Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


На моето дете!

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Клуб "Мама"
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пет Яну 05, 2007 5:02 pm Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

На моето дете

Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти и ще се смея, за да не заплача.
Тази сутрин ще те оставя да си избереш какво и искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.
Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел.
Днес след обяд ще изключа телефона и компютъра, ще отида с теб в задния двор и ще се правим сапунени балони.
Днес след обяд няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и захленчиш за сладолед, когато мине количката на сладоледажията, а ще ти купя сладолед.
Днес след обяд няма да се тревожа какъв ще станеш, когато пораснеш или да се опитвам да отгатна какво решение да взема, за да не бъдеш наранен.
Днес след обяд ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам, докато се опитваш да ги приготвиш.
Днес след обяд ще отидем в МакДоналдс и ще си купим две детски менюта, така че да си имаш две играчки.
Тази вечер ще те държа в прегръдките си ще ти разкажа историята за твоето раждане и затова колко много те обичам.
Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.
Тази вечер ще ти позволя да останеш по-късно и ще седим на верандата да броим звездите.
Тази вечер ще те притисна до себе си за дълги часове и ще изпусна любимите си телевизионни програми
Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косицата ти докато се молиш, просто ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък, който някога е даван.
Ще се замисля за майките и бащите, които търсят изчезналите си деца, майките и бащите, които стоят до гроба на детето си, вместо до неговото легло, и за майките и бащите, които седят в болничните стаи, гледайки как детенцето им страда, и които крещят, защото не могат да направят нищо в безсилието си.
И когато те целуна за лека нощ, ще те гушна по-силно и по-дълго. Тогава ще благодаря на Бога за теб и ще Го помоля за още един такъв ден с теб, а защо не за още много такива! ...

ПС: Нека тези думи ги пренесем с послание към нашите деца!

Цитат:
Когато мислеше, че не те гледам!

КОГАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
izvorite.com


Цитат:
megy
Потребител:
Красиво написано.Ще споделя и аз нещо.

Мечетата с нежни сърца

Щом от помощ има нужда в тежки дни,
идват бързо рой приятели добри.
Минава всяка болка и тъга
и на небето грейва пак дъга.
Мечетата пребройте
и те ще дойдат пак при вас...
Грижовните мечета
ще бъдат тук във този час!
В едно ще грейнат хиляди звезди
и смях отново мракът ще стопи.

Синът ми от малък има любимо мече.С него се хранеше,с него спеше,дори го возехме с нас в колата, реших да споделя с вас това стихче.


Цитат:
Всичко знам за тебе, бебе!

Днес татко ме гушна и радостно рече:
„В корема на мама живее човече.
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?

То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема и бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
„Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича...
И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема и кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.

Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът и доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня и не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега и е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: „Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
„Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Мая Дългъчева
beinsadouno.com


Още текстове:
http://51sou-info.atspace.com/pages/testove.htm
http://www.moetodete.com/content/view/68/66/lang,bg



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Съб Сеп 13, 2008 9:07 am; мнението е било променяно общо 8 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Didi
Потребител


Регистриран на: 31 Мар 2007
Мнения: 142
Местожителство: Церово

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 11:23 am Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

МОИТЕ ДЕЧИЦА

Имам си аз две момченца
палави като козленца.
Две красиви мънички главички
с кръгли пакостни очички!

Те за мене са зората,
щастието на земята!
Детският им смях обичам
"Слънчица" ги аз наричам!

Тези мои две момченца
тези палави врабченца
с малки пухкави ръчици,
те са моите дечица!!!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пон Дек 31, 2007 10:55 am Заглавие: Още думи за детето Отговорете с цитат

Цитат:
Писмо на Чарли Чаплин до Жералдин

Моето момиче,
Сега е нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук - на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща! Аз съм твоят баща, Жералдин!Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка - за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”
Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: “Виждате ли това момиче. Това е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти - в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: ” Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после събираше милостиня. Това е моята приказка! Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори. По-добре да говорим за теб. След твоето име, Жералдин, е моето - Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена. И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите - ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малко по един път на ден си казвай: “И аз съм една от тях!”
Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб - даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай - в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи. Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за играчите. Но трябва да ти кажа една истина, моето момиче - хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат. Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да говори за това…
Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист. Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години, от времето, което си отива. Не се бой - тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последния човек, който става поданик на острова на голите! Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и искам да вярвам - тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо - ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли е остарял вече, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли! Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.Опитай и ти!
Целувам те Чарли
Интернет


Цитат:
До работещите майки

Мама все я няма. Все е на работа. Чудя се какво толкова работи. Всяка вечер обещава на тати, че от утре вече няма да е така. И после пак същото… На Дани от нашия клас майката не ходи на работа. Всяка сутрин идва с него до училище, а след това го чака отпред и му взима тежката чанта. Ходят заедно на сладкарница, минават през парка, забавляват се… Мама и мен понякога ме води сутрин, но като свърши училище, винаги се прибирам сам. Имам парички за сладкарница, но не ходя. Там всички деца са с майките си. А мама е на работа… И изкарва парички. Купува ми всичко. Каквото поискам. Миналата седмица ми купи нов GSM. Да можем да си говорим. Наистина е хубав и никой от нашия клас няма такъв... Но аз искам като си говорим с мама да се виждаме. Искам, като ми е трудно с домашното, да е до мен и да ми помогне. Е, тя ми помага и по GSM-а, ама не е същото… А колко е хубаво като си е вкъщи!... Миналия месец бях болен, с температура и мама два дни стоя с мен вкъщи. Страхотно беше! Трябва по-често да се разболявам! Беше направила от онази, нейната супичка, дето никой друг не може да прави. Ама истинска супа, не от онази в пакетчето , дето изсипваш в гореща вода. Нея и аз мога да я правя, ама не я обичам. Мама работи в офис. Няколко пъти се опита да ми обясни какво точно прави, но не можах да разбера. Защото съм малък и глупав. А мама е много умна. Това е сигурно, защото в офиса всички я слушат. И работи в най-голямата и красива стая. Веднъж ходих там. Много ми хареса. А през нощта сънувах, че всеки ден след училище ходя там. Сложили са ми едно мъничко бюро, на което да си уча уроците. А когато ми е трудно – мама идва усмихната и ми помага…Сега сме с тати вкъщи. Той е много уморен и спи. Аз си пиша тук, ама вече много огладнях. Искаше ми се да дочакам мама, да вечеряме заедно, но тя сигурно пак ще закъснее. Вече се научих да работя с микровълновата и ям нещата топли, защото преди не ми разрешаваха да включвам голямата печка, да не станело пожар. Или пък ще изям един кроасан. Мама казва, че не са полезни, ама аз много ги обичам. И пици много обичам. И кока-кола обичам, ама ми разрешават само ако е топла и разгазирана. Хрумна ми нещо. Ще взема от хладилника бутилката със студена кола и ще изпия една голяма чаша. Наведнъж. И утре ще ме заболи гърлото, ще вдигна температура и мама пак ще остане няколко дни в къщи. С мен. САМО С МЕН!
Павлин Банков, БГ Репортер


Цитат:
ДА БЪДЕШ МАЙКА!

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...
ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...
ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...
ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...
ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се, като нагази още в първата локва, която ти попадна...
ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се, като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се, като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите..
ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се, като не учи нотите нито ден...
ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се, като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се, като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...
ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се, като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...
ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се, като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...
ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се, като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се, като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
Отблагодари й се, като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се, като й поиска пари за обиколка на Европа...
ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се, като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се, като се пренесе да живееш на другия край на света...
ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се, като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се, като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се, като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...
Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...
Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...
Автор - анонимен Превод на български - Melisa


Цитат:
Не ме убивай, мамо!

Аз се появих съвсем скоро. За сега седя в коремчето на мама, но след 9 месеца ще се появя на бял свят. Тук ми е толкова хубаво и удобно! Мама се грижи за мен, често ми пуска спокойна музика и аз и се наслаждавам заедно с нея и понякога дори се унасям. Всяка вечер от работа си идва тате. Той прегръща мама и гали коремчето, където живея аз. Когато се появя на бял свят, ние ще бъдем най-щастливото семейство, аз толкова ги обичам!
През повечето време мама си е у дома. Татко ми се старае във всичко да угоди на мама. Само да се родя и аз всяка вечер ще ги прегръщам и целувам и след това пак ще допълзявам при тях и те ще си играят с мен. Ех, колко хубаво ще бъде!
С всеки ден аз израствам все повече и повече. Вече си имам ръчички и крачета. Аз всичко виждам и чувствам, а моите родители изглежда не знаят това. Колко интересно! Аз разбирам какво правят, а те не могат да погледнат в коремчето и да видят как аз махам с ръчички и се усмихвам.Толкова ми е весело и хубаво! Понякога ми се иска да изляза от маминото коремче през нощта, да целуна мама и тате и да се върна обратно, понеже съм още малък, а съвсем малките деца трябва да си седят в коремчето.
Понякога ме посещава и баба. Тя е много нежна и грижовна. Баба донася на мама храна, макар че тук има предостатъчно, а също и пеленки и дрешки за мен, въпреки че още не знаят дали ще се роди момченце или момиченце. Толкова ми е приятно, че всички мислят и се грижат за мен! Все пак, колко е хубаво да си малко детенце и да си седиш в уютното и меко коремче.
Мина месец. Аз ставам все по-голям и по-голям. Вече си имам любими храни, с които ме храни мама, и музика, която тя често слуша. А също вчера татко сложи ухото на коремчето на мама и потропа с пръст. Той каза, че е чул как дишам. Колко е глупав!
Днес мама нямаше уроци, защото учениците заминаха на екскурзия. Тя отвори вратата и видя тате с някакво момиче. Според мен тя също беше нежна и ласкава като мама и затова тате я целуваше, прегръщаше я и се усмихваше. Но, защо ли, на мама това не и хареса. Тя започна да крещи на тате. Момичето бързо си събра нещата и излезе, а мама и тате започнаха да се карат. Аз досега никога не бях ги виждал да се карат.Мама крещеше силно и удари тате по лицето. Тате се обиди и излезе нанякъде, а мама му каза повече никога да не се връща. След това седна и заплака. Беше ми толкова мъчно! Толкова исках да и помогна но не можех! Тогава реших, че когато се появя на света, аз винаги ще успокоявам мама и тя никога повече няма да плаче. Нали толкова силно я обичам!
За пръв път в коремчето и ми стана неуютно. Защо ли ме заболя лявата ръчичка. Може би затова, че мама плачеше и беше нервна? Изведнъж тя стана и започна да ходи из стаята, а сълзите и се стичаха по лицето и.Аз исках вече да ям, а мама съвсем забрави. Странно, това никога преди не се беше случвало. Но нищо, аз ще изтърпя, важното е на мама да и стане по-добре и тя да се сдобри с татко.
Сега мама си легна сама, а тате така и не дойде. Не ми беше хубаво без него и аз се разстроих. А и мама много лошо ме нахрани с някакви сухи неща. Беше ми много трудно да се храня с тях, понеже те изобщо не бяха вкусни. Скоро ли ще се сдобрят с тате...
Горката мама, тя не може да заспи и отново плаче. Колко много искам да изляза от корема и и да я прегърна с малките си ръчички! Може би ще и стане по-леко...
Дойде утрото. Мама вече се събуди, но още лежи на дивана. Пак съм гладен. Защо не ми обръща внимание, защо не се грижи за мен както преди? И къде е тате, той вече толкова силно ми липсва!
Ето, най-после мама стана от дивана и тръгна към кухнята. Може би ще ме нахрани! Не, тя седна на стола и отново плаче. Ех, как искам да икажа: "Мамо, не плачи! ето, аз съм при теб, не мога без теб и много те обичам!" Аз внимателно галя с ръчичка коремчето и и и шепна нежно.Колко жалко, че тя не може да ме чуе...
Мама отваря чекмеджето, взима нещо и прещраква. Интересно, какво ли прави...
Ух, задушавам се. Какво е това, Господи, каква е тая гадост. Какво прави тя! Какъв е тоя дим! В малкия и уютен корем такова нещо досега не се беше случвало. Пфу! толкова ми е лошо, люти ми на очите и аз кашлям.
Мамо, пожали ме, какво правиш, толкова е неприятно! Но не, тя не чува и продължава да поема някаква гадост. Разстройвам се и започвам да плача.Мама се хваща за корема. Повдига и се. Накрая тя спира да пуши. Но вътре димът е толкова много! Аз го издухвам и той бавно си отива. А мама отново плаче, и аз плача с нея, понеже от тоя ужасен дим кашлям и започва да ме боли сърчицето.
Мама отново ме нахрани, но за съжаление отново не с това, което ми се искаше. Защо всичко така неочаквано се промени? Може би аз съм обидил с нещо мама, но с какво?
Мама днес не отиде на училище. Вместо това тя си остана в къщи и плака цял ден . Сърчицето ми ме заболя още повече. Тя отново вдиша някаква гадост. На мен все повече ми се иска да избягам някъде от коремчето и.Тук вече не ми е добре. Мирише лошо и дима пари в очите, а аз съм гладен.
Днес мама стана рано. Не и се спеше. Даде ми да ям нещо. Не беше вкусно, но беше по-добре от предишното. Сега искам да пия. Мама сякаш прочита мислите ми, отива до хладилника и взима някаква бутилка. Налива си в малка чашка една прозрачна течност. Аз съм толкова щастлив!Най-накрая си спомни и за мен така, както преди. Мама приближава чашата към устата си и рязко преглъща. Боже, каква отрова, какъв ужасен вкус.Повръща ми се. Много ми е противно и обидно. Защо мама така ме мъчи,защо се държи така сякаш мен ме няма? Не, не може да бъде. Тя ме обича така силно, както и аз нея. . Тя не може да ми желае злото. Просто и е лошо. Но аз все пак не разбирам, наистина ли и е по-леко като пие тази отрова и пълни коремчето, където живея, с дим. Как може да се чувства добре, когато ми причинява вреда? Не, по-рано не беше такава. Така лище бъде винаги? Не искам това, не мога да издържа така...
Изнизаха се още няколко дни. Всичко стана още по-зле. Мама почти не ме храни, само всмуква оня дим, пие по це,ли дни, лежи на дивана и плаче.Много ми е зле! Често ме боли главата и сърчицето и понякога се задушавам. В някога нежното и меко коремче стана невъзможно да се живее. Понякога тропам с ръчички и се надявам скоро да се измъкна оттук.Но, уви, това е невъзможно. Задушавам се. А тате нито веднъж не дойде да ни види. Може би той вече не ни обича и ние вече не сме му нужни! Не това не може да бъде - той толкова се грижеше за нас преди да се скарат с мама. Какво ли се случи? Вече никой не ми обръща внимание. Аз седя и плача. Тук ми е толкова самотно...
Минаха още няколко дни. При нас дойде баба. Тя дълго спори с мама и си тръгна обляна в сълзи. С какво мама така я обиди! Сякаш се скараха за нищо. Отначало кротко си говореха, мама каза само една дума и баба заплака. Аз изобщо нищо не разбирам. Какво каза тя?.. "Трябва да се направи апорт или "аборт"... Точно не помня, но не е и толкова важно. Едва ли може да е по-лошо от това да вдишвам дима и да ми се гади от оная глупава напитка. Само скоро мама да се вземе в ръце, да се сдобри с всички, и всичко ще бъде хубаво и спокойно, както преди...
Мама пак се събуди рано и забрави да ме нахрани. Но аз вече не плача.Вече свикнах да не ми обръща внимание. Тя се облече и тръгна нанякъде.Вървеше и плачеше, а минувачите се обръщаха на другата страна и нещо си шепнеха. Мама се приближи до някакво непознато здание.. Пред входа се прекръсти и си сложи забрадка на главата. Вътре имаше много хора. Някой палеха свещи, а други се молеха. Мама взе свещичка, постави я пред иконата и започна да се моли на някого да и прости, че иска да направи нещо, но нямала друг изход. Колко странно се държи мама. Тя никога преди не беше идвала тук. Странно място, но ми харесва. За какво мама иска прошка? Може би, че ме е обидила и не ме е нахранила? Дали не се замисля да се върне при тате? Дали все още нещо може да се подобри?..
Накрая мама спря да се моли и излезе от сградата. На улицата тя си свали забрадката, сложи го в чантата, качи се в една кола и замина на някъде.
В колата започна да ми прилошава. Силно ми се вие свят. Отново ми е зле. Най-накрая колата спира. Мама влиза в някаква сграда по-странна и от първата. Вътре бързат някакви хора с бели престилки и смешни шапки на главата. Мен - защо ли - ми става страшно и се свивам на кълбо. Мама е в сградата и се движи по някакъв дълъг коридор. . Тя се приближава до човек с бял халат, той я хваща под мишница и я завежда в една стая. Там има още двама лекари. Отвътре кабинетът е целият бял, в средата има нещо като легло, а над него светят лампи. Аз започвам да се плаша още по-силно. Толкова ме е страх, мамо. След това отново започва да ме боли сърчицето... Лекарите слагат мама на това странно легло, което те наричат "операционна маса", затварят вратата на кабинета и започват дасе готвят за нещо. Един от лекарите донася метален поднос, на който са подредени зловещи предмети: някакви ножове и огромни щипци. Господи,какво мислят да правят? . Какво значи всичко това, какво прави тук моята мама?.. Тя иска да ме изплаши? Недей любима моя мамичко, аз и без това съм много изплашен! Искам по-скоро да се родя, да порасна и да ти помагам, само не позволявай на тези лекари да ме докосват, моля те,ето, толкова силно те обичам!..
Не очаквамо лекарят взима спринцовка и изсипва нещо в мама. След няколко минути тя заспива. Но аз не спя, аз всичко виждам и всичко чувствам...Лекарите взимат в ръце зловещите инструменти и се навеждат над мама.Боже, какво става?.. Защо е толкова страшно, защо ми текат сълзи и така силно тупка сърчицето ми? Защо така плашещо светят тези лампи? А светлината им сякаш ме пронизва? Какво са замислили тези хора в бели престилки, за какво се готвят и защо приспаха моята мама?.. Тя никога не би допуснала те да ми сторят нещо лошо, нали тя толкова ме обича...
Ето, лекарят взима щипците ги вкарва в мама. Господи, те са вече при мен. Аз се свивам все повече, за да се скрия, но въпреки това те закачат крачето ми и от него потича кръв. Боже, как боли... Аз хващам крачето си и опитвам да спра кръвта. Но всичко е безполезно, раната е доста дълбока... Как може те да наранят крачето ми със своите железни инструменти? Мен толкова много ме боли, защо те са толкова жестоки и безсърдечни?.. Мамичко, къде си, защо спиш и не ги спираш? По-добре да остана в този мръсен и лошо миришещ корем, но не искам да умирам...Не, моля ви... И аз отново плача, а безжалостните им инструменти ми нанасят следващия удар, този път в беззащитните гърдички.
Кръвта става все повече... Чувствам, че умирам. Колко ме боли, Господи,защо те правят това с мен, за какво съм виновен? Защо са тези мъчения?.. Аз вече не плача. Аз викам, макар че вече имам все по-малко сили и чувствам, че животът постепенно ме напуска.
Ето, те идват пак. С последни сили им се съпротивявам, но стоманата е много по-силна от неукрепналите ми малки ръчички. Те захапват тънкото ми вратле и го дърпат навън.
Вече нямам сили да се съпротивявам и да плача.. Така или иначе никой няма да ме чуе. Аз се задъхвам, кръв извира от тялото ми. Лекарите ме извличат от коремчето на мама, но аз още не съм умрял.
Те гледат равнодушно на останките от мен и без угризения на съвестта ги хвърлят в кофа за отпадъци, а мама след известно време я преместват в друга стая.
Скоро тя ще се събуди и ще си отиде у дома. Всичко ще бъде както преди.Само аз вече никога няма да бъда в утробата и никога няма да порасна.Завинаги ще си остана тук, в кофата за отпадъци. Никога няма да мога да я прегърна, да се притисна до нея и да я целуна. Аз никога няма да отида в детска градина и в училище и мама никога няма да види моите първи крачки и да чуе първите ми думи. И никога няма да разбере колко силно я обичах.
автор: Александър Андрианов
източник: noabort.net
превод: Christian
bglog.net/bebelog


Деца пишат писмо до Бог: http://margaritta.dir.bg/2003/dek/07pismodobog.htm



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Вто Фев 16, 2010 12:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
marginaly
Потребител


Регистриран на: 30 Сеп 2008
Мнения: 5
Местожителство: VARNA

Пуснато на: Вто Сеп 30, 2008 11:15 am Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

Прочетох страхотни неща тук!Умишлено ли е,че не мога да ги копирам?


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Вто Сеп 30, 2008 1:57 pm Заглавие: Здравей! Отговорете с цитат

Добре дошла, marginaly! Радвам се, че ти допада това място и се надявам да намериш полезни неща. Всеки, който желае да има някакъв текст от нашия сайт или форум, да ми пише и ще му го изпратя.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
marginaly
Потребител


Регистриран на: 30 Сеп 2008
Мнения: 5
Местожителство: VARNA

Пуснато на: Вто Сеп 30, 2008 2:40 pm Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

Aхаааа,ясно!Благодаря-добре заварили на всички!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
just_an_ODDalisque
Потребител


Регистриран на: 15 Дек 2008
Мнения: 16
Местожителство: Харманли

Пуснато на: Пет Яну 23, 2009 1:01 pm Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

Току-що прочетох "Не ме убивай,мамо" и сега не мога да спра да плача,докато го четях до последно се надявах,че финалът все пак ще е щастлив... Sad



_________________
Манекенка не се става само с оскъдно ядене,трябва и оскъден акъл...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Съб Окт 03, 2009 6:18 pm Заглавие: Здравей! Отговорете с цитат

just_an_ODDalisque , разбирам те, винаги когато чета тези текстове...не мога да спра сълзите си, наистина са страхотни, затова ги споделих с вас.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
dazi
Педагог


Регистриран на: 18 Мар 2007
Мнения: 208
Местожителство: гр.Силистра

Пуснато на: Пет Яну 08, 2010 7:55 pm Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

Повечето от онова, което ми е било потребно,
за да се науча как да живея,
какво да правя, как да се държа,
усвоих в детската градина.

Мъдростта не е горе на върха,
където блести заветната диплома,
а там, в заниманията на предучилищната група.

Ето какво научих там:

Дели всичко.
Играй честно.
Не удряй хората.

Оставяй нещата там, където си ги намерил.
Разчисти, ако си разхвърлял.
Не вземай вещи, които не са твои.
Извини се, когато си обидил някого.
Мий си ръцете преди ядене.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.

Живей хармонично.
Научи нещо, измисли нещо, порисувай,
попей, потанцувай, поиграй, поработи...
всеки ден по малко.

Всеки следобед си поспивай.
Когато си на улицата, внимавай дали не идва кола.
Когато излизаш на улицата заедно с други хора -
дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.

Помни малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша.
Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре
и никой не знае нито как, нито защо,
но и ние сме също като него.
Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чаша умират.
Ние също...

И тогава си спомни книгата за Дик и Джейн
и първата дума, която сте научил,
най-важната дума в света: ВИЖ!

Всичко, което трябва да знаеш, е там някъде.
Златното правило, любовта и здравословният начин на живот.
Екологията, политиката и здравият разум.

Помисли си само, колко по-добър щеше да бъде светът,
ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко,
а после лягахме за кратка дрямка.

Или ако хората приемат като задължително правило
винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели,
и да почистват мръсотията, която правят.

На колкото и години да си,
когато си сред останалите хора, е в сила правилото:
дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!


Из "Пилешка супа за душата"
Робърт Фулам


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ивелина Василева
Потребител


Регистриран на: 24 Окт 2010
Мнения: 1
Местожителство: Шумен

Пуснато на: Нед Окт 24, 2010 3:00 pm Заглавие: На моето дете! Отговорете с цитат

Здравейте !



_________________
за връска с мен;
Facebook-Ивелина Василева
Skype-iviex81
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Нед Окт 24, 2010 5:37 pm Заглавие: Ако можех... Отговорете с цитат

Здравей Ивелина, добре дошла при нас!

И още нещо, което много ми допадна и искам да споделя с вас:

Цитат:
Ако можех да отгледам детето си отново!

Ако можех да отгледам детето си отново,
щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко колко е часа, а в повече време да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да играя на сериозна и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата
И да се грижа повече за силата на любовта."

Даян Луманс



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Съб Яну 29, 2011 12:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Съб Яну 29, 2011 11:57 am Заглавие: Да бъдеш родител Отговорете с цитат

Цитат:
ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ..

Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.Вижте повече

От: Мариана Диварова
Сдружение Нашите деца могат



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пет Ное 18, 2011 8:21 am Заглавие: Разговор Отговорете с цитат

Разговор на убит младенец с неговата убийца
от Православна младеж- гр. Пловдив

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата „майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях „Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: „Майчице, не ме убивай, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място на екзекуция.
Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Исках да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да те притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носия на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището. Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и ще ме приласкае? А аз дори се боя да кажа думата „майко”, щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия. Има две свети думи; „Бог” и „майка”. По Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума – „майка” – изгубих, любовта ми се оказа ненужна за теб.
В миг на опасност детето вика: „Мамо!”. Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка. Тя ме захвърли в ноща на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето й и тя загуби сърцето си, без да знае това. Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея. Затова, майко, ти стана убийца не само на тялото ми, но и на душата ми. Помни, майко, че в убийството на невинен се повтаря съдът над Христа. Иуда продал Невинната Душа за 30 сребърника. Ти ме продаде за правото да бъдеш свободна от твоето дете и сама заплати за смъртта ми. Постъпи като Иуда. Каиафа осъдил невинен. Казал, че е по-добре да загине един човек, отколкото целият народ. А ти реши, че е по-добре да умре твоето невинно дете, уж за благото на твоето семейство, сякаш не съм твое дете. Христос са Го разпънали на Кръст; и ти ме осъди на разпъване. Сега, макар да не виждам Божието лице, знам, че Той иска всички да се спасят. Ти не чу думите ми, когато виках от ужас в утробата ти: „Мамо, пощади ме”; чуй поне сега други мои думи: „Майко, пощади себе си, пощади душата си, умий я със сълзи на покаяние”, а ако имаш друго дете, отдай му любовта, която трябваше да дадеш на мен, нека да чувства топлината на майчините ръце, нека да чува молитва над люлката си. Просвети го с кръщение, за да не влезе в този свят сляпо като мен. Та ако умре в ранна възраст, да чуе над гроба си песнопенията на Църквата, а на небето – ангелско пеене, от което ти ме лиши. И все пак в другия живот не съм лишен от отблясъка от Христовата светлина, макар и струяща отдалеч, и в лъчите на тази светлина те обичам, моя нещастна майко.
(Из „Изобличителни слова”)

Заетият баща

- Татко, колко печелиш на час? – попитало плахо и с очи, пълни с ...обожание, малкото момченце баща си, който току-що се бил върнал от работа.
Силно изненадан, бащата погледнал детето и леко ядосан му отвърнал:
- Виж, синко, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай, уморен съм.
- Кажи ми, татко, моля те – настояло момчето. – Колко печелиш на час?
- Пет долара – предал се бащата.
- Добре, татко, ще ми дадеш ли назаем пет долара?
- За това ли ме питаше колко печеля? – разгневил се бащата – Лягай да спиш и престани с твоите глупости!
Докато лежал в леглото си обаче, човекът се почувствал виновен. Може би, мислел си той, синът ми иска да си купи нещо важно? Накрая, за да не го измъчват угризения, той почукал на вратата на детето.
- Спиш ли, синко?
- Не, татко? Защо? – отговорил момчето сънено.
- Ето парите, за които ме помоли.
- Благодаря, татко – оживило се момчето. – Вече имам пет долара! Вече имам достатъчно парички!
Бащата гледал объркано и не разбирал какво иска да каже синът му.
- Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?
(Из книгата „Скритият дар“ на Джериес Авад)



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Клуб "Мама" Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov