Страх ме е

[elina]

Моят син е на 1г. 4м. ходи от 2 месеца, опитва се вече да бяга, но не може да се изправи от седнало положение прав. Той тръгна без да пълзи. Има си своите занимавки любими играчки неща които привличат и задържат вниманието му като рекламите по телевизията например но не мога да го науча на нищо. Понякога изпитвам сковаващ страх че нещо не е наред и този страх ме прави неадекватна изнервена. Случвало ли ви се е какво мислите?

[Мариана]

Здравейте! Нормално е една млада майка да се притеснява за детето си, но то още е твърде малко за да искате от него толкова много неща. Всяко дете е индивидуално в развитието си. Споделили ли сте тревогите на личния си лекар? Направете за свое успокоение няколко консултации при детски специалисти!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[elina]

Благодаря за успокоението. Проблемът е там, че аз не съм млада майка този ми е втория сладур имам още един на 9 години и с него изпитвам същия страх понякога. Даже съм го нарекла "проклятието на майчинството" това постоянно свиване в корема при мисълта че нещо може да им се случи, че нещо може да не е наред.

[Мариана]

Разбирам, тогава си обяснявам тревогата ви с вашия темперамент и чувствителност. Ще ми повярвате ли, че това се отнася и за мен. Зная и осъзнавам, че това не помага на никого, но просто съм си такава. Може би прекалено силно майчино чувство...!?

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Ivanka Zaharieva]

Много важно е ние възрастните да отработваме нашите страхове,т.е. да ги преодоляваме адекватно и разумно, тъй като ги предаваме на нашите деца подсъзнателно. Не е нужно да обяснявам вредата от страха, особено, когато е неоснователен. Всяко дете си има свой вътрешен механизъм на усвояване на всяко нещо и никога не можем да го научим преди да му дойде времето да е узряло за това. За нас е важно да се справяме със собствените си вредни навици за да сме полезни на любимите същества.

[elina]

Особено баткото така съм го подскрижила. Наскоро си дадох сметка за това . Вече гледам да го оставям да се боричкат с него , да го разнася, за да може да придобие по-голяма увереност и да се успокои. Като играят двамата предпочитам да не ги гледам защото ще започна :внимавай, ще падне и т.н.

[Ivanka Zaharieva]

Браво! Желанието да дадем на децата си най-доброто ни прави прекалено предпазливи.Децата трябва да изразходват енергията, която бушува у тях. Така се учат да се пазят, бранят, защитават, а това става на базата на собствения опит, който те развиват с времето.
Продължавайте да се самовъзпитавате и самоконтролирате, което Ви прави още по-полезна за тях.

[elina]

Благодаря за окуражаването. Лошото е че понякога просто не издържам и казвам остави го или по-добре не прави така защото има вероятност да стане това/съответно най-черния сценарий/.

[elina]

Мили майки,споделете как се справяте психически когато малките съкровища са болни!Едни сополи ме изкарват извън релси. Започвам да си мисля ,че не мога да му помогна,че не правя нещата както трябва. Това не помага на никого.

[Мариана]

Аз също винаги много се притеснявам, когато някое от децата е болно, а когато първото ми дете беше бебе изпадах в ужас дори при една обикновена настинка, после с времето нещата се поуспокоиха, съдбата ме срещна с наистина болни деца и осъзнах разликата....

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com