Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


УСМИХНИ СЕ С МЕН!

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Деца с увреждания.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Нед Дек 07, 2008 12:05 am Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат



УСМИХНИ СЕ С МЕН!

ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС


Здравейте, родители на деца с увреждания от цяла България и съпричастни приятели, подехме инициативата „Усмихни се с мен!”





Озаглавихме я така, защото ни се иска това да не е просто поредната петиция, а началото на ново отношение и разбиране към специалните деца. Началото на една инициатива, чрез която да променим себе си, да го направим позитивно, с усмивка и много вяра, заради децата ни и тяхното Утре.

Петицията:
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html

Тази петиция, както и всички останали писма, които сме писали, ще бъдат внесени до всички изброени институции, след като съберем достатъчно подписи. След определен период, ако не последва отговор, диалог или резултат, ще изпратим петицията официално, по пощата до ЕП. Вярваме, че тя ще бъде допусната за разглеждане, така както допуснаха и вече започна разглеждането на индивидуалните ни петиции, които пратихме до тях. Ще се обърнем за съдействие и към Mental Disability Advocacy Center, които заедно с БХК, заведоха и спечелиха дело срещу България, по повод дискриминацията в образованието към децата с увреждания.


Подкрепете ни, подпишете и препратете този призив!

С уважение и благодарности,
Родители на деца с увреждания и тяхни приятели


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Чет Дек 11, 2008 6:55 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Ето още нещо,което доказва,че няма невъзможни неща,а само лесни и трудни за постигане цели:

http://vbox7.com/play:21b5e752



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Сря Дек 17, 2008 3:48 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Smile ,малък подарък от приятел:

http://vbox7.com/play:ef7385b8



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Пон Дек 22, 2008 12:34 am Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Very Happy Благодаря на всички за подкрепата.С пожелания за весели празници и успешна нова година,ето още от нашите усмивки: Smile Smile

http://vbox7.com/play:0d87d3c0



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Вто Дек 23, 2008 8:09 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Ето историята на едно специално дете,една история ,която доказва,че всяко дете е преди всичко ДЕТЕ,едно малко слънчице усмихващо се на света:

Писмо от Специалната планета на различните деца

Аз съм на десет години и съм специално дете. Специална съм от мига, в който пожелах да видя света. Специална съм, защото съм част от оня особен род деца, наречени деца с увреждания или още ­ със специални образователни потребности. Казано накратко ­ децата със СОП. Съкращението не е класификация според типа увреждане, а означава, че за нашето образование в училище не са достатъчни стандартните средства. Но кой ли пък иска да знае...

Чакали са ме като всяко чакано бебе, името ми дълго и с обич избирали, във варианти за момче и за момиче. Само сърдитият доктор не предвидили. Оня, който бил така ядосан, че мама не останала в своя град да ражда, а дошла в неговата болница, че не се вслушал в молбите є да направи нещо, за да се родя по-бързо, а само крещял и я обиждал. Да, той събрал екипа за спешно секцио, но чак когато тоновете на моя милост спрели да се отчитат и той явно се уплашил, че може да стане голяма беля. Какво се случило в родилната зала ­ никой не разбрал освен него, никой не обяснил на мама защо ме поставили в кислородната палатка при моите сериозни четири килограма тегло. Чак след 20 часа тихомълком ме върнали при мама и нито дума. И ето ­ цели десет години... Тя си мисли, че не я гледам, докато обръща гръб, за да преглътне поредния ден с мен, зад ресниците на моя отнесен поглед аз все още виждам в очите є страха за утре, мъката и болезнената надежда да изтрие моето различие. Иска ми се да мога да я успокоя, но нали съм специално дете, според собствената ми дълга епикриза ­ дете със сериозни дефицити в общото интелектуално функциониране, мога да го направя само така, с едно писмо от моята Специална планета.

Шапката на моето различие за вас, нормалните планетяни, е като шапка невидимка. Гледате през мен и не ме виждате. Питате се защо аз и другите от Планетата на различните сме дошли във вашия свят, не смеете да ни се доверите, убийствено съжалително поклащате глави към нашите майки: “Ееех, горкото, колко е хубаво, пък гледай каква орисия...” Необезпокоявана под тази шапка, аз ви наблюдавам, изумявам се понякога от грубостта и нетолерантността ви, слушам предизборно предъвкване на сложните думи “Социална интеграция и равен достъп на хората с увреждания”, чета с любопитство форумите и загрижените позиции, че като европейци трябва най-после да приемете Другостта за равностойна на Нормалността, но докато го направите, си позволявам правото на свободно мнение. А то е, че не ни приемате, защо ви показваме грешките. Системните. Показваме ви, че планетта ви е далеч от съвършенството, въпреки високите модернистични сгради, високите технологии и дваж по-високото самочувствие. Показваме ви, въпреки опитите за клониране, че светът не е матрица, че различното и уникалното все още ви причиняват дискомфорт, а не носят наслаждение. Показваме ви Истината, защото нашата специална Различност ни дава смелостта да извикаме: “Хей, кралят е гол, кралят е гол!”

Точно защото съм различна, аз не се опитвам да ви променям. Не се опитвам да ви поставям в калъп, да ви търся подходящи, специализирани и изолирани заведения. Приемам ви и ви обичам такива, каквито сте, за разлика от вас. Не измислям рамки и представи за добро поведение. Не разлепвам етикети за валидност и инвалидност. Трудна съм, но съм истинска. Трудна съм, но съм нестандартна и това ме прави ценна. Трудна съм, но съм индивидуалност. И имам право на своето индивидуално щастие. Това ми дава дързостта да ви кажа ­ разлепете писмото ми на работните си места, занесете го вкъщи на децата си, прочетете го още веднъж. Казват, че ние, различните деца, сме по-близо до онази сила, срещу която няма застраховка “Недосегаемост”.

Написах това писмо, защото веднъж на нашата Специална планета ни гостува Малкият принц. Онова същото русокосо момче на Антоан Егзюпери, което искаше да научи как се случва опитомяването. И аз подобно на неговата лисица исках да бъда опитомена, да бъда обвързана. Когато ходех в детската градина, не можех да кажа това на децата и лелките, защото дълго не се научавах да говоря. Усмихвах им се и се надявах да ме разберат. Не се сърдех, когато нарочно изсипваха пясък в косата ми и после не си признаваха белите. Не се сърдех на учителката, която ме слагаше на столче отстрани на детското кръгче, защото фината моторика на ръцете ми била нарушена, защото съм била несръчна и съм спъвала темпа на групата. Пак се усмихвах и се опитвах да направя от оставената ми кутия пластелин по една топчица за всяко дете, но учителката все не разбираше и разваляше моите пластелинени фигурки. Не се отчайвах и си вярвах, че рано или късно ще ме забележат и ще ме опитомят. Исках да бъда за тях единствена. Специалистите казваха на мама, че съм имала задръжка в емоционалния темп на развитие. Сигурно това задържа моята вяра, че все някога ще бъда опитомена от нормалните деца.

В първи клас се съгласявах да драскат с химикал по жълтата ми блуза и си казвах, че докато драскат, те са до мен, смеем се заедно, значи ме опитомяват. Не разбирах сълзите на мама вкъщи, тя изобщо не проумяваше какво щастие е да си заобиколен от деца, макар и пишещи по блузката ми онези, нецензурните думи, дето големите ги шепнат през длан. Мама казваше, че децата са лоши, щом ми вземат стотинките в училищната закусвалня, но тя не знаеше, че ние ходехме там заедно.

Понякога децата ме въртяха в кръг, за да се объркам съвсем, после се смееха на глас и изчезваха, докато аз се опитвах да преодолея дезориентацията. Сигурно това беше част от обвързването и опитомяването, само дето мама не разбираше... Не разбираше и онази жена в бяла престилка в София, която я съветваше с наведени очи да продаде жилището ни и да заминем за Англия, за Германия, за Франция, изобщо където и да е, защото тук нямало толеранс към различните деца. Сега пък аз не разбирах думите на лекарката, че си живея съвсем нормално, но в Зоната на здрача. А мама все плачеше. Каква Зона на здрача, на мен ми е светло и харесвам този прекрасен свят не по-малко от другите хора! Понякога наистина се чувствам като в тунел, който се върти, тъмно и страшно ми е вътре, тогава си гриза ноктите до кръв, но за жалост не успявам да го разкажа на другите деца. Ако можех, убедена съм, те щяха да разберат и нямаше да ме плашат. Зная, че всички деца са добри, ако си добър с тях. Ако можех да попитам големите, които не пеят добре, още и тези, които не рисуват добре, накрая и тези, които не тичат бързо, дали това ги прави смешни, щях да им кажа, че да четеш трудно и да не разбираш защо една буква е различна в чуждите езици ­ още не е нещо, за което да бъдеш сочен с пръст и наричан умствено изостанал.

Аз съм специално дете, защото според специалистите нося в себе си сериозен дефицит на социални умения. Не съм сигурна дали мога да го разбера, но съм сигурна, че зная какво е да обичаш, зная какво е справедливо и несправедливо, разбирам кога съм ядосала мама и се извинявам. Когато тя тъгува за някакви нейни неща, тъгувам и аз.

Когато другите деца се подиграват зад гърба на госпожата и изливат вода на нейния стол, аз се опитвам да ги спра, но понеже говоря бавно, не успявам да го сторя навреме. Няма да се откажа, защото си спомням думите на Лисицата, за която ми разказваше Малкият принц: “Трябва да бъдеш много търпелив ­ обяснявала лисицата. ­ Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо... Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Ще мога да подготвя сърцето си. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието!...”

Аз съм специално дете, защото често не гледам хората в очите и се разконцентрирам бързо, но виждам всяко паднало листенце, всяка роза, всяка тревичка. Специална съм, защото отстрани изглеждам сякаш не слушам говорещия, но чувам всяко трепване на есенните клони, долавям шумоленето на падащите снежинки, чувам неизречените думи между хората.
Специална съм, защото неясните за мен неща ме карат да се затварям в себе си, но отварят очите ми за един друг свят, невидим за вас, в който дълго и сладостно една роза може да ме опитоми с любов. Специална съм, защото искам да остана такава. Въпреки страховете на мама.
Специална съм, защото вече никога няма да сте същите, ако намеря начин да ви покажа нашата Специална планета от скритата и загадъчната є страна...

С поздрав,
Албена Прокопиева, едно специално дете



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Вто Дек 23, 2008 8:09 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Oтново ви благодаря за подкрепата! Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Сря Дек 24, 2008 1:38 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Една Коледа за много желания-усмихнете се и си пожелайте!
Една Нова година за много мечти-усмихнете се и им се отдайте!
Една цяла година за много успехи-усмихнете им се успели!
Ако има нещо по-хубаво от щастието,по-ценно от здравето,по-вълнуващо от любовта и приятелството,по-необходимо от парите-то нека бъде ваше!
Весела Коледа и щастлива нова година!
Наздраве!

Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Сря Дек 24, 2008 5:45 pm Заглавие: Коледа Отговорете с цитат

Благодаря за публикуваната информация и за това, че сме част от едно благородно дело! Нека Коледа донесе радост в очичките на дечицата ви!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Пет Дек 26, 2008 2:53 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Честито Рождество Христово!!
Нека чудесата за,които мечтаете станат реалност! Smile
Аз благодаря на всички вас за разбирането и подкрепата!



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Нед Дек 28, 2008 9:48 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Малък пример за родителска любов:

http://www.godtube.com/view_video.php?viewkey=8cf08faca5dd9ea45513
Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Вто Дек 30, 2008 9:42 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

pogar написа:
Малък пример за родителска любов:

http://www.godtube.com/view_video.php?viewkey=8cf08faca5dd9ea45513
Smile

А това е историята на този невероятен баща:

ИВО ИВАНОВ (предполагам това е човека на когото дължим превода)

Канзас
Той се казва Дик Хойт и често навестява мислите ми по време на любимата ми и напълно безплатна антистресова терапия. Ще обясня с няколко думи: стресът си е стрес както в България, така и тук. Проблеми в работата, сметки, крайни срокове, задръствания, съкращения, гнойни ангини накрак и т.н., и т.н. Нещата се натрупват и този стар натрапник стресът често се настанява трайно в живота ни. Моят метод за борба с напрежението е следният. Всяка вечер, двайсетина минути преди самият аз да гушна възглавницата,
сядам до леглото на спящите си деца и просто ги наблюдавам мълчаливо в съня им
Който е бил родител, знае точно какво имам предвид. Едва ли има нещо по-успокояващо и по-възхитително на този свят от едно спящо дете. Не знам дали този ефект се дължи на равномерното им дишане, на откровената им беззащитност или на невинните лица, но за мен няма по-ценно убежище от ежедневието от тези двайсет минути на тихо съзерцание в тъмната стая. Сякаш всичко останало престава да съществува. Някъде далеч остават работата, цените на бензина, лактите по автобусите, параноята, войните, ураганите и всичко останало. В чертите на заспалите деца, обезоръжени се разтварят и тревогите, и проблемите, и стресът. В тези моменти често се сещам за моя любим спортист Дик Хойт, чиито изумителни постижения и живот почнах да следя преди около 5 г.
Дик е станал баща през 1962, но новороденият му син Ричард идва на този свят в конвулсии. Оказва се, че пъпната връв се е омотала около врата на бебето, прекъсвайки притока на кръв и нанасяйки необратими увреждания на централната му нервна система. Детето никога няма да може да ходи, да използва ръцете си, да говори и да контролира тялото си. Лекарите имат само един съвет към родителите: "Отървете се от бебето, дайте го в специално заведение."
Има ли нещо по-ужасно от това да си напълно обездвижен и лишен от възможността да комуникираш с останалия свят от първата до последната секунда в живота си? Да вегетираш с години, окован в жестока килия - собственото си тяло? Отговорът е: Да, има! Ако жертвата е собственото ти дете. Няма по-голям кошмар за един родител, няма по-голямо страдание. Трудно ми е да си представя каква ледена пустош е преминала през душите на Дик и Джуди Хойт, когато са надникнали в бъдещето на сина си. Неизживяното детство, неизказаните думи, неосъществените мечти, неродените внуци. Сърцето ми се свива и не мога да не си спомня за съкрушения баща в "По жицата", за умиращата му дъщеричка и за онези покъртителни осем думи на Моканина: "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Но Дик отказва да се самосъжалява, пренебрегва всички лекари, зарежда се с вяра в сина си и тръгва като бесен да търси... бялата лястовица. Надява се, че съзнанието и интелектът на Ричард са останали непокътнати, и се посвещава на идеята да надвие съдбата. Почва да учи сина си на азбуката и да му чете, без да е сигурен дали има някакъв ефект. През 1972 благодарение на големите сърца на група инженери от университета Тъфт Рич се сдобива с комуникатор, който му позволява да изписва думи на монитор, натискайки бутон с тила си. Оказва се, че малкият не само е наясно какво става около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект. Баща му е твърдо решен, че синът му няма да бъде лишен от нищо и щом не може да се движи,
той ще бъде неговите ръце и крака
Дик започва да носи сина си на гръб, за да се радва на природата, води го на планински преходи със себе си и така двамата изкачват един от върховете в Колорадо. През 1977 Рич се примолва на баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Хойт се съгласява да бута инвалидната количка. В този ден те завършват предпоследни, но надбягването събужда неподозирано усещане в душата на обездвиженото момче. Същата вечер Ричард изписва нещо на монитора си, което ще промени живота им завинаги: "Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!" От 15 години бащата е търсел точно това лекарство за сина си - усещането за независимост и пълноценност. От този момент нататък животът му е посветен на една-единствена цел: да улови това усещане и докато диша, да го дава на Ричард. Дик почва да бяга по 5 часа на ден, пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 двамата се записват под името "Тийм Хойт" в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има невероятните 64 маратона, като най-добрият му резултат е просто феноменален - 2:40,47 часа (36 минути и половина под световния рекорд)!
След 4-годишно участие в маратони двамата се решават на нова лудост: триатлона "Айрън Мен". Това нечовешко съревнование включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и като капак - класически маратон (42,2 км). Много малко са хората, които са в състояние да издържат подобно натоварване. Аз съм горе-долу в добра форма, но със сигурност
ще се разпадна на отделни митохондрии още в плуването
Хойт връзва с въже за кръста си доста тежка лодка, в която е легнал Ричард, за да покрие тези първи километри във водата. После слага сина си в специална седалка, закачена за предната част на колелото му. Най-изумителното е, че Тийм Хойт често изпреварва 2/3 от съперниците. През годините Дик и Рич участват в общо 911 състезания, включително 206 по триатлон и 24 последователни маратона на Бостън. През 1992 двойката преминава с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни. Тук всеки любител на бягането е запознат с историята на Хойт. Медийните спортни гиганти ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО отразяват успехите им, а на пазара излизат книга и DVD филм, посветени на техния трънлив път. Много специалисти се питат какви биха били резултатите на Дик, ако се състезаваше сам, без сина си. Той твърди, че ще се провали, защото Ричард е основният му източник на енергия, а и стилът му на бягане е зависим от количката. Наскоро гледах кадри от последното им състезание. Дик въртеше педалите на колелото с настървение, подминавайки изтощените си противници, а изражението на лицето на сина му отразяваше както огромното удоволствие от надпреварата, така и мускулното напрежение, което явно усещаше от усилията на баща си. Вятърът ги блъскаше челно, умората се бе вкопчила в педалите, но Тийм Хойт продължаваше упорито напред: двама души - едно сърце.
Казват, че дори пулсът им се изравнявал по време на състезание
Тази година Дик навърши 65, което просто не е за вярване. В краката му като корабни въжета подскачат чудовищни мускули, а с бицепсите му би се гордял всеки 20-годишен младеж. Този невероятен човек се е подложил на големи лишения и е пренебрегнал собственото си благополучие, за да освободи сина си от капана на съдбата. Почти всеки цент от пенсията му, всеки извънреден приход и всяко получено дарение се влагат във фонда за спорт. Самият Дик живее по спартански, за да си позволи да пътува от маратон на маратон със сина си. За Хойт старши обаче едва ли има по-сладка жертва от тази и ако можеше, сигурно щеше да бяга по 24 часа в денонощието.
Наскоро една от водещите журналистки на САЩ, Мери Карило, интервюира Дик за предаването "Риъл Спортс". Разговорът им постепенно ги отведе в миналото, към мястото, което Дик все още се страхува да посещава. Там, където в родилното отделение стои сломеният от мъка 22-годишен баща и се взира в мрачното бъдеще на сина си. Струва ми се, че в този момент, пред тв камерата Дик за пръв път кръстоса поглед със себе си и разбра колко изумително е житейското му пътешествие. "Откъде черпиш толкова сила?", попита Карило и този железен мъж, който винаги е стискал зъби и е гледал напред без никакъв признак на слабост, най-после не издържа и остави сълзите да отговорят. Мери е изключителна журналистка, но и тя самата не успя да овладее емоциите си и
следващият й въпрос се разпадна, задавен в собствените й сълзи
За човек, който е бил напълно отписан от докторите, Ричард Хойт е постигнал много неща: завършил е не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони инвалиди по света. Днес той е на 43, но за родителите детето винаги си остава дете. Затова понякога се питам дали и Дик не сяда вечер до леглото на сина си, за да се взре с гордост в спящото му щастливо лице. Дали минава през съзнанието му мисълта, че той е отговорен за това щастие, че той е подарил на осакатения си син усмивката и шанса за пълноценен живот. Хойт е голям мъж, велик спортист и истински родител. Ако има послание в неговата история, то е, че лесно се прави дете, но трудно се става баща.
Много красота има в спорта. Красиви и елегантни бяха полетите на Джулиъс Ървинг към коша. Красиво бе и финалното разгъване на Луганис миг преди да разпори водната повърхност. Изумително красиви са и ефирните подавания на Зидан. Но понякога спортът може да ни даде нещо още по-впечатляващо и ценно. Един 65-годишен мъж, бутащ с всичка сила осакатеното си, но щастливо дете в инвалидна количка. Какво по-красиво? Магията на спорта се състои в това, че в ръцете на един баща той престава да бъде просто спорт и се превръща в нещо много повече. Нещо пълно със смисъл, обещание и надежда... Като бяла лястовица.



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Пет Яну 02, 2009 5:44 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Честита нова година! Успех във всичко, което умеем, късмет във всичко, което не зависи от нас и сбъдване на всичко за което мечтаем!
Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Сря Яну 07, 2009 9:27 am Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Трябва да променим нещата ,защото тъпчем на едно място от години:
Лечение:
И преди 5г(може и да са повече) и сега лекуват децата ни по 10 дни в месеца(срока на една клинична пътека),през останалите 20 явно са здрави-на въпроса ни кой е отговорен за това здравният министър Желев ни е отговорил-не е здравното министерство.Извинете но ,ако министъра на здравеопазването не отговаря за простотиите на лечебните заведения и здравната каса за кое е отговорен-за гробищните паркове ли или за какво?!
Образование:
И преди 5г и сега ресурсните учители,логопеди и психолози по училищата са работили на същия принцип-министър Вълчев ни отговаря колко много деца от нашите са интегрирани,само че не казва,че това е интеграция наужким,когато се прави по досегашния метод,защото по този метод едно дете несправящо се с математиката например,получава по този предмет качествена оценка,която води до получаването на лист хартия(свидетелство),а не диплом за завършен етап от образованието си,което не му позволява,ако например му се удават езици да продължи да учи във висше учебно заведение.
Социални услуги:
И преди 10г и сега дават същите безполезни помощни средства на деца-инв.колички,столове за баня и тоалетна,проходилки-безполезни,защото са предназначени за възрастни,детските модели са на космически цени и естествено не се поемат от социални грижи.Пример-количката за възрастен струва около 300-400лв,а за дете са над 1500лв.
И пишат ли пишат как всяка нова програма,която създават е за наше добро-боже,ако това е за добро какво ли ще е лошото?! Shocked
Иначе,ако им отвориш дебелите книги-леле що закони,правилници,наредби от тогава са издадени и приети-един живот няма да ти стигне да ги изчетеш,а не знам колко живота трябва да имат децата ни,за да ги видят приложени на практика,което не е невъзможно-страни от цял свят доказват точно обратното.
Благодаря ви за усмивките! Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Вто Яну 13, 2009 8:50 am Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

http://ru.youtube.com/watch?v=LnLVRQCjh8c



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 4:05 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

pogar написа:
http://ru.youtube.com/watch?v=LnLVRQCjh8c


Винаги след тежък ден в борбата с поредната бюрократична простотия гледам този клип и виждам,че усилията положени за моето дете си заслужават!



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Вто Фев 03, 2009 4:32 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

Вече имаме 3586 подписа-БЛАГОДАРЯ ви за подкрепата,разбирането и усмивките! Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Вто Мар 17, 2009 9:42 pm Заглавие: Помогнете! Отговорете с цитат

Гергана Здравкова е самотна майка на прекрасно момиченце с увреждане,чиято диагноза е спина бифида с придружаваща я хидроцефалия. Операция в чужбина ще даде шанс на малката Бояна да живее нормално и достойно,операция,за която семейството няма средства. Нека помогнем,нека подарим бъдеще на още едно от многото деца с увреждания в България.
Ето тук можете да научите повече за малката Бояна:
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=127706
Епикризи на детето и проформа фактура с цената на необходимото и лечение в чужбина:
http://family.webshots.com/album/570498759JrHmsV
Координати на майката-тел. 0895 69 44 18 или на email: geri_ir@abv.bg

Гергана Боянова Спасова
ОББ
Банкова сметка в евро:
IBAN BG76UBBS80021431996310
BIC UBBS BGSF

http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pogar
Потребител


Регистриран на: 06 Дек 2008
Мнения: 17

Пуснато на: Сря Авг 05, 2009 8:14 pm Заглавие: УСМИХНИ СЕ С МЕН! Отговорете с цитат

http://www.sacp.government.bg/downloads/bg...na_programa.doc

Национална програма за гарантиране правата на децата с увреждания и специални образователни потребности(СОП) и семействата им-в края на програмата нормативната уредба трябва да се допълва, трябва да заложим задължително мерки гарантиращи изпълнението и прилагането на програмата, както и Закон за гарантиране правата на децата с увреждания да предложим, в който съвсем подробно и детаилно да се разпише всичко, до най-малките подробности. Тогава вече наистина може да се говори за гарантиране правата на децата с увреждания и семействата, и освен това да се елиминират и всички свободни тълкувания, и най-важното да се предвидят необходимите средства за изпълнението на всичко това.
- Предлагам в самата програма да заложим и текст за този Закон.
- Да заложим текст гарантиращ включването на родителските организации на децата с увреждания, задължително да участват в изработването на наредби, закони, стратегии, планове и всичко, което касае тях и децата им. Да има пълна информираност до всички, и чрез регионалните социални служби, когато се обмислят нови законодателни и нормативни документи, промени изобщо, и едва когато има действително обсъждане с много широк кръг и родители и родителски организации, едва тогава да се правят новите промени и програми, това онзачава обществено обсъждане, а не както е сега, сложат го на сайта, кой видял, кой не видял, айде приема се, и освен това няма как да е обмислено изцяло в услуга на хората, след като тяхното мнение изобщо не е потърсено в действителност, а само на теория.
- Да заложим текстове за финансирането, за отговорността по изпълнението, за санкции при нарушения на текстовете....
- Както и всичко, което е пропуснато в програмата да го допълним.
- И в самата програма според мен да заложим текстове, че трябва да има цялостна реформа в социалната политика по отношение на децата и семействата, на децата с увреждания и семействата им, на институциите провеждащи тази политика, изцяло промяна философията на политиката към тях и т.н..., всичко, което сме писали тук.
Тази цялата програма се пише на базата на нашите искания-на родителите на деца с увреждания.
Разпространяваме я сред родителите от цялата страна,искаме да стигне до всички и всеки да се включи с конкретни текстове за предложения и промени по конкретните точки.
На базата на тази програма ще се борим за закон гарантиращ правата на децата с увреждания и специални образователни потребности(СОП) и семействата им,както и цялостна реформа и промяна в социалната политика към децата с увреждания и семействата им.
Моля изпращайте вашите предложения на адрес: na_usmihnisesmen@abv.bg
Петицията ни вече е внесена в Европейската комисия по петиции от Кати Синот ирландски депутат,до преди изборите зам.председател на Комисията.
Отново благодаря на всички ви за подкрепата! Smile Smile



_________________

УСМИХНИ СЕ С МЕН! ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС!

Подкрепете ни!http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Деца с увреждания. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov