с изискванията в училище. Децата с умствена изостаналост обикновено проговарят късно или изобщо не успяват да развият езикова компетентост. Освен затруденията в когнитивните функции, децата с умствена изостаналост имат нарушения и в адаптацията към средата, самообслужването, общуването, взаимодействието с обектите. Те са изложени и на по-висок риск от експлоатация и насилие.
На оценка и диагостика подлежат децата, които:
· са родени с ниско тегло, преждевременно или в резултат на рискова бременност;
· не са проговорили до 2.5 годишна възраст.
· не са проходили до 1.5 годишна възраст
· не се развиват съответно на своите връстници.
Аутизъм:
Аутизмът и другите первазивни разстройства на развитието обикновено се установяват в първите години от живота на детето (най-често преди 3 годишна възраст или най-късно до 5-6 години). Трите най-важни характеристики на тези деца са: нарушения в социалните взаимоотношения, неизползване на езика като средсво за общуване и ограничени и стереотипни поведения. Децата с аутизъм не успяват да установят адектватни вазиомоотношения с връстници и възрастни, не говорят или проговарят късно със собствен език, неразбираем за другите и са твърде стереотипни, противопоставят се на промени, имат повтарящи се, сранни движения и жестове. Децата с аутизъм могат да имат нормален, нисък или висок интелект. Прогнозата на нарушението е обвързана в голяма степен с тежестта, интелектуалните функции и терапевтичните интервенции, които се прилагат.
На оценка и диагостика подлежат децата, които:
· са родени с ниско тегло, преждевременно или в резултат на рискова бременност;
· не са проговорили до 2.5 годишна възраст;
· не се развиват съответно на своите връстници;
· не се интересуват от други деца;
· не отговорят адекватно, когато ги заговориш;
· играят сами стереотипни еднообразни игри;
· не могат да играят игри „наужким”;
· привързани са към странни предмети или части от играчки;
· имат странни ритуали;
· имат странни интереси (маршрути, карти, пъзели);
· имат необичайни страхове;
· имат внезапни изблици на гняв и агресия;
· самонараняват се.
Езикови и артикулаторни нарушения:
Децата с езикови и артикулаторни нарушения имат нормални интелектуални способности, но срещат затруднения в усвояването на езика и артикулацията още от ранните стадии на развитието. Тези затруднения могат да се комбинират с нарушения в грубата и фината моторика. Езиковите и артикулаторни нарушения обикновено се диагностицират в предучилищна възраст. Терапията на езиковите и артикулаторните нарушения е много съществена в ранните години от живота. Ненавременната терапия на тези нарушения често води до обучителни трудности в училище.
На оценка и диагостика подлежат децата, които:
· са родени с ниско тегло, преждевременно или в резултат на рискова бременност;
· не са проговорили до 2.5 годишна възраст;
· не са проходили до 1.5 годишна възраст;
· изполват предимно невербални средства за общуване;
· имат твърде беден речник за възрастта си;
· говорят неразбираемо;
· изразяват се като по-малки деца;
· произнасят неправилно или изобщо не успяват да произнесат някои звукове.
Хиперактивност и дефицит на вниманието:
Децата с ХАДВ имат три основни характеристики – свръхактивност, импулсивност и затруднения в концентрацията и устойчивостта на вниманието. Те се движат непрестанно, не успяват да стоят на едно място дълго време, не се концентрират в това, което правят, често сменят дейностите, впускат се в нови занимания без да се замислят. ХАДВ най-често се диагностицира в предучилищна или начална училищна възраст, в която децата срещат сериозни затруднения в справянето с правилата и дисциплината. Те често си навличат гнева на възрастните и връстниците и получават предимно порицания и наказания. Децата с ХАДВ имат нормален интелект и често се отличават с изключителни таланти и заложби. Ако не получат адекватна и навременна терапия, децата с ХАДВ имат твърде висок риск от развитие на зависимости и поведенчески проблеми в младежка възраст.
На оценка и диагостика подлежат децата, които:
· непрестанно се движат и не могат да стоят на едно място;
· без да мислят се впускат в опасни начинания;
· често се удрят и нараняват без да искат;
· често се оказват в средата на групови сбивания;
· твърде много нарушават дисциплината в класа;
· не успяват да се концентрират в домашните и уроците у дома;
Поведенчески:
Децата с поведенечско разстройство проявават повтарящи и устойчиви модели на агресивно, диссоциално и предивизивкателно поведение. Разстройството на поведението може да се проявява самостоятелно, в група или да е придружено с предивикателство и противопоставяне на възрастните. Това нарушение най-често се диагностицира в училищна възраст. Тези деца често участват в побои, кражби и лъжи, бягат от училище и от дома си, проявяват агресия към хора и животни. Децата, които не получат наврменна терапия имат изключително висок риск от развитие на асоциално личностово разстройство и противообществени прояви.
На оценка и диагостика подлежат децата, които:
· имат затруднения в следването на инструкции и спазване на правила;
· не успяват да се адаптират в училище;
· държат се предизвикателно с родителите си и други възрастни;
· проявяват агресия към хора и животни;
· лъжат, крадат, бягат от училище и от дома си;
· имат тежки изблици на гняв;
· участват често в групови сбивания;
Eмоционални разстройства:
Децата с емоционални разстройства са прекомерно тревожни, страхливи, нерешителни, срамежливи. Те могат да изпитват твърде голяма тревога от раздяла с възрастния, най-често родителя, да преживяват сериозен страх от определени обекти и събития, да не успяват да създадат трайни емоционални контакти с възрастни и връстници. Децата с емоционални разстройства плачат по-често, имат чести емоционални изблици, не успяват да се адаптират към нова среда и непознати хора, имат затруднения в концентрацията и устойчивостта на вниманието.
На оценка и диагностика подлежат децата, които:
· не успяват да се адаптират към детско заведение или училище;
· плачат много при раздяла с възрастен;
· плачат често без причина;
· изпадат често в тъжно настроение;
· не изпитват нужда от значим възрастен;
· прилепват твърде бързо към всеки непознат /особено деца, които са живели в институция/;
· страхуват се прекомерно много от определени неща;
· не спят спокойно;
· гризат ноктите си или други части от тялото;
Обучителни трудности, дислексия:
Специфичните обучителни трудности се срещат при деца с нормални интелектуални функции, които не успяват да овладеят адекватно четенето, писането и/или математическите умения. Често децата със специфични обучителни трудности имат и затруднения в пространствената ориентация и езикови нарушения. Много от тях имат и анамнеза за артикулаторни и езикови затруднения в предучилищна възраст. Те пишат нечетливо, с много грешки, бавно, пропускат и заменят букви и срички. Децата с дислексия четат бавно, правят грешки по време на четенето и често не успяват да предадат съдържанието на прочетения текст.
На оценка и диагностика подлежат децата, които:
· изостават в четенето, писането и математиката в училище;
· проговорили са късно и/или са имали артикулаторни нарушения;
· имат беден запас от думи;
· разсеяни са в училище, не успяват да се концентрират и учат трудно у дома;
· отказват да ходят на училище.
Заекване:
Заекването е говорно нарушение, което най-често се появява във възрастта от 2 до 5 години. То е нарушение в плавността на говора и се изразява в повторения на звукове, срички и думи, понякога и цели фрази. Малък процент от децата, които заекват продължават да заекват и като възрастни и поради това, навременната терапия в предучилищна възраст е много необходима за всички деца, които проявяват симптомите. Заекването може да доведе до ниско самочувствие и самооценка, отказ да се общува с деца и възрастни, избягване на хора и ситуации и др.
На оценка и диагностика подлежат децата, които:
· повтарят звукове, срички и думи;
· имат беден речник;
· отказват да говорят;
· притесняват се от връстници и възрастни;
· отказват да ходят на училище;
· отказват да се срещат с деца.
Кога имаме нужда от консултация, оценка и терапия:
* Детето не говори или говори по-малко от децата на неговата възраст;
* Детето е проговорило по-късно от другите деца;
* Детето не може да прави неща, които неговите връстници могат (напр. да сглобява конструктори, да нарежда пъзели);
* Детето има проблеми с овладяване на четенето, писането, математиката в училище;
* Детето не общува нормално с връстниците си и/или възрастните;
* Детето се противопоставя твърде много на изискванията на възрастните;
* Детето има агресивно поведение, гневни изблици и антисоциални постъпки;
Детето не успява да се справи с изискванията в училище – дисциплина, участие в часовете, подготовка у дома;
* Детето има необичайно поведение;
* Детето не успява да установи нормален контакт с възрастни или връстници;
* Детето има ритуали и повтарящи се движения;
* Детето е свръхактивно, не успява да се задържи за дълго на едно място, има затруднения в училище или в детската градина, трудно се съсредоточава;
* Детето има чести и сериозни емоционални изблици;
* Детето е подтиснато и/или прекомерно срамежливо;
* Детето има прекомерни или необичайни страхове;
* Детето има болки или оплаквания свързани с тялото, които нямат медицинска причина;
zdraveto.com_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Чет Фев 11, 2010 12:58 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти |
|
