Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Проблеми при осиновените деца

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Осиновяване. Приемното семейство. Деца лишени от родителски грижи.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Сря Юли 28, 2010 1:00 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Всеки бъдещ или настоящ осиновител се среща с различни проблеми при израсналите в институционална среда и осиновени деца. Предлагам тук да поговорим по темата и взаимно да си бъдем полезни.

Цитат:
Д-р Манева, педиатър:
drmaneva.com

Проблеми при осиновените деца!

Осиновяването е сериозен акт, за който осиновителите трябва да се подготвят предварително. Те трябва да са здрави както физически, така и психически, за да могат да посрещнат специфични нужди на детето.
Осиновителите най-често не познават неговия генетичен потенциал, не знаят как е протекла бременността, какво е преживяла биологичната майка, през какви болести или проблеми е преминала по време на нея. Това са все фактори, които могат да определят бъдещето им с това дете.
Ние като неонатолози познаваме само частично майката и нейното психо-емоционално и физическо здраве, но можем да дадем подробна информация за протичането на раждането и на неонаталния период. Всичко това се описва в епикризата, с която превеждаме децата в ДМСГ, където те се отглеждат до момента на осиновяването.
В епикризата ние отбелязваме всички необходими лабораторни и микробиологични изследвания, които правим на детето. Майката задължително се изследва за СПИН и сифилис. Прави се задължителен скрининг на всички новородени деца – хипотиреоза и фенилкетонурия.
Децата се осиновяват на различна възраст. Аз лично препоръчвам детето да се осинови при навършена 6 месечна възраст. До този период се проявяват много от тежките заболявания. Едно от най-тежките като детската церебрална парализа може да бъде установено до 6 месец.
Бъдещите осиновители трябва добре да опознаят детето, което желаят да бъде осиновено от тях. Много пъти, тъй като те са преживяли много, докато вземат това решение в това число осеменяване, инвитро-оплождане, са готови на всяка цена да вземат дете, тоест независимо, че детето може да има проблеми.
В развитите страни се осиновяват деца с проблеми, но държавата се грижи много за тях, финансира тяхната рехабилитация, обучение и адаптация в нормални училища. При нас тези деца се обгрижват много по-трудно – родителите им не са обезпечени финансово, за да може детето им и те самите да се чувстват добре в обществото.
Подходящото време детето да научи, че е осиновено е между 4-5 година. Това е времето, когато детето разбира всичко и с него може да се говори като с възрастен. Детето трябва да разбере, че то е избрано от своите осиновители, защото е било най-хубавото, най-умното и най-доброто за тях. Трябва да се каже на детето, че за разлика от децата, които не са били осиновени, то има късметът и шансът да получи любов, дом, образование.
Много от родителите се страхуват да кажат на децата си, че са осиновени, защото смятат, че по този начин ще ги загубят. Но, ако го направят, когато децата са още малки (4-5 г.), когато те възприемат по друг начин света, а не в периода на пубертета – една много трудна възраст, детето ще свикне по-лесно с тази мисъл и няма да страда дълго за биологичните си родители.
Много родители се страхуват за децата си, но осиновителите имат много по-големи страхове, понеже не знаят за болестите в рода на децата, за тяхната генетична обремененост. За това те ги обгрижват много повече, не допускат закаляване, не ги допускат до други деца, за да не се разболеят. Това е основната причина, поради която осиновените деца по-често боледуват – грижат се за тях като за цвете в саксия.
И може би в началото осиновителите имат право, защото това са изключително раними и уплашени бебета, поради факта, че са изоставени. Но въпреки това трябва да се намери баланса и да не се отнема шанса на децата да бъдат здрави и самостоятелни за вбъдеще. Трябва да се вярва в тяхната сила да се справят с травмиращата ситуация в живота им.
Какви са най-честите болести при осиновените деца?
1. Инфекции на дихателната система, бронхиална астма, която е инфекциозно алергично заболяване. Причините са няколко:
a. Ако детето е родено недоносено и е било продължително на апаратна вентилация, то има известен риск за бронхопулмонална дисплазия, която предразполага към бронхиална астма.
b. Децата престояват в ДМСГ, където се използват много препарати за дезинфекция, което ги алергизира. Детето след раждането е подложено на голям психо-емоционален стрес и липсата на майчина любов и майчино мляко го предразполага към всякакви болести.
c. Майката-осиновителка често е фиксирана върху детето и не му „позволява да диша”.
2. Много от малформациите на пикочните пътища могат да се проявят в периода след осиновяването на детето. Те предразполагат към инфекции на пикочните пътища и при наличието на температура без хрема и кашлица майката трябва да заведе детето си при личния си лекар.
3. Много от осиновените деца са хиперактивни с трудности във възпитанието и обучението, което налага често помощ от психолог, както на майката така и на детето. Има много организации на осиновителите, които подпомагат родителите в много отношения.
Често осиновените деца се чувстват безполезни и наличието на домашен любимец или растение, за което да се грижат, ще им даде увереност, че от тях има нужда. Не е необходимо постоянно да им повтаряте, че ги обичате и че те са много нужни за вас. Позволете им сами да разберат колко са значими като им възлагате повече отговорности и задачи и не се съмнявате, че ще успеят.
БР: Повече за д-р Манева- http://drmaneva.com/?page_id=8


