Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Установяване на бащинство

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пон Фев 18, 2008 4:31 pm Заглавие: Установяване на бащинство Отговорете с цитат

Установяване на бащинство

Кой всъщност е бащата?
Това е един често срещан въпрос от латино сериалите, чийто отговор обикновено продължава близо 100 епизода и е обвързан с различни страсти и премеждия. Практиката обаче показва, че не само героите от филмите и зрителите се вълнуват от така дефинирания проблем. Съдебномедицинските лекари посочват, че през последните години желаещите за експертиза по отношение на бащинството рязко са се увеличили. Интересно е, че в повечето случаи резултатите оправдават страховете – след няколко изследвания т.нар. татко всъщност се оказва, че не е никакъв татко. Спорният родителски произход може да възникне в хода на различни ситуации. Обикновено бащата е този, чийто родителски произход се подлага на съмнение. В някои случаи обаче майчинството също подлежи на подобна експертиза. Това се наблюдава най-вече при присвояване на чуждо дете, съмнителна или оспорвана бременност и други. Решаването на този проблем се базира на няколко вида изследвания: кръвногрупови, хромозомни и ДНК изследвания и антропобиометрични изследвания.

Какви са кръвногруповите изследвания?
Най-често експертизата по отношение на спорния родителски въпрос започва с кръвногрупови изследвания. Те имат за цел въз основа на подробно изучаване на еритроцити, левкоцити и различни полиморфни ензимни и серумни системи да анализират механизма на унаследяване и да дадат отговор дали биологичното бащинство на посочения мъж е възможно или тази възможност се изключва. В случаите на изключване на бащинството – резултатът е категоричен, поради което не са необходими по-нататъшни изследвания. При неизключване на бащинството се налага извършването или на хромозомна, или по-често на ДНК експертиза. Кръвногруповата експертиза се основава на изследвания върху
* eритроцити
* левкоцити
* серумни системи
* ензимни системи
Съществуват хиляди различни кръвногрупови изследвания, всяко от които е независимо от другите и обикновено няма връзка с тях. Това до голямо степен повишава тяхната надеждност и прецизност. Най-често се изучават особеностите на еритроцитния ред. Обекти на изследване са майката, детето, лицето или лицата, посочени за баща, и евентуално родителите на страните по делото. От тях се взима определено количество кръв, която се изследва за различни кръвногрупови фактори – това са най-често белтъчни молекули по повърхността на кръвните клетки, които се строго специфични за всеки индивид. Тези фактори имат строго определен механизъм на унаследяване. Тъй като детето получава по 50% от генетичната информация от майката и съответно от бащата (чрез половите клетки на двамата по време на оплождането), нито един фактор не може да се появи у детето, ако не съществува у бащата или майката. Т.е. ако даден кръвногрупов елемент се открие у детето, а същият липсва у майката, той задължително произтича от бащата. Ако този фактор или антиген липсва у лицето, посочено за баща, съответната кръвна връзка не съществува и бащинството трябва да бъде категорично изключено. Освен това трябва да се има предвид, че изследваните кръвногрупови фактори остават неизменни през целия живот на човека, поради което те могат да бъдат определени по всяко време от неговия жизнен път. Най-простият метод за изследване възможно бащинство е чрез установяване кръвната група на детето, майката и лицето сочено за баща по системата АВ0. По повърхността на еритроцитите има определени антигени (кръвногрупови фактори). Това може да бъде антигенът А (кръвна група А), антигенът В (кръвна група В), антигените А и В (кръвна група АВ) и липса на двата антигена (кръвна група 0). Тези антигени се кодират от определени гени, които детето унаследява от родителите си. Т.е. ако детето е кръвна група АВ, то задължително е унаследило антигенът А от майка си, а антигенът В от баща си или обратното. Така ако единият родител е кръвна група 0, той със сигурност не може да има дете с кръвна група АВ. Изследването на посочените антигени става с помощта на специални тест-серуми, които с изключителна надеждност и прецизност доказват наличието или съответно отсъствието на даден антиген. Друг метод за изключване на бащинството е чрез изследване кръвногруповата Rhesus система, според която 85% от хората са Rhesus положителни, а останалите са Rhesus отрицателни. Тук отново се касае за определени антигени по повърхността на еритроцитите, които аналогично се доказват с помощта на специални тест-серуми. За разлика от системата АВ0 при Rhesus системата броят на антигените е значително по-голям, възможните генетични комбинации при родителите е много разнообразен, поради което е необходимо прецизно и задълбочено изследване. Принципът на доказване или изключване на бащинство е същият както и при системата АВ0, т.е. търсим дали наличните антигени у детето присъстват у майката и у лицето сочено за баща. Съществуват и други кръвногрупови еритроцитни фактори, с помощта на които се изследва предполагаемо бащинство. Те имат допълваща и прецизираща роля. Към тях спадат системите MNSs, K, Le, Fy и други. Те сравнително рядко се използват и са значително по-слабо проучени в сравнение със системите АВ0 и Rhesus. Същото важи и за кръвногруповите изследвания върху левкоцити, серумни и ензимни системи. От една страна те са значително полиморфни системи с множество вариации по отношение на унаследяването, а от друга страна изследването им е свързано със скъпи и сложни по своята характеристика техники.

Какво представлява хромозомната експертиза?
Когато в хода на кръвногруповата експертиза не може да се изключи предполагаемо бащинство, е необходимо провеждането на по-специфични и конкретизиращи изследвания. Едно от тях е хромозомната експертиза. Става въпрос за качествено изследване на хромозомите на детето, майката и мъжа, посочен за баща с помощта на специални оцветителни техники. Целта е да се изследват важни от генетично ниво локуси в хромозомите, които по-късно да се сравнят между лицата, за които се предполага родствена връзка. Тук отново основният принцип е, че детето получава половината от наследствената си информация от майката, а другата половина от бащата.

Какво е ДНК-анализ?
Най-категоричният метод, доказващ или отхвърлящ бащинството, е ДНК-анализът. Благодарение на високотехнологични методи става възможно разкодирането на голяма част от тази така важна молекула. По структурата и най-точно може да се прецизира родителския произход. За целта отново се взима кръв от трите страни и се изолира наследствен материал. С помощта на сравнително простия метод на полимеразната верижна реакция (PCR) се амплифицират (многократно умножават) определени генетични последователности от ДНК на трите страни. Гени, които се установяват у детето, но липсват у майката, се търсят у мъжа, посочен за баща. Вариантите най-общо са три: Ако всички изследвани гени присъстват, с голяма сигурност може да се твърди, че той е биологичният баща. Преминава се към т.нар. биостатистическо оценяване на вероятността за бащинство. Т.е. определя се вероятността друг индивид от популацията да има същата генетична комбинация, както изследвания мъж. Теоритично такава възможност съществува, но на практика резултатите са недвусмислени, поради което мъжа, сочен за баща, се приема за биологичен баща на детето с 99,99999% сигурност. Ако обаче се установи, че има няколко гена, които не се откриват у мъжа, посочен за баща, последният със сигурност се отхвърля за биологичен баща. Най-сложно е, когато само един ген не пасва между генотипа на детето и мъжа, сочен за баща. В този случай бащинството отново се приема, а генетичната разлика се отдава на различни мутационни реакции.

Как се е процедирало в миналото?
Години преди разкодирането на ДНК молекулата и възможностите за изследване на генетично ниво един от основните методи за доказване или отхвърляне на бащинството са били антропологичните изследвания. Те се основават изключително на описателни белези на лицето, кожния релеф и главата. Търси се визуална прилика и разлика между детето, майката и мъжа, посочен за баща. Понастоящем този вид експертиза не почива на сигурни научни основи, субективният елемент е твърде голям, поради което и не намира приложение в практиката. Последните данни показват, че изследванията, проведени върху еритроцити, левкоцити, серумни и ензимни системи, дават обща вероятност за изключване на предполагаемо бащинство 99,6%. Хромозомната експертиза повишава този процент, а с най-големи възможности е ДНК-анализът, който при неизключване дава конкретна вероятност, близка до 100%. Всичко това показва, че ако преди десетилетия жените спокойно са можели да скрият истината за бащинството на децата си, сега благодарение на развитието на медицината и генетиката в частност, тази тяхна измама лесно може да бъда изобличена.
ПС:Гражданско дело за установяване на бащинство се завежда по силата на СК.
puls.bg



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пон Фев 18, 2008 4:36 pm Заглавие: Оспорване на бащинство, произход, припознаване. Отговорете с цитат

СК Глава четвърта
ПРОИЗХОД
ПРОИЗХОД ОТ МАЙКАТА
Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.
(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.
ПРОИЗХОД ОТ БАЩАТА
Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО
Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
(3) В случая на чл. 32, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.
СТРАНИ ПО ИСКОВЕТЕ ЗА ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО
Чл. 34. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се като страна и първият съпруг.
ПРИПОЗНАВАНЕ
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
ФОРМА НА ПРИПОЗНАВАНЕТО
Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.
ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО ОТ ДРУГИЯ РОДИТЕЛ И ОТ ДЕТЕТО
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО ОТ ТРЕТИ ЛИЦА
Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО
Чл. 39. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД ОТ МАЙКАТА
Чл. 40. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 32.
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД ОТ БАЩАТА
Чл. 41. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД ПО ИСКОВ РЕД
Чл. 42. Когато съдът уважи исковете по чл. 40 и 41, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 106.
ПРЕЧКИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД
Чл. 43. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.
http://www.bcnl.org/doc.php?DID=343



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov