Моето дете постоянно се наранява.

[анна&мама]

Здравейте и благодаря за безкрайно полезния форум! Точно от вас имам нужда- специалисти, които да ми да дадат съвет.
Моето дете е на 2 години и 5 месеца. Днес пак падна на една циментова настилка до един парк пред мен то4но на равно място, съвсем непредвидено. Казвам пак, защото имам чувството, че постоянно се наранява. Признавам понякога имам вина, по-принцип я гледам сама през деня или изцяло сама и на моменти не съм толкова концентрирана заради психическата умора от повтаряне на едни и същи неща като "внимателно" и т.н. Признавам също, че понякога я форсирам и изисквам от нея да се движи повече и по-живо, да е по-смела, а тя е по-бавничка и не е атлетична за разлика от мен по-принцип и когато бях малка. Иначе е много здраво дете,също така много интелигентно, смея да кажа, почти не е боледувала, само тези падания поради невнимание, разсеяност, слаба координация или и аз незнам от какво, които започнаха от преди около година. Просто незнам кога да я насърчавам и кога не, да е по-независима във придвижването си във физическото пространство около нея. Разбира се държа я за ръка, когато смятам за необходимо, когато се качваме по стълби например, но тя също се изкачва и сама като си помага с едната ръка за парапета. Много пъти също сме я носили на ръце и все още го правим и незнам доли това не е повлияло също за нестабилността й и неумението й да бъде предпазлива. За това и се оптвам да дам възможност на мускулчетата й да заякнат, но в крайна сметка нейната структура може би оказва влияние също-това че тя е просто много гъвкава и с меки кости и заякването става много бавно. Чувствам се ужасно, задето падна така по лице пред очите ми и дори не се предпази инстинктивно с ръце или нямаше време. Съпругът ми казва, че и децата на неговите приятели са падали така на тази възраст,но аз не съм виждала никъде такива рани по лицето на други деца, такива синини или джонги. Дори си цепна веждата веднъж в къщи на масата и я зашиха в бърза помощ с 6 шева. Най-вече около очите се удря, днес посредата на челото една огромна цицина.
Другото ми притеснение е, че понеже ние от както се е родила живеем на различни места в България и в САЩ тя в момента има много малко контакти с деца и сякаш само с мен не е достатъчно щастлива вече. От известно време непрекъснато повтаря, че иска на градина и че иска с децата там и с хората. Заведох я до една детска градина и тя много се развълнува и иска да ходи толкова много там, че не ми остава нищо друго освен да я запиша. Какво мислите по този въпрос?
Извинявам се за дългите обяснения, просто наистина ми е много объркано, незнам къде греша, в мен ли е проблема или в координацията или нещо в зрението на детето. Моля ви отговерете!
Благодаря Ви !

[Мариана]

Здравей и благодаря за това което споделяш с нас, надявам се да получиш различни мнения. Според мен детето е много малко на възраст и притесненията ти са неоснователни. На тази възраст децата нямат координация, като нас възрастните. Ако все пак във времето нещо те притеснява консултирай се със специалист- педиатър, детски невролог, ортопед или офталмолог. По отношение на желанието на детето да ходи на детска градина, нищо не губите ако го запишете и видите дали наистина ще се чувства добре, мъничко е, за да му се доверим на желанието и да планираме, че същото ще го иска и след 10 дни например. Надявам се да ти бъдем полезни и с други мнения.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[анна&мама]

Благодаря ви много, наистина това е най-добрия форум за майки с деца на който съм попадала и много се радвам , че ви открих. Много се успокоих и в бъдеще ще бъда по-снизходителна в очакванията си. Дори вчера си мислех, че може би е наследствено това, че така се спъва и пада. Баща й е бил постоянно в рани, когато е бил малък и все още има навик да не преценя добре разстоянието между предметите около себе си и себе си и да си се удря на странни места понякога. Звучи и изглежда много неестествено за човек като него, който по принцип е много физически активен и "нормален".
Остава ми да чакам и да следя развитието на дъщеря ни занапред, както и да се надявам, че всичко ще е наред. Евентуално когато поотрасне още малко смятаме да я запишем на таекуондо и дано да има добър ефект.
Успех на всички в отглеждането и възпитанието на децата!