Бащи и деца

[dazi]

Да бъдеш баща на дъщеря!
0 години

Бащата:
- Виж я само, колко е красива! Все още ми е трудно да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Погледни очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
- Кой ли е този, който и за миг не отделя погледа си от мен? Вероятно това е баща ми...

5 години

Бащата:
- Малката ми принцеса, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купя днес?...
Дъщерята:
- Най-много от всички на света обичам моя татко! Но защо татко спи до мама? Аз искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...

Бащата:
- Колкото расте, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
- Аз съм влюбена в моя татко! Той е най-прекрасния на света. Затова като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...

15 години

Бащата:
- Колко бързо порастна това дете... От ден на ден все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, накрая ще си навлече някоя неприятност. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
- Оф, заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си! Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после и аз ще стана свободна?!...

Бащата:
- Това момиче вече никак не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, сякаш изобщо няма нужда от мен. Не помня от кога не сме си приказвали така сладко, като едно време. Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
- Татко много се е променил! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И въобще не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. А какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете...

25 години

Бащата:
- Знаех си, че един ден това ще се случи, а въпреки това ми е толкова трудно да го приема. Да, ето, че вече се омъжва! Ние и без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
- Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли поне мъничко да се усмихне? Зная, че той така и не успя да приеме моя избор. Затова сега се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но пък какво толкова, нали все пак няма той да живее с мъжа ми?!...

30 години

Бащата:
- Толкова рядко се виждаме вече... А колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от ходене по срещи и събирания с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
- Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона ми се стори някак тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда...

40 години

Бащата:
- Тя смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея вече имам остаряло мислене. А преди години, когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в политически спор с нея...
Дъщерята:
- С времето татко започва да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че в последно време имаше доста здравословни проблеми, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...

45 години

Бащата:
- Чудесно е, че дъщеря ми има такова щастливо и пълно с обич семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя успя да постигне всичко в този живот със собствени сили. Гордея се с нея!...
Дъщерята:
- Много се притеснявам за татко. Напоследък не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!

50 години

Бащата:
- Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
- Нееее! Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! На кого ще разчитам, до кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Обичам те, татко! Дано да си щастлив там, където отиде! Но моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай някакъв знак... Знай, че много ще ми липсваш, татко! И винаги ще те търся!...

55 години

Жената:
- Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко. Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание... Но зная, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. И ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш,
искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много за всеки миг на тъга, който съм ти причинила... Обичам те, татко!!!


Автор - K. Balca
Превод на български - Melisa

[dazi]

Моят татко, когато аз бях на...

4 години:
Моят татко може всичко! Той е най-силният и най-умният. Това, което казва е самата истина и никога не се съмнявам в това...

5 години:
Моят татко знае страшно много! Няма въпрос, на който да не намира отговор. Винаги има търпението да ми обяснява заплетените отговори така, че аз да ги разбера...

6 години:
Моят татко е по-умен от твоя! Готов съм дори да сбия, за да го докажа...

8 години:
Моят татко май не знае съвсем всичко...

10 години:
В онези толкова далечни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни. Това, което харесваме сега с приятелите ми, никак не му е ясно и понятно...

12 години:
Е, естествено моят татко не разбира нищо от тези неща. Пък и вече е твърде стар, за да си спомня детството...

15 години:
Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден...

20 години:
Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица...

25 години:
Татко май доста разбира от някои неща. Но то си е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго...

30 години:
Може би трябва да се посъветвам с татко. В края на краищата, той е човек с опит, макар аз да съм повече в час с нещата...

35 години:
Нищо няма да предприема, без да съм го обсъдил с татко...

40 години:
Чудя се как ли се е справял татко? Като го гледах отстрани и през ум не ми е минавало, че животът е толкова заплетен...

50 години:
Всичко бих дал татко да е тук сега, за да обсъдя въпроса с него...

Обичам те, татко

[dazi]

Днес се роди синът ми...

Когато той се появи на бял свят, аз бях зает - гоних самолети, тичах по служебни срещи, плащах фактури...

Докато аз бях далече, той проходи. Научи се и да говори. И когато поотрасна малко, започна да казва:

- Тате, като стана голям, искам и аз да бъда като теб!...

Често ми звънеше през деня по телефона в службата и все ме питаше:

- Татко, кога ще се прибереш вкъщи?

А аз всеки път му отговарях:

- Не зная кога точно ще си дойда, момчето ми. Но ти обещавам, че щом се прибера, ще си прекараме чудесно заедно...

Годините минаваха неусетно. Синът ми стана на 10 години. Един ден ,на връщане от работа му купих нова топка.

- Топката е страхотна, татко! Благодаря ти! Ела да поиграем двамата! - въодушеви се той, когато му я дадох.

- Имам много работа сега, момчето ми. Не мога днес... Но следващата седмица ще играем, става ли? – отвърнах му тогава.

- Добре, татко... – съгласи се, макар и с неохота. Но усмивката си остана все така искрена на лицето му. И отново повтори - Знаеш ли, когато порастна, и аз ще стана като теб!

Времето продължаваше да си тече, годините се нижеха една след друга. Синът ми завърши началното, след това основното, а после и средното си образование. Беше дошъл и моментът на дипломирането му в университета. Като всеки баща и от мен се очакваше да кажа нещо в този така важен за всички ни момент.

- Гордея се с теб, момчето ми! Ела да седнем за малко тук, искам да си поговорим за някои неща... – казах му аз тогава.

Но той ми се усмихна извинително и отвърна:

- Друг път, татко. Приятелите ми ме чакат отвън, имаме уговорка... Можеш ли да ми дадеш ключовете на колата? По-късно ще поговорим, става ли?...

Годините продължаваха да се нижат неусетно една след друга. Пенсионирах се. Вече имах достатъчно свободно време, без да ме притискат належащи задачи и неотложни ангажименти. А междувременно синът ми си беше намерил много престижна и доходна работа в друг град и се беше пренесъл да живее там. Един ден му звъннах по телефона:

- Как си, момчето ми? Ако нямаш други планове, ела си за уикенда. Да се видим, да си поговорим. От цяла вечност не сме го правили...

- Ще се радвам, татко! – отвърна ми той с енергичен и весел глас – Трябва да си погледна графика и ако имам свободно време, ще се отбия... Тия дни съм затрупан с работа... Но и аз много искам да се видим...

- Добре, синко... А, кога ще дойдеш? – попитах го отново.

- Не зная кога, татко. Сега имам едно съвещание и трябва да побързам за него. Аз ще ти звънна после... Но ти обещавам, че като си дойда, ще си прекараме чудесно заедно...

Когато затворих телефона след този разговор, вече бях разбрал: детската мечта на моя син се беше осъществила! Той я беше превърнал в реалност - вече беше станал като този, когото винаги взимаше за пример...

Когато порастна, синът ми беше станал същият, като татко си!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

[dazi]

Слушай, синко:

Казвам това, докато ти спиш. Едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти коси са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти...

Ето какво си мислех, сине:
Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода. На закуска също намерих за какво да ти се скарам - разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата, намаза си прекалено много масло на филията...

Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: "Довиждане, татко!"... А аз се намръщих и отвърнах: "Какво си се прегърбил?!"...

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо?!...

Спомняш ли си по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника недоволен, че си ме прекъснал и ти спря на вратата. "Какво искаш?" – кисело попитах аз. Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете! Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години. Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много...

У. Ливингстън Ларнд