Аз ще добавя:
- Психическа депривация
- Изоставане в развитието и говора
- Причудливи движения, клатене или смучене на пръсти
- Избухливост
- Страх
- Прилепчивост към непознати
- Неадекватно поведение в непозната среда
и др.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Съб Авг 28, 2010 7:45 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пет Авг 27, 2010 5:48 am Заглавие: Кандидат- осиновители Отговорете с цитат

Въпрос до пощата на сайта:
Цитат:
Gari, потребител:
Здравейте, от няколко дни търся из нета отговори на психолози и попаднах на вашия форум. Прочетох Ваши неща по проблемите на децата за осиновяване и научих доста неща...Още малко ще ни изтекат 2-те год. от подаването на документите и оня ден за 1-ви път ни извикаха да видим 1 момченце на 4 год и 1-2 месеца. Ние сме на 40 год. и желаем до 4 год. възраст. Притеснението ни е ,че детето е много свито, пристъпи към нас като стресирано и каквото и да го питахме отговаряше само с тихо -Да. Иначе брои до 5 , но на 2-т а пръста. Включваше се с др. деца в песничка, но иначе мълчеше и някакси проявяваше безразличие , това го запълваше с лакомствата , които му дадохме и непрекъснато яде, докато не ги изяде. Попитах го за любимата му играчка не ми я посочи. Просто не промълви по- различен отговор от - Да и 1 път- Не. Отпусна се малко при децата, наблюдаваше ни отдалеч, и каза на детенцето до него- "Това са моите мама и тати" , но при нас мълчеше , не каза изречение. Поиграхме си малко и само тогава се усмихна и малко заинтересова , за кратко. Когато станаха след обяд , и пак ни видя , нямаше реакция на радост , и пак пристъпи стресирано.
Затова се двуомим дали да го осиновим, да не би да има някакви отклонения, иначе го харесахме , като визия. Притесняваме се и от няколко дена мисля и загубих съня си : Как ще го накарам да се отпусне, и говори, от далечен край сме от него и как ще преживее пътя, как ще пристъпи у нас , като е толкова затворено в себе си и т.н. Изоставено е от соц. слаба самотна майка,която има и още 2 момичета, изчезнала , и го е гледала сестричката му, докато социалните са го взели. Иначе не е типично ромче, а може би е смесено по наш поглед, макар,че социалната казва ,че е български произход. Нас ни интересува предимно психическото му здраве, и физическото разбира се. Аз чета доста и се интересувам и разбирам , че това е депривация -потиснат тип.
Горещо се надявам да ми помогнете с обяснение и съвет. Нашият град е малък и тука няма такива училища с психолози за родители и деца.
Дадоха ни още до една седмица да решим.
Благодаря Ви ! Приятен ден!


Здравейте, разбирам, че сте запозната с проблемите и особеностите в развитието на децата израстващи в социално заведение и признаците на психическата депривация, което не е болест или диагноза, а състояние, което във времето се преодолява. Според това, което описвате, детето е с напълно нормално поведение за дете израстващо в институционална среда. Децата в домовете имат изоставане в речта си, поради еднообразието, липса на впечатления, на обект на подражание и на индивидуално внимание. Децата живеят в затворена среда и се притесняват при среща с непознати. В дом децата нямат собствени вещи и играчки, всичко е общо и поради това не ви е посочило любима играчка. Фактът, че на другарчето си е казало, че това са неговите мама и тати, означава че може да се изразява с изречения и че ви приема като свои родители, което е голям плюс. Това, че пее и играе с другите деца, означава че се справя с познавателни игри и занимания. Притеснението и мълчанието на детето са напълно обясними. Дори много по- притеснително би било, ако без да ви познава детето се втурне към вас с прегръдки и целувки. Направете така, че по- често да посещавате детето, за да свикне с вас и да се отпусне, а ако разрешават от дома е добре и да го изведете нпр. на сладкарница. Възможно е да има страх от автомобил и пътуване, едва ли детето до сега е преживявало нещо подобно. Много неща ще са му за първи път и неадекватното поведение има своето обяснение. Но ако приемете детето безусловно и му дадете много внимание и обич с времето нещата ще си дойдат на мястото. Поговорете и с психолога на дома, той добре познава детето и може да ви бъде полезен с напътствия. Но отново казвам, поведението на детето е типично за дете израстващо в институционална среда и нямате причини за излишни притеснения. Пишете пак или се свържете с мен на скайп: marianatodorof Лек ден и успех!
ПС: Посетете и прочетете повече и във форума на http://osinoviavane.com



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Съб Авг 28, 2010 8:17 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Съб Авг 28, 2010 1:17 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравейте ,много ви благодаря,донякъде се успокоих!
Учудих се ,че не разкриват самоличността на рожденната майка на нас Rolling Eyes ? Винаги съм си мислила ,че осиновителите знаят истината ,името ,града в който е родено и т.н. Confused .


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Съб Авг 28, 2010 4:06 pm Заглавие: Здравейте и тук! Отговорете с цитат

На осиновителите се дава обща информация за произхода на детето, също така информация за неговото здравословно състояние и развитие, но не се разкрива самоличностите на двете страни и това има своето обяснение. Поведението на детето за което говорим е напълно обичайно, предвид фактът че е израсло в социално заведение. Ако имате срещи и с други деца ще се убедите в същото. Опитът ми с деца от домове, показва подобно поведение на децата при първи срещи с кандидат- осиновителите и поведението е типично, според това което описвате. С риск да се повторя, притеснително би било ако детето има прилепчив стил на поведение и веднага ви прегърне и ви се довери. На детето му е трудно да покаже емоциите си, то никога не е получавало индивидуално родителско отношение и не знае как да отговори на такова, затова е сдържано. Много неща, които връстниците му израстващи в семейства познават, за дете израснало в дом ще са му за първи път, защото институционалните деца живеят в среда тип "Биг Брадър". Питате: "Как ще го накарам да се отпусне, и говори..?" Това ще стане постепенно, с много търпение и разбиране. Относно прекомерното ядене, това също е присъщо за децата от домове, по този начин те компенсират ред емоционални липси и това е едно от малкото им удоволствия, особено ако храната не е еднообразната домска храна. Което и дете да осиновите, проблемите са идентични с малки разлики, трябва да сте подготвени за много търпение, разбиране и безусловна любов и всичко ще се нормализира във времето. Затова е добре, да направите повече посещения и срещи, за да му дадете възможност да ви опознае и да се отпусне, а и вие да направите реална преценка. НО, не забравяйте, че вие за него сте неговите мама и тати и то вече го е споделило с другарчетата си и един отказ от ваша страна би му се отразило негативно, но пък от друга страна за да стане това дете ваше, трябва да сте убедени че това е вашето дете!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Съб Авг 28, 2010 8:22 pm; мнението е било променяно общо 9 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мама
Потребител


Регистриран на: 05 Яну 2007
Мнения: 57

Пуснато на: Съб Авг 28, 2010 7:42 pm Заглавие: Здравейте! Отговорете с цитат

Ако си готова да осиновиш дете и да станеш родител, послушай сърцето си, а в случая- не бягай от късмета си! Не мисля, че още чакане и избиране ще са от полза. Не подхождай критично към детето и не търси минусите му, а положително и безрезервно! Нима когато едно дете е родно, родителите знаят какво ще бъде то и какво ще покаже бъдещето?! Не, нали?! Детето е живяло с много липси и за да навакса необходимото му е нужно време. От една страна не е общувало с външни хора, от друга- дошли са мама и тати, а това е стрес. В домовете не се дава възможност на децата да изживяват емоциите си, те са свикнали да ги подтискат и затова детето се притеснява. Трудно е отстрани да се дава мнение, но при така описаната ситуация, аз на твое място не бих се двоумила. Успех и много щастливи дни! Пиши отново, независимо от решението си, ние сме с теб!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Роза
Потребител


Регистриран на: 28 Авг 2010
Мнения: 3

Пуснато на: Съб Авг 28, 2010 8:45 pm Заглавие: Поздрав от мама Роза Отговорете с цитат

Здравейте всички! Всичко до тук написано отговаря на действителността. Ние също сме родители на осиновено дете. Гари, това което описваш имам чувството, че аз съм го писала. Абсолютно същото поведение имаше и нашият син. Отпусна се много след като вече го бяхме осиновили и завели у дома. Имах чувството, че сме си взели пещерняче, много неща виждаше и преживяваше за първи път, страхуваше се от пътуване в автомобил и автобус, беше като препариран когато за първи път го заведохме на сладкарница, а да не говорим когато видя овеселителен парк, море т.н. Проблемите бяха много, но ги преодолявахме стъпка по стъпка и този избор осмисли живото ни. Обичам това дете и зная, че това е нашето дете! И аз ти желая успех! Razz


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Вероника Иванова
Психолог


Регистриран на: 14 Май 2008
Мнения: 57

Пуснато на: Нед Авг 29, 2010 5:34 am Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Gari здравейте,прлепоръчително е да има работа с психолог-дали за детето, дали за вас, дали фамилно.Има колеги и в по-малките градове, има центрове за социлни услуги, където работят психолози-консултацията по интернет е само ориентировъчна.Отговорите на психолози в нета няма как да се отнасят за Вашия случай, защото всичок е строго индивидуално.Всичко, което Марияна е написала е точно така.Бихте могли да се срещнете с колега психолог и да споделите притесненията си, да зададете въпросите си.Успех!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Нед Авг 29, 2010 2:21 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Сърдечно ви благодаря на всички !
Просълзих се ,като прочетох отговорите ви !
Подкрепяте ме вие -едни непознати,а от някои от роднинското ни обкръжение не почувствахме това .
Най-напред ,моя близка работеща в "Помощно у-ще",ми наговори ,че може да има отклонения,които разбират само психолозите.Да препитам детето знае ли това-онова и т.н.Разбирам ,че като близка иска да ни предпази. Обяснявам ви да разберете страховете ни,когато го видяхме колко пристъпва уплашено и мн. не говори.Отделно майката на съпруга ми (с нея нямам контакти понеже тя таи неприязън към мен ) му е наговорила само с отрицателни емоции .
Аз съм силен човек,не се давам ,и двамата сме мн. стабилни ,като характери ,откровени ,но и мн. чувствителни.Но така е ,като живеем в малък град със задръстени разбирания.
Искам да ви кажа ,че много ми помогнахте в решението да вземем детенцето.Всеки ден си говорим за него ,и започнах да изпитвам нетърпение да го вземем в къщи.
И ние ,като него ,които сме нямали деца ,всичко детско започна да ни е интересно,и смятам ,че тримата ще се учим взаимно.Знам ,че с любов всичко се лекува.


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Нед Авг 29, 2010 2:50 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравей Гари, преминавам на ти. Радвам се че приемаш подкрепата ни, но решението ще бъде само и единствено ваше- на теб и съпруга ти. И аз съм на мнение, че независимо дали едно дете е осиновено или родно, бъдещето за никого не е известно, но всеки родител трябва да вярва в доброто бъдеще на детето си и да даде необходимото от себе си за това. Доколкото разбирам живеете в малък град, а и детенцето е големичко, така че за пазене на тайна не може да става дума, а и не е препоръчително. Постепенно и с времето по подходящ начин вие ще обясните истината на детето, няма лошо да знае, че го е родила друга жена, но вие сте го избрали и отгледали, вие сте му дали грижи и обич и вие сте истинските родители. Важното е, че според предварителната информация детето е здраво физически и психически, притесненията и сдържаността му са обясними и ще е необходимо време, за да се преодолеят. Живейте за себе си и за детето си и не се съобразявайте с хорското мнение, още повече че каузата ви е добра. И аз като Вероника смятам, че всички осиновители трябва да се консултират с психолози поне в началото и във всяко населено място тип община има специалисти психолози и подобни центрове за работа с деца и родители. Ако на лична поща ми пишеш от коя част на България сте, ще ви дам координати за такива специалисти. Ще се радвам, ако и за бъдеще търсиш и приемеш нашето приятелство и подкрепа. Пиши, където ти е удобно- тук, на лична поща или скайп. И още нещо, напълно съм съгласна с теб, че любовта лекува всичко. Успех!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Нед Авг 29, 2010 6:11 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

"...за пазене на тайна не може да става дума, а и не е препоръчително."
Исках да кажа за отрицателните им емоции. За тайна в никакъв случай.
Мариана Тодорова написа:
И аз като Вероника смятам, че всички осиновители трябва да се консултират с психолози поне в началото и във всяко населено място тип община има специалисти психолози и подобни центрове за работа с деца и родители.

Разбира се, спомням си, че когато подавахме документите дадохме съгласие за консултации с психолози. Даже си мисля, че и в дома трябваше да ни срещнат , като видяха притесненията ни ,но не предложиха такова нещо Rolling Eyes .
Имам въпрос за ЕГН- Ако оставим първоначалното му ЕГН, ще има ли проблем, по-късно за вадене на документи , като е от др. област и т.н.?
Към Роза: Ако желаеш,споделяй примери ,опит и др.
п.с. Не мога да копирам ,когато пиша отговор ?


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dazi
Педагог


Регистриран на: 18 Мар 2007
Мнения: 208
Местожителство: гр.Силистра

Пуснато на: Нед Авг 29, 2010 6:52 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Гари, сигурно вече сте взели решение и ще вземете денцето. Вълнувам се и прочетох всичко на един дъх. Вече много неща сте разбрали и са ви казали по-горе. Много добре е че, се допитвате и търсите отговори на многото ви въпроси, преди да решите. Като човек, който работи с деца от дома, искам да споделя и аз нещо.
Ще видите, че след следващите ви срещи с детенцето, много ваши притеснения ще отпаднат. Ще имате възможност да се опознаете взаимно и да се напаснете. Мисля, че то, милото, не е било достатъчно добре подготвено за първата среща с вас. Едва ли е очаквало, че ще има ново семейство.....то все пак е имало своя лична история до този момент/ до тези 4 години, които не са били съвсем добри и положителни, но те са си негови/. Затова съм напълно съгласна с Марияна по въпроса за пазене на тайната. Не може просто да се отрежат тези 4 годинки и детето да няма своето минало, каквото и да е то. Просто поискайте по-голямо съдействие и доверие от хората, които работят с детето..или с човек, който има по-индивидуални грижи за нето.
Гари, дали имат действащ психолог или специалист в тази насока в ДДЛРГ, за да ви даде някакви отговори?
Тъй като и аз съм от такъв малък град и си представям ситуацията при теб .....Дано има по-вече такива хора като вас.
Та по въпроса за специалисти и то, точно по въпроса за осиновяване на дете от институция, твърде малко се знае.

Пожелавам ви аз УСПЕХ!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пон Авг 30, 2010 6:05 am Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Благодаря за мненията на Вероника- психолог и на Дани- педагог в ДДЛРГ! Гари, доколкото ми е известно при осиновяване, припознаване и др.п. се издава нов акт за раждане с ново ЕГН и това е в интерес на детето. Това няма да пречи, независимо от това в коя област живее човек.
Добре е да се консултираш с психолога, педагога и педиатъра на дома, това е твое право. Принципно в социалните служби и отделите на ДАЗД също има психолог и социалният работник, който движи вашия въпрос трябва да е наясно с това. Форумите могат да бъдат много полезни, но личната среща със специалист е препоръчителна и незаменима. Пиши как минават срещите с детето, какво е решението ви и всичко наред ли е? Поздрави!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Красимира Иванова Тодоров
Педагог


Регистриран на: 30 Ное 2007
Мнения: 3

Пуснато на: Сря Сеп 01, 2010 1:10 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравейте, Гари!
Искам да си поговоря с Вас във връзка с важната стъпка, която правите, за да станете родители. Ще говоря с Вас не като детски учител с 34 години педагогически стаж, а като майка на осиновена дъщеря. Първо за ЕГН-то: то ще бъде издадено в службите във вашия град с името,което сте избрали за детето и с вашите имена за родители. А сега за съществените неща:
Предстои Ви много дълъг път, по който трябва да вървите заедно, хванали малкото момченце за ръце. Много неща в отглеждането на детето ще се различат от останалите деца. НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ! Не бързайте с търсенето на психолог! В началото Вие ще бъдете най-добрия психолог за Вашия син. Може да започне да се напишва, да си смуче пръста, да се клатушка, да отказва да говори и др. подобни. Не се отчайвайте! Давам Ви кураж от опит! Дъщеря ни правеше всички тия неща, ядеше само хляб, скубеше си косичката и още и още! Не си мислете, че всичко ще е по мед и масло като в приказките. Трябва да приемете, че сте родители, че имате отговорности, задължения, че трябва в движение да трупате опит. Всяко дете е уникално - няма друго като него. Вашето дете ще бъде за Вас единствено. Приемете го такова, каквото е и НЕ го разглеждайте под лупа! Понякога ще се ядосвате, друг път ще се тревожите. Но послушайте ме - никога, ама никога не го сравнявайте с другите деца. Казвате, че сте от малък град и изпитвате притеснения от евентуалните коментари на познати. Аз съм от град Балчик. Осиновихме нашата дъщеря след много страшни и трагични за семейството ми обстоятелства , във време когато целия град говореше за това. НЕ БИВА ДА ЖИВЕЕТЕ С МИСЪЛТА ЗА ХОРСКАТА ОЦЕНКА, А С МИСЪЛТА, ЧЕ ПРАВИТЕ НАЙ-ВАЖНОТО И СТОЙНОСТНО НЕЩО В ЖИВОТА СИ: ДА БЪДЕТЕ РОДИТЕЛИ!
Кога да кажете на детенце, че не сте рождена майка: ВЕДНАГА! Ще споделя с Вас моя опит- разказвах на дъщеря си приказка за една пълна къща с деца, за това как с тати сме харесали едно малко момиченце, което започва да расте в сърцата ни, И така всяка вечер. Много дни тя със сигурност не разбираше какво й разкавам...Днес/дъщеря ми е почти на 11 години/ говори за това без проблем.
Гери, ако желаете да си говорим, обадете ми се!
Ето Ви един ел. адрес: znamenamirabalchik@abv.bg


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Пет Сеп 03, 2010 12:52 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Благодаря ви !


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пет Сеп 03, 2010 4:47 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Гари, поставената от теб тема със сигурност ще бъде полезна на много хора в положение като твоето. Благодаря за споделените мнения на всички. Независимо от решението ти, ще се радвам ако споделиш как са се развили нещата, при всички положения имаш нашата подкрепа и приятелство. Пожелавам ти успех!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Сря Ное 10, 2010 4:59 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравейте.
Пиша ви с още по-голямо притеснение Crying or Very sad ! Детето го взехме,но направо почваме да се чудим дали не сбъркахме ! Излезе,пълна противоположност.На срещите не говореше,а първата вечер в къщи започна да говори безспир,и когато почнахме да го приготвяме да спи,прояви страшен инат,ритане,агресия,противопоставяне.Това както и да е .Повечето ни притеснения идват от там,че има проблем с привързаността.Като сме на разходка ,който му каже 2 думи ,го хваща за ръка и тръгва с него ,усмихва се и прегръща чуждите хора.После ,аз като го хвана за ръката ме гледа ,като чужда и едва ли не не иска да върви с мен Confused .Това страшно ме наранява.Нима няма благодарност,че сме всеки ден на разходка (повече с мен,баща му по-рядко),че го храня,купувам,обличам и т.н.Обяснявам му ,че това са чужди хора,че ние сме му мама и тати,всичко разбира и мълчи нарочно.Имам чувството,че ме мрази,че му поставям правила,и когато му кажа-"Тази леля ,не ти е мама,защо я прегръщаш? " ,или мълчи,или гледа встрани,и го питам коя съм аз ? -Нарочно ме нарича по име,и отказва да каже мама.Когато нещо не му позволяваме,постоянно се сърди,на ден се сърди по 100 пъти и прави инати,или е в друга крайност-разлигавя се и после нищо не чува,викаме го да дойде,прави се ,че не чува.Всеки ден отива и тръгва с др. хора,а мен ме гледа все едно,не съм му никаква.Вчера пак му се скарахме затова,и после ми каза,че искал да се върне в дома,след малко ,че искал с нас . И постоянно обещава,че няма да го прави ,и после пак същото . Веднъж тръгна с моя приятелка ,което видя за 1-ви път,защото му се скарахме да не ходи към колите,и отиде с нея в тях (изпробвахме дали ,ще се замисли,и дали му е мъчно за нас ),когато отидох да го взема,не искаше да тръгва и каза ,че тя е майка му Sad . А иначе ,като си играем ,постоянно-мамо-така,мамо- онака ?
И друго ми сервира,оня ден започна да си слага по главата шнола,обясних му ,че това е за момичета,каза че иска рокля,и че иска да е момиче ? Нима и това ще ни сервира,ще расте като обратен ли ? Нормално ли е това държание ? Нали на тази възраст 3-4-5 год . се оформя половото съзнание ?
Моля ,помогнете ми със съвети !
Изнервихме се ,и отчайваме със съпруга ми,започнахме да съжаляваме! А утре ,като го дадем на градина,той ще ни забрави,като е с др. лели.Не можем да отлагаме,и без това има 1-2 год. изоставане от др. деца на неговата възраст,и не говори мн. правилно.
Разочарована съм и от социалните,помолих ги за разговор с психолог,измънкаха нещо,все едно не искат да ги ангажират !?


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Чет Ное 11, 2010 7:14 am Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравей Гари, Радвам се, че отново си сред нас и разбирам, че сте решили да осиновите детенцето. Искрено се надявам, че си послушала гласа на сърцето си и не си се подвела в избора си. Първо искам да те успокоя, че това което споделяш е обичайната ситуация при всяко осиновяване и ако не ми вярваш влез и в други таметични форуми за осиновявания и ще прочетеш подобни споделени мнения от други майки- осиновителки. Всичко това е нормално поведение за дете изживяло първите години от живота си в институционална среда. Там детето не е имало възможността да изгради силна емоционална връзка с определен възрастен, както дете израсло в семейна обстановка което от бебе е разграничило образа на майка си от другите хора около него. Пред него са се сменяли различни лица, които не емоционално, а служебно са си изпълнявали задълженията според графика в детското заведение, липсвало е майчиното лице което да има специален статут в съзнанието на детето. Детето няма изградена представа да разграничи близките от чуждите хора, това ще стане постепенно във времето. Ето защо му е трудно, като с вълшебна пръчка да разбере и осъзнае, че вече вие сте неговите родители, за това е нужно време. То приема положително всеки добронамерен жест на когото и да е и се доверява, нещо характерно за институционалните деца. Неща, които е трябвалво да се изградят между него и родителите в кърмаческа възраст ще се изграждат между вас сега и това не може да стане изведнъж. Така ще се появи доверието, обичта, привързаността. За благодарност и дума не може да става, нима мислиш че моите родни деца са ми благодарни за всичко, което правим за тях и за това, че и живота си бих дала в тяхно име. Родителската обич трябва да бъде безрезервна и безусловна, освен това детето е прекалено малко, за да осъзнае какво сте направили за него и какъв късмет има във въше лице, че има семейство и няма да израсне в дом. Тук място за изнервяне и отчаяние не трябва да има. Което и дете да осиновите трябва да минете през този път. Никой няма гаранция, че дори детето му да е родно, че всичко ще върви по мед и масло, проблеми винаги има и ще има, никой не е застрахован от нищо, никой не знае какво дете ще роди и какво ще му сервира животът. Що се отнася до шноличките и роклите, не мисля че детето осъзнава какво прави, по-скоро това за него е детска игра. Имай предвид, че в домовете децата се обличат с еднакви дрехи и играят с общи играчки, а не такива за момчета и за момичета, съответно едва ли е осъзнало половата си идентификация. Има и още една подробност, децата израсли в дом изостават в цялостното си развитие в т.ч. в говора и основна причина е липсата на индивидуално внимание и еднообразието в подобни детски заведения, но с течение на времето нещата се нормализират. Характерно в поведението им е непостоянство в настроението, истеричен рев, противопоставяне, за което е нужно търпение и разбиране от ваша страна. Не бъдете критични, не го сравнявайте с други деца, уважавайте неговата индивидуалност и това което преживява. Не забраваяй, че детето попадайки от институционална в нормална семейна обстановка, то за първи път преоткрива все по- нови и интересни неща, не по-малко интересен за него е и домът на прияталката ти, затова му е било интересно, а и то все още не е разграничило вашето от което и да е друго жилище. До сега то е живяло в една ограничена и затворена откъм впечатления и преживявания среда тип "Биг Брадър", пропуснало е много мигове през които е трябвало да мине до сега и за това се поставете на негово място и ще разберете колко объркано се чувства. Приемете, че това е вашето дете и всеки проблем, приемайте като задача която заедно трябва да разрешите. В никакъв случай детето не ви мрази, но е нужно заедно да извървите пътя на всички пропуснати до сега моменти в неговия живот. Добре е да потърсите консултация с детски псилолог, съветите които ще ви даде ще бъдат много ценни в преодоляване на трудностите. А сега остава да се успокоите, да прегърнете и целунете детето и да го заредите само с положителна енергия, защото децата чувстват и разбират всичко, дори и да не могат да го изразят с думи или с постъпки. Търпение, спокойствие, безусловна обич- това е рецептатата, а с времето нещата ще се нормализират. Всеки осиновител е минал по вашия път, всяко начало е трудно. С теб сме...И нещо полезно за четене по темата:
http://www.moetodete.com/content/view/197/2/
http://www.moetodete.com/content/view/108/2/
http://www.moetodete.com/content/view/434/2/
http://www.moetodete.com/content/view/475/2/



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
dazi
Педагог


Регистриран на: 18 Мар 2007
Мнения: 208
Местожителство: гр.Силистра

Пуснато на: Пет Ное 12, 2010 4:46 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Мислех си за вас, Гари! Наистина, не е лесно и ви разбирам. Но не се отчайвайте и не съжалявайте. Една малка част от живота на детето е разбъркана и разбита.....няма да е лесно да се подреди и сглоби пъзела. Налага се да лекувате раните от изоставянето му с подходящи родителски грижи. Имате много будно детенце, явно. Всичко ще пробва.....Състоянието в което то се намира мога да го сравня с изстрелване на тапа от шампанско. В домовете са изградили своя начин за справяне за живот. За да успяват и адаптират повече от деца са развили способности на "големи" хора-да манипулират, да бягат. Гари, сега всичко е ново и необичайно за детето. Трябва да се интегрира в новата действителност. То е объркано, а вие сте хората които трбява да проявите разбиране и да водите "парада", да изградите неговата самоличност. Сигурна съм ще намерите начина затова. Трябва ви време, за да може детето да навакса това, коетое изгубило по отношение на емоции и да изградите връзка.

Пишете, пишете ни тук или говорете си с хора, осиновили по-голямо дете от институция. Опитът им ще ви е полезен. Не се затваряйте в себе си.
Сигурна съм, че този период ще е кратък.


