Правото на избор при осиновяване?

[Мариана]

За разлика от преди години, през последните години кандидат- осиновителите нямат право да си изберат дете из между няколко деца, а и им се предлага само едно дете по преценка на социалната служба. Някои считат, че детето не е стока и не бива да се дава право на избор, така както и нямаме избор при родно дете, то се ражда и го приемаме и обичаме такова каквото е. Да, но тук водеща е симбиозата майка-дете или както има една приказка: "За всяка майка, нейното гардже е най-хубаво!". При осиновяване на дете основна е емоционалната връзка, или се получава или не и тази връзка трябва да е взаимна. Съответно понякога хората осиновяват първото предложено им дете, за да не се наредят отново на опашката без да са сигурни, че ще се получи връзка. Грешка е и ако се осиновява дете, за да бъде семейството като останалите семейства- с дете. За това трябва да е назряло желание, потребност и убеденост, то е нещо което идва от вътре. Според мен на кандидат-осиновителите трябва да им се даде право на избор, не разбира се да тръгнат на оглед из даден Дом, но да им се даде възможност да осъществят контакт поне с няколко деца, като на децата бъдат представени като гости, а не като хора дошли да си изберат дете. След това е много лесно на детето да се каже, че мама и тати са дошли заради него, защото тези деца потенциално във всеки виждат своя родител. Вие на какво мнение сте, за или против право на избор при осиновяване на дете?

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Tsvetelina_roshkova]

Нистина е малко странно...Не си представям как се чувстват и потенциалните родители,и децата,които евентуално ще бъдат осиновени.Тежко е да застанеш като стока,да те заоглеждат и накрая да изберат друго дете...Малко хора искат да осиновят деца от ромски произход,въпреки че и те душички носят.
Трудно ми е да определя каква трябва да бъде процедурата.

[dazi]

Да наистина въпросът с осиновяването е сериозен.Мисля, че трябва да се предостави възможност на осиновителите да се срещнат с по-вече от едно дете, за да се изгради емоционална връзка преди да се разбере че това са мама и татко. Но проблемът е с по-големите деца. Как едно 7-8г.дете ще посрещне това?Та нали то има вече изградени качества, има свои мисли и надежди. Казали са хората първите 7години на човек са важни. А ако и сега не го вземат?!

[Мариана]

Да предположим, че едно 7-8 год. дете все още е настанено в социално заведение и има право да бъде осиновено. Принципно тези деца винаги са в очакване да се появят мама и тати. Така, че няма никакъв проблем, ако му се каже, че въпросните хора са неговите мама и тати или че искат да му станат мама и тати. Ако грижите и общуването са адекватни връзка веднага се получава, а навиците и начинът на живот при новите условия бързо се усвояват от детето. Но какво става, ако нпр. дадено семейство се срещне с въпросното дете, но не го харесат и не го осиновят. При подобни запознанства дете- осиновители не следва веднага да се казва на детето, че това са неговите родители, а че са гости на дома, а ако се стигне до решение за осиновяване, тогава да се съобщи на детето, че това са те- неговите бъдещи мама и тати, които то отдавна е очаквало.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[anisima]

Отговорът е сложен, многопосочен. Зависи от самите осиновители. От тяхното възпитание, от техния мироглед, от погледа им към света, от душевният им свят, и не на последно място от придобития житейски опит. Ако за едни едно е приемвливо, то за други е друго. За мен и съпругът ми е важно да се получи емоционалната връзка, да "познаем", че това си е нашето си дете, взаимно да е привличането. С една дума душата ни да пее, когато отглеждаме, грижим се, възпитаваме нашето дете. Иначе е безмислен самият акт на осиновяването. Но кажете, как да стане това в България? Обикновено
осиновителите нямаме право и избор. Истина е, че едно дете на 1...3,4 годинки не би могло да прави какъвто и да е избор, но нали тук е отговорът - ние зрелите, опитни и отговорни хора поемаме отглеждането и грижите, а не децата.

_________________
Надбягай себе си!

[Мариана]

[dazi]