Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Правопис и правоговор

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Ученици
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Дарина Димитрова
Педагог


Регистриран на: 14 Авг 2010
Мнения: 3

Пуснато на: Пет Авг 20, 2010 8:36 am Заглавие: Правопис и правоговор Отговорете с цитат

Да се учим да говорим правилно!

Настоящата рубрика е ориентирана към всички нас, които искаме да се учим да говорим правилно. Едва ли има човек, който не допуска грешки в речта си. Било то незнание, престараване, или лоши модели на подражание. С тази рубрика се надяваме да обогатим, и най-вече да прилагаме удачно правоговорните норми в родния ни език.

Когато буквата а ни подлъже

Несъмнено ви е правило впечатление, когато някой чете публично текст как речта му звучи изкуствено, и заради това дразни. Четящият се стреми да ни покаже преди всичко, че познава добре буквите, и така заради тази демонстрирана грамотност не съзнава, че разкрива незнанието си в друга област.
Случва се например да е необходимо буквата а да не бъде прочетена като а, а по друг начин. И причината за това е, че съответният гласен звук не е под ударение и потъмнява в посока към ъ. Особеното обаче е, че дори и когато ударението пада върху въпросната гласна, понякога също се налага а да бъде прочетена като ъ. Това е така наречената условна употреба на а, с която трябва задължително да се съобразяваме.
Например, когато говоря за себе си, аз казвам четъ. Това е правилният изговор. По същия начин се изговаря и четът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук ъ пиша а – чета - четат. Подобна е ситуацията и при редица други глаголи – бода – бодат, влека – влекат, мета – метат, различа – различат, троша – трошат. При всички тях ние пишем буквата а в окончанието, но е задължително на нейно място да изговорим ъ. Същото важи и за формата те са, където глаголът също трябва да се произнесе съ.
Друга голяма група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква а, са членуваните съществителни имена като вида, вика, града, дъжда, мига, праха, рода, света. В тях е прието непълният член да се записва с а, макар че трябва също да се прочете и изговори като ъ – видъ, викъ, градъ, дъждъ, мигъ, прахъ, родъ, светъ. Като доказателство за това звучене може да се посочи, че при употреба с пълния член тези форми се пишат видът, викът, градът, дъждът, мигът, прахът, родът, светът, и се изговарят така, както са написани.
Непознаването на тази особеност на буквата а може да избие в съвсем неочаквана посока. Когато днес фолкпевиците пишат сами текстовете си и търсят римата, която им е нужна, те съвсем редовно забравят онова, което би трябвало да са научили в началното училище, и римуват например мига със снага или сега. По този начин те утвърждават неправилното произнасяне на членуваното съществително име. Опасното обаче е, че многобройните им слушатели се подвеждат от такъв изговор и когато започнат да четат и следват уж изискванията на неутралния стил, се стремят точно към такова произнасяне.
Най-общо казано, важно е да знаем, че не всичко, което записваме, се изговаря и чете по начина, по който е написано.

ПС: Следва продължение


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Дарина Димитрова
Педагог


Регистриран на: 14 Авг 2010
Мнения: 3

Пуснато на: Вто Авг 24, 2010 12:18 pm Заглавие: Я Отговорете с цитат

Измамната буква ”я”

Напоследък в започнатия разговор в обществото ни около използването на латиницата при представяне на български текстове се чуха гласове против буквата я, от която нямало нужда нужда, защото и без това представлява съчетание или от два звука – й и а, или отбелязвала мекостта на предходната съгласна и звука а, който е след нея.
Макар изказаните твърдения да са верни, смело твърдим, че буквата я, както и ю и щ, ще се запазят в азбуката ни, защото ние уважаваме родните си традиции и не сме склонни с лека ръка да се отказваме от тях. В същото време е нужно да подскажем, че употребата на буквата я понякога коварно ни подвежда и ни кара да четем и изговаряме редица думи и форми не така, както би трябвало да звучат. И това особено дразни в публичната реч, в текстове, изградени уж според изискванията на неутралния стил, тъй като демонстрираната грамотност, тоест познаването на бувките, разкрива единствено и само незнание. Защото както днес в правописа ни има условна употреба на буквата а, за която говорихме, така има и условна употреба на буквата я.
Тук става дума за случаи, когато ударението пада върху съставката а от буквата я, но се налага цялата бувка да бъде прочетена не като йа, а като йъ. Тъкмо в това се състои условната употреба на я, с която задължително трябва да се съобразяваме.
Ще припомня най-често срещаното. Когато говоря за себе си, аз би трябвало да кажа благодарйъ. Това е правилният изговор. По същия начин казвам и благодарйът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук йъ, записвам йа=я – благодаря, благодарят, защото от десетилетия е прието в тези глаголни окончания условно да се пише буквата я. А тази условност важи не само за посочения глагол. Същото е положението и при броя – броят, варя – варят, вдъхновя – вдъхновят, веселя – веселят, взривя – взривят, вървя – вървят, гася – гасят, защитя – защитят и при още много други глаголи с ударение на последната сричка. При всички тях ние наистина записваме правилно буквата я в окончанието, но когато трябва да я прочетем, е задължително да изговорим йъ.
Другата, макар и по-малка група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква я, са членуваните съществителни имена като деня – денят, съня – сънят. В тях е прието пълният и непълният член да се записват с йъ=я, макар че буквата също трябва да се прочете и изговори като йъ – денйъ, денйът, сънйъ, сънйът.
Когато в училище човек започне неправилно да чете и глаголните форми, и посочените членувани имена, това се случва често, за да покаже, че вече е научил азбуката. Ако и по-късно обаче той продължи да чете по същия начин, това означава вече, че или не му е обръщано внимание на по-особеното поведение на буквата я, или е забравил онова, което някога са го училище.
И отново коварството на буквата я проличава в текстовете на поп и фолкпевиците, които са забравили наученото. Затова при тях се римуват например вървят (тоест „върйат”), със свят (тоест „свйат”), като по този начин се утвърждава неправилният изговор на глагола.
За всички нас е важно да помним, че в някои определени случаи буквата я има по-особена стойност. И разбира се, че не всичко, което записваме, се чете и изговаря по начина, по който то е написано.


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пон Сеп 06, 2010 1:36 pm Заглавие: За така нареченото променливо я Отговорете с цитат

За така нареченото променливо я

Продължително натрапваните в последните години форми „вервам”, „вервате”, които бяха възприети от мнозина като много специфични не само при говорене, но и при писане, налагат да си припомнин едно от правилата на книжовния ни език, по чието прилагане винаги е имало колебания, макар и в друга посока.
С промяната в състава на азбуката ни преди шейсет години в нашата рече се появи правописният и правоговорен проблем с т. нар. променливо я, тоест въпросът дали в дадени думи или форми да се употребява я или е. Според формулираното днес нормативно правило в такива случаи трябва да се имат предвид два фактора – дали върху гласната, за която се колебаем пада ударение, и дали сричката след нея е мека или твърда.
Ако ударението пада върху гласната, и следващата сричка е твърда, трябва да се пише и изговаря я. В противен случай трябва да се изговаря и пише е. Затова в книжовната ни реч днес съществуват заедно бяла, но бели, вяра но верен, грях, но грехове, голяма, но големи, място, но места, които трябва да се пишат и изговарят по този начин, независимо от колебанията в писмената и устната реч на мнозина.
Разбира се, има и изключения от описаното правило при думи, заети в езика ни от руски или черковнославянвки, като достоверен, размер, смел, при сложни думи като електромотор, както и при думи, където се появява ж, ч, ш като нещо, отсечка, смешка, снежко. Сред изключенията са и глаголните форми бяхме, бяхте, при които е прието да се изговарят и пишат точно по този начин. Изключения представляват и отделни думи, заети непроменени от нашите западни говори като век, човек, лекар.
Обръщаме специциално внимание на този факт, защото, както на всички е известно, в българските диалекти изборът при представянето на гласната, която ни интересува, е различен. Затова понякога се стига до прекалено „якане” или до прекалено „екане”. Можете да чуете хора, които съвсем последователно „якат” и хора, които последователно „екат”. И докато преди действително съществено е влияел фактът от кой край на езиковата ни бариера са говорещите, днес, независимо от ясно формулираното правило в книжовната норма на езика ни, смесването е всеобщо. Заради това сега и човек от западните части на страната ни понякога поради неточната представа за престижност „яка”, и човек от източните преди всичко поради незнание „ека”.
Важното обаче е да се припомни, че от гледище на книжовната норма форми като „бйали”, „вйарни”, „голйами”, „тйахни”, „цйали”, с които се сблъскваме непрекъснато в устанта реч, трябва да се разглеждат като неправилни, независимо че може да ги видим и изписани понякога по този начин. Също така неправилни са и формите „бел”, „голем”, „техна”, „цела”, както и „нема” и „требва”, които напоследък ни се наптрапват най-вече при говорене.
Както става ясно, от правоговорен проблем въпросът с т. нар. променливо я може да се превърне в правописен, защото има случаи, когато незнанието или незачитането на книжовното правило води до неправилен избор.
Колкото до формите „вервам”, „вервате” , те все пак остават извън действащите книжовниезикови правила и тъкмо заради това привличат със своята маркираност в търсенето на определен стилистичен ефект. Лошото обаче е, че те внесоха ново, допълнително разколебаване при прилагане на правилото, защото за мнозина отново започна да действа и представата за някакъв вид криво разбрана престижност, а това доведе естествено и до съществено объркване.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Ученици Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov