Напикаване на дете в първи клас.

[silviq boqdjieva]

Синът ми е на 7.6г и вече е първи клас, когато беше малък също се случваше да се изпуска беше по често но преди 7годишна възраст, после беше спрял да го прави.Сега тук от около 3седмици пак започна да се случва понякога по два пъти на седмица понякога по малко, но знам че на тази възраст когато се случва се дължи на нещо, в училище по математика се справя добре, по български има затруднения и ходи на логопед, освен това сложихме и очила незнам дали се дължи на някоя от тези причини или е от вкъщи.В училището има и психолог аз се консултирах с него и чакам сега да повика синът ми на консултация за да отида за обратна връзка, но още не се е случило! Искам да попитам как да подходя, не му се карам когато видя че се е изтървал, но има ли нещо с което мога да му помогна? Аз си спомням, че когато бях малка също имах този проблем до към 9годишна, но така и незнам защо?Моите родители също са разведени, но дали е било това причината или нещо друго незнам!Ако може да ми дадете някакъв съвет ще съм ви благодарна!

[Мариана]

Причините за напикаването могат да бъдат различни и на различна основа вкл. стрес. Затова е добре първо да споделите с личния лекар/педиатър, след което да направите консултация със специалисти уролог и детски невролог. Ако причините не са здравословни, работа с психолог, хомеопатия и народна медицина биха помогнали.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[silviq boqdjieva]

Разбирам , благодаря за бързия отговор, аз направо към психолог потърсих и още чакам да го извика, но аз психолог потърсих не само за напикаването а и за другите събития които се случват, като изостването му по български, слагане на очила, и защото е и много разсеян, и понеже и сме разведени с баща му сега имам втори брак от които имам още едно момче аз съм споменавала и в други теми, но ще отидем и при личния лекар да видим дали е друга причината, но аз си мисля че е на психическа основа.

[silviq boqdjieva]

Пиша пак тук за да не отварям нова тема.Вече има едно посещение на психолог и аз ходих след това за да разбера нещо, и това което само ми каза все още не е кои знае какво освен че се чувства неспокоен и че когато го е накарала да нарисува семеиството си тои нарисувал мен, баща си и себе си....без брат си които ми е от втория брак, тя ми обясни че е казал че това сме ние преди да се разделим и че понеже тогава е бил малък сега осъзнава повече случилото се и че баща му много му липсва.Аз много се учудих че даже братчето си не е нарисувал.Каза също че с глупавите въпроси които ми задава тои всъщност търсел моето внимание, а аз му обръщам внимание но за съжаление повечето пъти е напрежение в къщи и ми е трудно да намеря баланса.
Някак си не мога да разтълкувам рисунката и нямам търпение да доиде следващата среща.Много ми е трудно да ги накарам да направят каквото и да е двамата особено малкия гледам уж по позитивно все да е някак си да не звучи като заповед, но не винаги успявам и повечето пъти се стига до краини мерки като спиране на детски или прибиране на играчките или наказание.Големият ми син пак повече чува, но малкия нищо не го плаши маи каквото и да кажа няма ефект.Аз и в други теми съм писала повечче подробности , незнам как да подходя вече това викаме ме съсипва ...

[Мариана]

Психологът ви е дал правилна насока. Чрез рисунките често децата показват какво вътрешно ги тревожи или радва. Фактът, че детето е нарисувало баща си, а не съпруга ви, може да се тълкува като липса на бащино внимание. Трудно ми е от разстояние да разсъждавам, не съм наясно детето общува ли с баща си, има ли добра връзка с втория ви съпруг, как той се отнася към детето? Фактът, че на рисунката липсва братчето на детето, може да означава че във времето несъзнателно сте обръщали по-голямо внимание на малкото дете, а голямото се е почувствало пренебрегнато, съответно подсъзнателно иска отново то да бъде единственото и на първо място дете в семейството, а бащата да бъде неговият баща. Вероятно сте поразглезили малкото дете и от там идва непослушанието му. Работата с психолог трябва да продължите, относно напикаването направете консултации с педиатър, детски невролог и уролог, за да се установи причината, дали е на физиологична, неврологична или психическа основа. Важни са още какъв е микроклиматът в семейството ви и отношенията със съпруга ви, защото всичко това се отразява върху децата. Опитвайте се да разговаряте с децата, не избързвайте с наказанията!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[silviq boqdjieva]

Благодаря за точното обяснение сега ми се изясниха повече нещата.Да детето има контакт с баща си всеки ден се чуват по телефона а ваканциите ходи там понеже сме от различни градове за това само ваканциите, преди ходеше по често но от както е на предучилищна и вече на училище само през ваканциите. Със сегашния ми съпруг няма много контакт нито големия ми син нито малкия той по принцип вечер като се прибере все иска спокойствие и е по изнервен и сприхав.Намесва ако започнат много да викат, и предимно забележките му са много остри както и общуването му с децата.Тои като личност не е много комуникативен. Малкия също е малко по разглезен заради него защото само и само да не мрънка и да му надува главата му даваше каквото иска и караше и батко му така, но сега започнах да се опитвам да го отучвам от това и тои когато го няма баща му поплаче и като види че няма да стане млъква и се заиграва с нещо, но ако баща му е тук мрънка реве и знае че баща му ще му угоди. Всеки път му говоря на мъжа ми че така не е правилно сега започнахме да влизаме в консенсус, но е много трудно двамата се се караме за това и по принцип има напрежение вкъщи защото мъжа ми е по напрегнат и по сприхав и като си доиде вкъщи иска спокоиствие ама това не става така.За баткото се сещам че като беше по малък брат му и тои все си мислеше че бебето обичам повече а аз съм се старала да му обесня че бебето има в момента нужда от повече грижи защото не може да се справя само, и че и него така съм гледала, но явно не съм се справила.На психолог ще продължаваме да ходим, тои е от училщщето и сега за две седмици е ходил веднъж и чакам следващия път когато ще отиде защото тя ходи да го взема не зависи от мен кои ден ще е и незнам ама като гледам рядко, маи ще доиде 2 пъти в месеца явно има и други деца и няма време незнам. Аз и чета разни книги и в нета също но не ми остава много време някак си ми помагат до някъде да не избухвам и да знам как да реагирам ама не винаги.За напикаването аз мисля че е на психологична причина, но ще се консултирам и с лекаря.Тои вече две седмици не се е напикавал.

[Мариана]

Грешката на много бащи е, че вечер когато се приберат от работа искат тишина и спокойствие, без да се съобразят че майката също има нужда от отмяна и спокойствие, а децата имат нужда освен от общуване с майката също и с бащата. Много майки и бащи стават родители без да имат готовността за тази сериозна отговорност. Бащата трябва да отделя необходимото време за общуване, разговори, игри и разходки с децата. Възпитанието е трудна работа, защото едновременно децата трябва да чувстват обичта на родителите си и същевремонно да има доза респект и правила. Виждам, че сте отговорен родител, четете, интересувате се и се искате да дадете най-доброто за децата си, осъзнавате грешките си и се опитвате да ги оправите и в този ред на мисли вървите в правилната посока. Детето да продължи работа с психолог, консултирайте го и с лекар за нощното папикаване и с повече търпение нещата ще се нормализират.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com