Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Вто Яну 02, 2007 3:51 pm Заглавие: Нощното напикаване и страхът при децата |
 |
|
| Цитат: | Д.Д.
Потребител:
Има ли лечение на нощното напикаване при децата,касае се за дете на 6г.? Как да се справя със страха на детето ми, страхува се от тъмнина, когато е само, често се стряска насън? |
Проблемите които поставяте за съжаление са често срещани.Страховата невроза може да възникне още в ранната възраст, но се наблюдава и в предучилищната и в училищната възраст. За най-малките е характерен така нареченият ''нощен страх''. Ако през деня детето е станало свидетел на страшна сцена,нпр. гледало е детски филм с някакви чудовища, през нощта то често сънува това, което е видяло, може изведнъж да започне да пищи, вика, сяда в леглото или се притиска към майка си, произнасяйки името на чудовището, вълка или вещицата. Прегърнете го, кажете му нежни успокоителни думи, скоро то заспива и на сутринта не помни нищо.На такова дете лекарят може да даде нещо успокоително, но вие не бива да му позволявате да гледа филми със страшни сцени, отклонявайте вниманието му от нежелани гледки.Не понасят тъмнината, особено тези деца, които за наказание са затваряни в нпр.банята. Малките деца се плашат и от самотата, държат винаги да има някой при тях.Съществува и страх от високото, от много тясно помещение и т. н. Дете на родители, вечно мъмрещи го, ако то допусне грешка, получава постоянното чувство за неувереност и се въздържа да изказва своето мнение или становище. То винаги отговаря с ''не зная'' и пр.Опазването на децата от страхови неврози е задача на родителите. В своята възпитателна работа те не бива да изпадат в двете крайности - прекалената свобода до разглезване на детето и прекалената строгост. Добрите постъпки и правилните решения на детето трябва да се стимулират, хвалят и награждават. Не плашете децата си с персонажи от рода на Баба Яга, Торбалан и др.п. Не наказвайте децата в тъмни помещения. Не прибягвайте към бой, а се научете да разговаряте с малкото човече до себе си.Не подчинявайте детето си чрез страх, създайте респект,но бъдете и приятел.Помислете какво стресира детето ви в ежедневието и премахнете този дразнител.Ако в семейството ви има конфликтни ситуации,разрешавайте ги насаме и не правете детето си свидетел.
Нощното напикаване също е една от честите неврози у децата. След третата година повечето от децата вече не се подмокрят нощем.Не винаги става въпрос за болестно състояние,но ако това продължи твърде дълго е необходима консултация с лекар.Тук е мястото да посъветвам родителите своевременно да приучават детето си да контролира физиологичните си нужди,като го поставят на гърненце преди навършване на 1г.Но във вашия случай,препоръчвам спешна консултация с лекар-специалист.Надявам се по темата да вземат отношение и нашите специалисти.
| Цитат: | Д-р.Д.Димов
Лекар:
Нощното напикаване се среща при 20% от децата до 5 годишна възраст, по-често при момчетата. Проблемът се разрешава спонтанно приблизително в 15% от децата в течение на всяка последваща година. Все пак, бих ви посъветвал да се обърнете към детски нефролог, тъй като се налага провеждане на определени изследвания за уточняване на причината. Уместна е и консултация с детски психолог относно нощните страхове. |
| Цитат: | Иванка Захариева
Психолог:
Здравейте, въпросът с нощните стахове не бива да бъде отминат с лека ръка. Давам препоръка на родителя работа с психолог ,за да се отработят страховете. В някои случаи могат да са предпоставка за нощното напикаване. Най-добрият вариант е консултация с лекар специалист, за да се отделят физиологическите проблеми от психологияеските и да се разбере каква е основната причина, за да се отработи тя. Успех. Иванка Захариева, психолог. |
| Цитат: | tanche
Потребител:
Д.Д.,ако си прочела моята тема Торбалан, явно се досещаш, че не мога да ти помогна за страха, но мога да ти кажа , как моята майка се справи с проблена-нощно напикаване. Е, понеже аз съм била пикла доста време и като минали през алтернативна и нормална медицина без никакъв ефект, мама решила да ме прати на лагер. Така аз отидох, първата нощ въобще не мигнах, тя също от страх какво ще стане ако се напишам, как ще реагират децата? Голям риск. Втората вечер, след пътуване и една будна нощ съм заспала ,на сутринта първо се опипах и о, чудо! От тогава та до днес Smile После майка ме чакаше на гарата , първо ме пита "авария?"- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.Надявам се да не се стига до там, все пак си е голям риск. Но ти може да измислиш нещо друго. |
Нещо по темата:
| Цитат: | Детската психология и страха
Философията на психолога Фроид е основана на тезата, че повечето страхове на децата идват от възпитанието на родителите или са продиктувани от преживяванията им през първите три години от живота им. Мъчителния опит, придобит през първите години на детството е често пъти подтиснат и се проявява през останалите етапи на развитието на човека. Това е установено и в последните изследвания по психология на страха. Страховете са насъбрани от ранното детство. Всъщност, някои от тях, дори и действия на предпазно поведение са специфични случаи, с изключение разбира се на нелогичните фобии. Когато дете преживее нещо неприятно за него, продиктувано от определен стимул, то има тенденция да развива страх към същия този стимул. Когато стимулът е наистина болезнен (например, остър предмет като нож) детето ще се опита да избегне този обект или ситуация, като изгради самозащита. В такива ситуации, страхът помага на детето да се справя. Що се отнася до бебетата, някои психолози все още спорят дали неволни рефлекси трябва да се възприемат като продукт на страх. Два от тези “несъзнателни” рефлекса са: (1) стряскане (когато детето внезапно се стресне от непознат звук или допир или при усещане за падане) и (2) рязко отдръпване (когато детето се отдръпва от болка или неволно от физически болезнен стимул, какъвто е допир с топъл предмет). С течение на времето, страховете на детето намаляват, продиктувано от житейския му опит. Въпреки, че някои от тях са оправдани (както ухапването от кучета или други свирепи животни), то повечето са продиктувани от фантазията ни (като например страха от призраци и чудовища). Тези страхове се появяват често в сънищата на децата. И ето защо повечето от тях се страхуват от тъмното, както и да остават сами в стаята си и им въздействат преди лягане. Това се случва обикновено вечер след филм на ужасите. Тяхното въобръжение достига такива размери, че те дори могат да повярват, в действителното съществуване на това което са видели преди малко.
Има четири групи страх или фобии при децата. Страховете в детството най-често се делят на четири групи. Както споменахме по-рано, някои от тях са страхове, продиктувани от преживяното и емоционалното развитие на детето, но други то може да носи през всички стадий на своето развитие. В тези случаи неговите родители няма от какво да се притесняват.
1. Фобии към определени животни.
Този страх обикновенно се среща при децата от 3 до 5 годишна възраст. Пример за такива страхове са айлурофобия (страх от котки), арахнофобия (страх от паяци) и пирофобия (страх от змии).
2. Фобии към определени ситуации.
По време на първите 6 месеца от развитието си детето се страхува от силни шумове. В периода от началото на седмия месец и преди навършване първата си годинка, то се страхува обикновенно от височини (айрофобия) и дори от неочакваното. Някои примери за подобни фобии са айхмофобия (страх от остри предмети), бронтофобия (страх от гръмотевици), менофобия (страх от това да останеш сам) и никтофобия (страх от тъмното).
3. Социални опасения.
По време на осмия месец от развитието си, детето развива страх от непознати (ксенофобия) и дори от хора от обкръжението си (антрофобия). Но родителите са длъжни да са до тях и да се опитат да ги предпазят. Някои от тях могат да развият страх дори от порастване. Най-известната разновидност на тази фобия е страха от училището. Психолози установяват, че страха на тинейджъри, страдащи от тази фобия, се дължи именно на напускането на своя дом и разделянето със семейства им.
4. Агорафобия.
Това е страх от открити пространства и обикновено е характерна за деца на възраст между две и четири години. Тези деца се страхуват да излизат от вкъщи, както и да празнуват или организират партита извън “безопастния” им дом.
Преодоляване на страха:
По време на своето израстване, ако детето не е в състояние да се справи със своите страхове, и дори да контролира живота си в даден момент, нещо трябва да промени това състояние. Един от начините да ги превъзмогне е чрез моделиране на съзнанието. Ако то наблюдава, че повечето хора не се страхуват от нещо, от което то се страхува, може да помисли и да превъзмогне тази фобия. В изследване на поведението на Бандура, Грусек и Менлов (1967), където в осем кратки сесии взеха участие деца в предучилищна възраст, чийто страх бяха кучета. Те са наблюдавали поведението на дете, което си играело с куче. По-късно 2/3 от тях също започнали. Друг начин да превъзмогнат своите страхове е чрез систематични десенсибилизации. При тях детето постепенно опознава обекта, пораждащ страх. Морис и Краточвил описват в своята книга “Тълкуване на детските страхове и фобии”, какво са научили по време на тези терапии. |
_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Пет Окт 03, 2008 4:47 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти |
|
, остава само това напишкване. 
това лято ще пробвам със ставане нощно време и това със светнатите лампи, може да я попитам дали е съгласна.