Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Чет Яну 11, 2007 6:42 pm Заглавие: Хиперактивните деца |
 |
|
Хиперактивност:
http://www.moetodete.com/content/view/216/66/
http://www.moetodete.com/content/view/207/66/
За повече информация:
Разстройство на вниманието с хиперактивност (РВХА)
| Цитат: | Д-р Стоянка Велкова, психиатър, с насоченост в детската психиатрия, асистент в катедрата по психиатрия на УМБАЛ "Св. Георги"- Пловдив:
Както се предполага от наименованието на болестта, състоянието включва разстроено внимание и повишена активност. Среща се в детската възраст и началото на проявите е още в детската градина, но най-често РВХА започва да притеснява родители и учители, когато детето започне училище и това негово състояние сериозно му пречи да усвои учебния материал, както и да спазва дисциплината в час. Изявата на това разстройство включва два елемента – нарушено внимание и повишена склонност към физическа дейност без нужда. При различните деца може да преобладава първия или втория елемент, както и да се съчетава наличието и на двата. Разстроеното внимание включва следните изяви – трудност в съсредоточаването в дадена задача, децата лесно се разсейват от външни стимули, често забравят и губят вещи в училище и вкъщи, имат нужда от по-чести почивки, когато се занимават с домашните, не обичат да се занимават с дейности, които изискват дълга концентрация. Хиперактивността се изявява в склонност към повече движение, отколкото е нужно – децата изглеждат като „на пружини”, непрекъснато бягат, скачат, бързат, често дори са инициатори на сбиване, по-често от връстниците си се нараняват поради невниманието и повишената си активност. Този проблем притеснява родители, учители, възпитатели. Редно е, когато родителите и учителите забележат подобен проблем в детето, да са наясно, че това състояние е болест и детето трябва да се лекува комплексно – медикаменти, психотерапевтична работа и специален педагогичен подход към него. Важно е да се знае, че тези деца обикновено имат нормален интелект, но поради състоянието си не могат да достигнат съответни на интелекта им познания. Трябва родителите да могат да са бдителни към този проблем и да посетят заедно с детето детски психиатър, който ще постави диагноза, ще назначи лекарства и ще провежда психотерапия. Към тези грижи от страна на лекари и психолози, задължително се включват и индивидуалния педагогичен подход на преподавателите. Прогнозата на заболяването е оздравяване към 13-14 годишна възраст, но при 10-15 % от децата част от симптомите продължават и в зряла възраст. Децата с РВХА по-често страдат от определени психични разстройства като възрастни.
temura.net |
Какви обучителни затруднения имат децата с ХАДВ?
| Цитат: | ХАДВ засяга всяка част от живота на детето. Децата с това нарушение трудно спазват инструкции, не могат да запомнят стихове, да играят честно и коректно с връстниците си, тъй като не могат да запомнят правила. Те изглеждат като че ли винаги са в беда. В начална училищна възраст повечето от децата са развили умения, които им помагат да отговорят на училищните изисквания, както със способността да задържат за голям период от време вниманието си върху нещо, да спазват правилата, без да се затрудняват да изпълняват инструкции. Развили са още и познавателни умения, които улесняват научаването на четенето и писането. При децата с хиперкинетичност - дефицит на внимание обаче, тези способности не само са недостатъчно развити, но дефицитът на някои от тях е водещия симптом на нарушението. Едно от най-честите оплаквания на родителите на детето с хиперкинетичност и дефицит на внимание е, че това дете много рядко довършва дейностите, които започва, особено ако те се отнасят до училищната работа. Резултатът в повечето от случаите е даването на отрицателна оценка от родителите, които обикновено обръщат внимание на детето си всеки път, когато то напуска дейността - за да го възвърнат към нея; тъй като напротив лишават вниманието си и не се занимават с него, когато то започва пак, т.е. демонстрира желателно поведение. Учителите често споменават, че тези деца са разсеяни по време на урока . По-внимателното наблюдение обаче доказва, че става въпрос за липса на интерес относно определени задачи, които им посочват учителите. Трудността им да довършат с последствието задачи, които не пробуждат техния интерес, довежда много пъти до безцелно занимаване с други неща. Поведението им е често непредвидимо за учителите, тъй като един ден могат да успеят в една дейност и да не успеят в същата дейност на следващия ден. Тази непоследователност в постиженията на детето често се тълкува от учителите като мързеливост и има за резултат постоянен натиск и забележки. За едно дете с хиперкинетичност - дефицит на внимание обаче тази непоследователност е резултат от импулсивното му поведение и от степента на възбудата на неговото внимание по време на занимаването с определена деятелност . Началната училищната възраст е един период, през който качеството на взаимодействието на детето с хиперкинетичност и дефицит на внимание със социалната среда до голяма степен определя неговото развитие в юношеството и в по-нататъшния му живот като възрастен.
Според данните от редица изследвания повече от 30% от децата със синдрома на ХАДВ имат проблеми с овладяване на училищните умения. Обучителните затруднения при тази категория деца не са просто невъзможност да се свърши дадена учебна работа, а са типично, специфично определени като разлика между интелигентността на детето от една страна и академичните му постижения, като четене, писане, математически умения - от друга.
Хиперактивни обикновено наричаме много подвижни и активни деца, които често нарушават дисциплината и реда в дома си и в училище, тичат, катерят се, въртят се, постоянно говорят, постоянно се движат и понякога стават неудържими. Обикновено те са импулсивни и се отличават с полярни и бързо сменящи се настроения. Импулсивността се демонстрира като нетърпеливост, трудност в изчакването на реда, често прекъсване, когато някой говори. В училище те са дезорганизирани, не внимават в час, не се задържат дълго време на едно място, стават често, разхождат се, отговарят преди да са чули въпроса добре. Тези деца обикновено имат норамлен или по-висок от средния интелект. Твърде често имат и някакви специфични способности - талантливи музиканти, добри спортисти, умеят да увличат останалите в определени дейности. Разнообразието от симптоми при ХАДВ /хиперактивност с дефицит на вниманието/ и непостоянстовото в техните изяви са основната причина за трудностите при поставяне на диагнозата. Диагностичните критерии са твърде дискусионни най-вече поради взаимното повлияване и на отделните психологични процеси - например слабата концентрация на вниманието неминуемо се отразява на перцептивните процеси, които от своя страна влияят върху академичините постижения на ученика. Хиперактивността и дефицитът на внимание често са свързани и поради това широко се възприема терминът хиперактивност с дефицит на внимание /ХАДВ/. Когато водещи са проблемите с вниманието и детето не е свръхактивно, тогава се приема терминът разстройство с дефицит на внимание и обратно - когато преобладава хиперактивността, която най-често е в моторните прояви на детето, говорим за хиперактивен синдром. Още важна информация за ХАДВ можете да прочетете в книгата "Хиперактивност и дефицит на вниманието или какво да правим с неудържимото дете" от доц.д-р Виолета Боянова и д-р Маргарита Станкова /издателство ФСК 2005/
s-ivvena.com |
Диета за хиперактивните деца
| Цитат: | От екипа на Порта Интеграция:
Интелектуалното затруднение само по себе си води до много трудности в ежедневното функциониране на личността, но когато то е съчетано с хиперактивност и дефицит на вниманието, задачата на близките и специалистите става много сложна, а резултатите обикновено са незадоволителни. Един от начините да подобрим общото състояние на детето и възрастния с хиперактивност е прост, но ефикасен - диета.
Какво да правим с тези неспиращи на едно място, хващащи всичко и вечно тичащи деца? Да ги наказваме? Да ги лекуваме? «Да ги храним правилно!» - отговаря науката. Все повече изследователи получават резултати, потвърждаващи тази истина: храната и нейното качество влияят върху поведението на детето.
Защо детето е такова?
Причина 1: Проблеми със захарта
Американски учени, изследвали голям брой хиперактивни деца /определяни като деца с хиперактивност и дефицит на вниманието/ открили, че при 74% от тях е нарушен метаболизма на глюкозата. Реакцията при такива деца може да е отключването на огромно количество енергия, и то не само от захарта и сладките, но и например от плодовите сокове.
Причина 2:Хранителни алергии
Изследване на хиперактивни деца от предучилищна възраст показало, че пълното изключване от менюто на продукти със синтетични консерванти, оцветители, ароматизатори, а съюо на глутамата на натрия, шоколада и кофеина в продължение на 10 седмици, води към видимо подобрение на поведението при около половината деца. Те по-лесно заспивали вечер, по-рядко се събуждали през нощта.
Връзката между хранителните алергии и хиперактивността не може да се отрече. Днес даже се смята за нормално лечението да започва с търсене на потенциален алерген. Той може да се окаже не само синтетичен оцветител,а и натуралното краве мляко или пшеницата. Във всеки случай изключването на алергена позволява на много деца да минат без лекарства.
Причина 3: Проблеми с магнезия
Хиперактивните деца, при които е открита липса на магнезий, реагират добре при неговото приемане. Според английско изследване при ученици от 7 до 12 г., получаващи 200 г. Магнезий допълнително през деня в продължение на половин година, поведението се подобрява значително.
Родителите трябва да обърнат специално внимание на това в дневното меню на хиперактивното дете а има достатъчно магнезий, защото този минерал е необходим и за спокойноя сън, и за нормалния метаболизъм на глюкозата. Дефицитът на магнезий е много разпространен, особено сред тези, които ядат сладки неща и "храни - боклуци". И лекарствата, вкл. антибиотиците, изтощават запасите от магнезий в организма.
Идеалното меню за хиперактивни деца:
Закуска
-овесена каша със студен каймак
-яйце
-половин чаша прясноизцеден сок
-банан
Забележка: ако детето не понася добре млякото, му давайте мюсли с портокалов сок. В този случай към закуската трябва да се прибави и половин чаша соев белтъчен коктейл.
Втора закуска / в училище или на неделна разходка/:
- шепа орехи или обелени семки
- минерална вода
Обяд:
- зеленчукова супа с много пресни зеленчуци
- рибни котлети или кокошка с картофено пюре
- сладолед с пресни ягоди или желе от ягодов сок
Следобедна закуска:
- кефир /в български вариант айрян или кисело мляко/
- пълнозърнест хляб или от едросмляно брашно
- ябълка
Вечеря:
-салата от пресни зеленчуци
- каша от елда с мляко или запеканка /кифла/ с извара
- чай от лайка или други билки
През нощта:
- чаша топло мляко с лъжичка мед
Забележка:
1. При алергия към млечни продукти те трябва да се заменят със соево прясно и кисело мляко.
2. Не купувайте готови сокове – те са прекалено сладки и съдържат оцветители и консерванти. Никога не давайте на детето сладки газирани напитки.
Хранене на нервите:
Холинът и лецитинът са защитници и строители на нервната сиситема. Продуктите, богати на тези вещества / яйца, черен дроб, риба, мляко/ се смятат за «храна на мозъка». Не всяко дете яде дроб или риба, но повечето обичат яйца и мляко. Ако детето има непоносимост към мляко, рядко яде месо и риба, родителите трябва да купят добавки лецитин или холин и да ги добавят в подходящи ястия.
Аминокиселини – най-важното, изградено от белтъци, в т.ч. невротрансмитерите / вещества, които обезпечават преддаване на нервните импулси от един неврон на друг/, с които при хиперактивните деца има големи проблеми. Те трябва да получават пълноценно белтъчно хранене. Често при такива деца има лош или непостоянен апетит, много от тях отказват да ядат сутрин или ядат малко през деня, а вечерното хранене не покрива всички потребности от хранителни вещества. В такива случаи правете коктейли от белтъчни концентрати, които се продават в спортните магазини. Самата идея за хранене като спортистите е привлекателна за децата,особено за момчетата. Едновременнос това обаче се опитайте да запазите в менюто на детето нормалните белтъчни продукти – извара, яйца, месо. Колкото са по-натурални, толкова по-добре. Всяка «фабрична» храна включва някакви нежелани добавки. Белтъчините се съдържат в колабсите и кренвиршите, в сладоледа и млеката.
Витамини от В – групата:
Натуралните млечни и месни продукти обезпечават необходимото количество от витамини от В – групата, които са особено важни за нервната система. Те обикновено не достигат при хиперактивните деца. В краен случай, ако детето не ги приема в достатъчно количество, можете да му давате таблетки В-комплекс. При някои експерименти само една добавка значително повишавала обучителните способности на детето. Понякога даже напълно изчезвали сериозните проблеми с поведението.
Магнезий:
Изключвайки от менюто на детето «храната – боклук», най-добре е да я замените с храна, богата на магнезий – като орехи и семки. Децата обикновено не възразяват срещу подобни замени. Потребностите от магнезий е 180 мг за денонощие при деца от 4 до 8 г. и 240 мг. при деца от 9 до 13 г. Това естествено не се получава само от орехи. Голямо количество магнезий съдържат какаото,елдата, ръжта, овеса и зародишите на пшеницата, боба, както и печените картофи, бананите, спанака и зеленчуците. Купа с каша от елда набавя половината денонощна норма магнезий, а купа овесена каша или печени картофи – една пета от нормата, а ако количеството се набавя само от банани, са необходими 8. В райони с богата на минерали вода, хората си набавят значирелна част от потребностите от магнезий чрез нея. Там, където водата е лека, е добре да се купува минерална.
Бактерии:
Една от причните за хиперактивността може да бъде разрастване на дрождевите бактерии в стомаха в резултат на продължителен или чест прием на антибиотици. Единственото средство срещу тази напаст е възстановяването на нормалната микрофлора на стомаха. За това за необходими «живи култури». Някои фабрични киселомлечни продукти, ако се вярва на производителите, ги съдържат. От аптеките можете да си купите препарати на тези полезни бактерии и да ги добавяте в любимите на детето храни. Родителите на деца с непоносимост към киселомлечни продукти не могат да се разминат без аптечните препарати.
Автор: http://adalin.mospsy.ru , превод: ivanrilski.org |
С какви стратегии за лечение на дете с ADHD разполагаме днес?
| Цитат: | Има два основни вида стратегии за лечение на ADHD: фармакологични и нефармакологични. Важно е да се има предвид, че ADHD може да е комплексно разстройство. Повечето лекари и психолози препоръчват използването на комбинирани стратегии за лечение на дете с ADHD.
Фармакологично лечение:
Най-често използваните медикаменти са стимулантите. Те са ефективни за редуциране на симптомите на ADHD при 70-90% от децата с това разстройство. Всъщност, резултатите от научноизследовaтелската работа сочат, че в наши дни употребата на стимуланти е най-ефективния начин за лечение на симптомите на ADHD. Счита се, че тези медикаменти коригират химичния дисбаланс в мозъка, като повишават количествата на допамин и норадреналин в мозъчните области, където се извършва регулацията на вниманието и поведението.
Понякога за лечение на ADHD се използват и други медикаменти. Някои от тях не са така ефективни, както стимулантите и имат повече странични ефекти. Лекуващият лекар на детето ви ще ви обясни кои са тези алтернативни медикаменти.
Нефармакологично лечение:
Нефармакологичното лечение включва използването на различни стратегии за справяне със симптомите на ADHD, а и на други проблеми, с които се сблъскват децата и семействата им. Такива стратегии са:
* Обучение на родителите за ADHD, в което родителите могат:
Да научат какво е ADHD, така че да могат по-добре да разберат детето си и неговите потребности
Да се научат как да ползват наличните ресурси за детето и семейството
Да се научат как да работят с училището, в което учи детето им, така че потребностите му там да бъдат удовлетворени по най-добрия начин
* Обучение за родители, при което родителите могат:
Да се обучат в стратегии, които да използват за справяне и подобряване на поведението на детето им вкъщи и в училище
* Обучителни интервенции, които могат да включват:
Внасяне на промени в класната стая на детето.
Осигуряване на специално обучение или програми вътре и извън класната стая на детето.
Разработване от училището на специфичен план, който да посрещне емоционалните потребности на дадено дете (в това отношение могат много да помогнат ресурсните учители)
Обсъждане на възможността за използване на алтернативно обучение или преместване на детето в специално училище, което е по-добре подготвено за удовлетворяване на потребностите на детето
* Обучение в социални умения и поведенческо обучение за деца с ADHD, което ще им помогне по-добре да управляват симптомите на ADHD и да се научат по-добре да общуват с приятелите си и членовете на семейството
* Организационни, стратегии, стратегии за управление на времето, училищни навици и явяване на тестове. Те са от полза за посрещане на много от предизвикателствата в обучението, с които се сблъскват децата с ADHD
Тези умения стават все по-важни с навлизането на детето в основното и средното образователно ниво, колежа и зрялата възраст
* Психологическо консултиране или психотерапия за децата с ADHD, за да:
Се повиши самочувствието на детето
Се лекуват другите психично здравни проблеми, които детето може да има (в допълнение към ADHD)
Се подобрят семейните взаимоотношения
Други въпроси, които може би имате:
Трябва ли да опита медикаментозно лечение детето ми?
Както беше споменато по-горе, резултатите от много проучвания сочат, че лечението със стимуланти е най-ефективния начин за лечение на симптомите на ADHD. С подобряването в симптомите на ADHD самочувствието на децата се повишава, отношенията с връстниците им се подобряват, както и връзките с родителите и учителите им. В крайна сметка, целта на лечението е да се помогне да детето да се справя по-успешно вкъщи и в училище. Много родители се борят с решението дали детето им да взема лекарства или не. За някои родители вземането на лекарства от детето им означава да “приемат”, че “нещо не е наред” или че детето им има “емоционални проблеми”. Някои родители имат усещането, че “се предават”, ако детето им започне медикаментозно лечение. Някои са загрижени, че на детето им ще бъде поставен “етикет”. Други се безпокоят, че ще направят детето си “наркоман”. Това са обичайните начини, по които родителите реагират, когато на детето им бъде поставена каквато и да било диагноза и когато се препоръчва медикаментозно лечение. За съжаление, оставянето на ADHD без лечение не спасява детето от социално отхвърляне и етикетиране. Самите симптоми на ADHD могат да накарат учителите и училищния персонал да етикетира детето като “дете с проблемно поведение” или като “лош ученик”. Връстниците могат да отхвърлят дете с ADHD поради последиците, които имат липсата на внимание и импулсивността върху социалните умения. Децата с ADHD често се чувстват фрустрирани, безпомощни и обезкуражени по отношение на затрудненията си в училище и във взаимоотношенията с връстници. Продължаващите неуспехи в социалната и училищната сфера, с които се сблъсква детето при наличие на нелекувано страдание може да бъдат фрустриращи и понякога, деморализиращи. Преживяванията от детството, които нарушават самочувствието рано в хода на живота следват детето и в зрялата му възраст. При взимането на такова важно решение може да се запитате кой вид лечение е най-добър за интересите на детето ви. Вярваме, че е от ключово значение да се помогне на детето да се чувства успешно колкото е възможно по-скоро, така че самочувствието му да не се понижи и да не се стигне от нежелание да посещава училище поради хронични затруднения с работата в клас и във взаимоотношенията с връстниците. Медикаментозното лечение може да е важна интервенция, с която да се помогне на детето да бъде успешно в училище, вкъщи и с другите. За ADHD и други разстройства като биполярното афективно разстройство и шизофренията, е прието, че медикаментите са лечение на първи избор. Изводите от едно съвсем скорошно, многогодишно, финансирано от правителството на САЩ проучване на дългосрочната ефективност на различни видове лечение за ADHD сочат, че стимулантите са ефективни при 70 – 80% от децата с ADHD. Това проучване, също така, сочи, че медикаментите имат съществена роля за дългосрочното лечение на ADHD. Другите стратегии, които споменахме по-рано, включително предоставянето на информация и обучението на родители, обучителни интервенции и обучението в поведенчески стратегии, също са важни компоненти при научаването как да се живее, когато детето ни има ADHD. Всъщност, при голямото проучване, споменато по-горе, децата с ADHD се повлияват най-добре от комбинирана терапия, която включва медикаментозно лечение и стратегии за модифициране на поведението, които се прилагат в дома и в училище. Това е особено вярно за деца със съпътстващи тревожност или поведение на противопоставяне. Не е необходимо всички стратегии да започнат да се прилагат по едно и също време. Можете да говорите с психотерапевта или психолога на детето ви и с училищния персонал, за да определите от какво се нуждае детето ви и кое е подходящото време за започване на определено лечение. Макар че консултирането и/или психотерапията могат да бъдат много важна част от лечението, е малко вероятно симптомите на ADHD у детето ви да се повлияят само от психотерапия. Понякога, докато се постигне контрол върху симптомите на ADHD, детето няма възможност да се възползва от който и да било вид “разговорна терапия”. Причините за това са същите като тези, поради които детето се затруднява да следва инструкциите в клас.
Трябва ли да опитаме психотерапия или психологическо консултиране?
Няма данни, че психотерапията и консултирането снижават основните симптоми , които има децата с ADHD, като липса на внимание, хиперактивност и импулсивност. Тези подходи обаче дават качествено различна подкрепа на вашето дете и правят резултатите от медикаментозното лечение по-трайни във времето. Прилагането на добри стратегии за модифициране на поведението от страна на родителите и учителите помага на децата с ADHD и може да се проведе от психотерапевт или консултант. Помолете лекаря си да ви помогне да намерите някой, обучен в този вид стратегии за обучение на родители. Психотерапията или консултирането могат да бъдат ценен компонент от лечението на ADHD. Фамилната терапия може да помогне на семейните членове да разберат детето си, което има ADHD и да научат различни стратегии, които могат да използват, когато се появят проблеми или конфликти. Тя може да намали стреса от това да бъдеш родител на дете с ADHD и да помогне на родителите да намерят пресечни точки, когато нямат съгласие по това как трябва да се възпитава детето им. Често за децата с ADHD е от полза индивидуалната когнитивно- поведенческа терапия, особено когато детето е с ниско самочувствие, взаимоотношенията с връстниците му страдат и/или има неподходящо поведение, което може да е свързано с ADHD. Терапевтите могат да работят насаме с детето ви и да го обучават в техники, чрез които то да се научи да управлява поведението си, да се ангажира с позитивни връзки и да повиши увереността в себе си. Ако имате интерес да направите терапията част от лечението на детето си, говорете с лекуващия лекар.
Каква е ролята на възпитателните мерки?
Да си родител е трудна работа. Да си родител на дете с ADHD, обаче, е още по-трудно. Ето защо е особено важно да внесете структура в живота на детето си, като:
* Му създадете навици,
* Определите кои са позитивните и негативните последствия на желаното и нежеланото поведение
* Поддържайте постоянството на възпитателните мерки (вижте Стратегии за възпитание).
За да бъдат ефективни тези стратегии родителите трябва да имат съгласие да са единни в подхода, който ще използват, за да се справят с поведението на детето си. Един обучен психотерапевт, психолог или консултант може да обучи родителите в ефективни стратегии за работа с детето им, което има ADHD.
Детето ми наистина ли се нуждае от лечение, ако има ADHD, но се справя добре в училище?
ADHD е състояние, което може да увреди много области от ежедневното функциониране. Често лекарите и родителите се мотивират за преминаване към медикаментозно лечение на детето предимно поради неуспехите му в училище. Много умни деца с ADHD, обаче, се справят добре в училище, но въпреки това се фрустрират, когато имат по-нисък социален успех или когато не са способни устойчиво да демонстрират способностите си. Родителите могат да обмислят следните въпроси, когато взимат решение дали да дават лекарства на детето си, когато то се справя добре в училище, или не:
* Как се справя моето дете със социалните контакти? Способно ли е да завързва и поддържа приятелства? Има ли някое от поведенията, свързани с ADHD, като: действие без обмисляне, затруднение в контролирането на емоциите или затруднение да стои спокойно и да внимава, което препятства възможностите на детето ми да има ползи от взаимоотношенията с връстници?
* Как детето ми се справя в контакта с мен? С братята и сестрите си? С връстниците?
* Как се справя детето ми с домашния режим? С извършването на ежедневните дейности или подготовката на домашните?
* Как се справя детето ми с режима в училище? Как се справя в контакта с учителите? Фрустрирано ли е от това, че много забравя или е твърде неорганизирано? Чувства ли се много фрустрирано или обезкуражено от това, че с един и същ материал понякога се справя добре, а понякога – зле? Трябва ли да работи повече отколкото се очаква от него, за да довърши работата си и да научи материала, като се има предвид ителигентността му?
Всички тези въпроси всъщност питат: “как функционира детето ми?” Ако мислите, че детето ви не функционира добре поради наличието на ADHD и тези симптоми нарушават в значителна степен самочувствието му, може би си струва да поговорите с подготвен специалист за тези безпокойства. Опитайте се също да обсъдите всички безпокойства с учителя на детето си, за да разберете дали те са споделени от него. Макар че детето ви може да се справя добре в училище, учителят му може да е загрижен за поведението на детето или за социалното му развитие. И накрая, изучете ADHD чрез книгите, налични в Интернет. Като научите кои са обичайните симптоми за ADHD ще можете да откриете и наблюдавате за възможни симптоми, които се появяват при детето ви в хода на времето.
Има ли алтернативно лечение за ADHD?
Под алтернативно лечение обикновено разбираме всеки вид лечение, различен от медикаментозното или стандартната поведенческа терапия. За лечение на ADHD са предлагани многобройни терапевтични подходи, като: специални диети, витамини и и минерали, билкови лекарства, биологична обратна връзка, хипноза и медитация. Като цяло за повечето от тези лечения липсва добра изследователска работа, която да подкрепи ефективността им за лечение на проблемите, свързани с ADHD. Много родители, учители и клиницисти, обаче, имат желание да изследват всички пътища, които биха могли да помогнат на детето, което се бори с ADHD.
Ето няколко ключови неща, които да имате предвид, когато обмисляте алтернативно лечение:
* Целта на всяко лечение е да се подобри функционирането на детето. Независимо какво лечение за детето си ще опитате, внимателно мониторирайте симптомите и самочувствието му, за да установите дали детето ви се подобрява. Помнете, че при всяко лечение има период на “меден месец”, в който повечето деца с ADHD се подобряват просто защото лечението е “ново” и “вълнуващо”.
* Уверете се, че не сте избрали лечение, което може да “навреди” на детето ви (напр. някои билкови и алтернативни средства съдържат силно седиращи съставки). Вашето дете може да не се подобрява, а просто да е по-сънливо. Освен това много билкови и алтернативни средства не се мониторират от държавните агенции, за да е сигурно, че съдържат съставките, изброени на опаковката или че нямат сериозни странични ефекти. Уверете се, че внимателно наблюдавате реакциите на детето ви към което и да било лечение.
* Някои лечения струват скъпо и отнемат много време като поставят сериозен отпечатък върху семейството. Изучете всичко, което можете за тези лечения преди да ги опитате.
* Съобщете на лекуващия лекар на детето ви, ако решите да опитате друг вид лечение. Понякога тези лечения могат да попречат на стратегиите, препоръчани от лекаря.
* Помнете, че неефективното лечение (каквото и да е то) забавя получаването на ефективно и подходящо лечение, което може да помогне на детето ви да функционира по-добре.
adhd-bg.com |
Тест за самооценка:
Детето не стои мирно на мястото си
Детето издава странни звуци като бръмчене и др.
Наблюдава се лесна възбудимост и импулсивност
Детето не внимава и лесно се разсейва
Детето не успява да завърши дейностите, които е започнало
Детето лесно влиза в спорове и кавги
Детето играе на обидено, страдалец
Детето лесно избухва - има експлозивно и непредсказуемо поведение
Детето не се подчинява
Детето не съдейства на родителя/възпитателя
възможни отговори: Липсва, Леко изразено, Средно изразено, Силно изразено.
Отговорите изпратете тук: http://www.adhd-bg.com/?q=contact
Специализирани центрове и клиники за диагностика и лечение:
МЦ "Кортекс: http://www.kortex-bg.com
Детско-юношеска психиатрична клиника за СМП към Университетска болница Александровска- София: www.alexandrovska-hospital.org_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Пет Авг 17, 2012 1:54 pm; мнението е било променяно общо 8 пъти |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Вто Окт 14, 2008 5:32 pm Заглавие: За родители |
|
|
Полезни практически съвети
1. Съберете колкото може повече информация за заболяването Дефицит на вниманието с хиперактивност. Добри начини да направите това са: да говорите с хората, ангажирани в грижите за детето Ви - лекари, мед. сестри, психолози, учители, логопеди. Намерете книги за Дефицит на вниманието с хиперактивност; много информация можете да намерите в Интернет. Налице е огромно количесто информация с различно качество. Уеб-страниците, посочени в края на тази книжка, са добри отправни точки.
2. Привлечете вниманието: когато давате инструкции се уверете, че сте привлекли вниманието на детето си – изключете телевизора /радиото/музиката; използвайте името на детето; при малки деца нежно хванете ръцете им и насочете лицата им към вашето лице; подходете към по-големите деца фронтално; гледайте ги в очите; говорете ясно, без да крещите.
3. Бъдете позитивни. Кажете им по скоро какво да направят, отколкото какво да не правят. “Диди, яж си, ако обичаш, чипса” е по-добро от “Диди, спри да си играеш с чипса”.
4. Изработете ясни правила и ги напишете на хартия, така че да няма спорове по тях. Съсредоточете се върху областите на поведение, които наистина са важни за вас и за останалите в семейството и не хабете усилия за по-маловажните.
5. У становете режим. Децата с Дефицит на вниманието с хиперактивност се държат по-добре при ясен режим, тъй като са по-наясно за това какво се очаква от тях. Промените в режима водят до отвлекаемост и несигурност. Така, че приготвянето за училище сутрин или приготвянето за лягане вечер трябва да следват определен ред и дневен режим.
6. Хвалете детето си. Открийте и уловете моментите, в които детето Ви е добро. Когато изпълни задача или се държи добре, кажете колко сте доволни, и от какво точно сте доволни. Похвалата трябва да бъде незабавна, а не след часове или дни. Лесно е за дете с Дефицит на вниманието с хиперактивност да попадне в порочния кръг на критиката, което го кара да се чувства лошо, което пък го кара да се държи лошо. Целта е да се установи равностоен кръг от похвали, който да ги кара да се чувстват добри, което пък им помага да се държат по-добре.
7. Възнаграждение. Изработете схема за възнаграждаване. Детето Ви да печели точки за добро поведение и определен брой точки да означава, че може да получи нещо, което иска и за което има предварителна договорка. Може да използвате каквото искате, за да записвате точките – златни звезди върху подложка, пластмасови жетони, събирани в буркан и т.н. Схемата за възнаграждаване може да работи кратко време, напр 1 точка за всеки 10 минути добро поведение по време на дълго пътуване с кола,и за по-дълги периоди, напр. 10 точки за една седмица в училище, в която всички домашни са свършени навреме. От помощ могат да Ви бъдат “картите за сделка”. Може да ги използвате, за да сключвате сделки с детето си и след това да ги залепвате на хладилника или на кухненската дъска, така че и двамата да си припомняте сделката, която сте сключили - напр. детето прави нещо, което сте поискали след като:
• Поддържа стаята си чиста в продължение на една седмица;
• Облича се за десет минути в продължение на пет последователни дни;
• Не прекъсва майка си докато тя говори по телефона в продължение на една седмица.
В замяна детето получава нещо, което е искало, като например:
• 15 минути повече в Интернет;
• наем на DVD;
• 30 минути повече игра навън.
8. Осигурете мир и спокойствие. Организирайте нещата вкъщи така, че да намалите стреса и конфронтацията. Ако, например, голямото пазаруване с детето ви е кошмар, опитайте се и намерете друго време, в което да напазарувате сама. Ако се ужасявате от дълго пътуване с кола, помислете дали не можете да го разделите на две или три по-кратки пътувания със спирания помежду им, за да може да правите нещо друго. Да, те би трябвало да правят тези неща на тяхната възраст, но струва ли си от това да се прави голям проблем?
9. Фокусирайте се върху силните страни. Направете детето си по- уверено като го хвалите и окуражавате да прави нещата, с които се справя добре.
10. Н е мога и не искам. Разковничето при справянето с деца с Дефицит на вниманието с хиперактивност е познаването на разликата между “не мога” и “не искам”. Неизчакването на реда, забравянето на инструкции, дезорганизираността, лесната отвлекаемост – това са част от характеристиките на Дефицит на вниманието с хиперактивност. Върху тях може да се работи и да се поправят, но те не са преднамерена лошотия. Всяко дете, обаче, включително и това с Дефицит на вниманието с хиперактивност може също понякога да се държи преднамерено лошо. Като родител вие трябва да сте човека в най-добра пози-ция да бъдете експерт в разграничаването на “не мога” и “не искам”.
11. Кажете на детето как се чувствате при лошо поведение. Вместо да критикувате детето директно, напр. “Държиш се лошо”, говорете за начина, по който тяхното поведение ви се отразява, напр. “Наистина се разстройвам, когато...”
12. Избягвайте споровете. Има ясни правила. Вие ги знаете, детето ги знае. Край.
13. Бройте до три (напр. ако детето вземе чужда играчка) кажете "Диди, моля те върни динозавъра на Пепи. Броя до три. Едно...(чакайте 5 сек.) две (по-заплашително)...три”.
14. Използвайте “излизането извън игра”. Това е като “наказателната скамейка” в хокея на лед, където играчите направили фал прекарват известно време извън играта. Може да изберете специално място – стол, стъпало, ъгъл, където детето да се успокои (а също и вие да се успокоите) за определен период (напр. 5-10 минути). По време на “излизането извън игра” не говорете на детето и не му отговаряйте. Когато времето изтече не говорете за проблема. Те са си изтърпяли наказанието и сега “досието” им е чисто. Ако детето откаже да излезе извън игра го заплашете, че ще го лишите от привилегия, напр. да играе на компютъра или да излезе да играе футбол. Ако е необходимо, изпълнете заплахата си. Направете табела “не ме безпокойте”. Окуражете детето си да я оцвети и да я украси. То може да я използва всеки път, когато има нужда да остане насаме.
15. Грижете се за себе си. Да си родител на дете с ADHD е изтощително и може да бъде потискащо. Опитайте се да организирате почивки за няколко часа или дори за няколко дни. Трудно е да бъдеш добър родител, когато си на ръба на силите си.
Важно! Ръководство за родители "Дефицит на вниманието и хиперактивност":
http://www.adhd-bg.com/files/BookletADHD_0.pdf_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Нед Яну 25, 2009 9:51 am; мнението е било променяно общо 1 път |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Нед Яну 11, 2009 6:29 pm Заглавие: Симптоми |
|
|
20 симптома, описани от учените Халоуел и Рати, според които е вероятно (но не и задължително) детето да страда от хиперактивност с дефицит на вниманието:
1. Чувство за липса на постижение, на непостигане нечии цели, независимо колко е било постигнато;
2. Трудност при организиране;
3. Хронично отлагане или трудност, за да се започне дадена задача;
4. Много от проектите се движат спонтанно без липса на последователност;
5. Тенденциозност да се каже веднага нещо, което идва на ум без да се обмисли подходящото време за това;
6. Растящо търсене за по-голяма стимулация;
7. Тенденция за бързо отегчаване;
8. Лесно разсейване, трудност при съсредоточаване; тенденция за прекъсване на разговор или писане точно по средата, но въпреки това способност за фокусиране в определени моменти;
9. Често креативен, интуитивен, високо интелигентен;
10. Среща трудност при канализиране на проектите или следване на подходяща процедура;
11. Нетърпелив, нетолерантен към безпокойства;
12. Импулсивен (вербално или в действията си), като например свръх-харчене на пари, промяна в плановете, създаване на нови идеи за кариерата и др. подобни;
13. Тенденция за неоснователно безпокойство и дори търсене на обекти на тревога, често без да си дава сметка за реалните опасности;
14. Чувство за надвиснала опасност, несигурност, редуващи се с поемане на високи рискове;
15. Депресия, особено ако не е въвлечен в даден проект;
16. Липса на почивка;
17. Склонност към пристрастяване;
18. Хронични проблеми с липса на самочувствие;
19. Неточна представа за себе си;
20. Наследствена история на свръх-активност, депресия, злоупотреба със субстанции и др. заболявания, свързани с импулсивен контрол или настроение.
| Цитат: | Ирина Драголова,
психолог:
Как да помогнем на хиперактивното дете?
Често при нас идват родители, които описват децата си като „буйни”, невнимателни, незадържащи се на едно място и с проблеми с правилата и общуването в детската градина или в училище. Много от родителите вече са потърсили информация и в повечето случаи задават въпроса „Детето ми хиперактивно ли е?”. Този въпрос е уместен като се има предвид, че в световен мащаб децата с хиперактивност и дефицит на вниманието /ХАДВ/ са между 3 и 5%. Това означава, че в един клас ученици, ще има поне едно дете с този проблем.
Как да разпознаем хиперактивното дете? Съществуват няколко типа поведения, които могат да ни подскажат наличието на ХАДВ. Обобщено те са:
- Класически тип – лесно се разсейват, кипят от енергия, трудно стоят на едно място или в една дейност, говорят много, и то високо, импулсивни са, имат проблеми с изчакването на ред в общуването и в игрите.
- Невнимателен тип – лесно се разсейват, имат неустойчиво внимание, замечтани и „отнесени”, когато им говорят, все си забравят или губят нещата, вечно закъсняват, лесно се отегчават.
- Свръхсъсредоточен тип – тревожни са дори и за незначителни неща, обичат да спорят и да противоречат, припряни, трудно превключват от една дейност на друга, винаги искат да е по „техния начин”.
- Нетърпелив тип – лесно се поддават на немотивирано безпокойство, нервни, с по-ниско самочувствие, понякога запъват речта си от безпокойство, често изпитват социална или училищна тревожност.
- Депресивен тип – невнимателни, с малко енергия, без траен интерес към нещо, движат се бавно, не завършват започнатата работа.
Разбира се, тези типове са донякъде условни, защото родителите прибавят към тях и агресивното поведение, нестабилното настроение, прекалената чувствителност към околната среда и останалите хора. Ако наблюдавате подобни прояви у детето в продължение на повече от 6 месеца, консултирайте се с детски психолог или логопед-специален педагог.
Как родителите могат да се справят с тези проблеми?
Най-важната стъпка е проблемът да не се крие или омаловажава, а да се потърси консултация със специалист. Подходът към решаването на когнитивните и поведенческите проблеми от най-ранна възраст задължително трябва да е комплексен. Препоръчва се прилагането на т.нар. когнитивно-поведенческа терапия, използване на арт-терапия и други психотерапевтични техники, подходящи за детската възраст. Комплексният подход предполага и включването на важни за детското развитие витамини и ненаситени мастни киселини. Често причината за импулсивното поведение, разбирането на речта, преработката на информация, проблемите във вниманието, паметта и училищните постижения се дължат и на степента на съзряване на детския мозък. Важен елемент, подпомагащ този процес, е приемът на DHA /докозахексаенова киселина/. Проведено проучване при деца на възраст 8-12 години със специфични затруднения в учебния процес и със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието показва, че приемът на продукт с високо съдържание на DHA и други мастни киселини значително намалява проявите на хиперактивност. Най- богатият източник на DHA е рибеното масло. Повечето родители със сигурност си спомнят малките червени перлички с рибено масло. Но навярно тези спомени не са и много весели, защото „задължителните” перлички бяха твърде неприятни на вкус и мирис. Сега този проблем е напълно решен с появата на „Звездички” – нов продукт специално създаден за деца. „Звездички” са с високо съдържание на DHA и чудесен портокалов вкус, без мирис на риба! DHA, омега-3 киселината, която се съдържа в „Звездички” е с положително влияние върху способността за концентрацията и състоянието на хиперактивност и спомага за психическия комфорт на детето. Само 1 капсула „Звездички” дневно осигурява достатъчен прием на DHA и витамините А, C и D. |
_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Вто Апр 14, 2009 4:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
|
