Припознаване на дете

[Мариана]

Припознаването

Припознаването е един от начините за установяване на произхода на дете. Нормативната уредба се съдържа в чл. 35 –39 от Семейния кодекс и чл. 49 от Закона за гражданската регистрация.
Припознаването е декларативен акт, защото не създава, а обявява биологичната връзка между родител и дете. То е и т. нар. титул за произход, защото до оборването му е пречка за търсене на друг произход и има действие спрямо всички.
Припознаването представлява строго личен, неотменим акт на родителя, тък акто веднъж извършено, то не може да бъде оттеглено.
Законът гласи, че всеки родител може да припознае свое дете. Освен родени, могат да бъдат припознати и заченати деца /както и починали/. Припозванането на заченато дете е едни от малкото случаи, в който се защитават правата на заченатия. При хипотезата на припознаване на заченат, в случай, че припознаващият почине преди раждането, то припознатото дете запазва своите наследствени права спрямо починалия.
За да е допустимо припознаването детето не трябва да има наличен произход, установен с акт за раждане, презумпция за бащинство или с извършено по-рано припознаване. Презумпцията за бащинство гласи, че за баща на детето се счита съпругът на майката, ако детето е родено през време на брака или преди изтичане на триста дни от прекратяването на брака. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът от новия брак.
Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на болничното заведение, в което се е родило детето. Утвърдила се е практиката бащата да припознава с нотариално заверена декларация, която се представя в болничното заведение.
Длъжностното лице по гражданско състояние не разполага с право на преценка относно действителността на припознаването – припознаващият не е длъжен да доказва биологичен произход. Щом е постъпило заявление / нотариално заверена декларация от припознаващия, той е длъжен да съобщи за припознаването на другия родител, на детето /ако е пълнолетно/ и на Дирекция за “Социално подпомагане” в 7 дневен срок от извършването му. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. Припознаването може да се оспори от другия родител, детето, трети лица с правен интерес, Агенцията за социално подпомагане и прокурора. В случай на оспорване, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
Семейният кодекс дава възможност за унищожаване на припознаването. Чл. 49 СК гласи, че припозналият може да иска унищожаване поради грешка или имама, заплашване и при недееспособност. Регламентирани са срокове, с изтичането на които правото на иск се погасява.
Такси: Единствената такса която се дължи е при нотариалната заверка на подписа на припознаващия,съгласно Тарифата за нотариалните такси към ЗННД.

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИПОЗНАВАНЕ НА ДЕТЕ

Припознаването на дете се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис,подадена до длъжностното лице по гражданско състояние.Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението ,в което се е родило детето.
Припознаването само по себе си не е доказателство за произход,а само твърдение под формата на определена декларация,с която припознаващият обявява за свое дадено дете и по този начин между него и припознатия възникват правните последици на произхода.
Припознаването не може да е устно изявление.Задължително е то да се извършва с нотариално заверена форма или направено лично пред длъжностното лице по гражданско състояние.Въз основа на него се съставя акт за раждане.Припознаването е допустимо само на деца с неустановен произход.То е формален и неотменим акт т.е. не може да се оспорва ,но може да се иска неговото унищожаване поради грешка,измама или заплашване.Изискуемата нотариално заверена декларация може да бъде написана ръкописно и саморъчно от припознаващия,на пишеща машина или на компютър.Задължително трябва да се подпише лично от припознаващия пред нотариуса.
Всеки нотариус може може да извърши заверката,независимо от местожителството на припознаващия или от местораждането на детето.Нотариуса проверява само самоличността на припознаващия.Текстът на декларацията е без значение.Необходимо е само волята да бъде ясно изразена.
Ето една примерна декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИПОЗНАВАНЕ НА ДЕТЕ

Долуподписаният..........ЕГН..........с лична карта №.........,издадена на .........от........декларирам,че детото с име ...............родено на ...........от майка............от гр. .....е мое рождено дете и като негов баща го признавам за мое дете.
Желая детето да носи в бъдеще моето име.

Декларатор:..........

След това се подава до съответното длъжностно лице по гражданско състояние.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com