Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Деца лишени от родителски грижи. Домове за деца.

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Осиновяване. Приемното семейство. Деца лишени от родителски грижи.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пон Фев 26, 2007 4:53 pm Заглавие: Деца лишени от родителски грижи. Домове за деца. Отговорете с цитат

По статистика и информация изнесена по БТв, в детските социални домове в България са настанени около 30 хил. деца, като по-малко от 10% от тях са сираци или полусираци. Домовете са препълнени с деца, големи са и опашките за чакащи да си осиновят дете? Къде е проблемът? Около 90% от настанените в ДМСГД, ДДЛРГ и ДДЮ са деца оставени за отглеждане, без отказ от родителите им и съответно без право да бъдат осиновени. Родителите са предимно от ромски произход, социално слаби, многодетни, с психически заболявания или по ред причини хора които не са в състояние да си гледат децата. Една част са и деца върху които е нанасян физически тормоз. Не малка част са с различна степен увреждания. Има и деца просто изоставени, непонятно защо. Проблемът е, че много от родителите с години не посещават децата си, много от тях дори не могат да бъдат открити, не подписват декларация за отказ и децата са принудени да израстват по Домове без шанс да попаднат в семейство, като бъдат осиновени. Време е законът да задейства и дете не потърсено повече от 6 месеца от родителите си, те да бъдат лишени от родителски права, а детето предлагано за осиновяване. Съответно социално слабите семейства да бъдат подпомагани, вместо децата им да са извеждани от семействата и настанявани в Домове, за които трябва да се грижи държавата. Крайно време е да се поведе политика срещу безразборните раждания и захвърляния на деца предимно от ромски семейства, да се приложи мащабна програма включваща повишаване на половата им култура и изграждане на навици за грижи за децата им. Разбира се не поставям под общ знаменател всички ромски семейства. Парадокс е още, че нпр. дете настанено в Дом, ако му се наложи операция, това може да стане ако се издирят биологичните му родители, независимо дали детето е оставено за отглеждане или за осиновяване. Осиновяванията за чужбина също стават много бавно, процедурата е мудна, предлагат се предимно деца за които има три отказа от кандидати за осиновяване, често децата са предимно от ромски произход или с леки увреждания. В нормалните страни подобни домове се броят на пръсти, хората имат съвест, не създават безразборно деца и не ги захвърлят, а и активно работи програмата за приемни семейства. Програмата за приемни семейства прохожда трудно у нас. Това е добра алтернатива за деца, чиито шанс е живот в социално заведение, т.е. известно време да бъдат отглеждани в семейна среда, нещо което от много години се практикува в чужбина.Но процедурата отново е тромава, а малко семейства могат да отговорят на изискванията. В първата половина на миналия век в сиропиталищата са се отглеждали сирачета. После нещата се променят, а сега стоят по коренно различен начин. Днес проблемите са много и са много по-различни от преди 20г.например, когато в ДМД раждаха предимно млади жени, които искаха да се скрият от обществото, тъй тогава моралът имаше други измерения. Сега младите хора са достатъчно просветени, има предпазни мерки, разрешени са абортите, всеки има право сам да планира кога да роди и кога не. Освен това много майки предпочитат сами да си отгледат децата и на това никой не гледа с лошо око. И още нещо, колкото и да са добри условията в един Дом, детето е лишено от индивидуално внимание и любов, наблюдават се изоставяния във физическото и психическото развитие под вродените възможности на децата. Поразени са от синдрома на психическата депривация. Често тези деца се поклащат, не говорят, блъскат си главичките, гледката е позната на всеки който е влизал на подобни места. Много невероятни деца заслужават семейства,а не участта да израстват в Дом. Тогава кой ражда безотговорно по десетина деца и ги оставя на грижите на държавата без да се интересува? Защо много хора чакат с години за да си осиновят дете? Къде се губи нишката? Как мислите?
Психическа депривация: http://www.moetodete.com/content/view/108/66/lang,bg/



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com


Последната промяна е направена от Мариана на Нед Яну 17, 2010 8:09 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Mari Shari
Юрист


Регистриран на: 27 Фев 2007
Мнения: 16

Пуснато на: Чет Мар 01, 2007 8:49 am Заглавие: Деца лишени от родителски грижи. Домове за деца. Отговорете с цитат

Zdraveite,interesna i problemna e tazi tema i mi se 6te da vzema otno6enie po vaprosa,parvo za6toto sam jurist i sam zapoznata sas zakonodatelstvoto v tazi oblast i vtoro ,za6toto po ste4enie na obstoiatelstvata mi se nalaga da rabotia v tazi sfera.
Parvo,sledva da se otbeleji ,4e na prav pogled ima nesaotvetstvie mejdu statistikata za broia na decata i broia na licata,koito iskat da osinoviat dete.Bi triabvalo pri tezi cifri vsi4ki deca da badat osinoveni,no za6to ne stava taka?
Ami eto za6to-edna 4ast ot decata v domovete sa rom4eta(ogromnata 4ast).Nikoi v BG ne jelae da osinovi rom4e.Vtoriat problem s rom4etata e,4e v domovete se predlaga edna usluga na roditelite da go davat "za otglejdane" prez sedmicata i da pose6tava u4ili6teto v saotvetnoto naseleno miasto ,kadeto e doma-pri tova polojenie direktorite na domovete toleriret tova povedenie na roditelite,za6tot zapalvat broikata,neobhodima im za poddarjane na doma otvoren.Pri tova,predstavete si ,tezi proditel si polu4avat detskite nadbavki,za6toto deteto e dadeno samo za sedmi4na grija-10 deca po 18 leva sa si 180 lv. na mesec!
Decata ,koito ne sa potarseni ot roditelite ,mogat da badat otneti ot tiah po sadeben red,no e dostata4no roditeliat da se obadi vednaj na 6 mecesa i eto-ne mogat da im se otnemat pravata.
Sledva6tiat problem e svarzan s fakta,4e edna 4ast ot decata sa s uvrejdania-nikoi v BG ne jelae da osinovi takova dete.Tuk problemat s socializaciata i priemnite semeistva e o6te po -goliam.
Eto tezi deca predstavliavat po-golemiat broi deca v instituciite.
Vazmojno re6enie na tezi problemi e vavejdaneto na sankcii za roditeli,koito ostaviat decata si v domovete-da re4em da niamat pravo na nikakvi socialni pomo6ti,za6toto rajdaneto i ostavianeto im v domove se prevra6ta v biznes.Vtoro,sadat da preceniava vaprosat s otnemaneto na roditelski prava ne tolkova formalno,t.e-edno obajdane ili svijdane ne ozna4ava ni6to v karaina smetka.Sledva da se preceniavat vsi4ki pri4ini za ostavianeto na deteto v doma,cialoto povedenie na roditeli i t.n.
Sledva6toto,koeto sledva da se napravi specialno za decata s uvrejdania,e da se sazdadat mnojestvo dnevni centrove i za6titeni domove,da se razvie cialostna sistema na socialni uslugi v tazi oblast,finansova stimulacia za roditelite,koito se grijat za uvredenite si deca i t.n i 4AK TOGAVA DA SE ZATVARIAT DOMOVETE.Za6toto tova ,koeto se pravi sega e da se zatvariat domove,bez da e sazdadena alternativa za decata v tiah.Ne mojem da stroim ka6ta ot pokriva,nujni sa ni osnovi.
Promiana v zakonodatelstvoto za osinoviavane-sega savetite po asinoviavane se sabirat vednaj na niakolko meseca,koeto pravi procedurata o6te po-tromava.
Za sega tolkova,imam da kaja tolkova mngogo po vaprosa,no v ramkite na diskusiata,sam sigurna,4e 6te izliazat mnogo vaprosi!


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dazi
Педагог


Регистриран на: 18 Мар 2007
Мнения: 208
Местожителство: гр.Силистра

Пуснато на: Сря Юни 20, 2007 11:06 pm Заглавие: Деца лишени от родителски грижи. Домове за деца. Отговорете с цитат

Работата ми е свързана с проблемите на децата, лишени от родотителска грижа. Скоро нещата в Домовете за такива деца се промениха и искам да кажа, че напълно съм съгласна с Mari Shari, затова, че в момента държавата ни гради къща от покрива, без да е положила основите.
В смисъл, че държавните управници приемат закони, извършват действия, налагат промени в организацията и управлението на Домовете за деца, без да се създадат необходимите основи. Вярно е, че имало пилотни проекти за тези промени, но само в големите общини, без да вземат предвид, че има по-малки. Това което е направено е само в пилотните общини, информацията за постижения и успехи, трудно се намира.
И все пак мисля, че не са създадени достатъчно и необходими алтернативни услуги за грижи към децата, без родителки грижи /с и без увреждания/, както и нагласи у хората и населението.
За приемни семейства се заговори, приемат се закони, промени към тях, а на практика какво? Не действа. Причина за това мисля, че и българската, балканска народопсихология. Смятам, че още не е дорасла, не е достигнала до момента в който, да приеме приемната грижа, като необходимост. Дори и да се има добро желание и намерение е трудно. Та погледнете средностатистическия българин на какъв хал е? Трудно преживява, едва своите деца прехранва и отглежда, какво остава да приеме чуждо. Да, сега се въвежда и профисионална приемна грижа!- Е сега пък заплата ще получава за такова дете, ще му осигурява важни придобивки, стая, легло, и т.н. А и за своите деца ще има ли начин да ги осигури? Как тогава да предприеме тези действия този българин? Като си промени финансовото състояние и подобри своя начин на живот, едва тогава смятам, че ще е възможна този вид услуга и грижа.
А за това, че в Домовете има деца, настанени на дневна, седмична и месечна грижа, смятам, че е необходимо, за семейства и родители изпаднали в криза и невъзможност да гледат децата си. Естествено, да бъде по-възможност за определен период от време. Ако не се справят и не вземат нещата в ръце си, да се минава на следващ етап от действия-приемна грижа, отнемане на родителски права, а даже и осиновяване. Защото смятам, че най-доброто за едно дете е то да има свое семейството.
Твърдо съм за "Всяко дете-семейство". Подписала съм и петицията.


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Пон Авг 18, 2008 7:52 pm Заглавие: Лично мнение Отговорете с цитат

Искам да споделя според моите наблюдения до какво води пребиваването на деца в институционална среда т.е. социално заведение:
- Изпадат в състояние на психическа депривация: http://www.moetodete.com/content/view/108/66/lang,bg/
- Изостават в цялостното си развитие под вродените възможности.
- Късно проговарят предвид липсата на впечатления, на изменчивост на ситуациите и индивидуално внимание.
- Доверчиви до наивност.
- Невъзможност за привързване към определен възрастен, поради честата смяна на обслужващия персонал предвид установения режим и смени.
- Често проблеми с половата идентификация. Децата играят с общи играчки, в повечето случай момичетата са ниско подстригани, а облеклото е еднообразно.
- Липса на засищане. Често храната е еднообразна, децата в ранна детска възраст не се хранят индивидуално с лъжичка, а храната се изсипва 3 в 1 в гърлото им. Малкият персонал не позволява храната да се дава на детето бавно, с лъжичка и в определената поредност.
- Агресивност и нервност. Децата делят играчки, храна, внимание и пр. и са в постоянна конкуренция.
- Неадекватно поведение в непозната среда. Проблеми с общуването с непознати, водещи до прилепчивост или страх от общуване.
- Загуба на емоционалната връзка дете- родител.
- Тикове. Клатене. Удряне на глава в стената. Безлични погледи и беземоционални детски лица е обичайната картина в детските домове.
- Неподготвеност за живота извън институцията. Липса на битови навици и умения. Не справяне с проблеми от различно естество.
Институционалната среда убива детската душа! В този ред на мисли, следва домовете в България да бъдат сведени до минимум. Всички деца оставени за отглеждане в социални заведения да бъдат върнати в семействата си, а семействата им подпомогнати да се справят с отглеждането на децата им, при нежелание- детето да бъде предложено за осиновяване. Да се приемат деца за отглеждане за не повече от 3 месеца, като родителите следва ежеседмично да посещават децата си! Да се приложи мащабна програма за полова просвета след ромското население с цел предотвратяване на нежеланите и многобройни раждания на деца!
Очаквам и вашите мнения по темата!



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Съб Яну 09, 2010 6:09 pm Заглавие: За информация Отговорете с цитат

Цитат:
ТВ Франс 2: Тъжният рекорд на България - най-много изоставени в домове деца

Париж, 05 юни 2008 г. На 5 юни вечерта телевизия Франс 2 излъчи 30 минутен репортаж под заглавие „Малките фантоми на България“, посветен на домовете за деца с увреждания у нас. Авторите са Патрис Лортон Ан-Клод Бекет. Репортажът разкрива мизерните условия за живот в домовете за деца с увреждания в селата Рудник, Медвен, Горски Сеновец и Могилино. Според авторите, България, най-бедната страна в ЕС притежава един тъжен рекорд: най-голям дял на глава от населението сираци и изоставени деца в институции. Те твърдят, че тези деца са невидими в едно общество, което още е в плен на своето комунистическо минало. Страната, която е влязла в ЕС на 01. 01. 2007 г. не е получила, по мнението на журналистите, достатъчно ясни препоръки от Брюксел да подобри положението в тези институции, за разлика от Румъния. По оценка на телевизионния канал Франс 2 около 4, 5 милиона зрители са гледали този репортаж.
Репортажът може да бъде гледан в Интернет на следния адрес: http://envoye-special.france2.fr/index-fr.php?page=reportage-bonus&id_article=653
Български хелзински комитет



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3254

Пуснато на: Нед Яну 17, 2010 8:03 pm Заглавие: Из елетронния печат Отговорете с цитат

Трябва ли да съществуват домове за деца?

Цитат:
Що за странен субект са Домовете за деца?

Окъсващи детето от естествената му среда за развитие, правещи го самотно, най - самотното същество в група с още 100 деца.
Кой, как и защо е решил, че този начин на грижа ще подпомогне детското развитие, ще го социализира и направи достойно човешко същество?
Трудно биха се намерили отговори на тези въпроси. Те не са еднозначни. Отговорите се крият в близкото тоталитарно минало, във вижданията на политическата тогава върхушка за създаване на «всестранно развита хармонична личност».
Но освен тези причини, има и такива, които са много конкретни и човешки...
Причини, които могат да доведат до изоставяне на дете:
* Жилищен проблем - липса на жилище, пренаселеност, неподходящи жилищни условия
* Финансов проблем - липса / недостатъчен доход / безработица
* Нефункционални социални / фамилни модели - рискови семейства, семейни кризи, родител е израснал в дом
* Нисък родителски капацитет - липсват умения за обгрижване, родители на неподходяща възраст, самотен родител, родител/и без подкрепа от близки, заболявания, зависимости
* Трудни за обгрижване деца - със специални нужди / заболявания, с емоционални и поведенчески проблеми / училищни проблеми.
Може да се каже, че никога една причина не е единствена. Причините са няколко и комплексни, но в повечето случаи една е водеща и се откроява.
Последици от живота в дом:
Институционалните причини, които водят до проблеми в детското развитие са свързани с:
* Децата са отделени от семействата си и поради това те не могат да изграждат и запазват дълготрайна привързаност, страдат от липсата на майчина любов.
* Съществува един групов, а не индивидуален подход към нуждите на децата. Децата имат нужда към тях да се отнасят по подходящ, мил, отговорен начин, за да могат да изградят дълготрайна привързаност.
Затова и всяко дете реагира по различен начин, всяко дете има свои собствени нужди, различни от тези на другите деца, т.е. не всички деца харесват едни и същи неща.
Ето и някои от последиците от грижите в социален дом са:
* Липса на доверие
* Отдръпване от взаимодействие с други хора
* Агресия, трудно поведение
* Неизбирателна привързаност
* Ниско самочувствие
* Забавяне както във физическото, така и в психическото развитие
* Трудности в изграждането на връзки с други деца
* Те не са популярни сред връстниците си и показват тенденции към агресивно поведение спрямо тях.
Тези трудности могат да продължат през целия живот на човека, преживял подобни неща, но направените проучвания за подобни трудности могат основно да бъдат подтиснати при добро заместващо родителство, каквото е приемната грижа.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО за детето е да може да развие отношения на близка привързаност. Не е достатъчно детето и възрастният да са заедно, а е абсолютно необходимо възрастният ясно да показва своите положителни чувства към детето. С времето детето започва да отговаря на тези чувство по подобен начин.
Най-важни са отдадеността и отговорността на възрастния.
Сигурно привързано дете е онова, което се чувства сигурно в обстановката си, което е по-любопитно, будно, интересува се от обкръжението си, има способността да помага и реагира и може да изгражда приятелства с други деца.
detstvo.detebg.org


Още по темата :

Цитат:
До 2018 г. да няма деца в домовете-интернати у нас

През следващите десет години всички големи домове - интернати в България да бъдат заменени с модерна семейна и базирана в общността грижа. Това е целта на група от неправителствени организации, членове на Националния съвет за закрила на детето и работещи в областта на услугите за деца и семейства, които представят визията си за реформата в областта на грижата за детето в България.
Сред организациите, които участват в проекта са Международна социална служба - България, SOS Детски селища, Фондация ARK, КАРИТАС, Българският Червен кръст, Движение на българските майки, Фондация „За нашите деца" и др. Според тях престоят в дом, дори за най-кратък период, има силно изразен негативен ефект, особено при най-малките деца. Поради това те препоръчват спешно да бъде насочено специално внимание и усилия трябва към намаляване и спиране на настанявания на деца в домове и разкриване на алтернативни на домовете услуги за грижа. До 2018 г. децата от големите домове-интернати трябва да бъдат подкрепени да се върнат в семействата си, да бъдат осиновени, настанени при приемни родители или да имат възможността да живеят в малки домове от семеен тип, целят организациите. Неправителствените организации призовават министър-председателя и оглавяваното от него правителство да подкрепи реализирането на тази визия. За целта те препоръчват на премиера и правителството да предприеме следните стъпки:
* да изведе като приоритет реформата за благосъстоянието на децата и спазването на правата на детето
* да окаже подкрепа на общините и отговорните министерствата, които управляват институции за деца да пристъпят към закриването им
* да изготви, с участие на експерти от гражданския сектор, план за действие за закриване на институциите, в който са формулирани ангажиментите на всички отговорни институции на централната и местна власт
* да гарантира, че държавните средства и финансирането от Структурните фондове на ЕС в областта на социалната политика, ще бъдат насочени към създаване на алтернативни услуги за извеждане на децата от домовете намаляване и спиране на настанявания на деца в домове.
„Призоваваме Президента, както и всички политически партии да подкрепят тази инициатива. Желанието ни е да обединим усилията на цялото общество - на правителството, на професионалистите от всички сектори, на гражданското общество, на бизнеса и на всички граждани, за провеждане на ефективна политика за децата, която да преобрази системата за институционална грижа. Само тогава, всички български деца ще могат да развият напълно своя потенциал, а страната ни ще има основателно самочувствие на модерна, социално приобщаваща европейска държава", заявяват от Националния съвет за закрила на детето.
news.ibox.bg


Цитат:
ВСИЧКИ ДОМОВЕ ЗА ДЕЦА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАКРИТИ! НО ЗА ВСЯКО ДЕТЕ ТРЯБВА ДА ИМА ДОМ!

Домовете за деца в нашата страна са едно страшно наследство от миналото. Идеята децата да се събират на “стадо” което да се храни, пои и преспива на топло е ужасяваща по своята същност. Ако за миналите години има обяснение (но не и оправдание) в днешно време, самият факт на съществуването на домове за деца е обида към идеята за равнопоставеност на хората.
Децата в домовете израстват съобразно условията, в които са поставени. Те се адаптират към заличаването на своята индивидуалност – няма как да развиваш индивидуалност, когато си постоянна част от група; развиват несигурна привързаност още в най-ранната си възраст – защото не може да се развие сигурна привързаност към човек, които не е на разположение 24 часа; израстват с обидата, че са “наказани”, “нежелани” и “отритнати” защото успяват да видят как израстват техните връстници, които имат семейства. Цялото им поведение на възрастни е подчинено на тази адаптация – лесно се манипулират и им е нужен авторитет (който те най-често приемат безкритично), не вярват на никого или ако повярват на някого, винаги очакват да бъдат отново “изоставени”, поведението им е демонстративно и често провокативно та дори криминално, защото “наказаните” така поддържат своето функциониране, като потвърждават с поведението си мнението на околните за тях.
Всички домове за деца трябва да бъдат закрити. До един. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Но тук възниква и един друг особено важен проблем – какво ще се случи с децата, които са изоставени от своите родители и които държавата е събрала в тези домове.
Ако направим кратък преглед на идеята за деинституционализация на децата (както се нарича намаляването на броя на деца настанени в домове) ще установим, че реално в последните двадесет години е направено – НИЩО. Първоначалният ход на държавата бе със статистически номер да обяви намаляване на броя на деца в домовете – просто извади от списъка на домовете специалните училища – Помощни, Социално педагогически интернати и Възпитателни училища интернати. Чисто статистически броя на деца в институции спадна рязко. Следващия ход беше още по “брилянтен” – прехвърли почти всички домове за деца (без домовете за деца от 0 до 3 години) на подчинение на общините. Не че общините бяха готови или пък имаха идея какво да ги правят. Единствения резултата от този ход бе идеята, че това са допълнителни работни места в съответните общини и така домовете се “бетонираха”. През 2006 година Държавната агенция за закрила на детето направи проверка в резултата на която 7 дома за деца бяха определени за закриване. През 2007 година при повторна проверка се оказва, че максимума е постигнат в 3 от тези домове и той е че “има план за закриване”. Не реални действия, не развиване на алтернативни услуги , а изписан план за закриване. Сега настоящото правителство под натиска на НПО отново обявява идея за закриване на 10 дома в срок от две или три години. И може би наистина ще го направи. Но въпросът отново е как.
Най-лесният начин е като “разхвърля” децата в т.нар. “центрове за настаняване от семеен тип”. Всъщност реално това означава, че вместо една голяма институция, ще има три или пет малки институции (трудно ни е да приемем, че в условията на България е обичайно едно семейство да има 10-15 деца). Но българското законодателство причислява центровете за настаняване от семеен тип към услугите в общността, а не в специализираните институции и статистиката ще отчете “намаляване” на броя на деца в домовете.
Другият възможен ход е т.нар. “реинтеграция на детето в биологично семейство” тоест връщане на детето при родителите му (повечето от децата в домовете имат живи и здрави майка и баща, които са намерили своето оправдание да изхвърлят детето от живота си, често с помощта на лекари и/или социални работници). Реинтеграцията е добър вариант, ако се направи както трябва. Но срок от две години, често е твърде кратък за това. Процесът на реинтеграция трябва да започне от първия ден, в който детето е изоставено от родителите си, а не след три или пет години. Все пак очакваме и този ход при закриването на домовете.
Трета възможност е прехвърлянето на децата от един дом в друг. Това е безсмислено действие, което дори не искаме да коментираме. А аргументацията за това, че другия дом е “по-добър” е същата като аргументацията, че убиването с електрически ток е по-добро от бесенето. Преместването на деца от един дом в друг е бавно убийство, а не решение на проблемите.
Детето може да бъде настанено в “приемно семейство”. Това като че ли е най-добрата възможност. Но приемната грижа в страната все още не е достатъчно развита и не вярваме, че повече от 10% от децата от домовете ще имат този късмет.
Закриването на домовете за деца е необходимо. Но не инцидентно (веднъж на три години) и не “на парче”. Необходима е цялостна подкрепа на развитието на услуги за децата, които са в домовете, така че те да успеят да намерят своите семейства – биологични, приемни, осиновителни. Това изисква повече от оборудване и обзавеждане на Центрове за настаняване от семеен тип или смяна от дограмата в домовете. Необходима е последователна и то дългогодишна политика за създаване на условия децата да живеят реално в общността. При това програма не просто разписана, а обезпечена с политическа воля (от страна на държавата и общините) и с ресурси. Финансовите ресурси, които за момента се разходват за едно дете в дом са над 500 лв. на месец. И държавата ги плаща охотно, но не е готова да ги даде на семейство – биологично или приемно за да отглежда детето в семейна среда. Така след три или пет години отново някой ще си постави за цел да закрие 10 дома за деца, но не и да намери домове за децата от тях.
Валерия и Димитър, littlestepspsy.blogspot.com



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Осиновяване. Приемното семейство. Деца лишени от родителски грижи. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov