Национален Форум
Вход Регистрирайте се Въпроси/Отговори Потребители Търсене Национален Форум


Синдром на Родителско Отчуждаване

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето.
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Мариана
Site Admin- Педагог


Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257

Пуснато на: Сря Май 14, 2008 6:48 pm Заглавие: Синдром на Родителско Отчуждаване Отговорете с цитат

Две публикации по темата:

Цитат:
Синдром на Родителско Отчуждаване

Синдрома на Родителско Отчуждаване/СРО/ е наречен така от д-р Ричард Гарднер и представлява фамилен отговор на развод, при който детето е отчуждено от единия и е свръхнатоварено с неуточнено и/или преувеличено очерняне на другия набелязан родител-мишена.В тежките случаи, връзката основана на градивно-обичани взаимоотношения с отхвърления/набелязан родител, се разрушава.
Доказателствата на СРО в съдебната практика ожесточено се дискутират.Тези две статии хвърлят светлина върху концепцията на СРО конфликта.Следва изясняване на същността на синдрома, на участието на отчуждаващия родител, детето,отчуждения родител от една страна и на законните защитници от друга в първата част. Втората част започва с проблемите на детето при наличие на СРО , като се разглеждат и последиците за децата и техните фамилии, когатоотчуждаващия родител успешно манипулира системата на отчуждаване .
Д-р Ричард Гарднер след натрупан собствен и колегиален опит, през 1985 година въвежда концепцията на Синдрома на Родителско Отчуждаване/СРО/ в публикацията ”Съвременни тенденции на развода и родителските права”. Работата му с деца и семейства от 1970 година го е накарала да напише книги като”Книга за момчетата и момичетата при развод”,”Родителска книга за развода” и “Психотерапия с деца при развод”. Професор Гарднер има натрупан собствен опит и е наясно ,че децата на развода да продължават нормално да обичат и двамата си родители, независимо от развода и преминалото с годините . Изхождайки от това , Гарднер констатира от началото на 1980 година нарастване броя на деца след развод, специално при съдебен спор за родителски права, които са свръхнатоварени с очерняне на единия родител , а понякога до степен на прехвърлена омраза срещу този обичан родител. Гарднер въвежда термина Синдром на родителско отчуждаване за да охарактеризира детските симптоми на очерняне и отхвърляне на предишно обичан родител в контекста на развода.
За първи път професор Гарднер слага фокуса на разстройството настъпило по време на спор за родителски права, въпреки че има и още три свързани с развода психологични синдрома. Смисъла на този обзор е да обобщи случаите на СРО включително при практикуващи в съдебна зала и/или изследователи, които констатират изключително голям брой доклади за родителско програмиране при развод. Този обзор има значение и за психологическите характеристики :
1.На родителите, които обвиняват по време на развод и/или спор за родителски права;
2.На съветниците, които помагат по време на развод и /или спор за права на родителите да отчуждават децата от другия родител;
3.На психологическия тормоз върху децата при тежкия СРО,включващ имитационния синдром на Мюнхаузен.
Съдебното основание за разглеждане на СРО е предпочитането на съда да се следват “най-добрите интереси на детето”. Резултата от тази тенденция е публикуван в 12 годишно проучване, озаглавено „ Детското враждебно държание” , където авторите констатират родителско програмиране до 80% при разведените родители.
В същото време новите разводни тенденции осигуряват и социални наблюдения при третиране на понятието “насилие на дете ”. Броя на съмнителните форми на това насилие е твърде увеличен, като статистиката на фалшивите форми на тормоз за 1988 година е две към едно. Според някои изследователи, фалшивите обвинения в тормоз идват като сигурно оръжие. При тези случаи винаги се употребява невъзможността да се изследват и докажат твърденията. Резултатите от проучванията на обвиненията,например, в сексуален тормоз показват ,че те са валидни в 50% от случаите.
Десет години по-късно - през 1996 година Конгреса елиминира графата за имунитет при лица,които упражняват фалшиви обвинения за тормоз, базирано на информация от 2 000 000 доказани в невалидни доклади,срещу 1 000 000 деца, които са действително тормозени! В допълнение - в много щати вече има действуващ закон срещу фалшивите обвинения за тормоз на дете.В Калифорния има наръчник на Центъра за Предпазване от Тормоз/насилие/, който съветва , чрез квалифициран специалист, какво да бъде поведението към деца при развод/спор за родителски права.
В същото време през 80 -те години се забелязва масивна компания за обучение на социални работници, полицаи, съдии и психолози в концепцията,че “децата не трябва да бъдат оставяни на тормоз /насилие/ ” . Професионалистите бяха насърчавани сляпо да “вярват на дете” и рефлекторно да приемат всякакви обвинения в насилие за истина.Широкото разпространяване от медиите и размножаването на филми и популярни книги за детското насилие внуши убеждение за широко разпространение на проблема. Родители и професионалисти се обединиха да създават “индикатори на поведение”за сексуален тормоз .Тези критерии включват неясни симптоми на лошо себевъзприемане, конфликтни белези като агресивно поведение и социално изолиране. Малко внимание бе обръщано на това ,че същите симптоми могат да се развият при други стресови фактори, като развод и постоянната липса на родител.
Децата също развиват свръхчувствителност към тормоз, мислейки за “добро докосване/лошо докосване”. Като край на този урок, в училище,те бяха карани да отговарят, кой ги е докосвал по лош начин.
При съвременния поглед на промени, това не означава , че синдрома на родителското отчуждаване и фалшивите обвинения в сексуален тормоз са синоними. СРО възниква с или без обвинения в тормоз.Въпреки че обвиненията в сексуален тормоз често са гръбнака на тежкия СРО, други фалшиви обвинения често са налични - физически тормоз,емоционален тормоз и дори изфабрикувани истории на съпружески тормоз.Не са рядкост и фалшиви обвинения в отчуждаване, от родителя които самия отчуждава.Тези тактики допълнително объркват и неутрализират намесите.
СИНДРОМ НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДАВАНЕ:
Според Гарднер,Синдрома на Родителско Отчуждаване/СРО/ е разстройство на дете,което,в контекста на един развод,става пренатоварено с обезценяване и с критицизъм спрямо единия родител, чието очерняне е неуточнено и /или преувеличено. Гарднер вижда СРО като първоначално произлязъл от комбинирането на родителско влияние и активно детско включване в кампанията на очерняне, т.е. фактори, които могат негласно да се засилват взаимно.
Комбинацията от следните симптоми,Гарднер описва като синдром на родителско отчуждаване:
1/ Детето е отчуждено и активно включено от отчуждаващия родител в кампанията на очерняне срещу набелязания родител-мишена;
2/ Рационализации на обезценяване/унижаване/ на родителя-мишена – често болестни и абсурдни;
3/ Враждебност срещу родителя-мишена с пълна липса на амбивалентност
/раздвояване – нормално при човешките взаимовръзки/;
4/ Детето демонстрира , че решението за отхвърляне на набелязания родител е негово самостоятелно, което Гарднер нарича”феномен на независимо мислене”;
5/ Детето има пълната рефлекторна поддръжка на родителя-отчуждител;
6/ Детето не изпитва чувство за вина в отношението си към намразения родител-мишена;
7/ Взет “назаем” сценарий присъства,т.е. детето използва изрази и терминология от отчуждаващия родител;
8/ Враждебността се разпростира прогресивно върху роднини и други,свързани с намразения родител;
Според опита на Гарднер в ролята на отчуждител по-често са майките, въпреки че според други автори /Huntington/ бащите са по-голямата част. Според Гарднер мозъчното промиване , повече или по-малко съзнателно от отчуждителя е системно и интелигентно провеждано . Детското , активно включване в очернянето помага за създаване на мълчалива , негласна взаимовръзка между детето и програмиращия родител. Включването на детето на всякаква цена е според Гарднер начин за отчуждителя да прехвърли и предаде отговорността за негативното отношение към набелязания родител.Любимият детски образ , натрупан в миналото с родителя-мишена бива заменен с нова реалност, чийто негативен сценарий е споделен с програмиращия родител и цели отхвърляне на отчуждения родител. В светлината на тези наблюдения, Гарднер предупреждава,че детското положение при развод/родителски права има голямо значение за отхвърляне на единия от родителите и би трябвало да промени вътрешния поглед на законодателна система, родители и психолози.
Подчертава се и значението на отделен, диференциран подход при разл.степени на СРО - лека,средна и тежка.
•При леките – има само родителско програмиране,но посещенията не са сериозно засегнати и детето съумява да изработи транзиторно поведение , без много трудности.Детето е умствено здраво,свързването с програмиращия родител е нормално или леко засилено.Няма промяна на родителските права.
