Глухота

[Мариана]

Глухота

Липсата на слух ограничава в голяма степен информацията за околния свят. Тя оказва неблагоприятно влияние върху развитието на редица психични процеси, както и върху осъществяването на пълноценни социални контакти. Според Bebian (no P. Arnold, 1993), “глухите лица се различават от останалите хора само по липсата на едно сетиво. Те вземат решения, те мислят, те разсъждават”, а глухата актриса Мерлии Матлин, която спечели “Оскар” за своя роля в киното, споделя мнението си, че “За милиони хора глухотата не е просто нарушение. Тя е богат, красив език от знаци, който е на повече от 200 години. Тя е култура и изкуство.” (P. Campbell, 2001). Ако се приеме мнението на академик Н. А. Преображенски, общото число на глухите и слабочуващите хора на земята е 5% (по A. Балтаджиева, 2000). Общият брой от хора, който се получава може да се сравни с населението на държава с размерите на САЩ! Различните източници сочат различни данни за броя на лицата със слухова загуба в света. Например според проучване в Съединените американски щати, той е около един милион, в който се включват глухи и слабочуващи деца (L. Guiterman, 2001). Във Великобритания 1,3 на всеки 1 000 деца се ражда с тежка, перманентна билатерална (двустранна) слухова загуба (при слухово увреждане над 40 децибела или по-голяма слухова загуба на по-добре чуващото ухо). Около 0,6 на всеки 1 000 деца ще придобие слухово нарушение до десетата си годишнина, а едно на 1 000 би могло да развие тежка унилатерална (едностранна) загуба на слуха или лека билатерална (N. Saunders, 2002).
Слуховата загуба може да се дефинира като конгенитална (по рождение), прогресивна (вероятно присъствала още от раждането, но се е развила по време на ранното детство), късна (появява се през детството в следствие на неясни причини) или придобита (появява се през детството в следствие на изяснени причини). Около половината от конгениталния тип слухова загуба са генетични, изолирани или като част от синдром, останалата част е в резултат на инсулт по време на бременността или раждането (N. Saunders, 2002).
Глухотата се класифицира на лека, умерена, тежка и дълбока (A. Mulvaney-Smith, M. Lord, 1997). К. Дионисиева (1996), разглежда следните видове: придобита, която се дели на кондуктивна и невросензорна и вродена, която се подразделя на същите групи. Причините за увреждането на слуха са различни, като при около 25% от популацията те остават неизвестни (К. Дионисиева, 1996).
Глухите деца се различават от чуващите си връстници главно в два аспекта:
Лингвистичният “вход” за децата със слухови нарушения с предимно визуален, за сметка на слуховия. Съществуват редица доказателства за това, че лявата мозъчна хемисфера е специализираната сфера за локализация на езика. Разбирането и продукцията на жестов език е сериозно засегната, когато се наблюдават случаи на левохемисферен мозъчен удар.
Чуващите деца са “изложени” непрекъснато на поток от информация, подадена на структуриран лингвистичен код още от самото си рождение. Глухите деца са лишени от този модел на подражание с изключение на случаите, в които се използват визуални методи на комуникация (J. Leybaert, M. D`Hondt, 2003).
S. Begley (1999), счита, че глухите деца могат сами да измислят граматика, по-сложна дори от тази на говоримия език. Това се наблюдава при малки деца със слухови нарушения на чуващи родители от Китай и САЩ. Освен това е факт, че бебетата правят комплексни жестове преди да проговорят. Съответно бебетата, които са започнали да използват жестове по-рано проговарят по-рано и обратното.
Психолозите и педагозите определят като “глухи” тези, чиито слух е недостатъчен, за да обслужва ежедневните социални нужди на детето и най-вече речевата комуникация (Х. Майкълбласт, 1964; Р. Боскис, 1963 по Ц. Попзлатева, 1999).
Западните източници ясно отграничават “глухите хора” от “Глухите хора” (deaf/Deaf). Категорията “глухи” се използва, за да опише медицинско състояние, при което се наблюдават трудности в чуването. Категорията “Глухи” се използва за хора, които са родени глухи или са загубили слуха си в ранна детска възраст и общуват помежду си чрез жестов език. Тези хора не възприемат себе си като “дефектни” чуващи, а като членове на малцинствената група от “културата на Глухите”, която притежава свой език и общност. Хората, чувстващи себе си като част от това малцинство, отхвърлят медицинския модел, който ги третира като “повредени” чуващи хора. В замяна на това, те са избрали за себе си думата “Глухи” и я използват с гордост (L. Harris, C. VanZandt, 1997; C. Tong, A. Cornes, C. Witshire, 1999; N. Levy, 2002).
Други автори разглеждат този проблем от различен ъгъл. P. Brown u M. Gustafson (1995) считат, че когато член на “Глухата общност” приеме тази позиция в обществото, той свързва своята идентичност с тази социална група. Например “Глух” се отнася до споделена култура, език и опит. “Слухово увреден” се отнася до физическото състояние на човек, който не принадлежи към тази култура.
Както твърди Furth (1968, по D. Markoulis, u M. Christoforou, 1991), когато глухите деца се сравняват с чуващи връстници по отношение на когнитивни познания, те показват по-ниски резултати. Това се дължи на социалната им среда, а не на недоразвитието на езиковата система, което демонстрират. Многократно е доказвано, че глухите деца, принадлежащи към “Глухата култура” и общуващи на жестов език имат по-богат речников фонд и по-големи възможности за пълноценно общуване.
При обучението на учениците с нарушения на слуха широко се използват т. нар. “бай-бай” програми (bi-bi – bilingual-bicultural approach), в които обучението по жестов език е широко застъпено и се осъществява най - често от глухи преподаватели, отлично владеещи жестовия и словесния език (C. Лозанова, 2002). По този начин културата на малцинството на глухите се запазва и получава дължимото й уважение. Разбира се, най-добри постижения имат учениците, чиито родители са с увреден слух (M. Paquin, J. Braden, 1990). “Глухите и слабочуващите, които са бикултурални и билингвални се движат между два свята” (P. Quallis-Mitchell, 2002).
“Глухите деца са създадени, за да станат бикултурални и билингвални!” (D. Bouvet, 1990). Авторката споделя предишното мнение, че независимо от това дали са родени от чуващи или от глухи родители, децата са свързани с два свята – този на глухите хора и този на чуващите!
Според едно изследване повече от 40 % от децата със слухови нарушения в училищна възраст са от малцинствени групи (Schildroth и Hotto, 1994, по P. Quallis-Mitchell, 2002), което означава , че техният първи език е различен от този на обществото, в което живеят. Тук ясно се наблюдава явлението трилингвизъм.
Интересна е общността, населяваща остров в близост до щата Масачузетс, САЩ, наречен Martha`s Vineyard, където наследствената глухота е толкова често срещана, че обущуването на жестов език е нещо обичайно не само за нечуващите членове на обществото, но и за тези, които са чуващи (N. Levy, 2002). Там се наблюдава пълно приемане на глухите членове на общността от страна на чуващите.
Според M. Marschark (2003), около 95 % от глухите деца имат чуващи родители. Същият процент сочи и L. Walters (2001), в свое проучване, независимо от горепосочения автор.
По мнение на C. Tong и съавт. (1999), приблизително 90 % от глухите деца се раждат в семейства на чуващи родители.
C.Shantie u R. Hoffmeister (2000) установяват, че процентът на чуващите родители, които имат деца със слухови нарушения е между 90 % и 97 %, като същевременно авторите отбелязват, че по-малко от 10 % от глухите деца са от семейства на глухи родители. За съжаление, средната възраст на диагностициране на нарушението е около втората година след раждането на детето.
За сравнение, през 1995 г. се установява, че 10 % от глухите деца в Канада имат глухи родители (Double or Quits. Economist, 1995). В САЩ е установено, че 80 % от прелингвистично оглушалите хора използват Американския жестов език като пръв език, независимо от тяхната комуникативна и обучителна среда (J. Coryell, T. Holcomb, 1997).
Според Световната здравна организация (СЗО) степените на слухова загуба са следните:
лека степен – до 40 db
умерена степен – до 55 db
умерено тежка – до 70 db
тежка – до 90 db
дълбока – над 90 db
тотална глухота (B. Кацарска, 2001)
В България тази класификация все още не се използва, но тя предстои да бъде въведена в употреба, поради изискванията на световните стандарти за диагностициране.
Български Жестов Език: http://signlanguage-bg.com

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com