Развод по български!

[Мариана]

Личните ми наблюдения ме довеждат до мисълта, че българинът развеждайки се с половинката си се "развежда" и с детето си, разводите се бавят с години, бившите съпрузи достатъчно се намразяват и не общуват в името на детето, а то е поставено между чука и наковалнята. Често бащата забравя за издръжка и ангажименти. Понякога майката забранява на детето срещи с таткото. Нагърбва се сама с всичко. А това да останат поне приятели звучи като илюзия за нашенеца. Рядко родителите запазват нормални отношения и толерантност. Как разбирате нещата вие? И една моя статия по темата: http://www.moetodete.com/content/view/230/2/lang,bg/

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Tsvetelina_roshkova]

Баща ми ни напусна,когато бях на 12 години.От тогава не съм го чувала,нито съм го виждала.Никога не се е интересувал дали имаме с какво да се храним,с какво да се облечем и как майка ми се справя с разходите по 2 деца сама...Честно казано не искам и да го виждам.Той беше алкохолик,пребиваше от бой майка ми,а издържаше на всичко стоически заради нас.Но всичко бе до време!За щастие.
Един ден ако не дай си боже се разделя със съпруга си ще направя всичко възможно отношенията между нас да останат човешки.Никога не бих ограничила контактите му с детето,защото съм усетила какво е липсата на баща в живота на едно дете.

[silviq boqdjieva]

Аз също съм дете на разведени родители, бях на 5 г когато се разделиха, нямам спомен да съм го преживяла тежко, помня само 4е искаха да ни разделят със сестра ми и тогава много ревах, но както и да е не успяха, останахме и двете с маика. Башта ми освен една издражка от 10лв )) нищо друго не е давал за нас а за интересуване изобщо нито знае кога кои е болен, нито майка как се е оправяла ваобще пълна незаинтересованост. Ина4е сме се виждали и на гости сме му ходели, но не го смятахме за нищо, общо взето в смисъл неговата дума не зна4еше нищо за нас. Ина4е майка въпреки вси4ко не е ограни4авала да ни вижда стига да иска естествено. Пропуснах да кажа 4е веднъж изяви желание да ни заведе на море, дойдеь говори с майка и отидохме за една седмица. Сега имам две деца, едното е на 5 г, другото е 1.3 г които са негови внуци, на големия до сега му взе едно колело което е нещо все пак, а на малкия от както се е родил нищо но има време до 5 г ) и не само това той не се интересува как сме и т.н ...
Аз също съм разведена с първия си съпруг, който е баща на големия ми син , не го ограни4авам да го вижда но ние сме от разли4ни градове, аз съм от Стара Загора, а той от Бургас и става по- трудно, защото детето отсъства от градина, като е там. До сега съм го давала за пове4е дни, но ве4е само ваканции и някои изклю4ения за седмица. Но неговия баща му звъни всеки ден и постоянно иска да го взема, той даже иска да живее при него. Не останахме приятели, защото той е невъзможен и с много променливи настроения.
Ако му се обадя да прати паари 4е детето е болно или ми трябват за нешто да му взема може да каже добре, после да звани и да се заяжда ...."Като нямаш пари што по добре не ми го дадеш тук да си го гледам"....и подобни стигаме до скандал затварям му телефона и естествено и пари не прашта а на приказки сме много големи....Прашта му една издражка от 60лв плаштам градината с нея и до там.
Въобще нямам думи от разсъждения!

[Мариана]

Силвия, благодаря за споделеното, много деца са преживери твоята съдба, поради простата причина че в много от случаите след развода съпрузите не остават родители на детето си, а се превръщат във врагове. Много такива бащи мислят, че издръжката е достатъчна, за да изтрие гузната им съвест, други завинаги забравят рождените дни на децата и внуците си, но аз съм на принципа- всеки трябва да отговаря за постъпките и греховете си! Ето и ти минаваш по този път, срещаш трудности, но доколкото разбирам успяваш да се справиш.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[silviq boqdjieva]

Да справям се, малко ми е трудно, но успявам, все преглъщам, правя компромиси, понякога се оправям сама, което изобщо не е лесно, особено когато става въпрос за пари, както сега съм в май4инство, но както и да е някак си оправям нештата. Не лишавам детето да се вижда с баща си защото е заинтересован за него и иска да го взима....вярно 4е понякога се прави на интересен и не помага но той си му остава баща и детето иска да ходи. А да не говорим 4е колкото и да съм ядосана на баща му дори току що да сме се скарали ако сина ми ме пита:"Мамо, на кой се ядосва6 или за кой викаш така?", аз му казвам за един 4овек там.. не го занимавам с простотии, тои е дете и не е виновен за нищо и си оби4а и двамата родители, не може да им размътваме главата с излишни неща. На много приятелки се опитвам да го обесня ама никои не обръща внимние, те като се скарат и по4ват да плюят бащата ред детето и то по4ва да се сърди, пла4е и това не е приятно. Въпреки 4е много пъти ми е идвало до гуша като се направи на интересен не помогне и така ..... какво ще постигна ако по4на да занимавам детето- нищо, ще го объркам само. Много кофти и сложни са нещата, но не трябва да намесвамваме децата.

[Мариана]

Силвия, напълно си права, щом родителите са се разделили това означава, че липсва разбирателство между тях, но те си остават родители на детето което имат и следва да спазват нормално поведение пред него.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com