Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Пет Сеп 19, 2008 3:12 pm Заглавие: Възпитанието в други народи |
 |
|
Възпитание по-френски
Фреските гувернанти и гувернантки... С това понятие се свързват обширни асоциации, които са стигнали до наше време от деветнайсети век. Заможните семейства са се доверявали на френските възпитатели, като са се надявали да видят в собственото си дете изтънчен вкус, изискани маниери, умение да беседва, съчетано с обширни знания, по-малко, но по възможно най-различни теми. Какво стои зад този красив, но литературен образ и доколко той съответства на реалността?
Работеща или неработеща майка?
Домашното възпитание във Франция не е особено популярно. Френските жени не стоят с децата си вкъщи, предпочитат да работят и го правят по много причини. Първо, животът във Франция е много скъп, и за да осигури детето си, майката скоро след раждането трябва да започне работа отново. Отпуската за гледане на дете е от шест до десет седмици след раждането, и се полага на жена която поне две години е проработила в предприятието си. Второ, работещите майки се притесняват, че по време на принудителния престой ще загубят квалификацията си и после няма да могат да си намерят работа по специалността. Освен това повечето френски майки са уверени в това, че ранните социални контакти са полезни за детето, когато то се намира в колектив ще общува с други хора - това ще му бъде само от полза, защото в колектива ще се развива по-бързо, заедно с приятелите си ще започне да играе, пее, рисува, чете, освен това рано ще разбере какво е дисциплина и колко е важно да бъде дисциплинирано, по-бързо ще усвои необходимите за бита навици - как да се храни с прибори, как да се облича и съблича самостоятелно, да си връзва обувките, да използва тоалетната и т.н. Френските деца толкова естествено възприемат това, че майките им работят, че безработната жена би могла да чуе от детето си подобен въпрос: "Мамо, защо не си на работа, болна ли си?"
Интересен битов детайл - в много държавни детски градини и центрове за деца, децата, чиито майки не работят не са допускани в столовата и те трябва да обядват вкъщи. Това е много неудобно за детето, което не може да обядва с приятелите си, а трябва да бърза да са прибере до вкъщи и да се върне. Френската майка най-често не започва работа в тези случаи, в които в семейството се появява второ и трето дете. Тогава жената отглежда децата сама. Занятията с децата обикновено включват: разглеждане на книжки, показване на предмети и обясняване за какво служат, игри с кубчета, оцветяване на книжки, гледане на анимационни филми. Телесните наказания на децата винаги са били огромна рядкост във Франция. Обикновено провинилият се бива наказван с лишаване от развлечение или лакомство. Като награда се смята отмяната на наказанието или парично поощрение. Прието е всяко дете да има касичка, където да събира подарените му пари. Бабите и дядовците почти не участват във възпитанието на внуците, във Франция не е прието да ги ангажират за това. Бабата или дядото понякога могат да се разходят с детето или да го заведат на кръжок или тренировка. Между другото във Франция има много различни детски кръжоци и секции, различни асоциации, които работят с деца, и всичко това съвсем не е скъпо. И тъй като домашното възпитание на децата не е актуално, заради заетостта на родителите, във Франция е достатъчно развита системата на образованието, включително и предучилищния етап.
Френската система на образование:
Образователната система в съвременна Франция, се състои от четири етапа: начално, средно, гимназиално училище, и последното стъпало висше училище (университет). Също така освен безплатните общодостъпни държавни училища, които се контролират от държавата, във Франция съществуват и частни учебни заведения, които или се ръководят от не правителствени или религиозни организации или са платени. Условията на обучение както и в държавните, така и в частните училища често зависят от това, къде се намират, неголямата Франция е разделена на 22 региона и 96 департамента. Департаментите са разделени на 327 окръга, 3828 кантони и 36551 комуни, затова във всеки конкретен случай родителите се обръщат към органите на местно управление или непосредствено към директорите на яслите, детските градини или училищата. Комуните са единици за местно управление, които се управляват от комунален съвет (той се избира с гласуване) и кмет, когото избират членовете на комуналния съвет. В задълженията на съвета влизат приемането на местния бюджет, определянето на размера на местните данъци, решаването на различни проблеми в комуната.
Предучилищното възпитание: от кърмаческа възраст:
Във Франция, както и в повечето страни се смята, че преди детето да започне училище, е необходимо то да е подготвено за него. Подготовката се осъществява в ясли и детски градини. Съвременните френски ясли приемат децата, едва достигнали тримесечна възраст. Даването на детето за възпитаване съществува във Франция от давни времена. След появяването на бял свят, детето е било изпращано на село, при дойка, която го е възпитавала 2-3 години, или още двуседмичното бебе е било изпращано в специално заведение за кърмачета, наречени "creche" - ясли, където детето е прекарвало целия ден до вечерта, когато родителите са идвали да го вземат. Детето е ходило на ясли също приблизително 2-3 години. Сега френските детски ясли приемат деца от различна възраст, всичко зависи от условията на конкретните ясли. Френските държавни детски ясли - "creche collective" са отворени от понеделник до петък. Битовите въпроси в яслите се решават по следния начин. За най-малките възпитаници - кърмачетата - родителите трябва да носят всеки ден специално мляко или мляко на прах, с което възпитателките и бавачките ще хранят детето. Не се допуска изравняване на храната, защото за толкова малки деца храненето е индивидуално подбрано за всяко дете от лекар. По големите деца, също получават мляко, но него няма нужда да го носят от вкъщи. Освен млякото, родителите всеки ден трябва да носят памперси, необходими за детето на ден, но в някои ясли осигуряват памперсите. Децата в яслите се хранят, колкото пъти е необходимо за възрастта им, най малките получават мляко през 2-3 часа, в зависимост от индивидуалния им график, които стриктно спазват възпитателите. Децата около година се хранят два пъти в яслата - веднъж на обяд и в четири часа - следобедна закуска, а закусват и вечерят вкъщи. В много "creche collective" има своя кухня, и децата получават пресни, току що приготвени каши, пюрета и плодове. Децата спят по време, което са свикнали, никой не ги слага да спят в определено време. Индивидуалният подход към всяко дете е отличителна черта на френските ясли. Викането, караниците са категорично забранени, към малките възпитаници се отнасят топло и нежно. Възпитателите не дават на децата да плачат. Ако детето се разплаче го вземат на ръце, утешават го или го забавляват с нещо интересно. Но въпреки това, отношението към дисциплината е много сериозно, децата още от малки разбират, че не е хубаво да се бият, да капризничат, да не слушат възрастните и да не изпълняват изискванията на възпитателите. Обикновено с група деца от 10-18 деца работят 4 възпитателя - едновременно, играят на развиващи игри, учат песни, четат книжки, рисуват, лепят фигурки от пластилин. В студеното време в някои ясли прекъсват разходките с децата на открито, това обикновено се случва в края на октомври. Местата за разходки в яслите са оборудвани с всичко необходимо - люлки, катерушки и др. Освен това детето може да посещава яслата само за половин ден, което се нарича във Франция - "halte-garderie", или да прекарват там само по няколко часа два-три пъти седмично или всеки ден (зависи от конкретната градина). Заплащането на услугата "halte-garderie" зависи от финансовото състояние на семейството. Сумата се определя от специална комисия, въз основа на представени от семейството документи за доходи. Малък нюанс:право да дадат детето си в държавна ясла имат само тези семейства, в които двамата родители учат или работят, и този факт се потвърждава с документ, издаден от работното място или университета. Смята се, че ако единия родител не работи и не учи, той трябва да се грижи за детето. Но ако родителят е в процес на търсене на работа, детето може да е прието на ясла за три месеца. След изтичането на този срок ситуацията ще бъде преразгледана. Ако родителят все още е безработен, той трябва да докаже, че активно е търсил работа - резюмета, отговори от потенциални работодатели и т.н., и престоя на детето в яслата може да е удължен. Но да се намери място в държавна ясла изобщо не е просто, понякога майките се записват на опашка още докато са бременни в шестия-седмия месец. Освен държавните ясли съществуват и част, но там се плащат солидни такси.
Ясла или бавачка?
Освен "creche collective" във Франция съществува и асоциации на бавачките "creche familiale". Условията за наемане на бавачка зависят от правилата на конкретната асоциация. Обикновено една бавачка се грижи за 2-3 деца. Родителите имат право предварително да общуват с потенциалните бавачки, за да изберат най-подходящата за тях. В таксата за бавачка от "creche familiale" влиза в храна за детето два пъти дневно, както и в яслите - обяд и следобедна закуска. Когато бавачката е в отпуска или болничен, друга бавачка от асоциацията я замества. Някои родители предпочитат да ползват услугите на частни бавачки, списък с техни координати може да се намери в специалната организация, наречена "Relais des assistantes maternelles", или направо в кметството. За тази работа бавачката трябва да притежава лиценз, който се получава след специални курсове за бавачки. Обикновено такава бавачка се грижи за 3-4 деца в дома си, които могат да бъдат на различна възраст. Но минусът е в това, че ако тя се разболее или е в отпуска, и няма кой да я замести, родителите трябва да измислят различни варианти, как да се грижат за детето.
Детската градина по-френски:
В съвременните детски градини - "ecole maternelle" приемат деца от две до шест години. Възпитаниците се разделят на три различни групи по възраст. В първата група се занимават най-малките деца, на възраст до 4 години, а техните занятия представляват разнообразни игри. Във втората група, до 5 години, освен игрите се въвеждат и творчески занятия - рисуване, лепене на фигурки от пластилин, апликации и др. Освен това се обръща голямо внимание на общуването на децата един с друг. Най-големите деца ги учат да четат, смятат и пишат, подготвят ги за скорото постъпване в училище. Често в детските градини организират излет сред природата, с малък пикник. Родителите приготвят за детето суха храна - чипс, варени яйца, сандвичи, плодове. Обучението в "ecole maternelle" е много популярно във Франция, но не е задължително. Повечето детски градини във Франция не работят в сряда, и родителите в този ден или трябва да наемат бавачка, да помолят роднините си за помощ или да запишат детето на кръжок. Работата е там, че във Франция традиционно срядата е ден за религиозно възпитание на децата и катехизис в религиозните семейства. Традицията се съхранява и до ден днешен, и в сряда децата от религиозните семейства си стоят вкъщи и учат Библията. За децата, чиито родители работят и нямат възможност всяка седмица да отсъстват от работа, съществуват специални центрове за игри и развлечения "centre de loisir", обикновено те са държавни и се финансират от местния бюджет, но имат и такси. Те работят в сряда и през училищните ваканции. В много от тези центрове има следобеден сън, но винаги питат родителите дали желаят детето им да спи през деня. След детската градина, на шест годишна възраст детето започва начално училище, където учи пет години и има един учител по всички предмети. По такъв начин, разгледали подробно възпитанието на малките французи, ще открием някои разлики с литературния образ на модерното и изискано френско възпитание._________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Пет Сеп 19, 2008 3:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Пет Сеп 19, 2008 3:15 pm Заглавие: Английското възпитание |
|
|
Английското възпитание: уважение и самостоятелност
За много от нас в самото понятие "англичанин" е заложена частичка аристократизъм. Сдържани емоции, изтънчен вкус... Разбира се, подобен образ се е формулирал под въздействието на книги и филми, но има реална основа. Какви са основните принципи на възпитание на малките жители на Обединеното Кралство?
Възпитание в семейството:
На детските площадки на английските градове почти не се виждат млади майки. Изглежда, все едно децата са излезли на разходка с бабите си. Но това не е така, просто тук раждат деца доста късно, на средна възраст, често след 35 и даже към 40 годишна възраст. Първо семейството трябва да се изправи на крака, да си купи жилище. А след като вече е създадена материалната база, се мисли за увеличаване на семейството. При това, в съвременното английско семейство обикновено има не по-малко от три деца. Да се ползва помощта на възрастните родители тук не е прието, бабите и дядовците, обикновено, живеят отделно от младото семейство. Те могат с удоволствие да вземат внуците пред почивните дни, но да стават безплатни бавачки - не влиза в правилата на англичаните. Затова за децата се грижат основно майките. Изключение са само тези случаи, когато професионалната дейност на жената е основния доход на семейството. Обаче английските майки, ако работят често си наемат помощница, която да помага за възпитанието или обучението на детето. В зависимост от собствените си цели или материални възможности, майката може да се възползва от услугите на бавачка, бейбиситер (babysitter), или на млади хора, пристигнали в страната по програмата Au-pair. Услугите на бавачка с преспиване струват скъпо, при това, колкото е по-образована е бавачката, толкова е по-скъпо, и затова не всички могат да си позволят подобно удоволствие. В услугите на бавачката влиза не само грижа за детето. Тя сама трябва да разработи програма за развитие на детето и да се занимава с него. А освен това, - да води детето на разходки, на кръжоци и да спортува, ако то е записано, накратко - да не го изпуска от поглед. Времето за лични дела на бавачката е само, докато детето спи. Babysitter, за разлика от бавачките, не живее в семейството, в което работи. Нейната задача е само да се грижи за детето през определено време, да го нахрани и да го сложи да спи. Занятия с детето не влизат в задълженията на вabysitter, но някои от тях по собствено желание могат да почетат на детето книжки, да поиграят с него, да рисуват заедно, докато чакат връщането на родителите. Младежите, които пристигат в страната по програмата Au-pair, нямат педагогическо образование. Целта им е да разгледат Англия, да по тренират английския си, и да припечелят нещо допълнително. Те трябва да изпълняват всичко, което ги помолят родителите на детето, и отношението към тях е като към по-голям брат или сестра. За малките жители на Англия съществуват различни кръжоци и спортни секции - плуване, гимнастика, музика, танци, чужди езици - и английските майки често записват децата си. Разпространена алтернатива на индивидуалните бавачки и възпитатели - са групите за игра, които се организират в частни домове. Няколко майки се организират и се грижат за децата, като се редуват или няколко майки плащат на една. Понякога такива групи се организират при някои организации. Често жените още докато са бременни сформират групи с горе-долу еднакъв срок на бременността, и се занимават с упражнения за подготовка към раждането, а след това вече с децата се срещат, примерно, веднъж седмично, за да обсъдят новините и проблемите си на чаша чай. През това време децата играят с играчки, а като пораснат играят заедно. Занятията по пеене, гимнастика, плуване обикновено започват още докато детето е на няколко месеца. Масово английските майки са много търпеливи. Те могат до безкрайност да повтарят на детето си: "Не прави това, защото...", и непослушанието на детето не ги дразни. Освен това, родителите още от най-ранна възраст (направо няколко дена след раждането) вземат детето със себе си магазините, заведенията и т.н. Така, че децата в тази страна от рано започват да се приспособяват към обществото. Справедливо трябва да се отбележи, че цялата страна също е приспособена за децата: във всеки магазин има стаи за повиване и кърмене, в ресторантите и кафенетата - столове за деца, тротоарите и стълбищата са удобни, и не се налага количката да се пренася на ръце. Продавачите и сервитьорите винаги се отнасят доброжелателно и мило към децата. Затова децата не се страхуват, а свободно контактуват с възрастните. По статистика Англия е най-безопасната страна за деца Европа. Тук е най-нисък процента на нещастните случаи с деца. Английските деца карат колело с предпазна каска, детските площадки са посипани със специални меки стружки, или имат гумено покритие, родителите возят децата в автомобилите си само в специални авто-кресла или закопчани.
Предучилищна възраст:
Първо стъпало:
Първото предучилищно заведение, където може да се запише детето в Англия, по функции се явява детска градина, но се нарича училище - Nursery School, те могат да бъдат държавни, частни или към някое училище. Обикновенно в Nursery School децата учат стихотворения, песни, играят игри, които развиват абстрактното мислене, учат се да помагат един на друг и да са учтиви. По-големите деца (над три години) по-малко четат, пишат, а понякога учат чужди езици.
Частните Nursery School са различни, понякога с групи, като в ясла, където приемат деца от тримесечна възраст, и обикновени, където приемат деца след две години. Услугите за най-малките са много скъпи, и един възпитател се грижи за три деца, а храненето и занятията са индивидуални. В Англия има и още един вариант групи за деца в предучилищна възраст - pres chool. Това е регистрирана организация, чието ръководство е избрано от родителите. Участието в ръководството е много престижно, особено за татковците. Децата в pres shool се намират по 2,5 часа на ден. Играят, развиват необходими навици, общуват един с друг, пеят песни или четат книжки. А между другото учат цветове, цифри и букви. В различните ъгли на стаята стоят маси, върху които са разположени - кубчета, коли, пластилин, конструктори, пъзели, ребуси. И всяко дете може да се занимава с това, което му е интересно. За 8 деца се грижи един възпитател, който е задължително специалист с необходимата квалификация.
Участието на държавата:
Когато детето стане на 3 или 4 години (зависи, от това в кое графство живее), родителите получават специални ваучери. С които държавата заплаща престоя на детето в детска градина пет пъти седмично по 2,5-3 часа. Всяко семейство може да използва ваучерите по различен начин, някои предпочитат да доплатят за цял ден престой в частна градина, а някои водят детето на градина само за 2,5-3 часа на ден, без събота и неделя.
Цялото внимание е за развитието на малката личност:
Системата на възпитание в предучилищните учреждения е създадена, изключително за да служи на интересите на детето. Като начало е грижата за душевния комфорт на детето, с децата, даже и с най-малките се обсъждат всички необходими въпроси. При това детето щедро получава похвали, по всякакъв повод и за всеки, дори и най-малкия успех. Това съществено увеличава само оценката и увереността на детето. Смята се, че това отношение впоследствие ще помогне на детето да се приспособи към живота, в което и да е общество и във всяка среда, ще помага на детето да се справя с всички, даже и с много трудни житейски ситуации, и да излиза от тях победител, както подобава на истински англичанин...
Дневен режим:
Основната разлика на дневния режим на Nursery School, от познатите ни детски градини, основно се състои в това, че деня е разделен на две сесии - сутрешна (приблизително от девет до дванайсет) и дневна (от тринайсет до шестнайсет часа). Между сесиите е предвидено време за обяд. Родителите могат да запишат детето за определено количество дни, детето може да е на целодневен режим, или само за една сесия. Заплащането също се определя от времето на престоя на детето.
Учебната година е разделена на четири срока, седмични ваканции са предвидени не само между сроковете, но и в средата на срока. Между летния и есенния срок децата могат да почиват 1,5 месеца.
Как минават занятията?
Възпитателят проверява присъствието на децата. След това на дъската едно от по-големите деца поставя картинки с деня от седмицата, числото на месеца, сезона. След това общата група деца се разделя на две подгрупи по възраст, и се започват учебните занятия. По-големите деца учат азбуката, решават нетрудни задачи, учат се да пишат буквите. По-малките деца през това време се занимават с развиващи занятия, показват им предмети, обясняват им за какво служат и как се използват. Тези "уроци" не са дълги - за около 10-15 минути. След това започват игрите, и при това няма недостиг на играчки - има всевъзможни конструктори, коли, кукли, детски къщички, люлки, моливи и бои за рисуване, пластилин и т.н. Задължително правила е след игра всички играчки да се приберат по местата, да се подреди стаята и да се изхвърли боклука. Това го правят всички заедно - и децата, и възпитателите. След това се пристъпва към развитие на творчески навици - пеят песни, съчиняват сценки, събират мозайки и пъзели, рисуват, лепят фигурки от глина и пластелин. И накрая, идва времето за разходка. Децата се разхождат на специална площадка, оградена от всички страни. Люлеят се на люлки, пързалят се по пързалки, катерят се по катерушки, играят в пясъка... Пясъчника представлява голям сандък, който се заключва, вътре стоят кофичките, лопатките и другите играчки, подходящи за игра в пясъка. След разходката децата могат да играят вътре в помещението или им четат приказки, и смяната завършва. Възпитателката отново проверява броя на децата, и децата които няма да остават за втора смяна се прибират с родителите си. Останалите обядват, а след това пак ги очакват игри и занятия.
Училището:
Детството на английското дете е много кратко - на четири години идва време за училище. Детето трябва да е записано на училище, от срока, който започва след рождения му ден. Отлагането на постъпването в училище не си струва, защото това ще бъде свързано с много усложнения за в бъдеще. Работата е там, че през цялото това време ръководството на училището ще трябва да прави отчети, които са тясно свързани с възрастта на децата. В тези документи се посочва количеството деца, достигнали определена възраст, към датата на отчетния период, данни за това колко процента о тях са се справили с необходимите изпити, колко не са и т.н. Затова ако детето започне училище по-късно, ще започне голямо объркване.
Системата на образование:
Училищното образование в Англия включва два модула: начално образование - за деца на възраст от 4 до 11години (до 7 години - в Nursery School, а от 7 до 11 години - в начално училище) и средно образование - за деца от 11 до 16 години. Ако родителите искат да обучават детето си вкъщи, им е необходимо да получат разрешение от местния съвет по образование, който трябва да се убеди, че условията на обучение ще съответстват на определените норми, включващи и задължителното религиозно възпитание.
Освен това във Великобритания съществува и система за безплатно образование, което може да получи всяко дете, независимо от националността, расовата принадлежност и социалния статус на родителите. А освен с безплатните училища, съществуват и частни, платени учебни заведения.
Процесът на обучение :
На 4 години, като постъпят в Nursery School децата започват да се учат да смятат, да четат и да пишат, при това веднъж седмично получават задачи за домашна работа. Задължително има часове по физическо възпитание, а в много училища децата посещават басейн. В обучението се набляга на умението самостоятелно да се използват получените знания на практика. Децата много се занимават в библиотеки и лаборатории, трябва сами да помнят задачите за домашно. Проверката на знанията обикновено протича в писмен вид - под формата на есета или проекти. При това учителя само подчертава проблема, а ученикът трябва сам да формулира темата и да подбере материала. Занятията в началното училище протичат по една мека, игрова форма, без всякакви опити всички да достигнат определено ниво. Всяко дете се развива индивидуално, в съответствие с възможностите си.
Участието на родителите:
Естествено, англичаните, както и родителите от целия свят се интересуват от успехите и проблемите на децата си и общуват по тези теми с преподавателите. Обаче тук няма родителски срещи, като нашето разбиране на това мероприятие. Просто на родителите на всяко дете се отделят 5-10 минути за разговор с определен учител. В английските училища има и родителски комитети. В задълженията им влизат и такива, като събиране на средства за училищни нужди. Но не ги изпросват от родителите, а се стараят да ги изработят с труд. Например, организират в учебното заведение кинопрожекция, с продажби на сладки и пуканки в бюфета. Част от парите дават за осигуряването на мероприятието, а останалите средства отиват в фонда на училището. За същите тези цели организират дискотеки, пиеси, и даже "барбекю" за децата, родителите и всички местни жители. Като допълнителни доходи понякога предлагат и бира или вино (естествено, само за възрастни), но за подобен начин получаване на доходи е необходим специален лиценз. Освен това училищата, имат свое правителство, избрано от родителите на настоящи и бивши ученици. Голямо внимание в учебните заведения се отделя на благотворителността. От малки децата се учат да помагат на нуждаещите се. За събиране на средства за благотворителни цели в учебното заведение организират, например, "ден без униформа", когато всяко дете може да дойде на училище с каквито си иска дрехи, и за това трябва да плати малка такса. Събраните пари училището предава, например в детски хоспис или във фонд за бездомни. Но като цяло отношението на англичаните към парите е трезво и практично. Тийнейджърите от 16 годишни използват всяка възможност, за да изкарват пари сами. Да се пилеят пари в Англия не е прието.
Ако е необходимо наказание...
В детските градини провинилите се деца, на възраст над две години и половина наказват, като или ги мъмрят или ги молят спокойно да стоят в ъгъла. Най-малките не се наказват изобщо, опитват се да привлекат вниманието на детето към нещо друго, за да не прави пакости. Ако не се получава се опитват да решат проблема заедно с родителите на детето. На децата не се разрешава да се бият помежду си, учат ги, че проблемите се решават по друг начин. В английското законодателство са разгледани всички тънкости, свързани с телесните наказания на децата. През различните времена е имало периоди, когато телесните наказания са били разрешени. Преди 35-40 години в училищата е съществувало наказание, като бой с линия по ръката на ученика, но това е било за особени нарушения, след постановление на общия съвет. В семействата и в днешно време официално е разрешено леко да се напляска палавото дете. Но са забранени наказанията с колан или пръчка, а и тези, които могат да навредят на здравето на детето. Ако обаче се появят зачервявания или синини, родителите могат да отговарят през закона за подобни действия. Още една отличителна черта на английското възпитание, която се отнася повече за възрастните, отколкото за децата: в Англия не е прието да се правят забележки на чуждо дете. Ако детето палува, по английските правила човек трябва да се обърне към родителите на детето, да предприемат мерки, а не да се кара на детето. Главната цел на английското възпитание е да се развие силата на характера на детето, да се придобие навикът да се владее при всякакви условия и ситуации, да не се предава пред трудностите и да намира изход от всички, даже и трудни ситуации, и, разбира се при всичко това да съхрани маниерите на истински джентълмен или истинска лейди, както векове е било прието в английското общество.
Източник: Дамски клуб, damski-klub.info_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
|
|
