Случаи

[Мариана]

Ще споделя за няколко интересни случая от моята практика:

Приятелче:
Преди 5 г. се наложи през лятото да заместя една колежка за 4 дни в един ДОВДЛРГ. Групите бяха смесени и сред по-големите деца имаше едно 3-годишно момченце. Впечатли ме неговата чувствителност и знания, надвишаващи възрастта му. Между нас се породи особена емоционална връзка и привързаност. По стечение на обстоятелствата след това не сме се виждали, въпреки че много често си мислех за това дете. Преди време посетих един друг дом-ДДЮ, където беше настанено и въпросното дете, което вече е първокласник и то отличникът на Дома. За моя огромна изненада, това дете ме позна, не само че си спомняше коя съм, но и как се казвам. Много се изненадах, защото не се бяхме виждали пет години, а тогава имахме контакт едва 4 дни, когато той беше много мъничък. Това много ме развълнува. Успяхме да си поговорим за много неща. Детето е оставено за отглеждане, без заинтересованост от родителите и без право за осиновяване, едно невероятно дете "осъдено" да живее по домове. Условията във въпросния дом бяха ужасни, но това е друга тема. Надявам се, съдбата да бъде благосклонна към това дете! До сега поддържаме приятелска връзка.

Дилема:
Касаеше се за новородено дете с хидроцефалия, спина бифида, парализа на долните крайници и още ред увреждания. Родителите бяха особено загрижени и отговорни. В очите им се четеше надежда, че детето ще се оправи, но аз и всички останали знаехме, че детето е с особени увреждания и шансовете са почти нулеви. Те предпочетоха да си отглеждат бебето у дома, а не да бъде настанено в специализирано заведение. Питам се дали това беше най-доброто решение?

Съдба:
Касае се за 45 год. мъж. Извънбрачно дете. След раждането му,което е станало тайно, майката се е опила да го убие,но по стечение на случайността е бил спасен от някакъв човек. Настанен е в ДМД, на 2-мес.възраст е бил осиновен от семейство. Семейство,което не е било готово за подобно решение, в което са липсвали обичта и разбирателството. Настанили детето в седмични ясли. До 5 год. е смукал палеца си, след което е имал навикът да увива част от косата си. Било е свидетел на побои и страх. Напикавал се е до 14 год.възраст. Изпитва трудности при комуникация. Не търси привързаност и сигурност. След години родителите се разделят и момчето заживява с баща си. Създава две семейства, два неуспешни брака, невъзможност да се интегрира в социалната среда, не желание да приеме родителите и роднините на съпругата си. Това за мен е един показателен случай на дете, поразено от психическа депривация, изоставено веднъж от своята майка и веднъж от осиновителката си, винаги било отхвърляно и чувстващо се различно. С този случай се запознах, чрез дъщерята на въпросния мъж, която има емоционални проблеми и търси начини да се освободи от душевния си дискомфорт. Всичко това, тя знае от своята баба. Девойката е неспокойна, агресивна, неорганизирана, а същевременно много симпатична и умна. Има нормални условия за живот, обич и внимание. Има бегли спомени от съвместния живот на родителите си, който е бил напрегнат и с преобладаващи отрицателни емоции.

Дете със Синдром на Даун:
Касае се за 6 год.дете от мъжки пол със Синдром на Даун. Ходи хванато за двете ръце, но не може да ходи само. Определено изпитва страх да прекрачи самостоятелно. Липсва реч. Надявам се на помощта и мнението на други специалисти!

Дете с олигофрения:
Касае се за 4-год. дете с олигофрения, изоставащо във физическото си и умствено развитие. Не ходи, липсва реч, не реагира на името си, не проявява интерес към околната среда, проявява автоагресия, като се самонаранява удряйки главата си с ръце или блъскайки главата си по твърд предмет в близост. Провежда се с детето ежедневна разходка, хванат за двете ръце. Осигурява му се присъствие по време на орг. групови занимания с деца на неговата възраст, както и елементарни индивидуални занимания. Всичко това доведе до физическо заякване на детето, издаване на силни неопределени звуци и живот в погледа му. Надявам се да получа още идеи относно индивидуалните занимания с това дете и създаването на елементарни умения!

Дете с вродена слепота:
Касае се за 2-год.дете, недоносено, с вродена слепота. Не е настанено в специализирано заведение. С детето се провеждат индивидуални занимания с цел опознаване на околния свят, мирис, звук и пр. Надявам се да споделят опита си специалисти работещи със незрящи деца и методиката им на работа с малки деца с подобен проблем!

Дете с психическа депривация:
Касае се за нормално развиващо се дете постъпило в ДМСГД на 6-месечна възраст, преди това отглеждано и кърмено от своята майка. Детето постоянно плачеше, беше нарушен сънят му, временно се успокояваше и заспиваше само когато е взето на ръце. Получи възпаление на гласните струни, което след време беше преодоляно. Сега детето е на 3 г., изговаря отделни думи, плачливо е, не отстоява при спор за играчка, не взаимодейства с другите деца, не се заиграва, често плаче, поклаща се и си блъска главичката монотонно в стена или врата в моменти на скука, получи се на места окапване на косата, с безжизнен поглед и беземеционален тип поведение. За детето са полагани много добри грижи, макар и в институционална среда, но детето е дълбого фрустрирано и депривирано, не е преживяло раздялата с майката и не е изградило "траура" по изгубения "предмет на любовта". Това е един показателен случай за дете, което не иска да се адаптира към новата среда и не може да преодолее отсъствието на своята майка. След 2 г. тя подаде декларация за отказ и алтернативата е осиновяване от добро и грижовно семейство, което с обичта си вероятно ще помогне на детето да преодолее дискомфорта, който чувства и показва с поведението си.

Дете и предмет-заместител:
Касае се за дете на 2 г.отглеждано в ДМСГД, изградило трайна връзка с предмет- заместител, в случая чаршаф без който не заспива, не се заиграва и не се чувства спокойно, при липсата му плаче до захласване. За да бъде детето спокойно, чаршафът винаги го съпътства, дори и по време на игра. Детето предпочита да бъде само със своя чаршаф и трудно взаимодейства с другите деца, реч. липсва. Вероятно чрез чаршафа и компенсирало липсата на майчината прегръдка, сигурност и топлина.
Педагогически занимания и резултати: Започнах индивидуални предметни игри с детето, след което наблюдавхме игрите на другите деца, докато детето само пожела да се включи в тях, не след дълго време започна да изпълнява игрови задачки, да произнася осмислени думи и да се заиграва без чаршафа. В последствие тази зависимост беше преодоляна и детето се развива в норма.

Майка със "следродилна" депресия:
Жената е родила извънбрачно дете, но има подкрепата и моралната помощ на своите родители. Изпитва страх да се грижи за детето си и го е настанила в социално заведение, посещава го, интересува се и поддържа контакт с него, но повече от 2 г. не може да преодолее страхът.

Момче и кукли:
Касае се за дете от мъжки пол на 8 г., отглеждано от баба си, майката работи в столицата, бащата- в провинцията. Детето има затруднения в усвояване на учебния материал и в задържане на вниманието. Обича да играе с кукли, да рисува принцеси и русалки, да се облича в женски дрехи тайно от възрастните и на въпроса дали е момиче или момче не може да отговори. Как постъпвате в подобни ситуации?

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

По повод следните случаи:

[Мариана]

dazi, по отношение на детето със Синдром на Даун: Детето ходи хванато за парапет или водено за двете ръце, но не само. По отношение на говор и общуване, липсва пасивна и активна реч, детето не разбира смисъла на думите, издава неопределени звуци. Дори не се заиграва, освен да манипулира с предметите без да осъзнава социалната им значимост и да се усмихва. Искаше ми се да проходи и да се създадат у него елементарни битови умения, но за сега резултатите са незначителни.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

Мисля, че детето ще проходи, макар и късно. Щом се подпира само, ще настъпи момента и да прекрачи. С упражнения/ напр. само да стигне до храна, нещо вкусно / и мноого упоритост и търпение! А резултатите винаги едва се забелязват.
В моя скромен опит имам наблюдение на две деца със синдром на Даун. Ще споделя за тях! Много емоционални и музикални. Помежду им се обособила приятелска връзка. Срещите след честите отсъствия на момиченцето са много сърцераздерателни и вълнуващи. Движат се самостоятелно. Имат особенна и характерна походка.
Едното дете е момиче на 8г.и с множество заболявания. Нуждае се от постоянно лекарско наблюдение. Често пребивава в болнично заведение. Произнася едносрични думи, но не успява да произнесе по-сложни. Общува с мимика и жестове.
А другото детенце е момче на 7г., но да благодарим на Господ, няма такива заболявания. През изтеклата година след работа и с логопед, видимо постигна голям напредък и проговори. Общува с вече научените думи. В резултат, на този напредък и надеждата за по-голям ще му бъде отложен първия клас и ако нещата продължат така, ще може да посещава масово училище.
На фона на наблюденията и работата с двете деца, се забелязва значителен напредък с момченцето, а с момиченцето не, толкова явен!

[Мариана]

Благодаря за идеите, но това с храната няма да стане, защото въпросното дете се придвижва само по специфичен начин, влачейки се в седнало положение, когато стигне до стана-парапет или мебел се изправя и така ходи, в този ред на мисли, въпреки че храната е едно от малкото неща, които посреща с голяма радост това няма да го накара да достигне до нея ходейки, а пак влачейки се, надявам се че си представяш какво имам предвид. Наистина вече се отчайвам, че няма да проходи и че изоставането му е сериозно.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

[Мариана]

dazi, блгодаря за мнението ти, радвам се че като колеги можем да обсъдим някои интересни случаи от практиката ни. Напоследък съм в много необичайна ситуация, относно 2 год.дете, отглеждано в социално заведение, с което провеждам индивидуална работа. Детето е много красиво, умно и любознателно, но в процеса на нашите занимания, то особено много се привърза към мен, това е добре, защото детето изпитва доверие и привързаност към определен възрастен, но пробемът е че след моето тръгване то започвало много да плаче и да се травмира, дори снощи цяла нощ не е спало и е плачело за мен. Това ме озадачава и не зная как е най-добре да постъпя, защото не искам да лиша детето от вниманието ми, но и не искам да му причинявам страдание при всяка наша раздяла.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

Тук ще изкажа личното си мнение. Привързаността е необходима, но все пак трябва да се спази тънка дистанция. Само, че как да стане не мога да ти кажа. Мисля, че това е въпрос на вътрешно усещане. Послушай вътрешния си глас!

[Мариана]

Ако някой има повече информация или опит с деца със Синдрома на Жил дъо ла Турет, ще съм благодарна ако ми пише!

[Вероника Иванова]

[Мариана]

Много се радвам, че сте наш потребител и се радвам, ако можем да обменяме мнения. Ще ви бъда благодална, ако изкажете мнение по случая дете- предмет заместител, за който съм писала по-горе. Детенцето не изпуска от ръка и от поглед чаршафа, ако му се отнеме хвърля всички играчки и плаче. Детето вече е на 2 години и според мен е време по най- безболезнения начин да преодолее привързаността си към този предмет в чието присъствие се чувства най-защитено и спокойно. Имам нужда от съвет, как да процедирам, за да се раздели детето със своя чаршаф?! Благодаря!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

На пръв поглед тук става дума за това,което Д.Уникът нарича"преходни обекти".Тоест-обекти заместители на майчината фигура-в периода на отделяна на детето като самостоятелен субект-тоест в случая е възможно това да е необходима на детето ,за да редуцира тревожността-преходните обекти са част от детското развитие.Те са необходими за да се намали тревожността от раздялата с майката/дори само на психическо ниво/-може да е плюшено мече,краят на одеалцето или чаршаф.

[Мариана]

Да, именно определено тук става дума за преходен предмет или т.нар.предмет- заместител, детето се отглежда в ДМСГД и вероятно чаршафът до някаква степен е заменил майката- нейната прегръдка, сигурност, успокояване. Тревожи ме фактът, че детето вече е на 2 години и за миг не се отделя от своя любим предмет, който винаги държи с едната си ръчичка, дори когато детето се заиграе и леко отместя чаршафа то веднага забелязва липсата му, захвърля играчките и започва да плаче с мъка. Ето това ме притеснява, че то постоянно иска неговият предмет да не убягва от погледа му. Според вас не е ли време да се направят опити детето да преодолее тази привързаност и как може да стане това без да се причини травма на детето?

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

Детето трбва да даде знак,че е готово-по мое мнение всяко насилствено отнемане няма да е в интерес на детето.Може да се работи по създаване на чувство на сигурност, защитеност и доверие с детето. С времето то ще се откаже от чаршафа,ако не пречи на работата аз лично не бих отнела преходния обект. Рисковано е- надявам се да пишете за други методи, които сте използвали-като успокояваща музика, ритуали по успокояване, смятам, че е рисковано да се работи по това- детето да свикне без чаршафчето, но това е мое мнение- може да потърсите консултация и с друг колега. Ще се радвам да и сътрудничим. Успех!

[Мариана]

Благодаря за мнението. Не бих се притеснявала, ако детето просто си има любим предмет с който заспива или предпочита за игра. Но в случая то дори за секунда не пуска въпросния чаршаф, с него ходи, играе, посещава психомоторика и т.н., дори ако се наложи да излезе навън пак трябва да се носи чаршафчето. Когато се заиграе с нова или интересна играчка, изпуска от ръчичка чаршава, но не престава да го поглежда с периферното си зрение дали е там, ако леко го отместя захвърля всичко и започва неспирно да плаче.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

Разбирам Ви-именно заради прекалената привързаност и ранната възраст на детото не ви препоръчвам отказване в момента.Другото е да се тръгне по линия на търсене на емоционално подкрепяща среда.

[Мариана]

Имам хубава вест, детето вече преодоля привързаността си към чаршафа, вероятно той до голяма степен беше заместил сигурността, прегръдката и топлината на липсващата майка. Осигурявах повече контакти с връстници и различни игри, детето запозна да взаимодейства с другите деца, да се заиграва и да забравя за чаршафа, вече не го търси, има усмивка, произнася много осмислени думички и всичко е наред.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

[dazi]

[dazi]

Дете-момиченце на 7г. , роден език- турски, не говори, съмнения за степен на нечуваемост. С неустановена дигноза и причина за безречието. Адекватна, общителна, разглежда книжки и влиза в контакт. Има по-малък брат, който няма такива проблеми и бързо се адаптира. Осигурихме турско говорящ възрастен за по-бързото адаптиране и общуване с детето. Заведохме го при местен специалист, който да устнови или отхвърли проблема с съмненията ни за глуота. Отговорът на този специалист беше, че не може да направи нужните изследвания и ни препоръча отиване в София. А ние сме много далеч от столицата /в Добруджа сме/ и искам да ви попитам, дали няма други специалисти по-наблизо-Варна, Русе,.... .
Проблемът е в това, че детето трябва да посещава и училище и трябва бързо да направим необходиите изследвания и да го включим в ресурсно обучение.

[Вероника Иванова]

Здравейте,dazi във Варна има такива специалист. Ще се опитам да открия координати. Освен в държавните болници,където има такива специалисти ето и няколко частни практики:
В Света Ана д-р Румяна Ранкова тел.052/6926 251-детски болести и детска кардиология

д-р Димитър Папуров /приема и извън работно време по здраван каса/специалист уши-нос-гърло
тел.052/65 69 00 Кабинетът се намира до ХЕИ

Университетската болница Света Марина-052/30 28 51,бул.Христо Смирненски 1

[Мариана]

Първо да ви представя Dazi- това е Даниела Димитрова, наш колега, специалист начална и социална педагогика!
Dazi, първо два линка http://www.moetodete.com/content/view/218/66/ и http://www.lolov.com/frames/container/info/faq/ear/child_ear_hearing.html Аз имах преди време подобен случай, детето (4г.) дойде с диагноза алалия. За неспециалистите: С термина алалия се обозначава пълното или частично отсъствие на речта при деца, при наличие на добър слух. Често се смята, че причината за това състояние е недоразвитие или поражение на речевите области в лявото полукълбо на главния мозък, настъпило по време на вътреутробния или ранния период на развитие на детето. Когато поразучих нещата се оказа, че детето е с румънски произход, родителите са работили в Гърция и го бяха изоставили в България. При смяната на много и различна реч се беше получило нещо като речев блокаж или поне това установих аз, защото с говорни упражнения детето постепенно произнесе първите си осмислени думи и само след година вече говори добре. В този ред на мисли първо ми се иска да попитам къде е израснало детето и каква реч е слушало? И до сега никога ли не е говорило? Но когато отсъства реч причините предимно са две- липса на слух или умствено изоставане, а в случая при теб става дума за 7 годишно дете, така че първото което трябва да се направи е изследване на слуха, след което последователни консултации с невролог, психолог и логопед. Съответно според диагнозата ще се предприеме и съответното обучение, но ако детето не чува следва да посещава училище за глухонеми с пансион,а такива има в София и Пловдив.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

Благодаря, че се отзовахте!
Детето е живяло в турско говоряща среда. Където не са правени консултации затова и не е установена диагнозата. Чувало е само турска реч и както казах, с турскоговорящ възрастен правими опити да установим какво разбира? Знае частите на тялото си и др. елементарни неща. Наясно съм, че това е една основна причина за проблема при установяването на диагноза. С жестове показва желанията си. Понякога направо иска да каже нещо, но произанся само звук "А" и силни звуци. Правим опити и упражнения, за да издаде друг звук, но не се получава. Тя чете по устните много добре. На прегледа при местния специалист, детето не реагира на уреда/извинете ме за невежеството/, който издава силен звук и шум. Изобщо нищо не стана ясно! Уреда, който е в наличност в нашата болница, не можел да даде отговор на нашите въпроси! И затова този лекар ни препоръча- посещение в София!
И при кой точно специалист да заведем детето?

[Мариана]

Да разбирам ли,че детето до сега никога не е говорило, а не че изведнъж е спряло да говори? Според мен е добре да вземете направление и да се насочите към някоя от клиниките посочени по-горе, независимо при кой специалист, ако прегледът се извърши с точната техника ще се установи наличието или липсата на слух. Добре е предварително да уговорите час и да попитате нужно ли е разрешение от родителите, защото ако детето е настанено в социално заведение понякога това се изисква. Колеги, понякога съм по-подробна, не защото се съмнявам в компетентността ви, но защото искам да сме полезни и на потребителите.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

Да, детето идва от семейна среда и социалните работници, знеха, че то не говори, но как е протекъл животът му преди това, не знаем и никой от ронините му все още не го е потърсило, за да установим нещо повече! НО ПРИ КОЙ ТОЧНО СПЕЦИАЛИСТ ДА отидем?

[Мариана]

Вероника е посочила няколко адреса и имена, добре би било след като личният лекар на Дома е насочил детето към специалист УНГ, същият този специалист да ви издаде направление и точна препоръка къде и при кого да отидете в С-я. Жалко, че не се знае нищо за живота на детето преди, защото ако се установи че има слух, тогава причината може да е стрес, травма , заболяване и др. Но да започнем поред- първо прецизна консултация на слуха!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

Искам да попитам:
- Касае се за дете със синдром на Даун отглеждано в ДМСГД на 2 год. Понастоящем е в група с деца в кърмаческа възраст предвид изоставането си. Според мен трябва бъде преместено в по-горна възрастова група с цел подражание и стимулиране на развитието, но колеги считат че за него ще е по-добре да бъде при по-малки деца. Какво е вашето мнение?

- Касае се за новородено със сифилис, което сега е на 8 мес. и с което се провежда лечение, до колко съществува риск от зараза при работа с такова дете и какви предпазни мерки са нужни? С детето се провеждат инд. педагогически занимания под формата на елементарни предметни игри, стимулиране на моториката и на уменията.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

Здравейте-на първия въпрос: Битуват много митове относно децата с това заболяване-особено сред българските лекари.Вече далеч не се смята,че тези деца са безнадеждно болни.Тези дечица имат потенциал и могат да научат много-в подходяща,подкрепяща и стимулираща среда.Тези деца са способни на голямо търпение и вършат с удоволствие монотонна работа,която за другите е скучна, биха могли да се научат на много-при подходящо обучение.Трудно ми е да дам категоричен отговор на въпроса-ако се прецени,че средата на по-големи деца е по-подходяща защо не.Не бива да се робува на предразсъдъци и неща,опровергани от съвременната наука.
На втория въпрос-не смятам,че има опастност-освен по кръвен път,но тази възможност е много хипотетична.

[dazi]

От моите наблюдения на две деца със Синдрома на Даун, впечетленията ми са, че тези деца наистина имат много потенициал за развитие. Зависи от детето, но определено мисля, че ще му се помогне ако е с негови връстници. Между впрочем и аз мисля, същото като г-жа Вероника Иванова!

[Мариана]

- Касае се за дете на 8-9 год. възраст, момче. Семейството му са млади, интелигентни хора, в добро финансово състояние, с уютен дом, добър ученик е, има и братче. Въпросното момченце предпочита игра с кукли, женски роли и компанията на момиченца, което тревожи майката и тя е започнала да му забранява подобни игри, въпреки че в случая забраните са най-голямата грешка и по-скоро детето се нуждае от консултация с психолог и евентуална психотерапия. Детето започва да се чувства различно, споделило е на приятелчетата-момиченца, че майка му не бива да разбира, че е играло с тях на кукли т.е. започва да се крие. Момченцата го избягват, защото той не проявява интерес към игрите им и го наричат "женчо". Аз съм привърженик на теорията, че хомосексуализмът е вроден, въпреки че може да бъде и придобит при някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата и преживявания, но в случая имам дълбоки съмнения, че може би при детето се касае за първия вариант. Или все още е рано да се дават подобни предположения? Бих искала да чуя и вашето мнение. И според вас какво би следвало да направи майката от тук нататък?

- Касае се за дете на 1,7 г. с хидроцефалия и спина бифида, в лежащо състояние и тежко умствено изоставане, но при приближаване на възрастен, говор и внимание, детето се усмихва, как мислите, дали чувства и се радва по някакъв начин и въпреки, че няма шансове за живот бих ли могла по някакъв начин да му предоставя някакви положителни емоции?

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com