Нарушения на речта и езика. Заекване. Глухота и реч.

[Мариана]

Нарушения на речта и езика

В общ план за родителите е полезно да знаят, че:
* до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
* до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
* до 4 г да го разбират хора извън семейството
* на 5 г да използва граматически правилни изречения
* на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.
Видове нарушения на речта и езика:
1. Дислалия
Eдно от най-често срещаните нарушения на речта, свързано с нейната звукопроизносителна страна. Децата с дислалия имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи). Те са с нормален слух. Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновено имат механичен, т.е аномалии в костно-мускулното изграждане на периферния говорен апарат (челюст, зъби, език), или функционален характер - може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират детето при неправилно изговорена дума, а даже му подражават (говорят и те по бебешки) или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в говора, който детето усвоява по подражание.

2. Афония – Дисфония
Представляват нарушения на гласа (фонацията) и се изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.
Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:
Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.
Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли)…; при увреда на небно-глътъчния клапан, например проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката…; при неврологични нарушения, например парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слух и др.

3. Ринолалия
С ринолалия се обозначава типичният носов /назален/ говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето.Ринолалията се съпътства от някои речеви нарушения, характеризиращи се с комплекс от симптоми и нуждаещи се от логопедична корекция. Те се изразяват основно в следната симптоматика:
Ø Вял език, с ограничени движения, поставящ бариера и насочващ издишната струя към носоглътката, поради което и гласът звучи носово;
Ø Мекото небце е пасивно, слабоподвижно и не може да служи за преграда между устната и носната кухина;
Ø Ускорено, повърхностно и учестено дишане поради нарушено взаимодействие между дихателните мускули и тези, които участват в изговарянето на звуковете. Нарушеното взаимодействие между вдишване и издишване води до затруднение в говора и неправилна реч.
Ø Мимическите мускули се развиват по-слабо поради трудното постигане на вакуум в устната кухина. При опитите да се компенсира изтичането на въздух през носа се появяват излишни , паразитни движения на лицевите мускули при говорене.
Ø Наблюдава се пълно нарушение на звукопроизношението: нарушен е целият комплекс от съгласувани движения, които участват в процеса на говорене – дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове;

4. Дизартрия
Изразява се в нарушена координация на говорния процес , обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на фонация, дишане и артикулация и най-често е симптом от сложната клинична картина на детска церебрална парализа. Може да се срещне в комбинация с епилепсия, а в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването може да даде отражение и в развитието на езиковата система при детето. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Получава се в резултат на остри поражения на централната нервна система преди, по време или непосредствено след раждането.

5. Заекване
Заекването е нарушение на нормалната плавност на речта, характеризиращо се с:
ü повторения на звукове и срички;
ü удължавания на звукове;
ü възклицания;ü нарушена структура, която е несъответна за възрастта на индивида и се характеризира с вмъкване на паузи в думата;
ü беззвучни блокирания- спазми на артикулаторната мускулатура;
ü избягване на проблемни думи / заобикаляния/;ü произнасяне на думи с прекалено голямо физическо напрежение;
ü сричкови повторения;
Нарушената плавност води до проблеми с академичните или професионални постижения или на социалната комуникация. За терапията на това нарушение е много важно да се започне колкото се може по- рано. Заекването може да се повлияе от няколко фактора, а именно:
v възрастов – между 2 и 5г., 7 и 8г., 12 и 17г., 20 и 23г.;
v травми и заболявания – инфекциозни, соматични, неврологични и др.;
v наличие на доминираща сресова ситуация – психотравма;В зависимост от причината на възникване заекването може да бъде:
v на базата на травма или стрес, т.е. невротично;
v при дискретна органична микросимптоматика, т.е. органично заекване и по-рядко смесено;
v физиологично заекване – между 2/3 и 4-годишна възраст, което постепенно отшумява;
Ако при детето ви се появи заекване и то трае повече от 6 месеца, консултацията с логопед е задължителна!

