Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Насилието върху деца. Малтретираното дете.

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пон Яну 14, 2008 5:19 pm Заглавие: Насилието върху деца. Малтретираното дете. Отговорете с цитат

Насилието върху децата - какво трябва да знаем, за да го предотвратим?

Няма универсална дефиниция за детско физическо насилие, неглижиране или психологична злоупотреба. Според едно определение малтретирано е това дете, чиито родители или настойници:
* причиняват или позволяват да му бъдат причинени сериозни физически увреди, или
* създават или позволяват да бъде създаден съществен риск за сериозни увреди, или
* предприемат или позволяват върху детето да бъде предприето действие на сексуално малтретиране.
Какви са видовете малтретиране?
За целите на практическата работа се определят четири основни форми:
* физическо малтретиране – всяка неслучайно нанесена увреда на дете от родител или настойник.
* сексуално малтретиране - използуване на дете или юноша от друго лице за получаване на сексуално удовлетворение.
* неглижиране - хронична неспособност на родителя или настойниците да осигурят основните потребности на детето.
* психологично малтретиране - включващо неглижиране, неспособност на родителя или настойника да обезпечи необходимата подкрепа, внимание и привъзраност на детето или психологично малтретиране – хронични модели на поведение като унижения, обиди, присмех над детето.
Рядко се срещат случаи на деца, пострадали само от един вид малтретиране, например децата, които са физически и/или сексуално малтретирани обикновено страдат и от емоционално малтретиране, като загуба на доверието във възрастните, ниско самочувствие, неувереност.
Какви са причините?
Много от родителите-насилници в детството си също са били жертва на физическо и сексуално насилие или са живели в домове с висока степен на агресивност. Родители, които са отглеждани и възпитавани по суров и жесток начин, продължават традицията в отношенията със своите деца. В повечето случаи те вярват, че методите им са приемлив начин за дисциплиниране. Стресиращите условия на живот, включващи пренаселеност и бедност, също се свързват с агресивно поведение и допринасят за физическа злоупотреба с децата. Социалната изолация, недостатъчната подкрепа и употребата на наркотични вещества или алкохол от родителите повишават риска от неглижиране и злоупотреба. Психичните разстройства също са от значение, тъй като оценката и мисловния процес на родителя могат да бъдат нарушени.
Някои характеристики на децата могат да увеличат уязвимостта им -преждевременно родени деца с умствена изостаналост или с физически недъзи,деца, които плачат прекомерно или са необичайно изискващи,децата с хиперактивно разстройство са особено уязвими, особено при родители с ограничени възможности за справяне.
Обичайно в семейството единият родител е активният физически насилник, а другия пасивно приема насилието. По-често извършителя на физическо малтретиране е майката. Сексуалното насилие обикновено се извършва от мъже, въпреки, че жените нерядко мълчаливо приемат насилието. Сексуалната злоупотреба се извършва от познат на детето човек. Насилниците нерядко са били сексуално или физически малтретирани в детството си. В съображение като етиологичен фактор може да се вземе и педофилията.
Кои факторите влияят върху тежестта на последствията?
* голяма продължителност на малтретирането
* възрастта на жертвата
* близостта на насилника
* наличието на няколко вида насилие ( напр. психологическо, физическо и сексуално )
* липса на подкрепа от семейството, обществеността и институциите.
Какви са особеностите на физическото малтретиране?
Не трябва да се забравя, че децата, особено по-големите, не е изключено да прикриват родителите си. Възможни са и фалшиви обвинения за физическо малтретиране, по-често при деца в юношеска възраст, понякога подсказани на детето от другия родител.
Физическо насилие над детето е налице при:
* ритане удряне
* биене с юмрук
* изгаряне, попарване
* удряне, биене с предмет
* душене или задушаванеотравяне
* разтърсване на детето със сила, омраза
* одраскване с ноктищипане
* извиване, изкълчване на части от тялотоскубане
* стискане, смачкване на части от тялото
* хвърляне, блъскане (например в стена или под)
* хвърляне на предмети по детето
* пронизване, порязване, режене
* индиректен синдром на Мюнхаузен (предизвикано или измислено заболяване)
Индиректният синдром на Мюнхаузен се определя от това, че тялото и здравето на детето се превръщат в поле за удовлетворяване на здравни психопатологични потребности на обгрижващия, най-често майката. Разнообразието от телесни симптоми е голямо и може да включи всички органи и системи. Братята и сестрите на детето също могат да имат подобна история и самите те да са били обект на предизвикано заболяване (40%), в 11% се среща смърт на брат/сестра по неизяснени причини.
Физическо малтретиране трябва да се подозира при наличие на типични увреди на детето. Двустранно симетрични наранявания винаги са подозрителни за неслучайно нараняване, както и множествените фрактури на ребра и вътрешни кръвоизливи. Могат да се срещнат спирални фрактури на дълги кости особено при по-малките деца. Такива са и белезите със специфична конфигурация, например следи от изгаряне с цигара, следа от длан, от катарама на колан, от ухапване, обезкосмени участъци на главата.
Какви са индикаторите за физическо малтретиране?
* необяснимо отлагане на търсенето на медицинска помощ
* противоречия в съобщаваната история на нараняването
* история несъответстваща на физическите находки
* данни за други съмнителни увреждания
* многократни посещения на детето в различни медицински служби, поради нараняване.
Поведенчески децата могат да изглеждат себевглъбени или уплашени, да имат агресивно поведение, лабилно настроение. Често показват депресивни преживявания, лоша себеоценка и тревожност. Нерядко те се опитват да прикрият нараняванията, поради страх от отмъщение. Тези деца често изостават в развитието си, имат изразени трудности във взаимоотношенията с връстници, показват себедеструктивно или суицидно поведение.
Какви са особеностите на емоционалното малтретиране?
Това включва увреждане на психичното и емоционалното развитие на детето с хронично лошо емоционално отношение към него. Това е нещо по-различно от неглижирането, изразява се в липса на топлота в отношението родител-дете, или показване на враждебност. Може да включва:
* словесно насилие - обиди, негативни сравнения
* отхвърляне и безразлично отношение
* липса на топлота и физически контакт, например прегръдка
* непрекъснато критикуване
* отричане постиженията на детето
* обсъждане грешките и провалите на детето в негово присъствие пред външни хора
* сплашване (заплашване) на детето
* осмиване, иронизиране, подиграване
* игнориране на детето
* използуване на пренебрежителен и студен тон при разговор
* липса на интерес към дейностите, постиженията и успехите на детето
* неразбиране на детските затруднения
* посрещане с раздразнение тревожността на детето
Емоционалното малтретиране е едно от най-трудно доказуемите. Напълно възможно е и истински отговорни родители да са извършвали едно или повече от изброените поведения спрямо децата си. Може да се приеме, че емоционално малтретиране има тогава, когато детето е подложено на непрекъснати атаки и хронично емоционално нараняване от страна на възрастните. Емоционалното малтретиране нанася дългосрочни вреди върху себеуважението и чувството за собствения образ и света. Детето може да развие висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на безразличие и неспособност да участва в училищни занимания, игри или развлечения.
Какво означава сексуално малтретиране на дете?
Включва широк кръг поведенчески прояви. Трябва да се разграничават понятия като сексуално малтретиране, инцест (кръвосмешение) и изнасилване, които означават различни, но понякога частично припокриващи се действия. Сексуалното малтретиране включва всяко поведение или действие, посредством което възрастният използува детето за сексуалното си задоволяване. Детето може да бъде принудено или насила въвлечено в сексуални действия, въпреки неговата незрялост и непълното разбиране на естеството на тези дейности. Фактите говорят, че сексуалното насилие се извършва най-често в рамките на семейството. Сексуалното малтретиране може да включва:
* сексуални полови отношенияизнасилване, мастурбиране
* докосване, галене или целуване със сексуален характер и с цел сексуално задоволяване
* детска порнография
* детска проституция
* показване на детето на порнографски материали, с цел сексуална стимулация
* неприлично цинично показване на детето
Сексуалното малтретиране е трудно, а понякога невъзможно да бъде доказано в съда, тъй като единствените свидетели обикновено са извършителя и самото дете. Нерядко децата оттеглят своите показания и отричат дадената информация, не само защото могат да бъдат заплашени, но и заради страха им, че могат да загубят семейството си и поради преживяванията за собствена вина и отговорност.
Инцестът е сексуална връзка между кръвни родственици.
Изнасилването е юридическо, а не медицинско понятие и се формулира като осъществяване на сексуален контакт, нежелан от един от участниците в него.
Какви са индикаторите за сексуално малтретиране?
В повечето от случаите няма категорични физически доказателства за сексуалното матретиране. Няма универсални симптоми, а физическите признаци и симптоми са редки и неспецифични. По-чести са емоционалните и поведенчески симптоми. Физическите индикатори могат да включват:
* охлузвания, зачервявания и болка в областта на гениталиите
* кървене от гениталиите или ректум
* хронични инфекции на пикочо-половата систематрудност при вървене/седене
* наличие на сексуално предавани заболявания, бременност
Емоционални и поведенчески симптоми:
* несъответна за възрастта осведоменост и познания за сексуалните дейности, както и сексуално поведение
* може да се наблюдава разиграване на сексуални сцени в игрите и рисунките, сексуални игри с други деца
* прекомерна себестимулация, мастурбация
* прекомерен страх от възрастни, обикновено мъже
* повишена агресивност, гняв, враждебност към възрастни или деца, тревожност, депресивност, фобии
* лош импулсивен контрол, себедеструктивно, суицидно поведение
* симптоми на посттравматично стресово разстройство
* симптоми на дисоциативно разстройство
Последиците от сексуалното малтретиране зависят от типа, хроничността на малтретирането, възрастта на детето, връзката с насилника. Психологичните и физическите ефекти от това малтретиране могат да бъдат разрушителни и дълготрайни. Децата се чувстват тревожни, със загуба на себеуважение, изпитват недоверие към възрастните.
Какво представлява неглижирането?
Неглижирането се проявява когато родителите не могат да задоволят и посрещнат базисните нужди на детето. Например осигуряване на храна, подслон, топлина, хигиена, образователни и медицински грижи. Детето може да бъде неглижирано чрез липса на адекватен надзор, контрол и внимание. Има няколко прототипа на неглижиращи майки. Някои са млади, неопитни, социално изолирани. Други са хронично пасивни и оттеглени, често произхождащи от хаотични, малтретиращи и неглижиращи семейства. Трети са майки със сериозни психични разстройства. Неглижирането обикновено се свързва с пасивност от страна на отглеждащите, която активно вреди на детето. Може да бъде физическо, образователно или емоционално. Физическо неглижиране е налице при:
* незагриженост за храната, облеклото и подслона на детето
* отказ и/или забавяне на здравни грижи
* изоставяне на детето
* изгонване на детето
* неадекватен надзор
* други - шофиране в нетрезво състояние заедно с детето
Образователно неглижиране е налице когато родителят:
* позволява и е незагрижен за бягствата на детето от училище, за което е бил уведомен
* спира детето от училище по различни причини
* не отговаря на други образователни потребности на детето
Емоционалното неглижиране се изразява в:
* неадекватно отглеждане или предоставяне на неефективни грижи
* допускане детето да е хронично малтретирано от другия родител или съпруг
* позволяване употребата на дроги и алкохолдруго маладаптивно поведение
* отказване на психологични грижи за детето
Как изглежда неглижираното дете?
* има незадоволително физическо развитие, тегло и ръст под нормата за възрастта
* изглежда физически слабо, има нездрав общ вид
* лоша хигиена
* обриви по тялото
* детето е гладно и преяжда, когато получи храна
* не показва съответни за възрастта социални умения
* хронични инфекции
* неселективно търсене внимание от непознати
* поведенчески проблеми
* психосоциален нанизъм
Психосоциален нанизъм - дете над 5г. възраст, при което хроничното лишение е довело до спиране на растежа и развитието. Такива деца имат нормални пропорции, но са екстремно ниски за възрастта си. Ендокринологичните промени са обратими при промяна в начина на отглеждане. Поведенчески тези деца имат странно хранително поведение и нарушени социални връзки. Например, приемане на големи количества храна за кратко време, поглъщане на предмети, които не са храна, пиене на вода от тоалетната и предизвикване на повръщане.
Какво е лечението и поведението?
Първите и най-важни стъпки при диагностициране на малтретиране на дете са насочени към съхраняване на живота и физическото му здраве, последвани от грижи за бъдещето му, на първо място физическа сигурност. Съгласно законодателството на РБ, всеки клиницист имащ информация и/или данни за малтретиране на дете е длъжен да сигнализира в „Отдел за Закрила на детето” по района на местоработата си. Следва насочване към специалисти и служби, разполагащи с възможности за дългосрочни психиатрични, психологични и социални интервенции при детето и семейството.
Парадоксално колкото повече са регистрираните случаи на насилие, толкова по-развита е системата за обслужване и грижи по отношение на децата в една страна. Това зависи както от законовата уредба, така и от обществените нагласи, по отношение на проблема. Обществените дискусии по темата, повишават възможностите за разкриване на случаите на малтретиране, а създаването на система от грижи, позволява да се вземат мерки за прекратяване на травмиращото преживяване и да се предприемат специализирани интервенции по предотвратяване на негативните психологични последствия върху формирането на личността на детето.

Още по темата: http://www.moetodete.com/content/view/411/2/



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Сря Сеп 17, 2008 6:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 8:39 pm Заглавие: Насилието върху деца. Малтретираното дете. Отговорете с цитат

Детето ни се развива добре, когато чувства, че е в:

Физическа безопасност – дете, което се чувства във физическа безопасност, не се страхува, че ще се нарани или че някой ще му навреди. То е уверено и се научава да бъде открито и да се доверява на другите. Свободно проявява любознателността си, което му помага много в ученето.
Емоционална сигурност – детето не се страхува и смущава. То се чувства емоционално сигурно, когато знае, че няма да го “срежат”, да го накарат да се чувства зле, че няма да му се подиграват и обиждат. Когато се чувства емоционално сигурно, то се научава да бъде грижовно и да съчувства както на себе си, така и на другите.
Познава себе си и развива здраво чувство на индивидуалност. То вярва в собствената си ценност като човешко същество. Убедено е, че заслужава похвала, но и също смята за нещо нормално да хвали и да прави комплименти на другите. Когато е сигурно в себе си, детето е открито и грижовно към другите. То поема отговорност за действията си и открито ги признава.
Принадлежи и е свързано със семейството, с приятелите си. Детето, което се чувства приемано от и свързано с другите, се чувства едновременно с това харесвано, оценявано и уважавано. То се научава да търси и да поддържа приятелствата си, да споделя и да сътрудничи с другите. Така то се учи колко важни са връзките му с другите хора и доколко то зависи от тези добре изградени отношения.
Способно – когато смята, че е добро в някои области, малкото дете има желание да научи как се вършат други неща. Тъй като се чувства способно, е готово да упорства, а не да се отказва, когато нещата станат трудни. Тъй като се опитва, преживява успехи, които го насърчават да пробва нови неща. То започва да си поставя реалистични и постижими цели, да поема иниициатива.
Има разбиране за цел в живота, за него животът има смисъл. Тъй като има чувство за посока в живота / да се учи, да бъде част от семейството, да познава света около него/, то не само си поставя цели, но и упорства в тяхното постигане. Когато се изправи пред трудности, се опитва да намери различни решения. Такова дете е ведро, усмихнато, открито към близките и приятелите си и към останалите хора.
Закрилата на детето се осъществява чрез:
съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
настаняване в семейство на роднини или близки;
настаняване в приемно семейство;
осиновяване;
настаняване в специализирана институция;
полицейска закрила:
Според Закона съществува задължение за съдействие, според което лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми общинската служба за социално подпомагане. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
Закрила срещу насилие означава, че всяко дете има право на:
закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие;
закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси;
закрила срещу използване за просия, проституция, разпространение на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие; закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Съб Ное 12, 2011 6:46 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Съб Мар 08, 2008 7:07 pm Заглавие: Как да предпазим детето от насилие Отговорете с цитат

Как да предпазим детето от насилие!

Никога да не приема лакомства, дъвки или вещи от непознати!
Никога да не тръгва с непознати, дори когато са му симпатични и казват, че са изпратени от близки или вас- родителите!
Никога да не влиза в колата на непознати!
Никога, да не казва, че е сам в къщи!
Да предупреждава вас и други от семейството ви къде и с кого отива, кога ще се върне. Така ще сте сигурни, че ако нещо се случи, ще знаете къде да го потърсите.
Никога да не преминава сам през безлюдни места. Да се движи в компания по осветени и оживени улици!
Ако закъснява, да се обади в къщи, за да предупреди! Трябва да знае всички важни номера- вашите служебни, на определени близки, на полицията, на спешна помощ.
Ако забележи, че някой го следва, да потърси веднага помощ от униформени лица- полицай, охрана, военен, портиер.
Ако някой направи нещо против неговото желание или иска да го отвлече, да вика силно "помощ" или "не искам". Да се съпротивлява, да привлече вниманието на минаващи хора.
Ако поведението на негов близък, приятел или роднина го притеснява, да сподели с вас това или с по-възрастен човек, с приятел или с педагогическия съветник в училище!
Всеки може да изпадне в беда. Да не се срамува да говори за това с вас, с приятели или хора на които може да се довери, за да потърсите заедно помощ в отдела за закрила на детето!
Никога да не споделя ск непознати. Да знае кои възрастни държат на него, да ги потърси, за да поговори за важните неща. Той не е сам!
Да казва Не!, ако някой се опита да го докосне по начин, по който го плаши и не му е приятно! Да не пази това в тайна и да го сподели с вас или с близък, на когото има доверие. Да не се срамува да потърси помощ! Да не превръща болката си в тайна!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Сря Сеп 17, 2008 6:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Сря Сеп 17, 2008 6:14 pm Заглавие: Малтретираното дете / Child abuse syndrome / Отговорете с цитат

Малтретираното дете / Child abuse syndrome /

Малтретирането на безпомощни деца е опасно социално деяние, което излиза извън рамките на семейната клетка и личностните взаимоотношения.
Най – често обект на насилие са бебетата и прохождащите деца, но се наблюдава и сред по- големите.
Бедността, неграмотността , враждебната социална среда, злоупотребата с алкохол или наркотици са основни рискови фактори, предпоставящи малтретирането на децата.
В общи линии се различават шест основни синдрома, които показват различни аспекти на агресивните посегателства върху децата:
-Синдром на битото дете
-Синдром на друсаното бебе
-Синдром на занемареното дете
-Синдром на Мюнхаузен
-Стресираното дете
-Полови извращения
СИНДРОМ НА БИТОТО ДЕТЕ
Физическото малтретиране на малкото дете се нарича синдром на битото дете. Той включва разнообразни видове травми като счупвания на костите на крайниците, ребрата или черепа, ставни увреждания, хематоми и наранявания на меките тъкани, увреждания на лицевите органни части.
Основната характеристика е , че се наблюдават увреждания , възникнали в различен период от време – наред с пресните белези се наблюдават и стари отминаващи признаци за травма. Физическото малтретиране представлява акт на агресия от страна на възрастния , даже и когато той няма намерение да нарани детето. Това включва стискане с ръце или удари с юмрук и крак, скубане на косите и извиване на ушите, запушвания на устата, ухапвания и др.
СИНДРОМ НА ДРУСАНОТО БЕБЕ
Друга форма на физическо малтретиране е синдрома на друсаното бебе. Когато детето е много неспокойно , често се стига до там, че родителят или възпитателят започват да го друсат грубо, за да спре да пищи. Крехките мускули на врата на бебето не поддържат здраво главата и мозъкът му претърпява тежки контузии, които водят до неврологични проблеми, а понякога и до смърт. По невинна форма е , когато родителите подхвърлят бебето нависоко, без да осъзнават , че това също е възможна причина за травми на мозъка.
СИНДРОМ НА ЗАНЕМАРЕНОТО ДЕТЕ
Занемаряването представлява отказ от осигуряване на основните нужди на детето. Този акт може да се разглежда като физическо , емоционално и ментално занемаряване. Характеризира се с неподходящо и нередовно хранене, недостатъчно внимание и никакви грижи или майчина обич, пълно изоставяне на детето на ежедневните опасности в дома и на улицата, никакъв контрол върху обучението и др.
При малките деца, изоставени в домовете за отглеждане, се наблюдават най – често прояви на руминация, при което децата бъркат в устата си и сами прeдизвикват връщане на храната , за да я преживят и преглътнат отново. По – големите деца се отличават с мръсните си дрехи , лошата хигиена на тялото и зъбите, непрестанен глад и навик да си присвояват чужди закуски.
СИНДРОМ НА МЮНХАУЗЕН
Една особена и трудна за разпознаване форма на малтретирано дете. При него родителят , най – често майката , причинява увреждания на детето, за да симулира някаква болест, налагаща хоспитализация.
В по – леката си форма майката смесва с кръв изпражненията му или упорито твърди , че детето повръща непрестанно , с което имитира някакво заболяване. При всички случаи родителят настоява детето да бъде прието в болница за изследване и лечение.
В нашата страна е по-скоро неразпознат, като се проявява в по – лека форма – майката твърди, че детето й страда от определено заболяване. Тя изтъква съответните симптоми и настоява детето да бъде лекувано, а ако лекарят не задоволи очакванията й , отива при друг.
Обикновено това са начетени и интелигентни хора, които подробно са запознати с различните заболявания. Тяхното състояние е психопатологично. Това е способ да получат съчувствие и внимание, особено ако са поставени в изолация – самотни и изоставени майки.
ЕМОЦИОНАЛНО СТРЕСИРАНИ
Детето е непрекъснато подложено на негативни излъчвания от различен характер, което подтиска психическата и физическа активност.
Наред с това сексуалната злоупотреба и малтретиране на малките деца занапред ще получава все по – голяма гласност у нас.

Българска медицинска практика



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Съб Окт 25, 2008 7:33 pm Заглавие: ПРАВНА ЗАЩИТА НА ДЕТЕТО В СЕМЕЙСТВОТО Отговорете с цитат

ПРАВНА ЗАЩИТА НА ДЕТЕТО В СЕМЕЙСТВОТО

За педагогиката човекът е личност, за юридическите науки той е физическо лице. Докато за понятието личност могат да се цитират различни определения, то за понятието физическо лице определението е легализирано от закона чл.1. “Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.” (Семеен кодекс, с.45).
И в педагогиката, и в юридическите науки личността-физическо лице до навършването на 18-годишна възраст се терминува като дете (чл.2,СК). С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и задължения. Лицата които не са навършили 14-годишна възраст са малолетни (чл.3,СК), а според чл.4 лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Тези уточнения са важни от гледна точка на най-често използваното в разработката понятие “дете”.
Детето е обект на особена грижа и внимание от страна на възрастните, техните без съмнения добри намерения са облечени в принципни и законови твърдения и начала. В основата на педагогиката и правото хуманизмът е водещо начало променящо разбирането за детето, за необходимостта от ново по цел и съдържание възпитание и защита (12). В този смисъл възпитаващите трябва да:
- уважават Човека у детето с неговите положителни и отрицателни страни;
- изповядват разбирането, че всяко дете е една неповторимост;
- научат детето да уважава себе си;
- хуманизарат подбора на методите и средствата за взаимодействие с детето и създадат необходимото психологическо пространство за развитието му, съобразно неговите интереси и потребности.
Въпреки добрите си намерения към детето, възрастните организират възпитателния процес и материалната среда според собствените си потребности от присъствие на различни места във времето – на работа, в магазина, на улицата, у дома. Много често този подход не съвпада с потребностите на детето и това не рядко води до надушването на неговите права, поради факта, че средата му създава “неудобства”. Според Раймонд Кафари (3) декларираната от възрастните любов към децата е обратно пропорционална на размерите и мястото, което те отделят в живота и пространството за тях. Декларираната хуманност и любов на възрастните към детето не винаги съвпадат с реалностите в живота. Според А.С.Спиваковская (психотерапевт в областта на детско-родителските отношения) любовта на родителите е многолика и тя обединява проявлението й в осем образа. В полза на разработката ще ги опиша, поради това, че много често именно родителската любов и грижа налагат защита правата на детето от самите му родители.
Първият тип любов е действената. Нейните механизми са уважение и близост с детето. Тя се реализира по формулата “искам моето дете да бъде щастливо и аз ще му помагам за това”.
Вторият тип е жалостивата любов. Родителят симпатизира на детето си, но не го уважава, защото смята, че качествата на детето му не са достатъчни, за да инвестира в него.
Снизходителната любов е третия тип. Тя се демонстрира със симпатия към детето, но и с разбирането, че ограничените му качества, не заслужават по-голямо внимание от даваното.
Любов от страни е четвъртият тип позитивно родителско отношение, проявена към детето с уважение и симпатия от дистанция.
В останалите четири типа родителското отношение е с отрицателен знак и варира от презрение и антипатия до преследване и отказ. Децата на този тип родители имат най-често забавено физическо и психическо развитие, проявяват агресия, и по-често от другите деца са обект на насилие.
Написаното по-горе несъмнено предпоставя законовата защита на децата от собствените им родители. В потвърждение на това твърдение ще цитирам статистика за родителско поведение в Холандия (страна с висок жизнен стандарт и установени демократични традиции): 35% от родителите използват телесни наказания при взаимодействието с децата; 20% извършват сексуални действия с децата си; 26% проявяват педантично отношение към детето и много често го унижават; 15% използват други средства на наказания. Данните са от американски и европейски изследвания по отношение на проявата на жестокост към децата.

доц. д-р Камелия Галчева
е- сп. "Училище за двама": galcheva.com



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пон Окт 05, 2009 4:47 pm Заглавие: Статистика Отговорете с цитат

200 са случаите на детско насилие годишно само в София, съобщи за медиите директорът на "Съдебна медицина" доцент Станислав Христов. Най-много са случаите на насилие над деца, извършено на улицата - 60%, 24% са в училище и 5% в дома. Най-често при насилието в училище се касае за побой, нанесен от съученици. Това е някъде в около 95% от случаите. Около 5% са децата, пострадали от насилие, упражнено върху тях от учители, уточни доцент Христов. При 1/4 от случаите децата са с тежки телесни повреди.



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Вто Окт 20, 2009 4:48 pm Заглавие: Насилие Отговорете с цитат

Физическо насилие

Физическото насилие е всяка една постъпка, с която един човек може да нарани тялото ти. Няма значение дали ти причинява болка или само би могъл да го направи (т.е. предизвиква опасни ситуации).
Ако някой те:
* Блъска
* Удря ти шамар
* Скубе
* Удря с юмрук
* Рита
* Гори с цигара по тялото
* Души
* Замеря с предмети по теб
* Драска
* Плюe
* Хваща и извива ръцете ти
* Напада те с оръжие
* Връзва те или задържа
* Поставя в опасни ситуации (например шофира с висока скорост и ти си в колата), то той застрашава твоето здраве.

Психическо насилие

Психическо насилие са всички постъпки, които могат да попречат на развитието ти, на възможността да реализираш способностите си и да се справяш с трудните ситуации. Когато някой те подценява, подиграва се с теб, заплашва те, държи се несправедливо с теб, отхвърля те или проявява друг вид лошо отношение той накърнява достойнството ти и нарушава спокойствието ти.
Когато някой постъпва така:
* Принуждава те /например да извършваш вреден за теб или не по твоите сили труд/
* Заплашва те
* Заканва ти се
* Унизява те
* Обвинява те
* Обижда те
* Внушава ти психическа болест /казва ти, че си луд/
* Не ти позволява да се виждаш с хората, които са важни за теб
* Отрича, че е използвал насилие, а ти знаеш, че го е направил
* Отвлича те или те задържа без твоето съгласие
* Заплашва те, че ще се откаже от това да бъде твой родител/настойник
* Държи се с теб като с прислуга,
макар и да не оставя видими рани по тялото ти, извърша насилие, което те кара да се чувстваш по-лош и по-нещастен от другите.
Понякога се случва така, че друг човек може да те накара да се чувстваш зле, без да те насилва. Но той може да прави това с любимият ти човек, животно или предмет. По този начин този, който ти причинява това, използва твоите чувства и чрез нараняването на другите наранява и теб. Психическото насилие не оставя видими рани и затова трудно се доказва. Но лекарите, психиатрите и психолозите са обучени да разпознават последствията от него, така че ако мислиш, че си бил жертва на психическо насилие се обърни към специалист.

Сексуално насилие

Сексът е едно прекрасно изживяване между зрели хора, които изпитват привличане, любов помежду си. Сексът не е просто да гледаш някого, да го докосваш, да го целуваш. Той е взаимното удоволствие, което двама души изпитват от тези действия.
Ако си дете, което не знае какво е секс и сексуалност (www.bash.bg) или ти е неприятно да те целуват, докосват по тялото, главата, косата и изразяваш нежелание към докосванията и целувките на друг човек, а той продължава, то той извършва сексуално насилие. Сексуалното насилие е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и се наказва от законите на всяка една държава по света.
Кои постъпки могат да се смятат за сексуално насилие?
1. Изнасилване (може да включва 1,2 и 3)
2. Сексуални целувки
3. Анален полов акт (акт, свързан с проникване в ануса)
4. Орален полов акт (акт, свързан с проникване в устата)
5. Снимане с камера или фотоапарат по време на полов акт
6. Докосване и милване на интимните части на тялото
7. Принуждаване към докосване и милване на интимните части на друг
8. Принуждаване към разглеждане на порнографски снимки и филми (материали, които визуално изобразяват деца, участващи в сексуални действия)
9. Заснемане на порнографски снимки и филми
10. Използване на предмети, които се въвеждат във вагината или ануса
11. Събличане и позиране
12. Неприлични коментари за тялото
Понякога може да не чувстваш постъпките на другия като насилие. Така се случва, защото ти не знаеш какво е секс, сексуалност, сексуално насилие. Или просто защото изпитваш някакво неразбираемо за теб удоволствие. Объркан си, срамуваш се. Не се притеснявай. Няма нищо ненормално в твоето усещане. Ненормално е това, което прави насилникът с теб. Често се случва насилникът да примамва с пари, бонбони и други храни, играчки, обич, грижи като в замяна иска да си поиграете на семейство, доктори, фотографи и фотомодели. А всъщност избира такива игри, за да може да се доближи до теб, за да намери повод да те докосне. По този начин злоупотребява с твоето доверие. След това те моли да запазиш случилото се в тайна, защото ако някой разбере ще ти се подиграе. Или пък, защото родителите или настойниците ти ще те накажат или няма да те обичат вече. Или те заплашва, че ако споделиш с някого за случилото се, ще ти се случи нещо лошо.
НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАЙ НА ЗАПЛАХИТЕ! СПОДЕЛИ С НЯКОЙ ВЪЗРАСТЕН ИЛИ С ЧОВЕК, НА КОГОТО ИМАШ ДОВЕРИЕ!

Сексуална експлоатация

Тази страница е посветена на проблема СЕКСУАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ. След като вече знаеш какво е насилие и какви видове може да разпознаеш, е време да разбереш какво е сексуална експлоатация.
Какво е ЕКСПЛОАТАЦИЯ?
Тази дума означава ИЗПОЛЗВАНЕ, УПОТРЕБА. Сигурно вече се досещаш, че думата има две значения. Едното е в добрия смисъл, например „да използваш вилица, когато се храниш”. А пък другото значение е в лошия смисъл, например „да използваш приятеля си”. Кога казваме, че използваме някого? Това се случва, когато например твой съученик или приятел ти напише домашната работа, а пък ти получиш за същата домашна работа добра оценка. В този случай, за извършеното от друг човек (от съученика ти), ти получаваш облага (добра оценка). Използвал си чуждия труд за собствени цели. Може да се каже, че си извършил ЕКСПЛОАТАЦИЯ на своя приятел или съученик.
Нека припомним какво означава СЕКСУАЛНА?
Думата секс на английски език означава ПОЛ. Например женски пол и мъжки пол, жена и мъж. Сексът пък е отношението на мъжа и жената един към друг – т.е. чувствата, привличането и удоволствието, което изпитват, когато са заедно. Сексът това са целувките, докосванията, милванията, прегръдките, половия акт между двама човека.
Какво всъщност е СЕКСУАЛНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ?
Това е вид сексуално насилие. Сигурно си спомняш, че при сексуалното насилие някой (възрастен или друго дете) те принуждава да извършваш неща, за да доставиш удоволствие на някой познат или непознат чичко, леля, батко, кака. При експлоатацията насилникът може да изпитва сексуално удоволствие, но също така може да предоставя сексуално удоволствие на друг човек чрез теб. Например може да те принуди да целуваш, докосваш, милваш друг чичко, леля, батко, кака. А в същото време той ще получи някаква облага от това. Например пари, дрехи, храна, бижута и т.н. Такова действие се нарича СКЛОНЯВАНЕ НА ДЕТЕ КЪМ ПРОСТИТУЦИЯ и се наказва от законите.
Също така, ако някой те заснема с фотоапарат или камера и те моли да се съблечеш, да целуваш, милваш или докосваш друг човек например по интимните части, или друг човек да прави същото с теб, то това също е сексуална експлоатация и се нарича СКЛОНЯВАНЕ КЪМ ПОРНОГРАФИЯ. Порнографията това са всякакви материали – снимки, филми – които изобразяват възрастни или деца участващи в сексуални действия. Както склоняването към порнография на деца, така и притежаването на порнографски материали с деца, продажбата и предлагането на такива материали е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и се наказва от българските и чуждестранни закони.
Защо споменаваме и чуждестранните закони? Това е много важно да се знае, защото се случва възрастни да извеждат деца извън границите на България, за да ги принуждават да проституират или да се снимат в порнографски материали. Това се нарича ТРАФИК НА ДЕЦА С ЦЕЛ СЕКСУАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ. Независимо къде се намираш, трябва да не забравяш, че както сексуалната експлоатация, така и насилието във всяка една негова форма е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Правила, за да избегнеш насилието

НИКОГА НЕ:
· Приемай лакомства, дъвки или вещи от непознати.
· Тръгвай с непознати, дори когато са ти симпатични и казват, че са изпратени от близки или родителите ти.
· Влизай в колата на непознати.
· Казвай, че си сам в къщи.
· Преминавай сам през безлюдни места.
· Споделяй с непознати.
ВИНАГИ:
· Предупреждавай семейството си къде и с кого отиваш.
Така ще се чувстваш сигурен, че ако нещо се случи, близките ти ще знаят къде да те потърсят.
· Движи се в компания по осветени и оживени улици. Движи се срещу посоката на движение на автомобилите.
· Се обаждай в къщи, за да предупредиш, ако се наложи да закъснееш. Трябва да знаеш телефонните номера на родителите си на работното им място, за да можеш винаги да ги потърсиш при нужда.
· Търси веднага помощ от униформени лица /полицаи, охрана, военен или портиер/, ако забележиш, че някой те следва.
· Викай силно “ПОМОЩ” или “НЕ ИСКАМ”, ако някой направи нещо против твоето желание или иска да те отвлече.
· Споделяй с по-възрастен, с приятел или педагогическия съветник в училище, ако поведението на твой близък, приятел или роднина те притеснява.
· Всеки може да изпадне в беда. Не се срамувай да говориш за това с приятели, потърси помощ.
· Имай доверие на възрастните, говори с тях за проблемите, които са твърде важни за теб, но не можеш да се справиш сам. Много хора държат на теб. Не си сам.
· Казвай “НЕ”, ако някой се опита да те докосне по начин, който те плаши и не ти е приятен. Не пази това в тайна и го сподели с близък, на когото имаш доверие.

ДАЗД



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Вто Май 01, 2012 7:14 pm Заглавие: Полезни статии Отговорете с цитат

Последствия от насилието върху развитието на детето
http://www.psiholozi.com/3/post/2012/03/66.html#.T1-OVUkJbtA.facebook

Какви са сигналите за това, че едно дете е било или е жертва на сексуално насилие
http://nasilie.eu/?p=3089

Насилие над деца
http://nasilie.eu/?cat=11



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov