Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Чет Авг 21, 2008 9:15 am Заглавие: Първият учебен ден в Западна Европа |
 |
|
| Цитат: | Първият учебен ден в Западна Европа
Наближава първи септември, денят, в който децата от Западна Европа и някои други страни тръгват на училище. Когато започваше учебната година в България, става въпрос за времето от 70 до края на 80 години, беше "убийствено болезнено", особено при мисълта, че се връщаш в "мъчилището". Казвам го така, защото за мен това беше истински кошмар, а и за много мои връстници. Не знам какво изпитват съвременните деца и младежи на първия учебен ден, но по време на развития социализъм всичко беше приповдигнато, изпълнено с фалш, толкова безумно, че даже и до днес се вижда как има организирани празници. Липсват само пионерските връзки и портретите на "другарите". Да не говоря за предметите, които трябваше да учим и които никога не ни послужиха след това в живота. Далеч съм от мисълта, че децата не трябва да учат, но не и неща, които в един момент минават в забрава. Понякога пък виждам, колко са ограничени съвременните младежи, /в определени неща/ и ме хваща яд, че старата система не съществува. Нормално е да има противоречие, защото така е устроен света. Но има спомени за учители, от които още изпитвам ужас само при мисълта, колко са били строги и неприятни. Започвам тази статия с добри намерения, да споделя личния си опит как съвременните деца, поставени в други условия, са добри ученици, съвестни граждани и получават добро възпитание. От години живея със семейството си в Брюксел. Спомням си, че когато решихме да емигрираме със съпругата ми, основния проблем, пред който бяхме изправени, беше въпросът за образованието и възпитанието на трите ни деца. Истински ентусиасти ще кажете, с три деца и три куфара пристигнахме в Европейската столица в период, далеч преди присъединяването на България към ЕС. Бяхме се подготвили, че ще ни третират като чужденци, знаехме, че няма да е лесно, но въпреки всичко искахме да успеем. Малкия ни син беше почти на годинка и неговото бъдеще беше предначертано, дъщеря ни беше на 6 години и още не разбираше какво я очаква и с детска наивност казваше, че няма да научи френски език. Проблемът, с който се сблъскахме, беше с голямото ни момче, което току що беше завършило 6 клас. Той имаше "нещастието" да учи в България и това остави в него омраза към училището. Защо? Защото системата е така устроена, че дори и в частно училище, където плащаш, не се чувстваш "Добре дошъл!". Какво остава в държавното училище? В крайна сметка, когато имаш нужда от диалог с учителите в България, винаги получаваш първо упреци, след което поредната порция "поучения". Питам се - децата в България наистина ли заслужават подобно отношение, защото винаги "даскалите" си отмъщават на децата ни, така че това остава душевна рана за цял живот? Когато решихме със съпругата ми да сложим край на живота ни в България и емигрирахме, се сблъскахме и с друг проблем. "Диващината", с която сме закърмени в българското общество, някои не го усещат, за други е просто различно, защото Западът предлага повече удобства, но в общи линии ни трябваше време да асимилираме и да се настроим към друг модел общуване и разбиране. Западната система предлага много удобства, но и изисква много, много повече от всички. Чувствахме се като "диваци", защото идваме от общество, което може да е дало много за световната култура, но и това вече го поставям под съмнение, защото дори и "черните", когато общуваш с тях, ти казват "Добър ден!", за някои българи това е лукс! Защото в българското образование ни учеха на всичко, освен на това да бъдем нормални хора! За някои българи образованието на Запад е много "елементарно" и общето мнение от българското общество тук е, че "децата не научават нищо" и то защо, защото тук не се опитват да те вмъкнат в рамка. Ще ви разкажа защо?! Децата са ми достатъчно големи и големия ми син вече е голям мъж и поема своя път в живота си, но през целия този период, докато той учеше в Белгия все още продължава да се чувства – ЗНАЧИМ! Защо го казвам, защото децата са оставени да изживеят детството си и да бъдат деца. В едно европейско училище всеки следва естественото си развитие и то НЕНАСИЛСТВЕНО. Как е организиран учебният процес в белгийското училище? Малките учат наравно с големите. Моите деца с в частно католическо училище, което е под егидата на кралското семейство Бодуен. Тук децата могат да започнат училище от 3-годишна възраст в école maternelle – в специално пригодени за възраста им стая напомнящи детска градина, занимални, но не липсва и училищната атмосфера, където децата ще продължат да учат до 6 клас включително. Те имат контакт с по-големите, но до степен, която включва институционализиране на малките в училищното общество. От първия учебен ден всички започват да учат, няма суматоха и неразбория относно учебните програми, учители, учебници. Между другото за всяка поредна учебна година списъка с материалите и помагалата се раздава предварително и непосредствено след последния учебен звънец. Ваканцията е време за почивка, но и период, в който родителите имат възможност да подготвят децата си за следващата година. В допълнение към това, те знаят коя или кой преподавател ще ги води през новата учебна година, освен малката подробност в кой клас ще бъдат разпределени ! Защо, защото тук оценките се измерват в проценти успеваемост и е нормално децата с по-високи проценти на успеваемост да бъдат събрани в така наречения "клас на първенците". Това не означава, че другите са хора втора категория, просто при "първенците" учебната програма е по-натоварена. Какво представлява обучението на учениците от първи до шести клас? Задължителните предмети за първите шест години е френски език, математика, религия, спорт, от третата година изучават втория официален език холандски и така докато на всички им предстои преместване в училище, където продължават за средно образование école secondaire /колеж, професионални лицеи и др. / Как става изборът за такива училища, първи и основен принцип – учениците, които имат добър успех повече от 75 процента заминават да учат в колеж или българския еквивалент е "елитните училища". Тези, които имат по-лош успех и не могат да се справят през първата година в колежа, естествено се преразпределят в професионални училища или технически профили, а това автоматично ги лишава от правото да продължат в университет. Когато има изпити, по улиците не можеш да срещнеш ученик, който да се разхожда безцелно. Стана въпрос за изпитите – те са 4 пъти в годината и обхващат огромен материал, върху който децата попълват тестове, които въобще не са леки. Каква е политиката на държавата в това число ? ОГРОМНА, защото държавата финансира 50 % от всички училища, средната такса за година в едно училище е между 150 и 300 евро, изключвам таксата за фотокопиране и допълнителни материали, но това са още 50 евро за цялата година. Няма излишни разходи, няма излишни пари за допълнителни учебници и какво ли не. Между другото децата нямат учебници, имат огромни папки, в които последователно събират ежедневните си копирани материали, включително и материалите за домашна работа. Децата не мъкнат тежки сакове и огромни багажи. Децата носят в чантата си основната папка заедно със задължителния Journal de classe, където учителите ежедневно пишат бележки относно поведение, успеваемост, въобще пълна комуникация, която не се прекъсва през цялата година между родител и учител. Задължителният обяд, приготвен от мама или татко от вечерта, като в католическите училища дават на децата топла супа на обяд, допълнително или някое друго ястие, което е безплатно и идва от църквата, а религията винаги е възпитавала и възпитава любов, мир и уважение към всеки и всичко. Това, което прави впечатление веднага в едно училище е, че абсолютно всички преподаватели знаят имената на всички ученици. Заплащането на таксата става на месечни вноски. Така че родителите с по-скромни доходи са улеснени. Министерството на френската общност е контролният орган, който дирижира правилата в образованието във франкофонските училища. Как учителите реагират на отсъствията? Разбира се, когато не е оправдано отсъствие от учебни занимания първият път ученикът получава предупреждение, след това среща с директора на училището, след това Министерството има отдел, който се занимава с отсъствия. С две думи "мърдане няма". В противен случай Министерството има право да осъди родителите. В училището на децата ми са събрани деца от различни култури, различни националности и това е добре, защото така децата опознават своите приятели и се сблъскват с култури и навици от цял свят. Освен положителните предимства има разбира се и отрицателни. Това са честите ваканции по един или друг повод. Но това е рискът в католическото училище, когато има църковен празник той е общоприет национален празник, а тук всички си търсят само малък повод да празнуват и да почиват. Всичко казано дотук е само малка несъизмерима частица от ежедневния живот на децата ми в едно обикновено училище. Истината е тази, че който и да е индивид, поставен при равноправни условия и добро отношение има шанс да успее. Толкова ли е трудно да се прозре тази елементарна истина и веднъж завинаги да се коригира "бакията", наречена "българско образование".
Росен Маноилов Алексиев, БГ Репортер |
_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
 |
|