6. Алалия
Алалията е специфично езиково нарушение, характерно с късно начало на речта и нетипично за възрастта развитие на езиковата система. В специалната литература по логопедия алалията се определя като липса или ограничение в речта на децата със запазен слух и нормален интелект, резултат от органически поражения на речевите зони в мозъка. Това е популация от деца с еднакви езикови проблеми, диференцирани по степен на изразеност в три нива на недоразвитие на речта:
- Първо ниво на ОНР ( общо недоразвитие на речта ). Активният речник е в зачатък, значението на думите е дифузно, като с една дума се обозначават различни предмети и действия.Пасивният речник е по-обширен , но се ограничава с конкретни понятия. Фразата практически липсва. Звуковата и сричкова ктруктура на думата е неправилна – състоят се от една- две основни срички – като например «мама»,»баба» и т.н. Произнасят се правилно само гласните и някои от съгласните звукове.
- Второ ниво на ОНР. Активният речник включва главно глаголи и съществителни. Появяват се прилагателни , най- вече за качество, накои наречия и лични местоимения. Пасивният речник е по- богат, появява се разбиране на по- сложни конструкции.Използват се прости фрази, аграматични с неправилен словоред. Постиженията в морфологичното оформяне на речта с по- лоши , отколкото в синтактичното. Артикулацията е силно нарушена, особено на късните онтогенетични съгласни .
- Трето ниво на ОНР. Активният речник е сравнително добре развит, но някои думи се употребяват с неточно значение.При използването на предлозите все още се допускат грешки.Разбирането е на сравнително добро ниво, но понякога се наблюдава смесване на думи близки по звучене.В речта има аграматизъм и параграматизъм- например смесване на времената на глаголите.Артикулацията е вече изградена , но се характеризира с неустойчивост.

Диагноза и диференциална диагноза
Dиагнозата ОНР се поставя при няколко критерия- закъсняване на развитието на езика и речта, желание на детето за комуникация , но невъзможност за такава и поява на изброените по- горе симптоми.
Диференциална диагноза се прави с:
-лека умствена изостаналост
- трябва да се направи изследване на IQ;
- аутизъм- при тези деца няма желание за комуникация;
-с глухонемота- трябва да се направи аудиометрия.

7. Афазия
При този вид нарушение се наблюдава разпад на развитата вече езикова система по всички нейни параметри – фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Може да бъде засегната и писмената форма на езика. Съпътстващи са и поведенчески отклонения.Придобита в детска възраст, афазията може да бъде резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Съществува и при възрастни вследствие на инсулт, черепно-мозъчна травма, тумори, менингит-енцефалит и др.

8. Дислексия
Според МКБ-10 „Дислексия е значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни само с умсвената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с недостатъчно преподаване в училище”. Могат да се засегнат уменията за разбиране на прочетенето, разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнение на задачи, изискващи четене.Това разстройство на четенето често се придружава от затруднения в правописа, които понякога продължават в юношеството, даже след известен напредък в четенето.Децата с дислексия имат в анамнезата данни за специфично разстройство на развитието на езика и речта и задълбочената оценка на настоящето функциониране на езика разкрива едновременно съжителство на едва установими затруднения от двата вида. Освен лошата училищна успеваемост , чести усложнения са нередовното ходене на училище и проблеми в социалната адаптация, особено в горните класове.
Съществуват още две нарушения – дисграфия /невъзможност или специфични затруднения при писане, които могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение или текст/ и акалкулия / невъзможност или специфични затруднения за смятане и извършване на математически операции/.

9. Специфични разстройства на развитието на училищните умения.
Понятието "специфични разстройства на развитието на училищните умения" е пряко сравнимо със "специфичните разстройства на развитието на речта и езика”. По същество тук са приложими същите подходи за дефиниция и оценка. Това са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието; нарушението не е просто последица от липсата на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. По-скоро се смята, че разстройствата се дължат на абнорнности в когнитивното функциониране, които произтичат в по-голямата си част от някакъв вид биологична дисфункция. Тези състояния се срещат по-често при момчетата, както при повечето други разстройства на развитието.Специфичните разстройства на развитието на училищните умения (СРРУУ) обхващат групи разстройства, проявяващи се със специфични и значими нарушения в процеса на овладяване на училищните умения. Тези нарушения в научаването не са пряка последица от други разстройства (например умствено изоставане, груби неврологични дефицити, некоригирани остри проблеми със зрението и слуха, или емоционални разстройства), макар, че могат да се появят успоредно с тези състояния. СРРУУ често се срещат в съчетание с други клинични синдроми (например разстройство с дефицит във вниманието или поведенческо разстройство), или други разстройства на развитието ( например специфично разстройство на развитието на двигателната функция или специфично разстройство на развитието на речта и езика).
s-ivvena.com

