Брачни консултанти

[Мариана]

Брачните консултанти и терапевти – има ли ги у нас?

Интервю със Златка Михова, клиничен психолог, семеен и брачен терапевт, директор на магистърска програма Семейно консултиране в Нов Български университет.
Каква помощ предлагат брачният консултант и брачният терапевт?
Брачният консултант и брачният терапевт са професионалисти, които помагат на двойките да решат проблеми, свързани с техните отношения. Няма значение дали двойката има официален брак или не, дали е хетеро- или хомосексуална:
ако между двамата има трайни отношения на близост, интимност, привързаност и грижа, ако освен “Аз” и “Аз” се е появило и местоимението “Ние”, това означава, че е формирана двойка, която има свой цикъл на развитие, радости и проблеми.
В началото тя е семейството за двамата, после ако има деца, остава важна част от него, а след порастването им отново заема цялото психологическо пространство. Съответно, може да има официален брак, но да няма двойка – тогава и терапията е невъзможна.
Брачната консултация с единия от двойката ли се провежда или и с двамата?
За брачния консултант или терапевт именно двойката е “клиентът”. Затова англоговорящите колеги предпочитат по-широкия термин “терапия на двойката”.
Особеност на брачната терапия и консултиране е, че те са ефективни тогава, когато присъстват и двамата участници в двойката. Понякога хората си мислят, че могат да получат съвет как да променят партньора си, да му повлияят, без той да участва или дори да разбере за консултацията. Това е невъзможно, тъй като поведението на всеки е равностойна част от “танца”. В този смисъл отношенията в двойката са реални тогава, когато двамата са заедно. Всеки в двойката има своя представа за отношенията, която често е различна от версията на другия.
Когато единият от двойката отиде на консултация сам, терапевтът може да работи само с неговата версия, а не със самите отношения. Понякога това е единствено възможният вариант, но тогава говорим за системна работа с индивида, а не за брачна терапия или консултиране. Такава работа помага на човек да преосмисли своите представи за отношенията с партньора, да вземе решения за своето поведение, като това влияе върху реалните отношения косвено.
Има ли разлика между “брачна терапия” и “брачно консултиране”?
Съществува известна разлика, макар че тя не е абсолютна.
Брачното консултиране обикновено е по-кратко и е насочено към решаване на конкретен проблем. То е ефективно при двойки, които като цяло функционират добре и имат ресурси за справяне с обичайни проблеми, но отношенията им се оказват блокирани от силен стрес – един от двамата се е разболял от тежка соматична или психична болест, трябва да се справят с тежка загуба на близък човек, трябва бързо да се приспособят към нови условия и пр.
Брачната терапия е по-продължителен процес, който се оказва необходим, когато проблемите в отношенията са по-дълготрайни и в продъжение на години са подкопавали доверието, уважението и привързаността между двамата партньори. Сигнали за такива проблеми са сериозни трудности в комуникацията, повтарящо се насилие, изневери, неудовлетворително или липсващо сексуално общуване и др.
Какво образование трябва да имат брачният консултант и брачният терапевт?
Обучението по брачно консултиране на практика е първата степен на обучението по брачна терапия. В този смисъл брачният терапевт може да прави и брачни консултации. Тенденция в целия свят е обучението в консултиране, включително брачно, да е на магистърско ниво (четири семестъра), докато обучението по психотерапия да е над магистърско ниво, например следдипломна специализация, минимум още две години. Специфичното в обучението по консултиране и психотерапия е, че трябва да има равностойно и съгласувано присъствие на три области: теоретично обучение, личностово развитие и практика под супервизия. Ако някой от тези модули не е застъпен или е твърде кратък, не може да се говори за сериозно обучение. Това се отнася в пълна степен и за брачното консултиране и терапия.
В България обучението за брачно консултиране и терапия е част от обучението по семейно консултиране и терапия. Така е и в други европейски страни, въпреки че има тенденции постепенно те да се отделят в самостоятелна професия. Университетска програма, която отговаря на международните стандарти като часове и структура на обучение в България, е тази в Нов Български университет. Тя е създадена съвместно с най-престижните учебни институции в Европа – Института по фамилна терапия и клиничния център Тависток в Лондон. Отговаря на стандартите на Европейската и Българската асоциации по фамилна терапия. Друга такава програма е на Института по екология на човека в София, която е призната от международни институции.
Впечатлението е, че тези специалисти в България са малко...
Това не е съвсем вярно. Професионалисти, които са завършили пълен курс на обучение и са преминали независима проверка на уменията (например, в НБУ това е практически изпит, провеждан от външни екзаменатори от Лондон), има. Голяма част от тях практикуват редовно фамилна и брачна терапия и консултиране. Проблемът по-скоро е в това, че повечето от тях са в София и другите големи градове. Такива професионалисти има в Русе, Пловдив, Бургас, Хасково, Стара Загора, Сливен и Перник. Те не са претоварени с работа, тъй като търсенето на семейни и брачни консултации все още не е твърде популярно.
Защо, според вас, търсенето на семейни и брачни консултации не е голямо?
Причините за това са няколко.
На първо място, консултирането и психотерапията в България са изцяло частна услуга, която не всички могат да си позволят. В Европейските страни има различни механизми, чрез които консултирането и психотерапията се заплащат от здравното или социално осигуряване. Във Великобритания, например, фамилната терапия е призната професия, която присъства задължително в здравните заведения, особено в детските болници. Брачното консултиране и терапия са неотменна част от лечението на проблемите в психичното здраве и алтернатива на съдебните процедури.
Оттук произтича и вторият проблем – тези, които ежедневно се сблъскват с последствията от брачните проблеми – общопрактикуващите лекари, социалните работници и учителите рядко насочват хората към консултации, защото процедурите за насочване и механизмът на заплащане не са регламентирани. По света повечето хора не търсят сами психотерапия, а биват насочвани от своите лични лекари и други медицински специалисти, от службите за закрила на децата, съда и от професионалистите в училище.
Третата бариера пред ползването, особено на брачна терапия, е специфична за патриархалната култура, която все още доминира в България. В патриархалния семеен модел отношенията в двойката не са важни. Съпружеството се уважава дотолкова, доколкото ще увеличи законното потомство на задругата. Затова много хора не считат качеството на брачните си отношения за важно. Имала съм клиентки, които казват: “Е, не правим секс от 6 години и вече не си говорим със съпруга ми, но какво от това – нормално е, бракът се изчерпва. Важни са децата, къщата, мнението на хората”.
Напоследък обаче подобни разсъждения влизат в противоречие с нарасналите възможности за лично развитие и просперитет. Хората са по-мобилни, опитват нови дейности, започват бизнес и това ги прави по-чувствителни към тяхното психологическо благополучие, основата на което са добрите отношения в двойката. Случва се така, че след десетки години привидно добър брак настъпват тежки кризи, водещи до много сериозни последствия. Разпространена е и илюзията, че брачните отношения някак си се запазват автоматично, каквото и да прави всеки от партньорите (както каза един мой клиент: “Вярно, че често съм й изневерявал и съм я удрял, но тя знае, че държа на семейството си, какво иска?”).
Кои хора по-често търсят брачна консултация?
Все пак, моделът на отношения в семейството учудващо бързо се променя. Докато през деветдесетте години на миналия век хората търсеха помощ само за децата си и впоследствие споделяха брачни проблеми, сега вече се обаждат директно за брачни проблеми. При това все по-често мъжете са по-активни. Все още по-големият процент обърнали се към брачен консултант го правят, защото имат информация от свои приятели, ползвали и доволни от тази услуга. Нараства обаче броят на хората, които са готови да се доверят на специалиста без “препоръките” на свои познати. Като цяло по-често брачни консултации търсят хората, които могат да си позволят да не насочват цялата си енергия към справянето с материалните затруднения, отглеждането на децата или професионалната кариера. В този смисъл преобладават двойките с по-дълъг брак и по-добро материално положение.
Не е лесно човек да се реши да потърси брачен консултант. Има хора, които ги е срам, неудобно им е, други смятат тази услуга за „глезотия”, на трети им се вижда много скъпо...
Ясно е, че разговорите ще са неудобни и неприятни. Често се засягат много интимни области. Понякога хората, особено мъжете изпитват срам, защото мислят търсенето на помощ за проява на слабост. Всъщност, като се има предвид липсата на окуражаване от страна на здравни, съдебни и други институции, ползването на брачно консултиране или терапия в България е проява на решителност и сериозно самоуважение. Тя е за тези, които ценят собственото си емоционално благополучие и това на партньора си, наясно са, че то има цена и са готови да я платят.
Вярно е, че сумата за нещо такова нематериално като един час разговор изглежда висока за някои. Ако обаче я сравним с други здравни услуги, ще се окаже, че един курс брачна терапия (обикновено между 10 и 20 сесии, които се провеждат веднъж на две – три седмици) струва по-малко от комплексното лекуване на два зъба. В същото време, душевната болка, която е резултат от лошите отношения в двойката, може да доведе до психично разстройство, трудови неудачи, загуба на бизнес, страдание на децата и другите членове на семейството, което може да струва много по-скъпо. Да не говорим за насилието и тежките престъпления, чиято цена едва ли може да бъде измерена.
В този смисъл брачното консултиране и терапия никъде по света не са “глезотия”, а икономически ефективен метод за запазване на психичното здраве и качеството на живот на индивида, който е основното богатство на една нация.
За да се разбере това, е достатъчно да се мисли в малко по-дългосрочен план и качеството на живот да стане ценност, а личностовата зрелост – основа на социалните отношения.
Брачната терапия винаги ли е успешна?
Разбира се, брачното консултиране и терапия не са панацея. Те не помагат винаги и на всички. Това е метод, който има своите предимства и ограничения. Например, много трудно се прилага, когато емоционалните отношения са силно подкопани и на практика двойката се е разпаднала. Сигнал за това е, че единият от двамата е решил да се раздели с партньора си, но поради страх или съжаление не може ясно и категорично да приведе решението си в действие. Това е много мъчителна ситуация, която разболява и двамата. Терапевтът не препоръчва на двойката нито да останат заедно, нито да се разделят – това е решение, което могат да вземат само партньорите. Професионалистът може да им помогне в решението им, каквото и да е то, да не води до страдание, да не се преживява като провал и кризата да се използва за личностовото израстване и на двамата. Друг случай, в който отказваме да правим брачна терапия, е когато има насилие в двойката и извършващият насилие не поема отговорност за действията си, а обвинява патньора си, че го е предизвикал. Тогава насочваме жертвата на насилието (обикновено жената) към специализирани служби.
От какво още зависи успехът на терапията?
Като цяло, колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-лесно ще се решат проблемите. Проточването на конфликтите, страданието, очакването времето някак си да реши проблемите, компромисите “в името на децата” бавно и постепенно довеждат до отношения, които променят всеки от партньорите в негативен смисъл. Както казваше една моя клиентка, “…не мога да се позная – бях толкова весел и любезен човек, а тази връзка ме превърна в мрачна, нервна и заядлива. Говоря на мъжа си неща, от които самата аз се срамувам…”.
Често караниците между съпрузите завършват с реплики от типа на “Защо не се омъжих за ….”, “по-добре да не бяхме се срещали …” и т.н. Всъщност, изборът на партньор е много дълбок и психологически обоснован, макар и несъзнаван. Брачният терапевт или консултант никога не би си позволил да коментира удачността на този избор или да го постави под съмнение. Той не е агент по запознанства, който прави подбор на партньорите. Ние започваме контакта си с двойката с дълбоко уважение към тяхното решение да са заедно. Разбира се, понякога осъществяването на това решение е твърде трудно – когато двамата са прекалено различни, заедно са по негативни причини (за да не са сами, за да избягат от родителите си), не са достигнали достатъчна степен на личностова автономност, или страдат от психично заболяване.
Задачата на консултанта е да облекчи усилията на партньорите, уважавайки във всеки един момент техните избори.
Отношенията в двойката са мощен механизъм за развитие и на двамата партньори, независимо от мотивите за първоначалния им избор. Терапевтът има задачата да отблокира този механизъм, ако той е блокиран и ако това е възможно.
При решаването на какви проблеми може да помогне брачният специалист?
Проблемите, от които се оплаква една двойка, могат да бъдат най-разнообразни. Те могат да включват чести конфликти, изневяра, усещане за отчуждаване, сексуална неудовлетвореност и др. Тези оплаквания обикновено са проява на затруднения в някоя от областите на брачните отношения:
дистанцията - колко да бъдат заедно и колко поотделно, колко да са близки и еднакви, колко различни;
властта - кой кого командва, кой е по-важен, кой да отстъпи);
интимността - как си показват, че се обичат;
гъвкавостта - как двойката се справя с това, че всеки се променя и развива в годините на съвместен живот;
границите - колко допускат други в отношенията си, колко успяват да отграничат родителските от съпружеските функции, и др.
Брачният консултант или терапевт е обучен да разпознава какво се крие зад оплакванията. Във всеки отделен случай той провежда първоначален разговор, в резултат на който прави индивидуална формулировка. Тя предлага на двойката обяснение какъв проблем в отношенията им поражда техните оплаквания, защо именно в този момент именно те преживяват именно тези трудности. Решението каква ще е целта на консултирането или терапията и кога тя ще се счита за успешна, се взима заедно от тримата.
В какво се състои самата терапия? Колко време продължава?
Самата терапия най-често се състои в разговори на различни теми, които траят от 60 до 90 минути, провеждат се веднъж на две или три седмици и целят промяна на различни аспекти в отношенията между партньорите. Понякога се дават “домашни”, които партньорите да изпълняват между срещите с терапевта. Има различни подходи, методи и техники. Подборът им е много индивидуален и зависи от отношенията, които се пораждат в терапевтичната система, включваща двойката и консултанта/терапевта.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com