Дали да покажем "дома" на нашето дете

[П-Райчева]

Още, когато взехме решение със съпруга ми да осиновим детенце и тръгнахме по домовете, за да оставим молба, психолозите в домовете ни питаха дали след време мислим да покажем на детето си дома, от който сме го взели. И тогава и сега моето мнение е "да". "Да", но все още не съм готова да я заведа там. Тя знае нашата история и не се притеснявам да отговарям на всичко, за което ме попита. След раждането на второто ми дете особено се активираха въпросите й и темата около нейното раждане и това "кое дете съм родила първо". Неизменния ми отговор беше, че тя е моето първо дете. Постепенно нещата за нея се успокоиха - дано! Разказвам го в контекста на това, че аз самата нямам притеснения да говоря с нея за каквото и да е около темата за нейното появяване.
Тревогата ми е, че когато имам проблеми с нея - в училище, или се е държала лошо с някого или ...по някакъв начин ме е "качила на черешата" и споделя бесовете си със сестра ми, един от първите въпроси следващи излиянията ми е "Мислиш ли да й покажеш "дома"? Да мисля! - но не когато е направила нещо неприемливо и не като урок .
И така след подобен разговор в събота се случи, че в неделя по БТВ излъчиха филм за дечица от дом за деца и арт-работата с тях.
Беше добър повод да покажа на Мони децата и да си поговорим. И така обърнах й внимание на филма, подметнах, че тези дечица си нямат никого и аха - да поведа разговор по темата и тя оттекчено каза "отивам да си играя отатъка". Може би пък тогава на нея не й се говореше или не й се слушаше за нещастията на другите, но оттегчението направо ме смая. Наистина ли уча децата си да приемат всичко като даденост!?
Да - ще я заведа в дома, в който я срещнах. Но как да подготвя срещата?

[Мариана]

Доколкото разбирам вие нямате тайни от детето. Ако едно дете знае, че е осиновено и какво означава това, разбира се обяснено според възрастта и въпросите му, защо да не бъде попитано желае ли да посети въпросния дом и ако прояви интерес- да го посети. Почти всички чужденци- осиновители с които съм имала контакти, винаги и задължително след години са се връщали, за да покажат на детето от къде са го взели, мисля че това затвърждава доверието, дава отговор на много въпроси, премахва всички прегради по темата и дава представа на детето за много неща и обстоятелства вкл. и за късмета съдбата да му намери родители. Но това не бива да бъде повод за натякване, от рода на:"Ето, виждаш ли, ако не бяхме ние, ти нямаше да имаш това и това и щеше да живееш тук, като тях...!" За съжаление при българските семейства нямам наблюдения някой да е довел детето си в дома и да му се даде възможност да се запознае с живота и хората там. Моят отговор е Да!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

Моето мнение е, че това трябва да е практика-особенно, ако детето е осиновено над 3годинки.