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

Заекването в ранна детска възраст

Заекването е често срещан проблем при децата, особено във възрастта между 2 и 5 години. Много от малчуганите, по време на вербалното си развитие, преминават през етап на неправилно произнасяне на думите, повтаряне на срички и фрази, говорят проточено или изпитват затруднение в произнасянето на определени звукове или срички. Специалистите дефинират заекването като форма на нарушение на плавността на речта и прекъсване на свободния и поток.
Според експертите, заекването в ранна възраст не е смущаващо и в повечето случаи отшумява към 5-6 -годишната възраст. В тази възраст детето може по-умело да координира лицевите мускули, които се използват при произнасяне на проблемните звуци. Макар и по-рядко, проблема със заекването остава и в по-късна възраст. Специалистите предупреждават, че ако не се отстрани навреме, проблема може да повлияе негативно на развитието на детето, на неговото самочувствие и самооценка. Освен това, дефектите на артикулацията могат да се прехвърлят върху писането. Ето защо, е хубаво при констатирано нарушение на говора, преди детето да тръгне на училище да се посети логопедичен кабинет и да се извърши диагностика за готовността на детето. Логопедите са категорични, че има много ефективни терапевтични подходи, по които да се преодолеят трудностите при говорене.
Причини за заекването:
Учените смятат, че спектърът от фактори, предразполагащи заекването включва:
* Стрес и психически травми - Най-честа почина за възникване на нарушения на речта е силна уплаха и стрес причинен от несигурност.
* Генетична предразположеност - Въпреки, че около 60% от заекващите имат близки роднини, които заекват, генетичната предразположеност остава спорен въпрос.
Тази теория има много критици, според които "наследствеността" всъщност е причинена не от гените, а от негативното влияние на езиковата среда. От друга страна ако има разлики в локализацията на мозъчните функции, то е твърде вероятно те да са генетично обусловени.
* Изоставане в развитието - Нарушена дейност на нервната система, породила се по време на вътреутробното развитие или като следствие от силна интоксикация на организма или тежко инфекциозно заболяване.
* Разлики в мозъчното продуциране на езика - Има изследвания, според които при заекващи езиковите процеси се локализират в други мозъчни зони. Според тази теория се появяват проблеми при взаимодействието на мозъка с мускулите, задвижвани при говорене.
* Като следствие от други говорни и езикови проблеми
Първи прояви на заекването:
Заекването може да се прояви още в най-ранна възраст - между 18 и 24-ти месец, когато детето се опитва да състави цели изречения. Логопедите успокояват, че тези проблеми в говора отшумяват от самосебе си и рядко оставят трайни следи. Въпреки, че за родителите тези проблеми са притеснителни, те са често срещани за този етап от развитието и преминават без намесата на специалист. В ранна възраст, проблема със заекването може да се появява и да отшумява периодично. Препоръчително е, при често повтарящи се периоди на заекване, да се направи консултация с логопед, когато детето е още около 3 годишно.
Заекване в предучилищна и училищна възраст:
Обикновено, заекването започва незабележимо, още в периода, когато детето започва да формира уменията си за общуване. Ако проблема не изчезне спонтанно или не бъде овладян до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема си и това му нанася емоционални и психологически травми. Често тези деца отказват да общуват и се затварят в себе си. Децата, които заекват имат и редица проблеми в училище- не само с правилното писане и говорене, но стават и жертва на присмех и подигравки от страна на съучениците.
Кога трябва да направите консултация с логопед?
Ако детето е на възраст 5-6 години и все още заеква, консултирайте се със специалист-логопед. Други говорни дефекти, при които е желателно да потърсите помощта на специалист са:
* повтаряне на думи или на цели фрази
* повтаряне на отделни звуци
* удължено произнасяне на някои звуци или части от думи
* детето отказва да общува, затваря се в себе си и отказва да говори пред много хора
* извършва мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене
Лечение:
Лечението на заекването е дълъг процес, изискващ търпение и упоритост, както от страна на детето, така и от страна на родителите. За да бъде максимално ефективен, терапевтичният метод трябва да е индивидуален и е изцяло съобразен с проблемите и потребностите на детето.

3 причини за заекването

Лекува ли се заекването? С лекарство? За съжаление, не съществува медикаментозна терапия за това речево разстройство. Проблемът с лечението на заекването се усложнява още повече, с това, че все още специалистите не са единодушни относно причините, които го провокират. Част от тях смятат, заекването е разстройство от неврологичен характер, но това не е съвсем така. Заекването се появява в ранното детство, училищна възраст и дори при възрастните. Възниква спонтанно, при публична изява или като следствие от нервно-психическо изтощение. Има хора, които заекват от време на време при определени обстоятелства. Ето защо е важно да се определят причините за разстройството на речта, тежестта му и да се започне адекватна терапия.
Специалистите разглеждат три основни типа заекване:
1. Заекване, дължащо се на проблеми на нервната система, което може да е наследствено обусловено, да е свързано с травма при раждане и често боледуване в ранното детство.
2. При около 60 % от заекващите доминиращото полукълбо на мозъка е дясното. За ориентир – тези, които боравят по-добре с лявата си ръка. Заекването се обяснява с „объркване“ при детето, когато се настоява детето да пише с дясната ръка. При това възниква дисбаланс, нарушават се вродените особености на нервната система, свързани с развитието на друга част на мозъка при „левичарите“.
3. Типично е за 10 % от заекващите, което се развива на фона преумора и постоянен стрес. Възможно е разстройството на речта да се появява периодично при психични натоварвания. Проблемът може да стане очеваден, когато се налага публична изява.
Терапията:
Методите за лечение на заекването са разнообразни: традиционни и нетрадиционни, авторски, възможна е дори медикаментозна терапия, когато се дължи на невро-психичен проблем.
Един от традиционните методи е изпълняването на комплекс дихателни упражнения. Не случайно професионалните певци не заекват – те се обучават на специална техника на дишане. Упражненията от програмата за преодоляване на заекването трябва да се изпълняват всеки ден. При това условие резултатите се забелязват след 3-4 месеца. Необходимо е и да се създаде навик за общ релакс на организма. От нетрадиционните методи с ефект се сочи точковият масаж. Курсът се състои от 15 процедури. След няколко седмици или месеци се повтаря отново. Препоръките на съвременните специалисти е да се избягва използването на медикаментозна терапия при заекване, заради страничните ефекти, при които рискът за здравето е много по-голям от ползата. Лекарства могат да се назначат само при тежка форма на заекване, която е симптом на нервно-психическо заболяване и то отново с предпочитание към по-леки успокоителни, разработени на основата на природни екстракти. Съществуват и специализирани компютърни програми, които помагат да се преодолее този дефект - Speech Corrector. Методът е разработен на базата на синхронизирането на речевия и слуховия отдел. Засегнатият говори пред микрофон, компютърът обаче задържа възпроизвеждането на речта. Слушайки се, той трябва да се адаптира към плавността на изказа. След известно време изразяването става плавно и спокойно. Според създателите на програмата ефективността и е 70-80 %. Съществуват и множество разработени авторски методики с индивидуална и групова практика, водени от специалисти, които са се справили успешно с накъсаната реч. Програмите включват дихателни упражнения, пеене, произнасяне на звуци, думи, жестикулиране при говор, техники за релакс, психологични игри. От съществено значение са упражненията пред публика (дори и от 1-2 души) и преодоляване на страха от общуване – например, разговор с консултант-продавач.
puls.bg

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

Глухота

Слухът може да е понижен леко, умерено, средно и тежко, до пълната му загуба. Докато за възрастния човек загубата на слуха води до ограничаване на работоспособността му, трудности в общуването, последствията при децата са още по-значителни.
Децата усвояват умението да говорят като подражават на чутото от възрастните. Добрият слух е задължително условие за нормалното психично и речево развитие на детето.
Различават се вродена и придобита след раждането глухота. Вродената е вследствие на нарушаване на формирането на органите на слуха в зародиша. Придобитата е в резултат на увреждане на нормално развитите органи на слуха заради неблагоприяно въздействие на външни фактори.
Разглеждат се наследствена и ненаследствена глухота и загуба на слуха. Половината от случаите на глухота и загуба на слуха са наследствени. Една четвърт са ненаследствени. Причините за останалата една четвърт не са известни. Придобитата глухота в голям процент се проявява в зряла и напреднала възраст. Причините за придобита загуба на слуха се дължат на увреждане на органите на слуха при инфекциозни заболявания, травми на ухото, мозъка, токсични вещества включително и лекарства, шум, туморни заболявания и др. Вродената ненаследствена глухота е вследствие на увреждане при развитието на органите на слуха на ембриона. Обикновено дължащи се на прекарани инфекции по време на бременността като рубеола, сифилис, цитомегалия, прием на лекарства, натравяне, радиация. Наследствената глухота се проявява в резултат на дефекти в гените, отговорни за развитието на органите на слуха. Тези генетични особености вече се носят от родителите и само се „копират“ при детето. Наследствеността може да се прояви и през поколение. В 60 % от случаите на вродена глухота е унаследена.
Дали ще се появи глухотата зависи дали е наличен доминантен ген. Рецесивните гени се проявяват само, когато детето получава и от двамата си родители по един, т.е. при него се получава двойка рецесивни гени.
Глухотата също може да се разглежда като доминантна и рецесивна.
При наличие на един рецесивен ген, носителят му обикновено не подозира проблема. Всеки един на 100 души е носител на рецесивен ген.

От страна на лекаря-генетик, наследствената глухота е синдромна и несиндромна. Когато се наблюдава увреждане и на други органи и системи е синдромна. Например, глухотата придружена с патология на ретината се свързва със синдром на Ушер, глухота и нефрит – синдром на Алпорт. Известни са повече от 400 синдрома с различни типове наследственост, повечето от които са редки, останалите – по-често срещани. Носител на ген на синдрома на Ушер е всеки 70. човек.
Формите на несиндромна глуха също са много. Засега са открити само няколко гена, отговорни за този тип нарушение на слуха.
Какви са възможностите на медицината за лечение и профилактика?
Много форми на придобита загуба на слуха могат да се предотвратят и излекуват. Изискват се благоприятни условия на труд, почивка, профилактика на детските травми, навременно и правилно лечение на инфекциите. В някои случаи добър ефект има медикаментозната терапия и хирургичното лечение.
Проблем е преодоляването на наследствената глухота. Пристъпва се към употреба на слухови апарати, хирургична пластика и системна работа с педагог.
На този етап не съществуват методи, които напълно да възстановят слуха при вродена и наследствена глухота.
Усилията са насочени в профилактиката и ранната диагностика на глухотата и намаляването на слуха. Комплексът мерки включва здравословен начин на живот, лечение на хроничните инфекции при бъдещите родители, ваксиниране срещу рубеола и други.
Съществен момент е ранното откриване на нарушение на слуха при детето, тъй като последствията са много по-малки и терапията е по-ефективна при ранно започнало лечение.
Специалистите (по оториноларингология, отология, аудиология) разполагат със знания и апаратура, с помощта на която могат да разпознаят проблеми със слуха дори при деца в кърмаческа и ранна детска възраст.
Когато глухотата и намаленият слух се предават в семейството се препоръчва генетично консултиране, при което може да се установи типа на разстройството на слуха и да се изчисли вероятния риск за раждане на дете със същия проблем.
С подобряването на традиционната медицина случаите на придобита и вродена ненаследствена глухота и тежък слух се ограничават.
За корекция на наследствената глухота решения ще се търсят в бъдеще с напредването на молекулната медицина. С намирането на гените, отговорни за глухотата ще е възможна ранна диагностика на ембриона, което ще позволи предприемане на подходяща терапия непосредствено след раждането. Ако се гледа още по-напред би могло да се извърши корекция чрез въвеждане на здрав ген. За сега се смята, че около десетина наследствени заболявания могат да се лекуват чрез трансплантация на гени.
Понастоящем в някои развити държави съществува единствено дородова диагностика на някои форми на наследствена глухота.
Специалистите прогнозират подем на диагностичните и лечебни молекулно-генетични технологии през това столетие.
Тепърва обаче водещите генетични лаборатории се нуждаят от съдействие от страна на засегнатите семейства, за откриването на гените, отговорни за нарушаването на слуха.

Глухотата или тежкият слух са сериозен проблем, който изисква усилия от страна на родители, близки, лекари и социални педагози за подобряване положението на детето. Най-ефективният начин за решаване на част от проблема е посредством профилактичните методи.
Налага се добро познаване на родословното дърво и заболяванията, които се проявяват в рода.
При повтаряне на случаите на глухота консултацията с генетик при планиране на бременност ще е само от полза.
Силно се препоръчва да се следи развитието на детето в кърмаческа и ранна детска възраст.
Когато детето посещава ясла, градина следва родителите да поддържат контакт с медицинските сестри (в яслите) и педагозите относно нервно-психичното му развитие спрямо връстниците му.
Следва да се обърне внимание и съответно да се потърси специалист, когато:
* кърмачето не обръща внимание на по-слабите звуци и шумове,
* детето не концентрира вниманието си дори за минути при шумов или звуков дразнител ,
* детето има неясна, несвързана реч или въобще не разговаря,
* винаги се приближава до звуковия източник, усилва звука.
При преглед от специалист ще се установи дали действително детето има нарушение на слуха.
В някои случаи се изисква повишено внимание към способностите на детето. Това се налага при:
* случаи на загуба на слуха в детска възраст на членове на семейството,
* заболяване от рубеола или контакт с болен от рубеола по време на бременността,
* заболяване през бременността или изостраняне на хронични инфекции: токсоплазмоза, цитомегаловирус, херпес, сифилис,
* лечение през бременността с антибиотици от групата на аминогликозидите (гентамицин, неомицин, канамицин, стрептомицин и др.), особено в комбинация с мочегонни средства,
* раждане на дете с тежка асфикция и продължителна реанимация,
* резус-конфликт между майката и плода, довел до тежка хемофилия на новороденото, особено когато се е наложило преливане на кръв,
* тежки заболявания на новороденото, изискващи продължително апаратно дишане,
* тежка травма на главата при раждането,
* след прекарани инфекциозни заболявания – отит, морбили, паротит, менингит, енцефалит, няколко седмици след оздравяването на детето, показателите на слуха трябва да се изследват,
* лечение на инфекциозни заболявания при детето с аминогликозиди,
* черепно-мозъчни травми и травми на ухото,
* вродени пороци на развитието на външното ухо, черепа, лицето и др.
Лечението на детето със слаб слух се поема от оториноларинголог, аудиолог, невропатолог. Рехабилитацията се провежда под ръководството на социален педагог (дефектолог), логопед.
При проблем личният педиатър на детето насочва към консултация със специалист оториноларинголог, който издава следващите необходими направления за консултация с аудиолог, рехабилитация и пр.
puls.bg

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Д-р Митев]

Възможни причини детето още да не е проговорило

Забавеното развитие на говора е проблем, засягащ 3-10% от децата, който се среща 3-4 пъти по-често при момчета, отколкото при момичета.
По- късното проговаряне може да се дължи на множество причини: нарушение в слуха; изоставане в психическото развитие; елективен мутизъм / когато детето отказва да говори при определени обстоятелства/; нарушения в артикулацията; аутизъм; недостатъчни говорни или емоционални стимули; научаване на 2 езика едновременно, когато родителите са разноезични и др, а може също така и да е вариант на нормалното развитие.
Развитието на говора започва от първите месеци. През 2-3 месец значително се повишава възприемчивостта на детето към говора на другите. Появяват се по-ясни гласни и гърлени звуци. Детето започва да гука. В периода 3-6 месеца то вече гука продължително, започва да комбинира различни звуци, появяват се първите срички. Езиковата диференциация се проявява още в този период- звуците и сричките на европейските бебета се разлиачват от тези на китайските. Към 8 месечна възраст много от децата заповат да подражават на определени звукосъчетания. В периода 9-12 месеца децата започват да разбират говора на другите и към края на първата година често се появява първата осмислена дума. Във възрастта 1 ½ - 2 години повечето деца свързват 2 думи в изречение, а след 2 годишна възраст вече съставят фрази с повече думи.
Тъй като нормалните граници за развитието на говора са широки, сравняването с други деца на същата възраст може да причини ненужни притеснения. При всички случаи е необходимо те да се споделят с лекуващия лекар. Консултация със специалист се налага, ако детето не произнася срички в края на първата година, ако не разбира прости команди на 18 месечна възраст, ако не е започнало да казва думички до 2 годишна възраст или да оформя прости изречения до 3 годинки, а също така и ако на 4-5 годишна възраст не успява да разкаже проста случка или история. Повод за тревога са и случаите, когато след 3 годишна възраст говорът на детето е все още неразбираем.
Първоначалната оценка включва задължително определяне на цялостното психомоторно развитие на детето, както и изследване на слуха. По-нататъшните консултации и изследвания се прецизират при всеки индивидуален случай.
zdraveto.com

