Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Детето и раздялата с майката

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Осиновяване. Приемното семейство. Деца лишени от родителски грижи.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пет Сеп 28, 2007 4:39 pm Заглавие: Детето и раздялата с майката Отговорете с цитат

Запитвали ли сте се какво изпитва или чувства детето, след раздялата с майката и постъпването му в социално заведение? Ако детето е отделено от майката веднага след раждането му, изведнъж се прекъсва симбиозата майка - дете. Липсват майчината прегръдка и топлина, познатият глас, притискането до майчината гръд, разпознаването на майчиното лице. Колкото и добре обгрижвано детето заспива само в студеното си креватче, получава своите грижи когато му дойде времето според установения режим, не може да се създаде емоционална връзка с определен възрастен, поради честата смяна на лица, според работното време на персонала. Всичко това оказва силно влияние върху цялостното развитие на детето. Ако пък детето е отделено от майката месеци или година след раждането си, травмата е още по-голяма, защото детето вече е изградило емоционална връзка с детето и изведнъж попада в една напълно непозната обстановка, с нова заобикаляща го среда и непознати лица, това е цял ужас в очите на малкото дете. Изведнъж се чувства изгубено, само и беззащитнор Детето израства в група без индивидуално внимание , без лични вещи и без удовлетворяване на емоционалните му потребности. За разлика от детето израстващо в семейство, където е единственото и уникалното, в един дом детето е едно от многото, в постоянна борба за играчка, без възможност да остане само със себе си, да отдели своите неща от чуждите, да има нещо което е само негово. Който е посещавал подобни домове, ще забележи обичайните картини: деца със стериотипни движения- монотонни поклащания, деца в предучилищна възраст смучещи палец или предмет в устата, деца които веднага се доверяват и притискат към всеки непознат, други които изпитват ужас от появата на непознато лице, неадекватно поведение при излизане в извън институционална среда, големи дечица които не могат да контролират физиологичните си нужди, много изостават в говорно отношение и в цялостното си физическо и психическо състояние. Бебетата рядко плачат, защото за разлика от домашното дете, тук плачът не е сигнал-повик към майката, затова пък по-големите деца общуват в повечето случаи чрез агресия. Много от децата са поразени от психическа депривация, която е характерна единствено за деца израстващи в социално заведение или без адекватна майчина грижа. Рецептата е децата да не престояват в институционална среда, не напразно в повечето страни работят организации, които са в контакт с майки в риск и веднага осигуряват семейство което да осинови детето още след раждането си. Не напразно младите хора от малки получават достатъчно знания относно половата си култура и отговорност при създаването на човешки живот. не напразно е разработена и системата за приемните семейства. А в малкото съществуващи социални заведения за деца се работи на принцип максимално доближен до семейната обстановка т.е. за малка група деца се грижи една жена- майка в отделно семейно жилище или като познатите ни SOS Кинделдорф. Нужни са спешни промени, по отношение на децата отглеждани в социални заведения и не потърсени от родителите си, съответно без отказ и без право на осиновяване. Нужни са съкращаване на сроковете за осиновяване на децата, защото те са като гъбки и всяка минутка е важна за тях. Няма да правя анализ на българските детски социални заведения, има добре функциониращи, има и такива в окаяно състояние, но така или иначе една затворена институционална среда не може да възпита адекватно едно дете. Много родители осиновили дете, ще се срещнат с подобни проблеми, нужно е търпение и много любов и чудото става- детето бързо наваксва пропуснатото, в противен случай проблемът се задълбочава и травмата остава.
Какво е вашето мнение по темата.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
dazi
Педагог


Регистриран на: 18 Мар 2007
Мнения: 208
Местожителство: гр.Силистра

Пуснато на: Пет Сеп 28, 2007 9:05 pm Заглавие: Детето и раздялата с майката Отговорете с цитат

Да мислила съм за това! Мнението ми е, че понякога по-доброто за детето е да бъде подпомогнато от обществото, да бъде изведено от рисковата среда, отделено и приобщено в друга среда, естествено за кратко време и по възможност с решение на проблемите на семейството. Това е най-добрия вариант.
Истината е една! - Без ласка и любов, детето емоционално изостава, расте в един враждебен свят, преждевременно израства с психични травми. Но нещата в нашата държава са такива, че мама или тати, не могат да се справят със собствения си живот и естетствено децата са потърпевши. В домашни условията децата за загубили вече емоционалната привързаност, те са в тежест и резултатите са страшни- физически, психичиски, сексуален тормоз. Мисля, че в този момент децата имат нужда от подкрепа на близки и роднини, но ако и това не стане? Идва ред на обществото.
Престоят в институция не е добро решение. Другите форми на извънинституционална грижа са все още неприложими в широк мащаб в България. Тук вече държавната политика в социалната сфера е слаба и в пълен хаос. Чува се, говори се за различни социални услуги, приложени в големите радове. Но институците са обикновено в отдалечените селца и места. Но това вече е друга тема.


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
rila
Потребител


Регистриран на: 01 Окт 2007
Мнения: 51

Пуснато на: Пон Апр 21, 2008 1:04 pm Заглавие: Детето и раздялата с майката Отговорете с цитат

Има много държави с враждебни политики към слабите (деца и болни) и България е една от челно водещите в Европа. Погледнете тротоарите, автобусите, магазини, болници, учреждения, банки, светофари, пешеходни пътеки, че на кой му пука за децата с родители, а да не говорим за изоставените или инвалидите.
Процедурите са кошмарни и абсурдни, дори враждебни към хората които искат да осиновят или приемат дете. Познавам хора, които се отказаха от осиновяване на ромче (черничкото е слабост на северняците) и си осиновиха дете от Боливия, заради бюрократския идиотизъм в БГ. Никой не се интересува от доброто за детето.
Умишлено от завист ли се саботират осиновяванията, защото изоставените деца ще живеят по- добре от тези на бюрократа!?
Има много да се променя и да се работи към закриването на подобни домове за изоставени деца. Много хора искат и мечтаят за голямо семейство, а в България не могат да си позволят финансово приема на нов член в семейството. Германия плаща около 600-800€ (270-400€ от които са за нуждите на детето) на приемен родител (зависи от възрастта на приемното дете), затова домовете за изоставени деца и тези отнети от безотговорни родители са почти изчезнали. Тези домове трябва да изчезнат, както и да се създадат условия за квалификация на всички деца. Децата са богатството на нацията, но те трябва да са и обучени и конкурентноспособни.
В една мафиотска България......., но да не спираме да мечтаем.


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Осиновяване. Приемното семейство. Деца лишени от родителски грижи. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov