Арт-т ерапия за деца. Психодиагностика на деца.

[Мариана]

АРТ ТЕРАПИЯ ЗА ДЕЦА

Това е част от психо терапията, в която се използват различни медии, изображения, провокира се творческия процес у пациента, след което се анализират неговите индивидуални нужди, развитие, интереси, тревоги и конфликти. Арт терапията се базира на познанието за човешкото развитие и психология и се използва в най-различни терапевтични методи, засягащи способността за учене, психодинамиката, междуличностните отношения, саморефлексията, социалните контакти, спомага при поведенчески проблеми, при ниска самооценка. Арт терапията е ефективно средство при медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми. От услугите на арт терапевтите се ползват хора по цял свят, от всяка възраст, пол, религия, сами, семейно и дори групово. Наблюдават се и изключително добри резултати при работа с деца. В последните години този метод получава все по-голямо приложение и в България, а специалистите по арт терапия се увеличават. Арт терапията е като прозорец към света на децата. Според повечето специалисти една рисунка струва много повече от стотици думи, особено ако е дело на дете болно от хронична болест, от аутизъм или пострадало от насилие. Арт терапията използва творческия порив, за да помогне на децата да осъзнаят чувствата и желанията си. Важен е не само крайния резултат от работата, а и самия процес на създаване. Според специалистите самият порив за рисуване, текст или каквото и да е друго, провокира активизиране на психическите сили, което подпомага емоционалното възстановяване. Освен всичко, арт терапията може да подобри вербалната комуникация, а може и да пренасочи желанието за изказ в други продуктивни форми. Именно затова се използва при деца, които са преживели тежки травми и изпитват затруднения в изказа на своите страхове и надежди.
Децата и арт терапията:
Психолозите често прибягват до помощта на този метод при работа с деца, тъй като по-скоро децата изпитват повече затруднения в изказа на чувствата си, отколкото възрастните. Детето преминава през няколко периода на психическо съзряване. Най-общо от новородени до около 4-та година е етапа на псевдореализма, след което до 11-13 година е периодът на по-силна самокритика, повишена чувствителност и емоционални кризи. Рисуването е ключ към света на детето и един добър специалист може да разбере от една рисунка, а и от начина по който е направена много неща за емоционалното състояние на пациента. Ролята му е да подпомогне детето само да се лекува, да го предразположи да говори за своето изкуство и посредством разказа да получи информация за реалните проблеми. Важна е темата на рисунката, размера, цветовете, формите и дори силата на натиск на четката или молива. Музиката и другите изкуства също оказват много благотворно влияние върху децата. Обикновено специалистът преглежда пациента и след това решава кое изкуство да използва или да редува няколко според предпочитанията на самото дете.
При всички случаи арт терапията е един съвременен и изключително приятен начин, чрез който могат да се разрешат множество проблеми с децата, да се преодолеят страхове и да се постигне значителен успех в обучението им.
nel-anel.blogspot.com

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

За диагностиката на психическото развитие на децата с наследствена патология

Целта на психологическата диагностика е разкриване на различията между индивидите или група от хора по съществени психологически или психофизиологически признаци и представата за тези различия в подреден вид.
Един от най – важните теоретични проблеми, решавани от психодиагностиката, е в определянето на наследствените, генетично обусловените особености в психиката на човека.
Психогенетиката използва различни методи: генеалогичен, популационен, метод на близнаците и др. Значително по – рядко се използва патогетическият метод, т.е. диагностика на психическото развитие на децата с наследствени заболявания.
В литературата се срещат изследвания на психиката на болни с генетически заболявания, правени от психиатри, докато в същото време практически липсват психологически такива.
В своята същност патопсихологическата диагностика се явява изучаване на степента на отклонение на едни или други психически свойства от възрастовите норми или наличието на психически новообразувания, характерни за даденото заболяване.
В патопсихологията са известни няколко варианта на такива отклонения: първо, това е общо, повече или по - малко равномерно недоразвитие на основните психически процеси, което е типично за различните форми на олигофрения, второ, това е дементен тип развитие на психиката, характеризиращ се с избирателен хетерохронен разпад на отделните психически функции.
В литературата няма много достоверни сведения за своеобразието на патопсихологическия статус на децата, имащи генотипни и свързани с тях психически отклонения.
Направен е опит да се анализира структурата на психическия дефект у децата с диагностицирани наследствени заболявания. Изследвани са 56 деца на възраст от 3 до 15 години с различни диагнози: синдром на Мърфан, хомоцистинурия, рахитоподобни заболявания, несъвършена остеогенеза. Също така е проведено динамично наблюдение на 20 деца с фенилкетонория.
Патогенетическият метод включва:
1. психологическо изследване с отчитане състоянието на сензорните и моторните функции;
2. анализ на качеството на усвояване на училищните знания и умения;
3. анализ на микро социалните условия на живот на детето.
В психологическото изследване бил използван набор от стандартни патопсихологически методики. Резултатите се явиха като качествена оценка на степента на интелектуално развитие, памет, умствена работоспособност, емоционално волева сфера.
При обследването на децата от училищна възраст е изяснено в кой клас и в какъв тип училище се обучава детето. Проверката на усвоените ключови понятия по основните предмети според учебните програми позволява да се даде обективна оценка на успеваемостта на детето.
Както е известно, голямо влияние на развитието на психиката на детето оказват микро социалните условия на неговия живот. Затова в настоящето изследване се обобщават данните за условията на живот, състава на семейството и семейния климат, кръгът и формата на общуване с връстниците. Всичко това дава възможността да се направи извод за социалната ситуация около развитието на детето.
Получените данни позволиха да се отделят както някои от общите диагностични въпроси за психическите патологии при децата с наследствени заболявания, така и някои по – специфични, отнасящи се до изследването на деца с един генетичен синдром. Следва да се отбележи, че в дадената статия се разглеждат само заболявания, съпроводени с нарушения на психиката.
Анализът на получените данни показа, че за децата с генетическа патология е характерно своеобразие на психическата дейност, което се проявява най – вече в неравномерност на интелектуалната дейност и личностните особености.
При изследването на интелекта тези деца се вижда следното: при запазено разбиране на смисъла на сюжетни картинки за тях се оказват трудни задачите за просто обобщение. Разбирането на смисъла на разказ е много по – лесно от анализа на последователността на сюжетните картинки. Различаването и назоваването на основните цветове е значително по – трудно от събирането на разрезни картинки за съответната възраст. Отсъствието на представи за числа, количества, бройни операции се забелязват при запазени аналитико – синтетични начини на мислене.
Оценявайки интелекта на тези деца по този начин, можем да ги приравним само условно към задръжките на психическото развитие или умствена изостаналост в някаква степен, тъй като структурата на дефекта при тези болни значително се отличава от понижения интелект при децата с органически поражения на ЦНС. Ниският интелект често се съчетава у болните с недоуточняването на ситуацията, недостатъчна критичност, еуфория, егоцентричност.
В качеството на хипотеза може да се изкаже твърдението, че психическото развитие на децата с генетически заболявания по определени причини протича твърде еднообразно.
Въздействието на микро социалната среда, обучението и лечението създават специфичен симтомокомплекс на даденото заболяване.
При редица деца, обучаващи се у дома си заради заболяването си се наблюдава картина на „псевдоолигофрения”. Така при запазени възможности на интелекта се забелязва пълно незнание по въпроси, свързани със заобикалящата среда, основни исторически моменти и учебния материал.
Съжденията на децата са примитивни, конкретни, случайни. Представите се сформират повърхностно по несъществени признаци. В дадения случай влиянието на педагогическата и микро социалната занемареност изопачават реалната картина на интелекта.
Но в периода на подрастване собствените интелектуални възможности на детето дотолкова тясно се спояват с неговите знания и представи за заобикалящото, че диагностиката на психическото развитие и прогнозата се оказват твърде затруднени.
Безусловно, психологическата структура на дефекта у болните с различни наследствени синдроми има свои особености. Даденото изследване позволява само да се потвърди това положение и да посочи пътя на по – нататъшното изучаване на психологическите особености на децата с даден синдром.
Така, у децата с рахитоподобни заболявания на първи план излиза понижените психологически тонус, познавателна активност, продуктивност на умствената дейност, т.е. нарушение на редица предпоставки за интелектуалното развитие.
У децата със синдром на Мърфан се наблюдава съчетание на своеобразно развитие на личността с неравномерно недоразвитие на висши психически функции и слабо виждане.
Децата с хомоцистинурия се характеризират със съчетание от изразен интелектуален дефект и слабо виждане, от една страна, и достатъчно правилно поведение и ориентиране в бита - от друга.
Относително по – добре изучени са психологическите особености на децата с фенилкетонурия. В структурата на техния дефект на първо място е недоразвитието на вътрешния план за действия и емоционалното своеобразие.
Резултатите от изследването позволили да се формулира хипотезата за това, че структурата на дефекта на болните с генетични нарушения е своеобразна и съществено се отличава от недоразвитието на интелекта у децата с органически поражения на централната нервна система. Това своеобразие в никакъв случай не означава еднородност на психическите дефекти у болните от дадената категория, но дава основание те да се разделят според психологическите особености в отделна група.
decata.dir.bg

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com