| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Пон Фев 26, 2007 7:04 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
 |
|
Какво е вашето мнение по темата, трябва ли да се каже на осиновеното дете истината и кога? Аз поддържам тезата, че на детето трябва да се каже истината, още в предучилищна възраст по подходящ начин.
"Как да кажем на детето си, че е осиновено?": http://moetodete.com/index.php?option=com_content&task=view&id=98&Itemid=66_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Чет Юни 03, 2010 4:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти |
|
| Върнете се в началото |
|
magi_mmm
Потребител
Регистриран на: 25 Фев 2007
Мнения: 1
Местожителство: Димитровград
|
| Пуснато на: Нед Апр 08, 2007 2:11 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
| Имам осиновен син, които е на 3г. и 4 месеца аз съм на мнение че трябва да му кажем и то не след много време, но моят съпруг е против и незнам как да постъпя, а и незнам как точно бих му го казала.Но съм убедена че колкото е по малко детето би го възприело и понесло по-леко.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Нед Апр 08, 2007 5:19 pm Заглавие: Здравейте! |
|
|
Трябва да кажете на детето и най-добре да се започне от предучилищна възраст чрез приказки, погледнете посочената по-горе статия. Специалистите смятат, че оптималната възраст за разкриване на истината е 6-7г. През пубертета е рисковано. А не си струва да живеете в притеснение кой, кога и дали ще каже на детето и ако не е подготвено как ще го понесе.
| Цитат: | Да съобщим ли на детето, че е осиновено?
Някои осиновители напускат родния си град или село, за да запазят тайната на осиновяването. Но практиката показва, че осиновеното дете рано или късно научава истината. Най-добре е детето да научи как стоят нещата именно от вас самите, а не от недоброжелателни връстници или съседи. Малките деца възприемат нещата много по-естествено и леко. В предучилищна възраст разкажете на детето приказката за изгубеното дете, което е намерено от добри хора, които вече го имат за свое и много го обичат. И нека детето да разбере, че осиновителите с нищо не отстъпват пред рождената майка, която не е имала възможност да го отгледа. Ако детето разбере, че е осиновено в пубертета, душевното му сътресение може и да е много тежко.
проф д-р Христо Михов, deteto.bg |
_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Чет Сеп 03, 2009 8:18 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти |
|
| Върнете се в началото |
|
Emilia Nikolova
Потребител
Регистриран на: 11 Апр 2007
Мнения: 8
|
| Пуснато на: Сря Юли 04, 2007 7:38 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
| magi_mmm написа: | | Имам осиновен син, които е на 3г. и 4 месеца аз съм на мнение че трябва да му кажем и то не след много време, но моят съпруг е против и незнам как да постъпя, а и незнам как точно бих му го казала.Но съм убедена че колкото е по малко детето би го възприело и понесло по-леко. |
Magi_mmm, не съм сигурна дали примера, който ще ти разкажа, ще ти е от полза, но реших да го сторя.
Било е отдавна, преди 45 години. Майката на мой приятел ми каза как е постъпила, когато 4 годишният и син поискал да си има сестричка. Разбира се не му казала директно, че е осиновен и не може да му роди сестричка. Завела го пред една детска градина. Гледали как всеки родител си извеждал детето и нямало нищо по-прекрасно от щастливите деца и родители в момента на срещата.
" Виждаш ли тези родители как си вземат любимото дете. Ние с татко ти ходидме в един дом и те взехме и ти остана завинаги наш. "
Звучи наивно, но е точно така, синът и не задавал въпроси за сестричка.
След години разговаряли за родната му майка, дори му помагаше/ вече и аз бях с него/ да я нямерят. За щастие нямяше сериозен конфликт с родителите си, защото научаваше истината постепенно и на порции с онази тежест, която той можеше да понесе.
За мен най-важното да не се получи срив е топлината помежду ви в семейството!
Това е най-кратко описаната сътба на едно щастливо осиновено дете. Всичко зависи от родителите!
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Пон Юли 23, 2007 6:07 pm Заглавие: За стреса, който преживяват осиновените деца |
|
|
| Цитат: | Valentina
НФО:
Zdraveyte. Az zamestvam decata na osinovitelite mi.!?Te imaha 2-ma sinove v posledstvie po4inaha ot katastrofa.Krustena sum na malkia mi brat-no te qvno ne mogat da proumeqt ,4e ne moga da go zamestq.I s te4enie na godinite zapo4vat da osuznavat i se ohladnqvat kum men i go pokazvat.A nqkoga zapitvali sa se .?-Az kak se 4ustvam?Omruzna mi prez tezi godini da slu6am ot tqh dumite.-Ako ne bqhme nie,ti nqma6e da ima6 hubavo bude6te?A istinata e edna: Nepravete ne6to,koeto ne Vi idva ot vutre.Sega az produljavam da jiveq s misulta,4e nqma na kogo da spodelq mukata,radosta ot jivota s vsi4ko koeto stava okolo men,a nay-lo6oto e kogato ne si polu4il dori i laska,vnimanie.......Edvali tozi problem nqkoga 6te se re6i-vzaimootno6eniq mejdu osinoviteli i osinoveni...Pojelavam Vi na ekipa uspehi...S uvajenie Valentina |
Според мен е голяма грешка когато след смърт на детето си, дадено семейство осинови дете и изисква от него то да замести тяхното. Всеки е индивидуален, уникален и единствен,никой не може в живота да замести друг човек и да изпълни неговата житейска мисия. Грешка е и ако семейство осинови дете без да е убедено,че го иска от сърце и без от пръв поглед да се е получила емоционална връзка дете- осиновител, само и само и това семейство да е като другите-с дете. Тези неща не стават така, защото в такива случаи осиновителите никога не остават удовлетворени, а детето никога не може да почувства топлината и обичта, а последствията са- празнота и тъга. Осиновяването на дете е важно решение и много добър знак е първоначалната емоционална връзка и искрица обич още при първа среща, това е нещо вълшебно, което всеки ще почувства ако е взето точното решение, в точното време и с точното дете. Аз изпитвам милост към всяко дете и не бих навредила никога на подобно невинно създание, но не бих обичала и приела като свое всяко дете. Надявам се, че ще бъда правилно разбрана...Има и случай, когато дете и осиновители толкова много се привързват и обичат, че дори и физически започват да си приличат. А какво по-хубаво от това, когато родителите са намерили своето любящо създание, а детето- очакваните мама и тати. А това, че родителите ти натякват, какъв би бил живота ти без тях, това не е правилно, никой не знае какъв би бил живота му без този или друг човек, всичко е относително._________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
|
|
| Върнете се в началото |
|
Красимира Иванова Тодоров
Педагог
Регистриран на: 30 Ное 2007
Мнения: 3
|
| Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 9:57 am Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
По темата :"Кога да кажем на детето си ,че е осиновено "
След трагичната загуба на сина ни , който беше на 19 г. си осиновихме дъщеря.Когото си я доведохме у дома бе на 1г. и 10 месеца.От първия ден аз започнах да й разказвам като приказка за една голяма къща с деца , които си нямат майки и татковци.Разказвах й как двамата с тати сме искали много да имаме у дома малко момиченце с дълга коса и къса поличка.Споделях с нея колко сме щастливи , че сме имали шанса тя да напълни с радост нашата къща.
Днес дъщеря ни е втори клас. Едно прекрасно дете , което знае всичко за себе си .Тя разказва на съучениците си ,че е родена от непозната жена , но е пораснала в сърцето на мама.
Моето послание към всички майки на осиновени деца е :
-Кажете истината на децата си колкото можете по-рано ! От това само
спечелите още повече тяхната любов.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Emilia Nikolova
Потребител
Регистриран на: 11 Апр 2007
Мнения: 8
|
| Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 7:54 pm Заглавие: Кога да научи детето... |
|
|
Здравейте! Съгласна съм , че истината трябва да се каже на детето в подбран от родителите момент. Той трябва да се усети от тях. Не бива да се забравя, че въпреки търсенето и използването на най-топлите думи, за детето се случват в един и същи момент две полюсни събития. Изведнъж рухва всичко изграждано до момента за детето - материално, енергийно в това семейство и се създава усещането, че някъде има друго материално и енергийно богатство за него. Раждат се въпроси у детето, които не са му минавали през съзнанието. Ако родителят не е искрен в отношенията си и не носи кръста си на РОДИТЕЛ, отношенията се сриват. Никой никого не може да замести! Всеки човек се нуждае от внимание и грижа от страна на близките му, до края на живота, който му е отреден.
Съгласна съм с начина на Краси! Личи си, че тя умее да обича.Пожелавам и само разбирателство и обич!
|
|
| Върнете се в началото |
|
Загрижен
Потребител
Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 6
|
| Пуснато на: Сря Дек 03, 2008 12:58 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
Хора пише ви един крайно разочарован родител.Осиновихме си дете преди 12 години.Аз бяк категорично против да казваме на детето от къде е дошло но "доброжелатели" му казаха истината.Нямате си на представа как всичко рухна в това дете.Представете си и вие-имате добри татко и майка които много ви обичат и изведнъж научавате че сте никой и изоставен неизвестно от кого и защо. 
АКО СИ ОСИНОВИТЕ ДЕТЕ ОТИДЕТЕ В ГОЛЯМ ГРАД КЪДЕТО НЕ ВИ ПОЗНАВАТ! ИНАЧЕ ЩЕ СТРАДАТЕ КАТО НАС!! УСПЕХ НА ВСИЧКИ.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Сря Дек 03, 2008 5:23 pm Заглавие: Здравей, Загрижен! |
|
|
Именно, за да не се притеснявате от "доброжелатели", за да не се криете като престъпници, а светът е прекалено малък, за да избягате от когото и да е и от каквото и да е ,най-добре е в предучилищна възраст под приказна форма и постепенно да се разкрие пред детето истината. Така то ще знае, че вие сте неговите ИСТИНСКИ родители, защото истински е този който е отгледал и обичал. Съответно, че има обстоятелства, когато едно дете може да е създадено от един човек, но негов родител да е друг човек. Много пъти съм се питала защо, когато някой доброжелател разкрие истината, детето се отчуждава от осиновителите си, логично е да благодари на съдбата и дори да ги обича и уважава много повече._________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Чет Дек 04, 2008 12:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
|
| Върнете се в началото |
|
Загрижен
Потребител
Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 6
|
| Пуснато на: Чет Дек 04, 2008 10:49 am Заглавие: Re: Здравей, Загрижен! |
|
|
| Мариана Тодорова написа: | | Именно, за да не се притеснявате от доброжелатели, за да не се криете като престъпници, а светът е прекалено малък, за да избягате от когото и да е и от каквото и да е ,най-добре е в предучилищна възраст под приказна форма и постепенно да се разкрие пред детето истината. Така то ще знае, че вие сте неговите ИСТИНСКИ родители, защото истински е този който е отгледал и обичал. Съответно, че има обстоятелства, когато едно дете може да е създадено от един човек, но негов родител да е друг човек. Много пъти съм се питала защо, когато някой доброжелател разкрие истината, детето се отчуждава от осиновителите си, логично е да благодари на съдбата и дори да ги обича и уважава много повече. |
Детето не може да разбере тези сложни неща които казвате.То иска да е като другите.И като не е, почва да иска да излезе от тази ситуация и вижда че е невъзможно.Цял живот ще е наранено и ще носи болката в себе си макар и да не я показва винаги.Трябва да влезете в детската му душа за да разберете това.Не всички имат време и желание и резултата е на лице. Затова цялото общество трябва да разбере че детето е на този който го обича и се грижи за него. 
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Чет Дек 04, 2008 12:39 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
Съгласна съм! Да, детето не може да разбере същността на нещата, но ако истината се разкрива постепенно, първоначално под формата на приказка, а след това като откровен разговор, нещата се изясняват, защото даденото дете не е единствено на света, което е осиновено, тъй като осиновяването е част от реалната действителност. И ако няма причина детето да се чувства различно, а това зависи единствено и само от семейството и отношенията в него, тогава въпреки травмата, която така или иначе винаги я има, нещата ще се приемат по- леко. Аз изцяло работя с деца лишени от родителски грижи и с осиновители и практиката ме е научила на това. Чуждестранните осиновители никога не крият истината, дарявайки детето с грижи и любов те не му спестяват реалните обстоятелства и задължително посвещават един ден в който дори с риск да прекосят света, те го водят в Дома от който е осиновено. Познавам много семейства с деца предимно в начална училищна възраст, които знаят истината за себе си, приемат я като даденост и родителите не се притесняват от "съдния" ден. Единствено от нас родителите зависи дали едно дете ще се чувства различно, ако е осиновено, ако е от смесен брак, ако е дете на разведени родители и пр. И ако ми позволите бих искала да ви попитам, какво се случи и защо детето ви промени отношението си към вас?_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
|
|
| Върнете се в началото |
|
Загрижен
Потребител
Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 6
|
| Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 8:16 am Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
Детето ни като че ли преодоля поне външно стреса който му беше
причинен от " доброжелателите".Започна да се преобщава към
семейството и да става съпричастен със случващото се у нас.Може би нашата настойчивост и любов е помогнала за това.Въпреки това аз пак съм категорично против да се казва че е осиновено.Трябва да му
спестим ненужни угризения и болки причинени от недоразвитото общество в което живеем. КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА ЧЕ МУ СЕ КАЗА ЧЕ Е ОСИНОВЕН????--Само болка и страдание за него-той е само едно дете!
Животът е кратък и не трябва да си го вгорчаваме сами.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 9:35 am Заглавие: Здравей, Загрижен! |
|
|
На детето трябва да се каже, че е осиновено, но както вече казах от самите родители, в подходящ момент и нпр. под приказна форма, докато е в предучилищна възраст, когато поотрасне да му се дообясни, а не да чуе в най- неподходящия момент от развитието си от "доброжелатели" и това да бъде стрес за него, особено ако е в пубертета. И за да си спестят родителите страха, че някой най- неочаквано все някога ще разгадае "тайната" по- добре сами да се застраховат срещу подобен момент. Е, добре би било никога да не разбере, но каква е гаранцията, че все пак някога и от някого няма да разбере...?! Смяната на града не е решение на проблема! При вас грешката е, че не сте намерили време и начин, а вероятно и смелост, за да кажете на детето, докато е било малко, но времето не може да се върне назад и сега е важно след случилото се, момчето да знае, че е обичано и че вие сте неговото семейство. Добре е, че детето е започнало да преодолява ситуацията, успех!_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Чет Сеп 03, 2009 8:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти |
|
| Върнете се в началото |
|
Загрижен
Потребител
Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 6
|
| Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 12:48 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
Г-жа Тодорова.Моите думи и доводи които изразявам в моята позиция са като нож който раздира изцяло вашите знания придобити с учене в престижното училище което сте завършили. Пак повтарям детската душа като я нараниш после с нищо не може да се компенсира.Това го казвам от личен опит. И все пак приятна работа. 
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 4:52 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
Разбирам ви, но признайте как детето би приело по-лесно ситуацията, ако чуе истината от вас самия още в предучилищна възраст, поднесена по подходящия начин и постепенно във времето му обясните нещата или ако я чуе през пубертета от чужди хора, като гръм от ясно небе във възможно най- не подходящия и неподготвен момент?! Позовавам се не само от наученото, а от личния ми опит, защото работя предимно с деца лишени от родителски грижи, на които им предстои осиновяване или вече са осиновени и съм осъзнала правилният вариант. Защото истината не може да скрие или може да се скрие само, ако промените самоличността си и веднага след осиновяването завинаги заминете за чужбина без да поддържате контакти с близки и познати. Добре би било детето никога да не чуе "истината" и да му се спестят хилядите въпроси, но как да сме сигурни, че това няма да се случи благодарение на "доброжелатели". Истината не може да се скрие и не може да се живее с тайни. Ако детето от малко е подготвено и вие и то ще бъдете спокойни и ще приемете нещата като даденост и част от живота. Има и нещо друго, психологическата част на проблема, не забравяйте, че всеки носи гените на своите създатели и там някъде подсъзнателно винаги във времето се появяват въпроси свързани с идентичността... Искрена съм с вас и смятам, че този наш разговор ще е полезен и за други родители!_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Пон Мар 09, 2009 8:02 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти |
|
| Върнете се в началото |
|
Загрижен
Потребител
Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 6
|
| Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 7:16 am Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
| Нека да е на вашата. Само знайте че моето мнение се е формирало защото и аз съм "такъв" . Робувам на старата максима- не питай сторило а патило. Само който го е изживял има право да си налага мнението. Приятна работа и успех!!
|
|
| Върнете се в началото |
|
Вероника Иванова
Психолог
Регистриран на: 14 Май 2008
Мнения: 57
|
| Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 3:15 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
| За осиновяването се говори откровено и рано-още на бебето може да се каже. По въпроса много пише един от най-добрите познавачи на детската душа Фарнсоаз Долто.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 3:54 pm Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
Тук не става дума за някакъв спор или налагане на мнение, а за споделяне на мнения и опит. Аз бих искала, да попитам Загрижен как според него е правилно да се постъпи и как може завинаги да се запази тайната?! Ако има такава сигурна рецепта, нека стане достояние на повече хора!
Предлагам ви няколко статии от спациалисти по темата:
http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=117_________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Последната промяна е направена от Мариана на Съб Юли 18, 2009 1:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
|
| Върнете се в началото |
|
Загрижен
Потребител
Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 6
|
| Пуснато на: Съб Апр 18, 2009 9:11 am Заглавие: Да кажем ли на детето,че е осиновено и кога? |
|
|
| Мариана Тодорова написа: | | Тук не става дума за някакъв спор или налагане на мнение, а за споделяне на мнения и опит. Аз бих искала, да попитам Загрижен как според него е правилно да се постъпи и как може завинаги да се запази тайната?! Ако има такава сигурна рецепта, нека стане достояние на повече хора! |
Здравейте отново г-жа Тодорова. Надявам се да не сме си досадили с различните си позиции. За въпроса който задавате може да се говори много но трябва да се намерят хора които да разберат че отношенията между човешките същества трябва да бъдат толерантни и с повече любов към ближния. Дотогава докато еволюира човешката цивилизация може да мине много време но пътят е този. Приятен ден и честито ви ВОЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Роза
Потребител
Регистриран на: 28 Авг 2010
Мнения: 3
|
| Пуснато на: Съб Авг 28, 2010 8:48 pm Заглавие: За! |
|
|
| Нашето дете го осиновихме на 3 г., сега е на 5. Не мисля да крия от него истината, още повече че определено има някакви спомени. От сега го подготвям чрез приказки и разговори по детски. Не искам детето да узнае истината неподготвено, от неподходящи хора и в неподходящо време. Това е работа на родителите, не на чуждите хора. А и искам отношенията ни да се крепят върху доверие, а не тайни, страх и лъжи.
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