[Мариана]

ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЗАЕКВАНЕ:

• Вродена слабост на говорния апарат.
• Заболявания на носоглътката, гръкляна.
• Увреждания на главния мозък, черепно-мозъчни травми (вътреу робни, родови, асфиксия, сътресение на главния мозък).
• Психични травми (уплаха, неправилно възпитание, постоянни конфликти в семейството и т.н.).
• Нервни и инфекциозни заболявания, енуреза.
• Нощни страхове, повишена раздразнителност, емоционално напрежение.
• Грешки във формирането на говора (произнасяне на думите при издишване, прекалено бързо, нарушение в произнасянето на звуците), бърз, сложен за възприемане, нервен говор на родителите.
• Прекалено голямо речево натоварване в млада възраст.
• Ранно обучение в абстрактно мислене.
• Процес на приучване на левичарите да си служат с дясната ръка.
• Едновременното обучение на различни езици в ранна възраст.
• Излишна строгост, суровост на възпитанието от родителите или учителите.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПРОБЛЕМА
Слабото място на заекващите деца е нервната система. Помнете, че дори детето ви да не заеква, но попада в рисковата група по три или повече показателя, обърнете внимание на това. Някои от тях можете да отстраните самостоятелно. Децата с отслабена нервна система се нуждаят особено много от индивидуален подход, спокойна обстановка в семейството, правилен общ и говорен режим.
• Не четете на детето книги, които не съответстват на възрастта му. Въздържайте се също така от четенето на страшни приказки преди сън - това може да изплаши детето, то постоянно ще се страхува да не види Баба Яга, Торбалан и т.н.
• Не разрешавайте на детето да гледа често и продължително телевизия, особено преди сън. Вредата от предавания, несъответстващи на възрастта му, е също много опасно.
• Не глезете детето прекалено много, изпълнявайки всичките му прищявки. В противен случай всеки ваш отказ ще бъде посрещан “на нож”, което ще стане психична травма за него.
• Изискванията, предявявани към детето, също трябва да бъдат съобразени с възрастта му. Освен това желателно е те да бъдат винаги еднакви, постоянни - както в семейството, така и в детската градина, и в училище.
• Не претоварвайте малчугана с впечатления (кино, четене) по време на боледуване и в периода на оздравяване.
• Не плашете детето, оставяйки го само в тъмна стая за наказание. Нека да поседи спокойно на стола, лишено от участие в любима игра.
• Говорете с детето ясно, плавно, без да бързате, но в никакъв случай на срички или напевно. Децата възприемат по-добре грамотно поднесената реч и с по-голяма охота слушат възрастните, които разговарят с тях по този начин.
• Старайте се детето ви да общува с уравновесени, добре говорещи деца, за да им подражава и да се научи да говори изразително и плавно.
• Не въвличайте заекващото дете в игри, които възбуждат и изискват от участниците индивидуални говорни изпълнения. Но много добре ще му се отразят колективните игри, изискващи хорови отговори.
• Поговорете с учителите да не изпитват детето ви първо. Нека то да отговори след ученика, който е отговорил правилно. Ако детето не може да започне да говори или постоянно се запъва, учителят трябва да му помогне да каже думата (фразата) или да отвлече вниманието му с друг въпрос - целта е да не му даде възможност да говори със запъване.
Детето ще се отърве най-лесно от заекването, ако се акцентира върху заниманията с музика и танци. Те помагат за развиването на чувство за ритъм, темп, помагат за формирането на правилно говорно дишане. Затова вместо школата за карате по-подходящи за него са музикалната или танцовата школа.
КОМПЛЕКСНИЯТ ПОДХОД
За да престане детето да заеква, говорете с него немного високо, спокойно и главното - без да бързате. Непременно го изслушвайте внимателно и търпеливо, не го пришпорвайте да говори по-бързо, не го прекъсвайте на половин дума (дори ужасно много да бързате). Отнасяйте се с чедото си ласкаво, старайте се да общувате с него без резки думи и критики. Поощрявайте малките му успехи. Здравословният начин на живот, спазването на режим (не забравяйте за дневния сън), пълноценното хранене, разходките на чист въздух постепенно ще ви помогнат да победите заекването.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com