•В умерено-тежката форма има значително родителско програмиране с проблеми при посещения.Детето често се затруднява при преминаване от къщата, където то живее в къщата на отчуждения родител. Връзката с този родител е все още здрава, въпреки че той е вече подценен.В тази форма са необходими сериозни законови мерки и съда разпорежда СРО терапевт,който да наблюдава посещенията,да направи своя офис възможно място предаване на детето и да докладва при невъзможност за осъществяване на посещенията. Санкциите спрямо отчуждителя трябва да бъдат прогресивно сериозно настъпателни.
•Неуспеха от това да бъдат приложени законови мерки и терапевтична намеса при умерения СРО изпраща детето в развитие на тежката форма на СРО!!!Сериозно трябва да се обмисли промяна на родителски права при провал от терапията и санкциите,като се разбере ,че отчуждаващия родител е родител, който не става!При някои ситуации това е единствената надежда да се предпази детето от прогресия към тежката категория.
Детето в тежките случаи на СРО е фанатично в своята омраза към родителя-мишена.То може да откаже посещения, да прави самостоятелни фалшиви обвинения за тормоз, да се опита да избяга , да прави опити за самоубийство,ако бъде форсирано от отчуждения родител.Детето и отчуждителя имат патологична/болестна/връзка, често изградена на параноидни фантазии спрямо другия родител, до степен на налудни идеи.При тежките случаи , Гарднер подчертава, че ако се позволи оставане с този родител-отчуждител, връзката с другия пропада, а детето развива продължително психопатологизиране и дори - параноя.
След като бъде установено ,че отчуждения родител „става”, единственото ефективно лекарство при тежкия СРО е даване на родителски права на отчуждения родител. През 1992 г.Гарднер въвежда убеждението и практиката при промянато на родителските права в тези тежки случаи - временно настаняване на детето в болница или друго транзиторно място Това довежда до добър резултат и според авторите на статията.
Основната концепция, според Гарднер е базирана на детското свръхнатоварване и ангажиране в очернянето на родителя -мишена.Включването на фалшивите обвинения в тормоз сигнализира за сериозен проблем някъде в бракоразводната съдебна система и освен това СРО с фалшиви обвинения за тормоз може да доведе до постоянна тежка деструкция/разрушение/ на взаимовръзката на детето с отчуждения родител.Това е много по-увреждащ механизъм за детето,отколкото ако самия тормоз е действителност.
При тежките случаи, особено при преминали години на отчуждаване, Гарднер съветва изработване на специфичен план с правилна комбинация между съдебни разпоредби,терапевтични намеси и арбитраж.
ВИСОКОКОНФЛИКТЕН РАЗВОД И СРО:
Висококонфликтния развод се характеризира с интензивно и протакащо се разделяне с голяма враждебност между родителите, вербална и психологическа агресия и тактика на саботажи и обезценяване.При такъв развод без белези на СРО, детето съумява да изработи тактика на преживяване с двамата си родители. Периодично то може да показва белези на несправяне като неспокойствие, отделяне, казване на всеки родител поотделно неща,който той иска да чуе.Така детето се справя и се радва на своето време с всеки един от родителите си.
При висококонфл.развод с наличен СРО, децата са персонално въведени да участват от единия родител - отчуждителя в родителския конфликт.При невъзможността да се справи със ситуацията на афекти, детето взима страната на единия родител срещу другия. Провежданите изследвания показват,че удължаването на развода и враждебността довеждат до развитие на СРО при по-големите деца.
Или с други думи,докато съдебната система не е в състояние да разреши своевременно конфликта, децата са застрашени с висок риск от развитие на СРО. Според друг автор - Johnston – на СРО може да се гледа като на усилие на единия родител, с помощта на детето да заобиколи съдебната система и да “изясни” кое е добро и кой е виновен и как родителя, който се оплаква трябва да бъде наказан,т.е. наблюдава се негласно съгласие на съда с това некоретно , болестно поведение .
ДЕТЕТО СЕ ДЪРЖИ ВРАЖДЕБНО:
Подробни проучвания са направени в продължение на 12 години върху 700 разведени семейства с подробни резултати от: - записи на съдебни заседания; - съдебно-експертни доклади, - лечебни схеми, -детски дневници, - аудио и видео материали от взаимоотношения между децата,техните родители и други близки, - директни наблюдения,както на децата с родителите,така и на адвокати с клиенти,интервюта с деца,близки приятели,психолози,училищни власти,съдии и съдебни съветници. Важните заключения са, че синдрома на родителско отчуждаване /СРО/ е резултат от много комплексни процеси в това дали или не един родител програмира системна кампания на отчуждаване . Понякога всички действия са насочени само към това какво децата да казват при промяна на родителски права или при режима на посещения.След 30 годишно проучване на различни термини от социалната психология, използвани за социално въздействие при синдрома на род.отчуждаване от двама автори /Clawar and Rivlin/ отделят думите “програмиране” и “мозъчно промиване”.
Те дефинират програмата като съдържание,теми и убеждения предадени чрез програмиращия родител на детето като виждания за другия родител.
Мозъчно промиване се дефинира като процес на взаимодействие , при който детето е доведено до убеждение да приема и съдейства на тази програма. Мозъчното промиване се получава след доста време и включва репетиции на програмата или кодови думи , свързани с програмата, докато субекта на въздействие отговори с оформяне на съответни навици и поведение.
Според авторите внушаването от програмиращия родител може да е съзнателно и/или враждебно и/или несъзнателно и нетенденциозно. Ако обаче не се получи съответсвуващо на програмата поведение и навици детето бива наказвано с лишаване от любов или директно физическо наказание или глад. Според Clawar and Rivlin,детето може да бъде активен или пасивен участник в процеса на отчуждаване. Освен това степента на доброволно участие може да претърпи промяна във времето.
Авторите описват осем последователни стъпки на процеса програмиране/мозъчно промиване , който прогресира до тежък синдром на родителско отчуждаване:
1/Тематичен фокус,споделен между програмиращия родител и детето по свободно избираема тема/това може да свърже по-дълбоко двамата/;
2/Чувство на поддръжка и взаимовръзка изграждаща се с програмиращия родител;
3/Чувство на симпатия към програмиращия родител;
4/Детето започва да показва степен на съответствие като отказ от срещи и разговор по телефона с родителя-мишена;
5/Програмиращия родител тества детското съответствие,като например, пита детето за срещите/или живота/при другия родител и проверява детето за “точните”отговори;
6/Програмиращия родител проверява детската лоялност чрез детския поглед и навици, които показват предпочитание на единия родител спрямо другия;
7/Засилване и генерализиране , например обединяване на програмата в нови фалшиви обвинения,като детето отхвърля родителя-мишена по категоричен/без раздвояване/, глобален начин;
8/ Програмата продължава да се задълбочава със съответствие на детето,без или с минимални напомняния и внушения за да се увеличи напрежението, но в зависимост от съдебните разпоредби и детската интелигентност/индивидуална/.

Deidre Conway Rand,Съдебна психология-психолог-доктор
Ноември,1997 година-Амeриканско списание по съдебна психология


Цитат:
Употребата на детето в процеса на разделяне –Синдром на родителско отчуждаване

В началото на 80 те години започнаха да се случват необясними смъртни инциденти, които промениха съвременната история на нашата планета.Никой не знаеше причините за тези смъртни случаи и възникнаха различни хипотези.В реда на обясненията ,хората започнаха да говорят, разбира се , за нови таблетки с смъртоносно действие,за конспирации на тайни военни групи или правителства и дори за божие наказание. В началото на 80 те СПИН още не съществуваше.Нямаше го в нито един медицински учебник, нямаше международен форум с дебати по въпроса, нямаше специалисти които да напишат учебници по въпроса,нито правителсво в света което да поеме отговорност за живота и издръжката на жертвите на СПИН. Днес , двадесет години по-късно с СПИН , Синдрома на Родителско отчуждаване/PAS/ е зло което се разбира трудно и неясно от повечето , които работят в областта на правосъдието в нашата страна и около който има лоша или никаква информация на разположение на професионалистите - социални психолози, доктори и социални служители , натоварени да работят по проблема.Въпреки това , всяка година хиляди деца страдат за което са отговорни неизвестен брои специалисти около този проблем.
ЗАЩО МОЕТО ДЕТЕ НЕ ИСКА ДА МЕ ВИДИ ?
Испанската кралска академия дефинира лъжата като представа или състояние противоположно на това което е известно, верифицирано и че , да се лъже означава да се казва , показва или прави това което е противоположно на това , което е познато , верифицирано и повярвано .Психологът Пол Екман /1985 г./заключава че „ две основни форми на лъжа съществуват: да се крие и да се фалшифицира . Лъжецът , който крие запазва известна информация без на практика да дава истинските отговори.Лъжецът , който фалшифицира прави допълнителна стъпка : той не само задържа истинската информация , но представя фалшива като истинска”. Изискването да се отдиференцира ясно разликата между това кое е реално , вероятно и понякога възможно, от това кое е измамно и понякога в допълнение фалшиво , е ежедневното „реми” на психолога натоварен да даде работата си в съда и на трибунала.
Този предмет на действие изглежда много и много противоречив.
Заедно с това други идеи и термини извън официалните становища , навлизат и превземат областите на професионалната работа. Това са случаите с термини като програмиране, мозъчно промиване и отчуждаване.Така формирането на концепцията лъжа или истина подпомага психологичното изследване и то става по комплексно и добре адаптирано към това какво се случва в полето на семейния конфликт. Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение , характеризиращо се с комплекс от симптоми резулат от процес при който родителя трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си , насочени към разрушаване на неговата /или нейната/ връзка с другия родител , докато техните чувства станат противоречиви на тези , които би трябвало да се очакват.Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне /разделяне/ или когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации. Пръв автор , който дефинира синдрома е Ричард Гарднер през 1985 година, професор по клинична психиатрия към Клиниката по Детска психиатрия на Колумбийския университет в научния материал озаглавен “Съвременни насоки на развода и взаимовръзката с родителските права”.Като се ревизира историята на този синдром се установява , че някои основни понятия и насоки са описани по различен начин, дори успоредно и без контакт по между си от различни автори , всеки от които се опира на собствен професионален опит и дава по мое мнение различно име на един и същ феномен.Wallerstein/1980г./ в Калифорния и Jacobs/1988/ в Ню Йорк поотделно описват случаи които те класифицират като Медеа синдром – започва с брак в криза ,последван от разделяне и описване на родителско поведение на пренасяне върху детето , екстензивно загубило светлината на факта че родителите започват раздялата си в началото на съвместния живот.Michigan Blush и Ross/1986/ описват профил на родители с фалшиви обвинявания в сексуален тормоз , дефиниран като SAID/Sexual Allegations In Divorce/.Накрая през същата година , Turkat описва свързания с развода синдром на нараняващата майка /Malicious Mother / – при тези случаи майките успешно употребяват закона за да накажат бившите си съпрузи , използвайки всички официални и неофициални пътища , за да отделят и забранят контакта между детето и бащата.
Изброеното рефлектира в разбирането на различните ситуации намерени в процеса на разделяне и развод – за което професионалистите и родителите трябва да знаят . Възприемането на “готови сценарии” от детето, на идеите за нараняващо поведение от отчуждаващия родител са изградени чрез манипулиране на детските възможности до степен , когато детето усеща и възприема отрицателната емоция до изхвърляне на образа на другия родител като нещо произхождащо от самото дете, феномен дефиниран от Гарднер като “независимо мислене”. От този момент детето се затваря само в себе си и се стреми да си вярва ,че всичко е изградено от неговото собствено виждане ,екипира само себе си с всички необходими за собствената си ценностна система доводи и убеждения, до степен на непробиваема с нищо изолация…
КАК СЕ МАНИПУЛИРА ТВОЕТО ДЕТЕ?
В реда на манипулирането и обучаването на вашето дете в намразване до отхвърляне на контакт с другия родител, има необходимост от това , което аз определям като известни предусловия – неща с които отчуждаващия родител ще бъде слаб и затруднен при разрушаване на емоционалната връзка - и тогава са необходими специални поведенчески реакции ,използвани от отчуждителя при осъществяване на екзекуторския му план. Най-често се започва с разсейване на комуникацията между дете – родител – не се позволяват телефонни обаждания на детето – както и ограничен физически контакт – късно идване на определения режим , включване на болести , ангажименти ,забравяне и т.н. Това разсейване обхваща много полета – не се информира другия родител за различни дейности на детето ,свързани с неговото развитие , като училищни активности , културни активности ,спорт , рожденни дни , събирания и т.н.После или паралелно се започва очернящата кампания , атаки към другия родител пред самото дете.Освен това продължават и се разширяват обектите на атака – обезценяване и подиграване с новия партньор на другия родител пълно изваждане от живота на детето с извинения като “забравяне” и др. Малко по малко отчуждаващия родител оказва влияние в всички посоки на развитието на детето и включва в участие цялата си фамилия, държи ключа за всички решения в живота на детето без да се консултира с другия родител.В желанието се да експулсира /отстрани/ отчуждения родител от живота на детето , отчуждителя превзема териториите като академик - възпрепятства достъпа до училищните доклади и познанията за училищния успех – или домашния живот с отчуждения родител – когато му казва че дрехите от другия родител са грозни и не му се позволява да ги облича. Когато процеса на живеене само с единия родител напредва ,се достига до момента , в който детето взема инициативата на мразене на другия родител и няма нужда от наблюдаващ–контрольор - отчуждаващия родител се кълне , че не може нищо да се направи за да се промени решението на детето и създава една картина на безпомощност пред изследователя. Но по тайни пътища се продължава подкрепянето на поведението на отхвърляне на другия родител , позволява се на детето да избира дали до го посещава или не , като на самото дете се предоставят права и отговорности , неподходящи за неговата възраст. Това има важно значение , когато е необходимо да се разбере държанието на отчуждаващия родител – външна безпомощност и склонност към коопериране.От съдебна гледна точка е нормална процедура да се използва фамилна медитация и психологическа терапия за да спрат проблемите. Поради промените в детето отчуждителя радикално променя външното си поведение до слабост и коопериране.Слабостта се дефинира като невъзможност да се направи нищо при наличие на собствено нежелание на детето да се види с другия родител , идващо от ясно уточнени до дефинирани , “блестящи причини” . Сговорчивостта на отчуждителя идва от това , че вече самото дете използва горчиви и тежки аргументи , което обърква професионалните психолози и социални служители ,които накрая пишат грешни доклади където няма възможност и начин за промяна на поведението на детето.Професионалистите създават доклад на базата на затворения контакт на отчуждаващия родител и детето , на невъзможност на отхвърления родител да отговори на обвиненията на своето дете и може би това е най-лошото нещо , уточнявайки причините за тяхното невиждане с цитати на отрицателни изживявания , които децата били имали с отхвърления родител ,без реална база.
ЕЗИКЪТ НА ДЕТЕТО:
При наличен Синдром на Родителското отчуждаване ние можем да отдиференцираме модела на изразяване на детето , който не е нищо повече от отражение на идентифициращите критерии използвани за да диагностицират наличието на патология. С намерение да се улесни установяването на синдрома от читателя , аз ще обобщя някои примери от моята професионална практика.
Изразяване на страх :”Аз искам да си тръгна от баща ми ,аз съм уплашен , аз съм уплашен и не искам да го виждам отново.” ”Аз не искам да се качвам в неговата кола защото той сигурно иска да ни убие.” “Аз не искам да ям от твоята храна , ти искаш да ни отровиш.”
Изразявания ,отразяващи емоционалната дистанция с отчуждения родител: “Аз не искам да знам нищо за тази личност.”/има предвид неговия баща/.”Ако ти не ми дадеш това което аз искам , аз ще отида в съда и ще кажа че ме тормозиш.” “Ти не си моя майка , единственото нещо което аз искам да знам от теб е как да си взема колелото от твоята къща.”Изрази с поставяне на пиедестал на обичта към отчуждителя:”Ако някои иска да ме респектира ,баща ми ще се изправи срещу него и ще направи каквото той си поиска;защото моя баща си е мой баща и аз имам правото да правя каквото той иска.” “Татко ни прости и ни позволи да отидем и да ядем в нашата къща с него;той е точен.” Два начина на изразяване: “ С тебе аз съм лош , а с татко не съм.” “Баба е лоша защото мама казва така ; мама винаги казва истината.” “Мама е лоша; татко казва така ,татко ми никога не ме лъже.” Изрази ,бележещи участие в съдебен процес и неестествено познание в тази област: “На 30 ти ноември ние ще се видим със съдията и той ще приеме моето мнение .” “Ние ще сме приятели , но не казвайте на полицията отново че трябва да съм на 300 метра от баща си!?” “Следващия петък съдията ще ме пита “Какво искаш ти , как си представяш това , с кого искаш да живееш?”/В деня на изслушването ,първото нещо сутринта е бележка до майката на машина/ “Ъ…,здравей мамо ,не говори лоши неща за баща ми на прослушването , спри да говориш глупости на други хора и ще бъде всичко наред.” Противоречиви изрази: “Мама казва , че ти си лош , но ти си добър;Мамо ти си мекотело , ти си идиот ,ти си шлака . Съжалявам , съжалявам….” Изрази демонстриращи индентифициране с желанията и емоциите на отчуждаващия родител: “Татко се чувства зле ,това е негова грешка , той няма пари.” “ Аз четох статия в едно медицинска списание ,където се казва че децата не бива да ядат Kinder eggs или сладолед защото те дават холестерол” “ Ти не трябва да ме водиш в съда и ако се държиш правилно в бъдеще той ще ти прости.Татко ми каза , кажи това на майка ти.” Несъответни за възрастта изрази:”Аз не искам да виждам баща ми защото той ме тормози психически системно.” “Какво?Ти ще се виждаш с този боклук?” “Не забравяй да изпратиш издръжката до мамината банка.” Индиректни атаки : “Татко смята да ме води на Дисни следващата седмица, но разбира се ако той настоява че е негов ред да бъда с него!..Ти си егоистка,баща ми има право.” “ разбира се ти предпочиташ твоя приятел пред нас. “ “ Аз простих на баща ми защото откровено той не може да престане да бъде безотговорна личност.” Майка ми казва , че тя никога не е говорила зле за баща ми ,въпреки че е имала причини да го направи.” Емоционално напрежение : “ Аз оставям играчките ,които мама ми купи в къщи , защото иначе баща ми ще ги изхвърли.” “Преди ходехме да се пързаляме на мястото където мама обича ,но баща ми не иска да ни води там , той казва че мамините приятели също ходят там.” ПОСЛЕДИЦИ ОТ СИНДРОМА НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДАВАНЕ ЗА ДЕТЕТО:
Статиите през последните десетилетия за последиците от развода върху децата покзават ,че тези деца не е необходимо да преживяват никакви други проблеми , както децата при ядрена война. Гневът и неспокойствието преживявани през целия процес на раздяла покзава тенденция към изчезване , щом се децата се върнат в рутината на живота си.Степента на конфликта и включването на детето в него определя нивото на последиците ,разрушителни за детето. В случайте на семейства , преминали през Синдрома на Родителско отчуждаване възвръщането в нормалността може да отнеме години или никога да не се случи. През това време има продължително емоционално натоварване под изискванията на отчуждаващия родител и съпротивителните действия на отчуждения родител, които са допълнени от съдебния процес и от собствените проблеми на детето – например юношеството .Успяването на тестовете в ръцете на опитните различни професионалисти ,повтарящите се епизоди на кампания на очерняне и продължителните удари върху другия родител , попълват времето и емоционалния живот на детето. Определяща за вариациите на бъдещия живот и последиците върху детето е мрежата от стратегии , която отчуждителя използва в процеса на индоктринация.Най-честа стратегия са употребата на фалшиви обвинения и жалби за сексуален тормоз. Този проблем бе вече изследван и изучен в средата на 80 те години в САЩ. Изследванията показват валидност на обвиненията в само 50% от случаите. Проблемът е продължил да се задълбочава до 1996 година , когато Конгреса в САЩ предприема съдебни мерки спрямо този, който прави фалшиви обвинения и носи съдебна отговарност за създадената ситуация. В нашата страна броя на гласовете ,включително и законови ,които се обявават срещу подобно поведение нараства , без да се предприема нищо реално досега. Може би най-пресиращ и натоварващ проблем за тези деца е факта че взаимовръзката с единия от техните родители е прекъсната. Липсата на единия от техните родители трябва да се квалифицира с термини на загуба на ден – с – ден взаимовръзки , на изучаване на възможности ,на поддръжка и ситуации , които нормално текат между деца и родители и между деца и баби и дядовци . Докато в случаите на смърт загубата е неочаквана и непредвидима, в случаите с Синдрома на Родителско отчуждаване тази загуба е колкото неизбежна , толкова и неоправдана /Cartwright,1993/. В полето на психологията развитието на собствените възможности и собственото его е засегнато , придружено с много други дефицити на това ниво.Детето се научава да манипулира и да остойностява взависимост от степента на лоялност към отчуждаващия родител . Емоционалната зависимост на детето се достига от отчуждаващия родител с целия спектър от тежки наказания , шантажи , изблици на афекти и физическа агресия с наказване – всичко това обикновено е постоянно. Ако си представим един отчуждаващ родител с неговите параноидни делузии , проявени с пълно избухваща форма , то задължително се налага да приемем възможния сериозен риск за физическата цялост на детето. В своя професионален опит аз съм установил случай на самоубийство свързано с Синдрома на Родителско отчуждаване. В заключение , трябва да се приеме , че става въпрос за тип на емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за децата и техните близки роднини. Накрая ние трябва да знаем , че говорим за въвеждане на идеи и убеждения съществено важни за личностовото развитие на детето , за сформиране на неговия мироглед и идеи ,които трябва да организират бъдещия му път и начин на живот.
ЗАКОНОВИ ПЪТИЩА КЪМ PAS /Синдрома на род.отчуждаване/
бичаен навик на брачните съдилища е мерките за контакти на родител- дете да се определят взависимост от желанието на детето и неговото необяснимо упорство за нежелание.Именно това е извънредна грешка на част от съдиите , още повече че това е и принципното оръжие на отчуждаващия родител , когато се започне кампанията на очерняне и ежедневна агресия срещу отчуждения родител. Моята основна препоръка е след като се вземе под внимание класификацията /лека , средна и тежка / на PAS диагноза, някои решения да се вземат без възможност за неизпълнение.Изследователският опит показва , че това е правилната посока. Clawar и Rivlin ,след огромен материал по този проблем , обхващащ 400 случаи при които съда решава увеличаване на контакта с отчуждения родител се наблюдава положителна промяна при 90% от взаиоотношенията между децата и техните родители. Тази промяна включва отстраняване или намаляване на психологичните , физически и учебни проблеми наблюдавани преди това.Трябва да се отбележи , че при половината от случаите решенията за виждане са взети срещу желанието на детето /Clawar &Rivlin,1991/.
Моят професионален опит с изследвана група от 50 случаи на PAS диагностицирани,като средни и тежки форми , при някои методи на традиционна психологическа терапия ,назначена от съда ,не се наблюдава подобрение на тяхното отчуждаване спрямо намразения родител и при някои които бяха включени на средна степен ,след комплексната терапия децата навлязоха в тежката степен на синдрома. Трябва още един път да се повтори , че са необходими твърде специални условия за развитие на PAS.Едното се отнася за дистанцията от време и място натрупана между детето и отчуждения родител и директния опит от програмирането на бягство и омраза с включване на детето.Натрупва се модел на поведение разсейване на взаимовръзките,липса на информация,отрицателни обвинения ,водещи до задълбочаване на вътрешните негативни усещания срещу отчуждения родител.Изложените обстоятелства правят възможна проявата на такова поведение ,каквото се изисква и е лесно за съдебната практика. PAS е чудесен пример за нарушение при което специалистите на умственото развитие и съдилищата трябва да работят заедно ,за да помогнат на тези деца.Нито едния специалист не може без специфичното участие на другия да помогне на тези деца /Gardner,2001 /.Това е без съмнение най-сериозно клатещия се стълб в моята професионална практика в съда. Аз започнах тази студия с изложение на проблем ,който се случва ежедневно в съдилищата в нашата земя. След което преминахме през дефиницята на проблема към значението на разрастването и пътищта на засягане на детето. Ще завърша с директивите и какво те обещават.На ден повече от двадесет областни съдии споменават в Испания PAS засягането. За разлика от другите държави като САЩ – където са на разположение законови мерки за разрешаване на проблема или Мексико Сити – който с последната реформа от септември на 2004 година , включва PAS в държавния код на заболявания , в Испания сме само в началото да приемем PAS за сериозен проблем и че игнорирането на професионалисти може да се превърне в по - тежък проблем , пред които се изправяме реално.Именно така бездействието , вместо голям акцент , предизвиква годишно да се натрупат хиляди жертви на този тип злоупотреба , неразпозната поради техническото ниво на законовите професионалисти.

Статия от списание Лекс –нова/Lex-Nova/,окт.-дек. 2005 г.
Jose Маnuel Aguilar Cuenca –психолог



_________________
Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Национален Форум "Моето дете"от 0 до 18 г. www.moetodete.com Форуми » Защита правата на детето. Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Google
 
Powered by moetodete.com © 2006- 2007 Моето Дете
Theme created by phpBBStyles.com | Themes Database
Translation by: Boby Dimitrov