Случаи

[Вероника Иванова]

Здравейтe-на първия казус-мъжественост и женственост са психологически понятия,те са характерни за всеки един човек.Тоест всеки носи в себе си както типично мъжки -амбиция, риск, желание за успех, търсене на власт и престиж.Така и типично женски качества-търпение, нежност, грижа, естетически вкус, усет за домашен уют. И всичко това няма нищо общо със сексуалната ориентация. Прекалено рано е да се тревожат родителите-дори и по време на пубертета се случва младите да експериментират със своята сексуалност, но това не ги прави хомосексуални все още. Възможно е детето да има по-силна идентификация с майката. Необходимо е да намери мъжки модел на поведение да правят с бащата "мъжки неща".
По втория казус да, децата с умствена изостаналост имат добре съхранена емоционалност-ако ще се чувстваш добре от общуването с това дете, то мисля, че вече си намерила отговор на въпроса си.

[Мариана]

Благодаря за мнението! Но според теб на този етап, може ли да се направи нещо при случая с момченцето от първия случай? То общува с баща си и с дядо си, т.е. има мъжки обект на подражание, но се притеснявам, че забраните и криенето не е най-доброто за него!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

Забраните и криенето наистина не е най-доброто,но това е повече проблем на тези,които се грижат за детето-създали са му много лош навик-че когато е искрен и честен бива наказван,бива отхвърляно поведението му.Това дете се е научило да защитава собствения си свят да го скрива,защото не среща разбиране от страна на възрастните.Опитът да се моделира детето такова,каквото възрастния иска определено завършват зле за детето-прекъсват се връзките.Ако възрастните продължават да отхвърлят детето/защото за него преживяването е подобно/,то скоро емоционалните връзки ще изтънеят съвсем.Нека възрастните се замислят какво искат-дете,което е искрено с тях и се чувства спокойно и защитено или спокойствие за тях,което е привидно-защото детето се крие.Това обаче предполага възрастния да се конфронтира със собствените си предразсъдъци и тайни страхове,което не вина ги е лесно.

[dazi]

Имам въпрос!

Има ли някъде наредба или правило, в която да е посочено, че децата, които са включени в регистъра за пълно осиновяване, да не посещават семейства и да не ходят на гости в хора, които не са регистрирани като приемно семейство или осиновители, но имат симпатии към това дете и желаят да го осиновят.

[Вероника Иванова]

Здравейте Дейзи-не съм сигурна,че разбирам добре въпроса.Конкретна клауза от закон не мога да цитирам,но ще потърся информация.Моето мнение,е че не е желателно да се случва разбирате,че всичко се прави в името на доброто на детето.Защото тези хора не винаги са доброномарени-разбирам,че е човешко и нормално да поканиш дете у дома,но когато става дума за малолетни деца нещата стоят по-различно и са много сложни именно заради максималната закрила над детето.След като има желание детето да се осинови то трябва да се мине по каналния ред-такива са правилата.

[Мариана]

Дани, за да бъда максимално сигурна в отговора си се допитах до НФО, ДАЗД и МТСП, за да получим точен отговор. Мисля, че има нещо подобно или поне до сега при нас не е позволявано на кандидат-осиновител да вземе детето у дома преди да е минала процедурата по осиновяване.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[dazi]

Благодаря! Разбирам, че нещата са деликатни. И ще действаме по правилата. Но мисля, че в интерес на детето, докато дойде щастливия миг да се появи кандидат- осиновител е да може да се извежда извън институцията постепенно, да може да посещава семейна среда и т.н. да види и усети начина на живот в семейството, да разбре кои са членовете на семейството и т.н. Защото заниманията в детския дом, не могат да заменят действителните усещания за домашен уют и топлина, за начин на държани е и т.н.
Естествено всичко това да се случва със знанието на ОЗД, със цялато строгост и последователност и прилагане на ЗЗД.
В нашия случай, разбирайки закона, семейството веднага започна да действа по процедурите. Сега вече ще са кандидат-осиновители, но понеже си имат свои деца, едва ли ще има добро развите на нещата!

[Мариана]

[Мариана]

Каса е се за дете от мъжки пол на 3,5 г. със СИНДРОМ НА ЕДУАРД (ТРИЗОМИЯ 18 ). За пояснение: Децата с този синдром имат характерен лицев дисморфизъм: триъгълно лице, малка долна челюст, голямо чело, малък нос, лошо моделирани и ниско разположени уши, тежко изоставане в психомоторното равитие. Прогнозата на този синдром е лоша – 90% от децата умират до 1 год., а 100% до 3 год. , но въпросното дете е добре обгрижвано и е живо и здраво. Не ходи, реч липсва, усмихва се при закачки, пляска с ръце, за кратко време задържа играчка в ръка. Ако някой има опит при работа с дете с подобен проблем, да пише!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

[dazi]

Благодаря!

[dazi]

Благодаря! Разбирам, че нещата са деликатни. И ще действаме по правилата. Но мисля, че в интерес на детето, докато дойде щастливия миг да се появи кандидат- осиновител е да може да се извежда извън институцията постепенно, да може да посещава семейна среда и т.н. да види и усети начина на живот в семейството, да разбре кои са членовете на семейството и т.н. Защото заниманията в детския дом, не могат да заменят действителните усещания за домашен уют и топлина, за начин на държани е и т.н. Естествено всичко това да се случва със знанието на ОЗД, със цялато строгост и последователност и прилагане на ЗЗД. В нашия случай, разбирайки закона, семейството веднага започна да действа по процедурите. Сега вече ще са кандидат-осиновители, но понеже си имат свои деца, едва ли ще има добро развите на нещата!

Имам желание да споделя с вас, че този случай завърши, мисля по най-добрия начин. Да, нещата имат добър край! Семейството-българи, осинови детето. За мен това е първи случай, в който едни ехидни погледи и недомвлъвки не са от значение.

П.П. първия абзац трябваше да бъде цитат

[elina]

дали ще ми дадете и на мен някои полезни насоки?
моето слънце изостава в развитието на говора и познавателните способнасти.той на 2г.4м.в двигателно отношение се развива добре макар и по -бавно-тича ,изкачва и слиза стълби,катери се.ако се опитам да формулирам точно проблема,бих казала,че не задава въпроси,не сочи с ръчичка,не играе с играчки и не търси компанията на други деца.диагнозата ни е епилепсия без локализирано огнище,импресивна и експресивна алалия.пие депакин и ноотропил от девет месеца.
това,което правя е да говоря ,независимо дали той ми показва,че разбира или не,пея песнички/харесва му /,чета приказки /докато заспи/.
как още бих могла да го стимулирам?

[Вероника Иванова]

Елина-информацията е малко ,за да се дадат конкретни съвети.Бихте могли да се консултирате с колега,който да се срещне и с Вас и с детето и да ви даде насоки.Добре да се види интелектуалното развитие-от клиничен психолог.Вижда се,че е развита грубата моторика.Това,което правите е общуване с детето на много нива-поздравления.Най-важното е да усеща,че го приемате такова каквото е-независимо от постиженията му-това дава чувства на сигурност и въздейства благоприятно на детето.Пожелавам всичко добро!

[elina]

два пъти сме посещавали психолог,но прегледите не протекоха така както аз очаквах.определиха му iq 60.консултирах се и с логопед.там ми казаха ,че е рано за редовни занимания.що се отнася до емоциите той усеща различните настроения и реагира адекватно-усмихва се или се сърди.когато му говорим фиксира погледа и очичките му светят.не изпълнява поръчки.

[Вероника Иванова]

Елина-виждам,че правите всичко детето да се развива според способностите си.Поздравявам ви-нищо не помага на едно дете от топлата семейна среда,в която се чувства прието.

[elina]

благодаря ви за отговорите.
семейната среда и безкрайната любов изобщо не са под въпрос.имах предвид дали не можете да ми дадете някой по-практически съвети,с които да стимулирам развитието му.

[Мариана]

Според посоченото iq- 60, означава, че детето има изоставане в интелектуалното си развитие. Препоръчвам да продължите в същата насока- говорете на детето, играйте с него, пускайте му любими детски песни, четете му приказки, над 3 г. е добре да посещава занимания при психолог или педагог- логопед, както и център за деца. Цветни играчки, пъстри кубчета, механизирани светещи играчки са все неща, които биха стимулирали сетивата му. Успех и пишете пак!

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

Елина-практически съвети не могат да се дадат,защото те трябва да са съобразени с индивидуалния случай.Чувствам се малко объркана по отношение на въпросът ви.Казвате,че посещението при психолог не е оправдало очакванията ви-както се случва и в сега.При нивото на интелектуално развитие 60-детето има всички шансове за напредък.Казвате,че семейната среда не е под въпрос,думите ми за топлата атмосфера на приемане не са просто за да се напише нещо-наистина това е най-доброто,което един родител може да направи за детето си.При срещите ми с родители на деца с увреждания се забелязва чувството на собствена вина,поради широко битуващото мнение,че епилепсията се предава по наследство.Посланието ми е свързано с последните проучвания при деца с подобни проблеми,че не биологичния фактор-а факторът среда,обкръжение,семейтво е водещ.С това не ви казвам да не стимулирате детето-а че вие вече го правите.Практически съвети по отношение на стимулиране на развитието биха били като тези при всички останали деца на тази възраст-
-четене на приказки,общуване,поради бързия темп на развитие на речта в този период
-да се обогати репертоара на игрите,играта вече се насища с повече символност/тоест предметите могат да придобият значения "науж",като бихте могли да подпомагате такива игри при които пръчката се превръща в кон,да се даде изява на детската фантазия.
И всичко това съобразено с нуждите и предпочитанията на детето,които вие като родител познавате най-добре.

[elina]

благодаря ви за съветите.
чувството за вина,ужаса,страха и чувството,че не можеш да помогнеш на най-любимото си същество явно са неща ,с които започваме да свикваме да живеем.приемаме,че по някакъв начин тези усещания са част от ежедневието ни,въпреки които радостта,че си го имаме не може да бъде изместена.
искам да ви попитам и още нещо.батко е на 10 год.той много ясно открива разликата с другите деца,но не забелязвам това да го отблъсква от малкия.винаги съм отговаряла на въпросите му,но не съм му обяснила конкретно ситуацията.изчаквам той сам да ме попита.как да му поднеса проблема?

[Вероника Иванова]

Елина-кажете истината на по-голямото дете-това ще е най-безболезненият подход-с подходящи за възрастта му думи обяснете за епилепсията-нека детето чуе от вас,а не от злонамерена съседка или друг външен човек.Така детето се учи да приема с уважение различието на другия.Пожелавам успех!

[elina]

Здравейте! Искам да попитам имате ли мнение за Карин дом- Варна. Предложиха ми седмична терапия, за която ще чакаме най-рано до месец май.

[Мариана]

Не съм ходила в Карин дом: http://www.digsys.bg/eunetweb/karindom/index.html , но съм чувала много добри отзиви.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Вероника Иванова]

[elina]

Здравейте! Можете ли да обясните процедурата за получаване на направление за ямр. Благодаря ви предварително!

[Мариана]

Направлението се дава от лекуващия лекар.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

Иска ми се да ви разкажа накратко една много показателна история към която често се връщам: Едно детенце беше докарано в ДМСГД на 6 мес. възраст, в един ден то се беше отделило от майката и от кърмата, беше едно красиво пухкаво момченце с къдрава косичка. То беше свикнало да заспива на майчината гръд, вече разпознавайки гласа и лицето й. Целият екип се захванахме с малкото човече, приспивахме го на ръце, говорихме му, не го оставях ме и за миг само, но нищо не беше в състояние да го накара да спре да плаче. Плачеше денонощно, получи възпаление на гласните струни, решихме да го преместим при по-големите дечица, а не при бебетата,за да му бъде по- интересно и по-шарено, но резултат нямаше. След като премина етапът на протест, детето се "предаде" и постепенно замлъкна, изпадна в отчаяние, погледът му се промени в безжизнено изражение, нямаше усмивка, нямаше детско излъчване, трудно се ангажираше интересът му към каквото и да е. И така във времето започна да си блъска главичката в стената, да се поклаща в някой ъгъл или да изпада в истеричен плач без причина, опада му косичката, започна да слабее и изостава във всяко отношение. А Бог ми е свидетел, че страшно много усилия се направиха, за да се оправи детето, назначиха му индивидуални занимания, специална по-пъстра кошарка, всичко да наподобава на домашна обстановка, но резултат никакъв. Майката не потърси детето, след 1 година се появи за да подпише някакви документи, погледна го, огледа го, откри 2 незабележими драскотинки, погледна чисти ли са ушите му, не го прегърна, не го целуна. А то след толкова страдание и плач, въобще не позна своята майка, защото след 4 месечна раздяла връзката се прекъсва при толкова малки деца. За него това беше една непозната жена. След години скоро видях това дете в един друг дом, напълно отчаяно, депресирано, безмълвно...Ето това е положението, това преживяват децата и как да не вярвам, че разбират и преживяват всичко от първия им ден на този свят. Иска ми се да се обърна към хората, които се решават да осиновят деца: Вашите деца във ваше лице са намерили не само семейство и дом, но и спасение от това да живеят в институция, вашата обич и сигурността които им давате ще излекуват раните от миналото и усилията ви ще бъдат възнаградени, защото чудото става, но е нужно търпение и всеотдайност. Колкото и да са малки децата, дори и на няколко дни те преживяват своята травма, затова преди осиновяване освен документацията, родителите трябва да бъдат подготвени от специалист психолог, но доколкото ми е известно това не се изисква.

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com

[Мариана]

Осиновеното дете у дома