|
Светът е само за теб и мен, мамо!
 Трябва ли да се откажете от мъжа, ако детето отказва да го приеме вкъщи? Малките са егоисти, без да го разбират, а всъщност те се страхуват някой друг да не заеме мястото им. Повечето жени, развели си или по други причини останали без мъж до себе си, но с дете, пренебрегват личния си живот, твърдят психолозите. Избират самотата, понеже смятат, че нямат право на избор, за да не наранят най-скъпото си същество. Не могат да разберат, че ако са потиснати и неудовлетворени (и психически, и физически), няма как това да не повлияе и изнерви отношенията с децата им. Ужасени, че могат да нанесат непоправими травми на дъщеричката или сина си, те се лишават от обикновеното, но тъй важно за душевния им уют и сигурност щастие.
Само приятели.
Децата, които растат без бащи, са склонни да се сближат с майчините си приятели, но стане ли дума за брак, се "дръпват". Не желаят "той" да е част от семейството.
Случайните ухажори не предизвикват ревността им, защото не заплашват малкия свят, с който са свикнали. Обаче децата инстинктивно усещат, ако пламне любов между жената, която винаги са възприемали като "само моя", и "приятелят" в къщата. Съвсем не е задължително той да им е противен или дори просто несимпатичен.
Напротив, често с удоволствие приемат неговата компания и нямат нищо против постоянните му гостувания у дома. Така са сигурни, че майка им не им "бяга" неизвестно къде. Че те са най-важните за нея.
"Аз имам баща, не ми трябва друг!"
Когато майката иска да разговаря с детето си за общо бъдеще с мъжа, когото иначе хлапето харесва отвсякъде, то става съвсем друго дете - неузнаваемо. Умълчава се, затваря се в себе си.
Категорично заявя: "Аз си имам баща, не ми трябва втори. Защо той не си остане просто наш приятел!"
Тези деца години наред са били в центъра на майчиното внимание. В представите им "приятелят" отнема не просто времето на майката и вниманието, на което са свикнали, а и част от нейните чувства. Малкият човек се стряска. Губи сигурната почва под краката си. От приятел "третият" се превръща във враг, защото според детето той претендира да заеме неговото място в неговия дом и в света предназначен само за двама.
"Приятелят" да установи личен контакт с детето.
И така, опитите ви да обясните на хлапето си, че и за него, и за вас ще е добре да се омъжите за "приятеля", са се провалили.
Психолозите смятат, че в такива случаи най-правилното е "третият" да се помъчи да намери подход към момченцето или момиченце. Да поеме отговорността в установяването на свой личен контакт с тях. Ако той сам предложи това, вие не казвайте, че проблемът си е само ваш, позволете му да говори с детето.
Но помнете, че дори двамата да се сближат и в момента да получите съгласието на малчугана, занапред - в развитието на отношенията помежду им - ви очакват още много препятствия.
Ще трябва да бъдете особено нежна и търпелива към детето. По-често отпреди да му показвате любовта си. Трябва да му внушавате, че с появата на съпруг за вас и нов баща за него нищо не се е променило към лошо. Напротив, към майчините грижи към малкия са се прибавили и малко познатото до този момент мъжко внимание и покровителство.
Деца и развод
Никак не е лесно да си дете и да си свидетел на разправии у дома, да виждаш караниците на родителите си и въпросителните погледи на съседите.
Децата имат усещането, че нещо у дома и то между родителите става и в един сериозен конфликт чувстват се като че ли навсякъде около тях има война. Тогава и в училище започва да се усеща, че децата не могат да се концентрират както преди.
Често логичното развитие на тази ситуация е разводът на родителите. Може да се каже, че единствено бизнесът има печалба от един развод, защото тогава от едно домакинство се обособяват две и двете трябва да купуват много неща за бита. Но иначе разводът влияе негативно върху голяма група хора - самите родители, деца, баби и дядовци, даже съседи, а оттам и на цялото общество. Важно е обаче родителите и други косвено замесени да помагат на децата да преминат този период с по-малко травми.
