Търси се спешно помещение за социален дневен ц-р. за деца!

[Мариана]

Снежана - майка на 40 деца

Благодарение на нея четирсет български деца не си лягат гладни, порастват интелигентни, образовани и най-важното – добри хора. Благодарение на нея възкръсват умиращи детски души. Благодарение на нейното пълно физическо и духовно себеотдаване това не е просто разказ, а истинският живот.
Молба за съпричастност!
Домът на Снежана и 40- те й деца предстои да бъде отнет. Причините не са важни, важна е тежката участ, на която се обричат всички тези дечица. Търси се спешно подходящо помещение за социален дневен център „Св. Троица“,чиято дейност от 17 години обхваща грижата за над 40 деца от рискови семейства и в неравностойно положение. Досега използваното помещение в столичния кв. Красно село вече не се отдава под наем, тъй като е продадено. Нужното помещение е добре да е в същия или близките квартали, да е около 80 кв.м. Цената на наема трябва да е съобразена с факта, че за да бъдат нахранени, облечени и заети със занимания с компютри, изкуство и други дейности, се използват само благотворителни средства от добри хора. За повече информация и желание да окажете помощ, търсете Снежана Митова на тел. 0897 20 83 70.
Адресът – някъде в София. Професия – майка. Работно време – денонощно. Мисия - спасител. Това е в десет думи животът, ежедневието и съдбата на Снежана, жена с крайно хуманен и уникален житейски избор, който кара човек да погледне себе си и да се замисли дали не пропилява дните си в безсмислена суета. Именно затова тези десет думи са крайно недостатъчни, защото всеки има духовната нужда да чуе историята на Снежана и нейните 40 деца. Всичко започва след събитията 1989 година. Тогава група православни християни създават Християнско Сдружение „Света Троица“. Още тогава започва и дейността на Снежана - да се занимава и да се грижи за деца в неравностойно положение. Пътят от тогава насам е неравен и труден, но устремен. Именно затова днес съществува „Детски православен социален център „Света троица“, благодарение на който 40 български деца се усмихват и уверено търсят пътя в живота. Те са деца, идващи от разбити семейства, където родителите са болни, алкохолици или просто не знаят своя дълг. В повечето случаи отговорността за дома пада именно върху децата и те са принудени да загърбят духовната част на живота. Именно тук на помощ се притича Снежана – тя искрено ги обича, защото според нея „това са деца, които имат нужда преди всичко от любов“. Освен всичко обаче тя поема цялата отговорност, която има един родител – осигурява им храна, дрехи, учебници, подслон и огромна топлота, онзи стоплящ уют в душата, от който всеки подрастващ човек има нужда. Тя изцяло е загърбила личния си живот и се е отказала от всичко светско. И всичко това заради чувството на дълг и любовта към Бог и българските деца. В момента центърът се намира зад пазар Красно село, в помещение, което до преди няколко месеца е било свърталище на кварталните кучета и скитници. Благодарение на труда на Снежана и всички деца, тази бивша „дупка“, където доскоро не е имало електричество и вода, сега е просторен, чист и подреден дом, който всички те много обичат. Децата идват и си заминават през деня, когато пожелаят, но нощите прекарват при родителите си. Центърът е уникален с това, че не прилича на нито едно учреждение – не е нито сиропиталище, нито занималня. Тук има кухня, всекидневна, детска стая с играчки и няколко компютъра. „Майка“ им се старае да са винаги добре нахранени и облечени. Те й помагат, готвят и чистят. Споделят си, разказват си проблемите и всичко, което ги вълнува. Създали са си атмосфера като едно истинско, щастливо и сплотено семейство. Снежана казва, че може да познае по погледа на всеки как се чувства, какво му се е случило. За нея най-важната връзка е духовната и затова посвещава децата в православието. Учи ги да се молят, да ходят на църква, да вярват, да мечтаят. „Бог помисля за всеки“ - това са думи, с които тя докосва сърцата. Именно затова децата знаят, че те никога няма да останат нито жадни, нито гладни, нито без покрив и приятел. Работата с всяко дете започва от там да се разбере какъв е същинският проблем, какво го обременява. Децата са на възраст между 8 и 18 години, като най-голямата част са тийнейджъри, което ги прави още по-уязвими. Условията, които имат в истинските си домове, са повече от кошмарни. Те живеят в крайна бедност, където средствата не стигат дори за храна. При някои от тях основен проблем е и липсата на постоянно жилище. Родителите от своя страна са хора, които пренасят теглото си върху тях. Някои са болни от шизофрения или друг вид ментални проблеми, алкохолици или пропаднали хора, негодни да бъдат родители. Опитите да се обръщат към социални работници и институции са били безуспешни. Снежана смята, че този вид социална помощ, която тя оказва, е доказала, че е най-успешна и ефективна. Благодарение на любовта и себеотдаването й, тя постига огромни успехи. Децата се чувстват пълноценни и обичани, имат вяра и мотивация. Повечето са добри ученици и са амбицирани да следват. С болка се сеща за единичните случаи, когато под натиска на роднините и порочната среда, някои деца са напускали центъра и са поемали по грешния път. Снежана обаче е готова да приеме всяко осъзнало се дете обратно в дома. Като истинска многодетна майка, тя и за миг не дели нито едно от децата. Когато има един локум – той се разделя по равно за всеки, когато има нови дрехи и обувки, се разпределят максимално правилно. Снежана много държи да научи децата да се отказват от нещо, за да го дадат на някой, който е в по-голяма нужда от тях. Особено много се възмущава, когато хора са я молили да вземат някое от децата,за да го развеждат и да му накупят вещи. Тя никога не позволява подобна „благотворителност“, защото не вижда логиката, по която тези хора си мислят, че тя може да раздели децата си. Така само би предизвикала разпри и нисшите страсти на живота. В цялата тази картина на постигната идилия, присъства един въпрос, който всеки си задава – кой поема разходите за всичко това? Отговорът – няколко останали благородни хора, вярващи в Бог и в това, че да правиш добро все още има смисъл. Детският православен център „Света Троица“ няма и минимална държавна подкрепа. Дори символична финансова помощ не получава от нито една институция. Няколкократно са канили държавни служители да ги посетят, но никой не е пожелал да се отзове. Снежана и нейните приятели православните християни събират помощи от всеки, който иска да помогне пред храма „Свети Георги“ всяка неделя след литургия. Благодарение на дългогодишния си професионален опит като преводач от руски, тя е създала много контакти, които са й изключително полезни. В редките случаи, когато се появява по някоя медия, се намират хора, които откликват и искат да помогнат. За децата всяка помощ е добре дошла, но са научени, че нищо не се получава даром, затова винаги се отплащат на дарителите си, макар и често символично. Освен всичките блага, които Снежана се опитва да им осигури всекидневно, редовно организира екскурзии из околностите на София, ходят до манастири, а лятото имат приятели, които ги приемат на територията на Варна. Най-трудно се оказва да осигурят транспорта, затова мечтата им е освен да имат фитнес-пътека в дома, е да намерят бус, с който да се придвижват из страната. Снежана е истински патриот и безумно обича България. Тази любов тя се опитва да пренесе и на децата, макар да се чувства обезверена от настоящото положение. Тя е приела за своя мисия да запази потенциала на България. За нея най-големият грях на българските държавници е, че принуждават децата ни да заминават в чужбина, отнасят се с тях като към ненужни вещи. „Рушим материалното, рушим душите си, живеем абсолютно безотговорно“. Това не дава мира на благородната жена, която твърди за себе си, че още от малка живее и в този, и в онзи свят, винаги се е стремяла към духовното. Една от големите й мечти е хората да проумеят, че без Бог не може да се живее и няма нищо по-жалко да живееш под слънцето и да не виждаш светлината, да се отдалечаваш от вярата и да тънеш в духовна нищета. Затова тя учи децата да живеят праведно, да приемат християнството като начин на живот. Те вярват, че Бог дава изпитания на този, който най-много обича. Именно затова имат сила и упование да се справят с нелеката си съдба, вярват в Бог и понякога дори сънуват рая като безкрайна поляна, изтъкана от цветове, красота и любов. Така идеалистично звучи житейската гледна точка на Снежана и четирсетте й деца. Най-хубавото е, че всички те са повярвали, че това е правилният път. Изумителното – че съумяват да съхранят духовната си нагласа въпреки трудния живот, който водят. Именно заради това десетте думи бяха крайно недостатъчни да опишат чудото, което постига тази жена, грижейки се за всички тези деца. Един разказ също не е достатъчен да усети човек това, което тя сътворява. Тя не е нито директор на сиропиталище, нито sos майка, нито просто приятел. Благодарение на нея четирсет български деца не си лягат гладни, порастват интелигентни, образовани и най-важното – добри хора. Благодарение на нея възкръсват умиращи детски души. Благодарение на нейното пълно физическо и духовно себеотдаване това не е просто разказ, а истинският живот. За съвременния човек това е непонятно и Снежана не очаква някой да я разбере. За нея и за децата е достатъчна просто благородната помощ от добри хора, които да им дарят още усмивки.
rozali.com

_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com