Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Моряшките майки

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Клуб "Мама"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Нед Мар 01, 2009 9:16 am Заглавие: Моряшките майки Отговорете с цитат

Писмо до пощата на сайта:

Цитат:
vasilisa vasileva,
потребител:

Здравейте,
Радвам се, че ви има, реших, че мога да споделя с вас и вашите читатели за трудните моменти през които съм минала и аз, за проблемите на моряшката майка, т.е. това не е в частност само мой проблем, ами касае и още много други жени на които се е паднало тежкото бреме на вечното чакане, самотата и купищата безпомощни стресови ситуации. Казвам се Василиса Василева на 31г. от Бургас и с нашия татко- Игор, който плава имаме дъщеричка-Ивет на 3г. и 8м. Искам да споделя и да разкажа за времето, когато в най-хубавите и най-тежките моменти, човека на когото най-много разчиташ в "добро и зло" го няма. Наистина всеки сам си определя съдбата и си избира пътя по който ще върви, но за съжаление разбираш какво си си пожелал когато го получиш с всичките му екстри, както във филма" Шеметна сделка". За съжаление повечето хора разсъждават и свързват всичко само с едно единствено нещо" да ама имате пари". Мога да кажа откровено- не, не тънем в разкош, а и тези които работят в строителството и недвижимите имоти взимат толкова колкото един помощник капитан. С тази разлика, че в единия случай човека всяка вечер си е в къщи, а в другия за 1 година му се полагат 3-4 месеца да е със семейството си. А и онзи мит за вечно слагащата рога жена........ Знаех, че ще бъда самичка и, че ще се налага да бъда и майка и татко, но ........ не бях мислила за моментите когато те изписват от болницата с мъничкото вързопче в ръце с най- святото и за двамата, бебчето което сме го чакали и искали толкова много и когато сестрата каже "къде е таткото да поеме бебето и да му връчим акта за раждане", тогава въздуха в гърдите ми за момент спря нали това искахме най-много, разбира се пак бяхме щастливи и той и аз, но не можахме да сме заедно да изтръпнем от удоволствие в този единствен специален момент. И се успокоявам, карай това е така за да сме по-добре, но идва 1-та годинка не по малко личен момент на гордост и щастие, да ние пак бяхме щастливи, но тати на кораба, а ние самички, така беше и на 2-та годинка и на много други празници и събития- първото зъбче той видя на снимка, първите крачки на запис, първия ден в детската градина-същото. Разбира се да са живи и здрави бабите и дядото, близките и приятелите които помагат както могат и не ни забравят, но никой не може да замести родителя. Това започнах да го усещам когато на коледа тати се обади да ни честити, тогава двамата си говориха по телефона и тя се разплака, каза, че и липсва и иска да се върне, взех слушалката а от среща се чуваше треперещия глас на татко й как трябваше да реагирам не знам, а и не помня какво точно казах, помня ,че и тази коледа ми беше като всеки обикновен ден. Празниците минаваха по същия начин, за мен празниците са само когато нашия тати се върне, но тогава пък от работа никой не ти отпуска допълнително почивни дни. Трудно е, особено когато се разболее, точно в 12 през нощта когато сме самички и вдигне 39.4 температура, когато като звъннеш на бърза помощ и ти кажат ,че нямат коли и трябва да докарате детето там, когато и лекарят не знае точната диагноза и започне да те препраща от кабинет в кабинет и не ти казват какво е станало с рожбата ти, а вечер като погледнеш електронната поща с писмо, с големите букви " защо не пишеш какво е станало", как да обясниш, че детето е болно, но не знаеш от какво, а като се върне от рейс признава с болка и сълзи на очи колко много съжалява, че не е бил там да помогне, че на сред океана е се е чувствал толкова безполезен и безпомощен. Или пък като се обадиш на работа и кажеш, че си в болнични те питат многозначно " пак ли ??? " Да такъв е моряшкия живот за добро или за лошо сами сме си го избрали едните да са цял живот сами в морето, а другите да тръпнат в очакване толкова време на суша да прегърнат любимия човек. Иска ми се още да пожелая успех и сили на всяко момиче което върви по този път. А честно казано докато Иветка беше бебче исках да участваме в конкурси в различните списания и сайтове, но така и не намерих време и момент когато да и пратя снимките и мина време, а тя стана вече на 3 и започнах да съжалявам безкрайно, че не съм пратила нито една снимка, че дори не положих усилие, за това сега когато ви открих реших, че първото нещо което ще направя е да участвам със снимки. Видях и темата за бебешкия речник за това ви пращам някой думички който все още не съм забравила от нейния бебешки речник :
ТИЛИЙКА КУТУГАЛ - филийка с кашкавал
ТИЛЕК - Шрек
ТРОПЧЕТА- обувки с токчета
БАТИ БУМ-БУМ- заря
ПАКЕТ-етикет
ДУДА- вода
ДАДО ДАН- дядо Иван
МАМА ДАСИ-мама Васи
БАБА ДАЧИ- баба Рачи
БАБА ТУБА-баба Люба
КАЛ- Портокал
МЕТА- самолет
Благодаря предварително!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Клуб "Мама" Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov