Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Телесното наказание

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Пет Юли 25, 2008 7:26 pm Заглавие: Телесното наказание Отговорете с цитат

Напоследък темата за домашното насилие над деца стана твърде актуална, което е много тъжно. Какво е вашето мнение по въпроса? Аз мисля, че е много грозно и нелепо големи хора да мерят сили с невръстите си деца и да ги пребиват от бой. Ето и още едно мнение:

Цитат:
Телесното наказание

Знаете ли, че от 2000 г. да напляскаш детето си е криминално деяние по българското законодателство? Аз не го знаех до съвсем неотдавна.
В момента текат няколко международни кампании за забрана на телесното наказание по цял свят (виж и тук, а също и тук), само че в България не съм чувала да се говори особено по въпроса. На мен ми се струва, че шамарената педагогика е дълбоко насадена в нашата култура, лично съм виждала майки да ошамарват 2-3-годишни деца на публично място или да разказват без притеснение, че го правят у дома. Затова реших да направя анкета в бг-мама, за да проуча колко от нас го смятат за нормално. До момента, в който пиша това, са ми отговорили 237 души, на които благодаря за откровеността.
1. Не, никога не съм удрял/а, не одобрявам - 21 души (8,9%).
2. Не одобрявам, но съм удрял/а инцидентно в моменти на афект - 124 (52,3%).
3. Удрял/а съм еднократно при постъпки с особено сериозни последствия, смятам че има възпитателен ефект - 57 (24%).
4. Шамаросвам, когато думите не помагат. И мен са ме шамарили и съм станал/а човек, какво толкова - 35 (14,8%)
Анкетата все още е активна, можете да видите по-подробни мнения на някои от отговорилите. Оказа се, че над 60% от анкетираните не одобряват шамарите и не ги признават като педагогическо средство. Само 17% от тях обаче успяват да запазят спокойствие в напечена ситуация и да не изневерят на убежденията си. Доста изненадващо беше за мен и че почти 40% смятат боя за възпитателен, като повечето от половината от тях го прилагат редовно. В крайна сметка едва мизерните 8,9 % се придължат към закона и децата им не са изложени на шамари. И понеже и моите деца са сред тези, няма как да не ми стане леко страшно какво ги очаква, когато излязат от къщи и попаднат в група от връстници, от които 91,1% са удряни у дома. Защото да удариш едно дете означава не само да му причиниш болка и да накърниш достойнството му. Телесното наказание утвърждава в очите на детето правото на силния и го учи, че насилието е оправдано средство за постигане на целите. За удряното дете светът се разделя на бити и биещи и то започва да се стреми да попадне някак си в категорията на биещите. То се научава да уважава, макар и от страх, по-силните и да тържествува над слабите и безпомощните. Вярно е, че такова възпитание, базирано на страха, може да изглежда донякъде успешно, но макар в краткосрочен план да предотвратява определено нежелано поведение, неговият успех е заблуда. Проблемът е, че дори възпитаният чрез страх човек никога да не нарушава нормите, той едва ли ще осъзнае тяхният истински смисъл. А нали все пак крайната ни цел не е толкова да насаждаме послушание и подчинение на някакви норми, колкото да създаваме личности, които нямат нужда да ги нарушават, дори когато никой не може да ги накаже за това. Авторитарният родителски стил, традиционен за България, се отразява в доста грозни явления в обществото, като се започне от насилието сред децата и се стигне до тоталната гражданска незаангажираност. Наскоро моя приятелка, живееща в Дания, ми разказа как подарила на сина си, наполовина датчанин, DVD с любими български филми за деца от типа на “Войната на таралежите”, “С деца на море”, “Изпити по никое време” и подобни. Момченцето доста се потресло, защото в тези филми, които смятаме за култови, шамарите играят като нещо съвсем в реда на нещата и така се говори за тях, дори си спомням изненаданата хвалба на един от героите: “Мен обаче не ме биха.” Явно такава е шамарената култура, на която и ние, днешните родители, сме продукт. А със сигурност е много по-трудно да се въздържиш и да не посегнеш да удариш в момент на афект, ако ти самият си бил удрян в детството и си израснал в общество толериращо телесното наказание. Това обаче не означава, че можем да бъдем снизходителни към себе си. Ако ви напъне да плеснете детето, по-добре си спомнете болката и обидата, които сте изпитвали, когато вас са ви удряли. И как си обещавахте тогава, че никога, ама никога няма да се държите по този начин като големи. Не предавайте детето в себе си, не предавайте и своите деца, не бийте! Не само е грозно и срамно, но и незаконно.
Василена Доткова, blizodobebeto.com



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov