Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Сря Авг 01, 2007 11:41 am Заглавие: Рубеола, морбили, варицела. |
 |
|
Рубеола
Рубеола се причинява от специфичен вирус. При заразяване на бременни вирусът преминава през плацентата и причинява тежки увреждания на плода. Заболяването се предава по въздушно-капков път от болен на здрав. Причинителят на рубеола прониква в организма през лигавицата на дихателните пътища. От там той попада в кръвта, чрез която достига до кожата, лимфните възли и до плода у бременни. Инкубационният период е от 11 до 24 дни. Началните признаци са отпадналост, главоболие, покачване на телесната темпе ратура, мускулни и ставни болки, зачервяване на гърлото. След 2-3 дни се появява кожен обрив, който се състои от дребни /2-4 мм/ розово-червени петна,леко надигнати над кожата /папули/. Обривът обхваща цялото тяло, но най-силно гърба, седалището и сгъваемите повърхности на крайниците. След 2-3 дни обривът преминава напълно. Понякога обривът се съпровожда от силен сърбеж. Характерно за рубеолата е увеличаването на задушните и тилните лимфни възли. У бременни инфекцията засяга и плода. Вирусът предизвиква изменения в хромозомния апарат на клетките на плода. Децата, преболедували вътреутробно от рубеола, са с тежки малформации на сърдечно-съдовата система, на очите, с глухота. Лечението се провежда в домашна обста новка, в изолация от околните неболедували деца. Назначават се антипиретици, течно-кашава диета, витамини. При настъпили усложнения /артрит, менингит, енцефалит/ се налага болнично лечение. При заболяване на бременни е показано прекъсване на бременността, особено в първата половина на бременността, когато увреждането на плода е най-тежко. Прогнозата е добра. Рядко настъпват усложнения, които я влошават. Прогнозата за плода е крайно неблагоприятна. Профилактиката се състои в строга изо лация на болните и особено предпазване на бременни от контакт със заболели поне до четири седмици след преминаване на обрива.
Морбили (дребна шарка)
Морбили е една от най-заразните болести в света. Тя се разпространява от човек на човек чрез кашляне, кихане или дори при говорене. В България дребната шарка се регистрира от края на миналия век. В доимунизационния период заболяемостта е достигала и до над 36 000 случая годишно.
Симптоми: В повечето случаи първите симптоми на морбили се появяват 10 - 12 дни след заразяване, а обривът обикновено се появява 2 седмици след заразяването. Хората, болни от морбили, са носители на заразата от появата на симптомите до 3-4 дни след появата на обрива.
Първоначалните симптоми включват висока температура, която често достига до 39- 40° С, кашлица, слъзотечение, хрема и/или парене в очите. Конюктивите са силно зачервени и оточни. Често преди или след обрива се появяват синьо-бели петна върху ярко зачервена основа по мукозните мембрани - на езика или вътрешността на бузите срещу кътниците.Червеният, подобен на оток, обрив от морбили започва от линията на косата и постепенно се спуска към лицето и горната част на врата. За около три дни обривът се спуска надолу и навън към ръцете и краката. Обикновено обриването продължава 5-6 дни и постепенно избледнява в реда на появяване.Други симптоми на морбили са загуба на апетит, диария (особено често при кърмачетата) и увеличение на лимфните възли.
Усложнения:Грубо казано около 30% от болните от морбили получават усложнения, които са най-чести сред децата под 5-годишна възраст и тези над 20 години. Възможните усложнения от морбили са:
* диария (най-често наблюдаваното усложнение);
* инфекция на ушите (почти само при деца);
* пневмония (основната причина за смъртност при усложненията от морбили);
* енцефалит (възпаление на мозъка), който може да доведе до трайно мозъчно увреждане и гърчове;
* при бременните жени, увеличава се риска от преждевременно раждане, спонтанен аборт и ниско тегло на новороденото.
Препоръки за имунизация срещу морбили
С наредба на Министерство на здравеопазването имунизацията срещу морбили е задължителна.
| Цитат: | Морбили (дребна шарка) се прихващат и от обикновена кихавица!
Силно заразно вирусно заболяване, което засяга главно деца в предучилищна възраст. Инкубационният период е около 10 дни, а разпространението става по въздушно-капков път. при кихане и кашляне. Вирусът на дребната шарка се отнася към рода Morbillivirus. Той прониква в епитела на дихателните пътища и с кръвотока се разнася по всички органи и тъкани на организма. Ситни капки храчка, слуз и слюнка от болния, съдържащи вируса, при кашлица, кихане, разговор попадат във въздуха и там бързо се разпространяват. Заразяване възниква дори при бегъл контакт или вдишване на прах, съдържащ причинителите му. Инфекцията може да се "прихване", дори ако пътувате в асансьор, в който се е намирал болен. Не напразно дребната шарка носи названието "пътуваща" болест - крайно сложно е да бъде "удържана" в границите на едно жилище.
СИМПТОМИ:
Началните прояви са температура, катар (възпаление на лигавицата с отделяне на секрет), конюнктивит и кашлица (която може да прогресира до круп), последвани от червен обрив, който започва зад ушите и бързо се разпространява по тялото.
ПРОТИЧАНЕ НА БОЛЕСТТА:
Болестта се разделя на три периода.
1. Първият - скрит, има продължителност от 6 до 18 дни, в течение на които вирусът, намиращ се в организма, не предизвиква никакви прояви.
2. Вторият период - продромален - трае 3-4 дни и се съпровожда от симптоми, характерни за всяка остра респираторна инфекция -общо неразположение, хрема с обилно отделяне на секрети от носа, кашлица, възпаление на конюнктивите със сълзене, висока температура. Постепенно тези явления се усилват - могат да се развият фотофобия, подпухналост на лицето, магарешка кашлица; понякога възниква поразяване на гръкляна с поява на тежка форма на задушаване. Наблюдава се раздразнителност, лош сън. Могат да се забележат главоболие, повръщане, болки в корема, разводнени изпражнения. За този период е характерна появата върху лигавицата на бузите към долните основни зъби на ситни бели петънца, с червени кръгчета около тях. Това е сигурен признак за дребна шарка - т. нар. петна на Филагов-Коплик. Те обикновено възникват 2-3 дни преди появата на обрива и изчезват през първия-втория ден от изрива. Друг типичен признак са червените петънца върху лигавицата на мекото и твърдото небце, наричани евантеми.
3. Третият период на заболяването - период на изриване: той се характеризира с ново повишаване на температурата и влошаване общото състояние на болния. Червен едропетнист обрив се появява първо зад ушите, по бузите, по челото, а след това, ставайки по- интензивен, покрива цялото тяло и крайниците. В течение на 3-4 дни обривът избледнява и се превръща в светлокафяви петна. Кожата става суха, започва да се лющи. През цялото това време може да се усеща сърбеж. После температурата се понижава и състоянието постепенно се подобрява.
КОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ?
Въпреки изключително високата контагиозност на дребната шарка, съществуват групи от хора невъзприемчиви към това заболяване. На първо място това са децата в първите три месеца от живота си, чиито майки са прекарали дребна шарка., При това повечето от тези деца запазват майчинския имунитет до 9-месечна възраст, за което безусловно способства кърменето. Описани са също отделни случаи на невъзприемчивост към дребна шарка при хора, както изглежда прекарали заболяването с безсимптомно протичане,
Преболедувалите дребна шарка придо биват пожизнен имунитет, обаче децата, прекарали дребна шарка в ранна възраст в скрита форма, след като изминат няколко години, могат да се разболеят отново.
ПРОФИЛАКТИКА:
Профилактиката на дребната шарка се заключава в своевременната изолация на болните, която се прекратява не по-рано от 5-ия ден след появата на обрива. Освен това за потвърдената диагноза дребна шарка е необходимо незабавно да се съобщи в детското заведение, което посещава детето. Това заболяване е най-опасно за децата до 2 години, затова, ако по силата на медицински противопоказания детето не е ваксинирано, следва особено да го пазите от инфекцията. Ако няма противопоказания за ваксиниране, след 15 месеца от началото от живота му е необходимо да се проведе активна имунизация.
lekar.bg |
Варицела
Варицелата (лещенка) е остро протичащо заразно заболяване, което се причинява от вирус. Болестта е силно заразна, характеризира се със специфичен обрив и е една от най-честите инфекциозни заболявания сред децата в развитите страни. Общото състояние на болните е умерено влошено. Обикновено заболяването протича по-леко при децата и доста по-тежко при възрастните и при индивидите с отслабена имунна система. Нерядко, особено при децата, варицелата може да протече и без поява на характерния обрив.
Заболяването започва с някои нехарактерни, ранни симптоми:
* висока температура (до 38-39 градуса)
* леко изразено възпаление на горните дихателни пътища
* общо чувство на слабост, отпадналост и загуба на апетит, които траят 2-3 дни.
* обрив
Първоначалните оплаквания се срещат по често при по-възрастните болни. На фона на тези първоначални симптоми (които постепенно заглъхват) се появява характерния за варицелата обрив (при малките деца често обривът е първоначалната изява на заболяването): първоначално се появяват надигнати червени петна, които скоро преминават през зачервени пъпчици до мехурчета (везикули), пълни с бистра течност; впоследствие мехурчетата потъмняват, разпукват се и образуват малки язвички; от центъра към периферията им се образува коричка (круста) и обикновено на мястото им не остава белег. Тази еволюция трае около 10-14 дни. Кожният обрив при варицелата е силно сърбящ. Обикновено мехурчетата се срещат по-често по закритите части на тялото като скалпа, подмишничните ямки, трупа и дори клепачите на очите. Характерно е, че мехурчета може да се наблюдават и по лигавицата от вътрешната страна на устата и половите органи (вирусът засяга и лигавиците). Обривът се появява на няколко тласъка (свързани с цикъла на размножаване на вируса и разпространението му по кръвен път до кожата) за около 2-4 дни, с което се обяснява наличието на обривни единици във всяка една от изброените еволюционни фази в един и същи участък от кожата. обикновено първите обривни единици се появяват по трупа на тялото и впоследствие се разпространява по главата, лицето, ръцете и краката. Обривът не засяга дланите и ходилата. Броят на обривните единици може да варира от няколко до 100-300. Мехурчетата са с размери от 5-10 мм в диаметър. При една част от болните може преди основния обрив да се появи предшестващ обрив от червени петна и пъпчици, разположен в слабинните гънки като "бански гащета", който изчезва за няколко часа. Общото състояние обикновено е леко засегнато и се изразява в умерено повишена температура и общо неразположение. В редки случаи на тежко протичане (при хора с потисната имунна система) мехурчетата от обрива могат да се напълнят с кървава течност или на мястото им да настъпи некроза (умиране) на кожата, да се развие жълтеница, спадане на кръвното налягане и оросяването на органите, тежка интоксикация на организма и др. Лечението на варицелата е комплексно. То включва предприемане на карантинни мерки, облекчаване на симптомите на заболяването и атакуване на самия вирус, причиняващ заболяването. В болшинството от случаите лечението се провежда в домашни условия. Хоспитализират се (приемат се за лечение в болница) само тежко протичащите случаи или тези с развитие на усложнения.
Повече: http://www.moetodete.com/content/view/170/66/_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
 |
|