Сравнявайки България - преди 1989 г. и след това, изглежда че много повече хора се развеждат след 1989 г. Статистиката може да е вярна, но това не означава, че за замесените е станало по-лесно, особено за децата. Нормално е преди всеки развод партньорите правят много усилия, за да го предотвратят и да не се стига до края. Родителите са способни да предотвратят развода много преди да се проявят конфликтите между тях. Целта ни тук обаче не е да се търси обяснение за развод или как да бъде избегнат, а да обясним как се чувстват родителите и децата, след като разводът е факт. Нито родителите, нито децата истински искат раздяла. Деца разказват след години колко са искали родителите им да не се разведат. Все пак, ако разводът е неизбежен, не е правилно родителите да страдат от това, че между тях не върви и трябва да се разделят. За децата е по-опасен и неприятен живот в условията на всекидневни разправии, обиди и дори насилие, отколкото при разведени и разделени, но спокойни родители. Децата страдат в дом, в който непрекъснато се чуват обвинения и унижение. Когато станат свидетели на конфликти, те се чувстват изоставени и губят надеждата за бъдеще. За тях е много по-добре да не виждат родителите си нещастни и страдащи от караници и неразбирателство. Когато вече разводът е налице, идва преходен период, в който всички са притеснени, объркани, сърдити и безнадеждни. Той трябва да се изживее, преди всеки от засегнатите да намери душевно спокойствие, да започне да се чувства добре и да започне да му върви. Тогава децата са най-силно засегнати. През този период тъгата е част от проблемите. Тя е неизбежна и се иска време, за да отмине, като оставя отпечатъка си за цял живот. Но тази следа е по-лека, отколкото ако децата продължават да присъстват на разправии. Изследванията сочат, че животът е по-добър за деца, които имат добро отношение с двама разведени родители, отколкото за децата в нещастно семейство.
Не е грешка развод, когато е наложително, но ключовият въпрос е как да се разведем. Не е необходимо да създадем скандал от развод и от него да правим катастрофално събитие. Институт за социални изследвания на Стокхолм доказва, че децата на разведени родители не се чувстват по-лошо от други деца. В изследването са включени 1300 деца от 10 до 18 години. Резултатът показва, че няма съществена разлика между деца, които живеят с двамата си родители, деца които живеят само с единия родител и деца, които са осиновени. Не е решаващо за детето дали родителите са разведени.
Много е важно родителите да информират децата си в процеса на развода за какво става дума, на кьде отива семейството, без разбира се да навлизат в подробности. Децата, колкото и да са малки, усещат че нещо неприятно става в семейството им. Затова е най-правилно да научат истината от първоизточника, т.е. от родителите си, отколкото от съседи, познати или други деца в квартала.
Децата не трябва да загубят надеждата за бъдещето. Трябва да им се обясни, че настоящите проблеми ще се решат след развода и това ще е по-добре за всички. За много родители най-голямото притеснение е къде ще живеят децата след развода. В практиката се оказва обаче, че за децата е необходимо да имат спокойствие и сигурност при единия родител, и редовен и близък контакт с другия родител. Според изследванията, в повечето случаи родителите са най-тревожни за съдбата на децата си и за тяхно положение след развода. Тази тревога до голяма степен зависи от характерните черти на родителите и ако те самите са тревожни хора, нормално е да усложняват нещата. Не е дори толкова страшно за децата да са свидетели на караници или плач на родителите. Важно е след това спокойно да им се обясни за какво става дума като цяло и също така без да се говори с лоши думи зад гърба на другия родител. Редно е да се обясни на децата, че през периода на развод родителите не се чувстват добре и колкото и да е трудно, да не им се дава да влизат в ролята на нашите успокоители, те са нашите деца, а не наши приятели. Човек е способен да плаче от момента на раждането. Затова за децата е по-непривично, ако виждат таткото или майката да страдат, а да не плачат. За тях плачът е най-нормалната реакция на мъката. Колкото и тежко да е било семейното положение, разводът не би трябвало да бъде радост. Нормално е да бъде преживян като много голяма загуба. Лесното възприемане на развода би ни довело следващия път да го търсим при най-малкия проблем като изход от положението. Разводът е като ампутация, която хирургът прилага като последно средство за спасяване на пациента, а не първото. Разводът също трябва да е последното решение, когато партньорите вече са опитвали всички начини да решат проблема помежду си . Когато проблемите са назрели и се говори сериозно за развод, добре е да покажем на децата, че макар да не искаме, разводът се случва. Но че имаме надеждата това решение да е за добро за всички нас. Точно това поведение показва на децата, че разводът не е опасен, че много неща може да се случат в живота, но важното е да не се страхуваме и вместо да бягаме от проблемите, трябва да ги посрещнем с отворени очи, за да ги решим са най-малка загуба.
Наблюдението показва, че разводът предизвиква у някои хора депресия, като жените са по-склонни към нея. Мъжете пък по-често търсят спасение в алкохола. Независимо от последиците на развода, ако страданието е много тежко за единия или двамата, те трябва да търсят професионална помощ за решаване на проблемите си. Опитът на много други държави за решаване на проблемите на децата след развода сочи, че за тях най-доброто решение е да живеят постоянно при единия родител и редовно (всяка седмица или през седмица) през почивните дни да живеят при другия родител. Така се намалява негативния ефект от раздялата с другия родител. С това има се предвид че двамата родители са налице когато децата пожелават да общуват с тях . Това е възможно, ако се спазват следните принципи: Преди всичко е необходимо да има сътрудничество с бившия партньор - не заради родителите, а за доброто на децата. Децата са родени от нашата връзка и затова сме задължени да им дадем най-доброто в живота, доколкото ни е възможно. Затова съобразявайки се един с друг може да постигнем едно съгласие от което всички печелят.
Детето трябва да знае, че може да контактува с другия родител когато си иска. Често това е бащата, тъй като децата обикновено остават при майките си. За тях присъствието на двамата у дома не е чак толкова важно, по-важно е другият да присъства когато детето иска. Примерно ако едно момче играе футбол, то иска баща му да дойде да го види как играе и после да го остави у дома. Позитивния ефект от редовното участие в живота на децата може да минимализира отрицателното влияние на развода. Пренебрегвайки децата и желанията им след развода ще има катастрофални ефекти върху нормалното развитие на психиката им . Те могат да се чувстват виновни за развода на родителите си (това може да ги води до там че цял живот да се чувстват виновни даже за грешката и неуспеха на други) или може да се чувстват че не са доби деца и не ги обичат и за това не искат да се срещат с тях (това ще ги води до ниска самоувереност у децата) . Децата трябва да знаят кога отиват при другия родител и това не трябва да бъде като голямо преместване. Децата не трябва да носят купища багаж, а само малка раница или торба с дрехите за събота и неделя. Децата би трябвало да имат дрехи и при двамата родители, а не да мъкнат всяка седмица дрехи и други необходими неща, които липсват при другия. Те трябва да знаят, че живеят постоянно при единия, а отиват при другия за известно време за да са заедно. Ако имат голямо преместване, то след време това води до умора у децата и отслабват контактите с родителите.
За тях постоянството и спокойствието са много важни като основа за стабилност във всекидневието. За децата не е толкова важно при кого живеят, а отношението с родителите и присъствието им когато е необходимо. Освобождаването на родителя, който се грижи за децата за един или два дена на седмица се отразява не само много положително на отношенията между бившите партньори, а и дава възможност другия да се релаксира и да се подготви за още една или две седмици гледане на децата. Не по-малко е важно децата така да се научат на дисциплина и плановост в живота. Също така те виждат, че животът продължава нормално и въпреки развода родителите запазват макар и минимално отношение. Така се научават, че в живота е по-добре да имаме повече приятели и познати, отколкото един противник в повече . Важно е двамата родители след развода да живеят близо един до друг. Иначе вземането и оставянето на децата се усложнява и не е възможно родителите да присъстват на важни за децата събития. Така и страданието и конфликтите стават за всички повече. Хората са социални същества и имат нужда да контактуват и да разказват за своите преживявания. Децата имат двойно по-голяма нужда да разказват и да говорят - един път с единия, а следващия път с другия родител. След развода родителите трябва да имат повече търпение да изслушват своите деца. Не трябва да допускат "да режат езика им" с изрази като "нямам настроение", "не ми се слуша сега" , "много говориш" или "не ме интересува това". Децата искат да разказват своите чувства, емоции, проблеми, изживявания, страхове и надежди и родителите трябва да намират време и търпение да ги слушат. Децата се гордеят с родителите си и понякога искат да водят приятелчетата си у дома при единия или другия. Родителите не трябва да се дразнят от чуждото присъствие, а трябва да се радват, че децата са социално активни и имат кръг от приятели, да им позволяват да канят приятелите си и даже да останат за пренощуване.
Голяма част от разведените родители отново създават семейство, в което може да има и други деца. Новосъздаденото семейство се среща с проблеми, които преди не са били налице и които трябва да бъдат решени. Например ако единият от новосъздадената двойка има дете, а другият няма и заживяват заедно- независимо дали в собствения дом или на ново място. Родителят на детето трябва да внимава то да не ревнува от другия или партньорът - от детето. Никак не е лесно спазване на баланс между тях и между всички членове на семейството, но голяма част от семействата успяват да го постигнат. Така децата могат да научат да общуват колективно едновременно например с майка си и с новия й партньор, който фактически може да играе ролята на бащата, не живеещ там. Също така е важно децата да не живеят само с познати, а в тази възраст да придобиват реална представа и за други хора.
Безспорно не е лека задачата на родители, отглеждащи децата сами, когато един друг човек заживява с тях. Човешкото същество е способно да преживява много тежки ситуации без тежки последици, в това число и децата. Нужно е обаче родителите да им дават убеденост, че проблемите са разрешими и временни, че имат решителност да ги решат и че утре ще е по-добре от днес. За детето е много важно да има добро отношение с новия партньор. Ако между тях се установят добри отношения, детето ще се чувства по-добре, тъй като повече хора го обичат, а колкото повече обич има насочена към него, толкова детето се чувства по-добре. Както посочихме най-често след развода децата оставят при майката, а бащата наблюдава отстрани и не участва директно във всекидневието. Това обаче не намалява ролята и отговорността на бащата, нито важността му за нормално развитие на децата. Много бащи обвиняват съпругата си, т.е майката, за провала на семейния им живот. Те се държат, като че ли само съпругите им са били виновни. Изобщо една част от мъжете обичат да казват и даже да доказват, че от началото на човечеството жената е била виновна за всичко. Защото точно Ева измамила Адам да яде ябълката и по тази причина били изгонени от рая, и че жената по принцип е виновна за всичко. Такъв коментар обаче не трябва да се допуска пред детето, защото нанася вреда на самочувствието му. Най-важното за детето е да има двама родители заедно и то те да са грижливи към него, но щом не е възможно, това дете пак ще оцелее. Има майки и дори бащи, които сами гледат децата си много добре, но двамата заедно, с раздирателно и обич да се грижат за него би било най-добре. Достатъчно е на спокойствие и честно да се обясни на детето какво е станало. Яснотата помага на децата по-лесно да преживяват ситуацията, отколкото да има нереално разбиране на условията на живот. Малките деца често чрез рисунките си изразяват чувствата и желанието си. Това трябва да се стимулира, за да намират отдушник на натрупаните емоции. Трябва да им се разрешава да се обаждат и да говорят с другия родител, когато искат, да изпращат SMS или мейлове и да им се създаде условие да се срещнат с другия родител когато искат.
Няколко практически предложения за подобряване на положението след развода :
А. Разказвайте за децата какво правите за приключване на проблема и че има изход.
В. Нека децата да са с вас, ако търсите ново жилище за преместване. Те трябва да се чувстват, че са важни, макар да не ви е лесно .
С. Гледайте най-доброто за детето в конфликта и развода и то е разбирателство между родителите по време на развода и след развода .
D. Ако има друг човек в живота ви, задължително е да имате разбирателство и с този човек. Е. Ако имате повече деца, не ги делете - те трябва да живеят заедно при единия родител.
F. Грижете се за себе си, тъй като усмихнат и щастлив, макар разведен родител, е много по-добре за детето, отколкото родител депресиран, изморен, кисел, изнервен и без настроение .
G. Слушайте детето, когато иска да ви говори и му давайте надежда, че ще се оправите .
H. Спомените и неприятностите от конфликта и загубата от развода не се лекуват за кратко време, това може да отнема за някои хора години, но важното е да вървите непрекъснато към подобрение.
I. Колкото повече хора обичат децата, по-добре е за тях. Научете ги на сътрудничество у дома за да са подготвени за бъдещето в обществото. Винаги има проблеми, важното е как да ги решим.
К. Не говорете зад гърба на другия родител и не разваляйте представата за другия родител в очите на децата си.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