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Чет Ное 18, 2010 11:26 am Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Дани, така е, никак не е лесно, да станем родители...а когато става дума за осиновено дете е нужно и време за двете страни. А с Гари, искам да споделя следния стих, който много ми допадна и е ясна илюстрация на ситуацията:

"Имало едно време две жени,които никога не се срещнали. Едната,з а която ти не си спомняш,и другата, която ти наричаш мамо. Два различни живота, които се обединяват в един-ТВОЯТ. Едната беше твоята добра звезда, другата- твоето слънце. Първата ти даде живот, а втората те научи как да живееш. Първата създаде в теб необходимоста от обич, а втората беше тук,за да те изпълни с нея.
Едната ти даде корени, а другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога,а другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко,което можеше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос:" естествена наследственост или възпитание- на кое от двете съм плод?"
Нито на едното, нито на другото,дете мое.
Простичко- на двете различни форми на обич. "

Препоръчвам родителите- осиновители да прочетат книгата на Нанси Нютън Верие "Първичната рана- или да докоснем света на осиновеното дете". Давам на Гари временен достъп до служебния подфорум, където има споделен опит по темата: http://moetodete.com/forum/viewtopic.php?t=2276
Би намерила и много полезна информация при нашите прятели НФ Осиновяване" http://www.osinoviavane.com и http://forum.osinoviavane.com Винаги при осиняване препоръчвам и работа с психолог. И не се притеснявай да споделяш, питаш и тъсиш мнения..Успех!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Пон Дек 13, 2010 12:48 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Да,повечето проблеми ,които описват майките,ги има и при него .А знаете ли след време,дали са писали тези жени и дали са се справили ?


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пон Дек 13, 2010 1:39 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравей Гари, много се радвам че отново си тук, как вървят нещата с детето? Много съм чела по специализирани форуми за осиновяването и повечето от нещата се повтарят, хубавото е че с постоянство и търпение, любов и вяра, с времето всичко си идва на мястото. Трудно е да бъдеш родител, а когато детето е осиновено е нужно връщане назад във времето, за да се преживеят и преодолеят пропуснатите за двете страни моменти. Постави се в позицията на детето, на него също никак не му е лесно, нещата не се случват изведнъж като с вълшебна пръчица, то също има нужда да преосмисли по своему ситуацията и да свикне с мисълта за новото си семейство и мястото му в него. Мисли позитивно! Пожелавам ви най- невероятната Коледа!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
gari
Потребител


Регистриран на: 26 Авг 2010
Мнения: 7

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 5:42 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравейте ,желая ви една по-добра година за всички българи !

Детето започна постепенно да влиза в час , както се казва .Ходи на градина , има изоставане от децата от неговата група ! Научихме го с много търпение на : оцветяване , държане на лъжица , казване за тоалетна ,броене. То беше сякаш хванато от гората , почти нищо от тези неща не знаеше ! Все още вечер е с памперс , и яденето му е все в ума , ако не го прекъсваме , няма да спре да яде , незнам докога ще продължават това ! Има , доста още да учи , за да достигне др. деца на неговата възраст . Аз четох материали , какво трябва да умее на тези години , и като наблюдавам децата които са колкото него , силно се надяваме до предучилищна , 1-ви клас да се доближи до това развитие !


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 9:17 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравей Гари, успешна година и на теб и цялото ти семейство! Радвам се, че детето напредва и заедно се опитвате да извървите пътя по който до сега не е преминало, докато нещата си дойдат на мястото. Много сме говорили и много съм писала, че децата живели в институция изостават под вродените си възможности и за да се навакса загубата е нужно време и търпение. Трудно му е изведнъж да се отърси от "домските" привички- липса на чувство за засищане, неадекватно поведение в извънинституционална среда, по-трудно привикване при контролиране на физиологичните нужди, изоставане в говора и т.н. Пиши как вървят нещата, не сравнявай детето с другите, то не е изживяло всичко онова, което е нещо ежедневно за тях. Много точно се изрази, като казваш "...като хванато от гората". И аз така съм си мислила за деца от домове, когато съм извеждала навън. Бъди уверена в себе си и в детето! Поздрави и до скоро!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
dazi
Педагог


Регистриран на: 18 Мар 2007
Мнения: 208
Местожителство: гр.Силистра

Пуснато на: Съб Яну 15, 2011 12:35 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Здравей, Гари! Много, много се радвам, че лека, полека нещата идват на мястото си. Браво на вашето и търпение и обич. Само това е ключът към успеха. Само не се притеснявай, всичко ще навакса, детето, но в неговия темп.
Но наистина ли, не можело да се храни с лъжица?
И как прекарахте Коледата и празниците? Детето как се чувстваше? Сигурно на 8-то небе?!!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Вто Фев 01, 2011 2:37 pm Заглавие: Проблеми при осиновените деца Отговорете с цитат

Нещо по темата: "Детство без сълзи. Кога едно дете престава да чувства."
http://www.vchera.bg/detstvo-bez-sylzi-koga-edno-dete-spira-da-chuvstva/
Интервю с Галя Николова- психолог, осиновител:
http://www.haskovo.net/news/82986/



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Осиновяване. Приемното семейство. Деца лишени от родителски грижи. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov