Мариана
Site Admin- Педагог
Регистриран на: 02 Яну 2007
Мнения: 3257
|
| Пуснато на: Пет Яну 05, 2007 6:34 pm Заглавие: Разводът през очите на децата |
 |
|
| Цитат: | Д.Д.
Потребител:
Аз бях дете на разведени родители и знаете ли никак не ми беше лесно,защото ми липсваше бащината подкрепа и рамо,а баща ми беше от тези родители,които след като се разведат с майката считат,че са се "развели"и с детето си.Освен месечната издръжка,не получавах така нужното ми внимание и морална подкрепа в най-важните моменти от живота ми.За нищо на света не исках същото да приживее и моето дете,но нещата бяха непоправими и нямах друг избор.Детето преживя нашите конфликти,сълзите ми,раздялата,всичко, и това не остана без последствия.Преди време срещнах мъжът на моя живот,който е моето рамо,приятел и истински баща на детето ми,но миналото често се връща в спомените ми и страховете "дремят"там някъде в мен.Не зная как други деца преживели подобни ситуации са преодолели нещата,но ако тук намеря приятели,които да ме окуражат,много бих се радвала. |
Здравей, Д.Съветвам те да загърбиш миналото и да не се връщаш в мислите си назад,всеки отговаря за постъпките си.Хубавото е,че вече си срещнала мъжът на твоя живот и както казваш в негово лице детето ти е преоткрило истински баща.Няма по-голямо нещастие от това едно дете да израсне сред обстановка на скандали,насилие,грубост и неразбирателство между родителите.Мисля,че в такива случай по-добрият вариант е детето да продължи с единия родител,но да има спокойствие.Благодаря ти за доверието ,което проявяваш към нас,надявам се да ти бъдем полезни,както и да намериш тук нови приятели.
| Цитат: | Иванка Захариева
Психолог:
Да,такъв е човешкият живот, изпълнен с много горчиви спомени и тъга,особенно в случаите, когато родителите се разведат,но не могат да се запазят добрите отношения между възрастните.Тези случаи са много повече от останалите,на добри приятелски отношения. Много е трудно, от където и да го погледнеш особенно през детските очи. Според мен не е проблем разпадането на семейната двойка,защото могат възрастните да се разминават и да не си допадат по възгледи,гледни точки или отношенията да охладнеят.Това са доста сериозни мотиви за развод, с които искаме или неискаме се съобразяваме.Но, когато става въпрос за децата,там започва дивата ярост и себедоказ-ване, но какво точно не е ясно,уж е интереса на детето,а не е,уж е в името на детето,а не е. Драмата,която се разиграва пред детето е унищожаваща детската душа, а болката с нищо не може да се замени. Колко по-различно би било ако нещата се разграничат,това което са отношения между възрастните няма нищо общо с детето и то да не се намесва в тези отношения.Какъвто и да е бащата или майката, /макар че вече се формира позиция, че има хора,които не могат да бъдат родители/ детето трябва да го приеме какъвто е и да го цени и уважава като родител,а затова не трябва другия да пречи. Групата на деца с разведени родители нараства.Такива деца им предстои да приемат и уважават както родителя при когото не живеят,така и"новия"родител,с когото им предстои да живеят.Като че ли доста трудна задача за 'крехката" детска възраст?А ние възрастните как бихме се справили с подобна задача? На момичето,което е писало бих му предложило да погледне право в очите своите страхове, да им засвидетелства внимание, да ги отработи и да продължи напред, но без тях,защото иначе винаги ще ги носи със себе си и най-вече ще ги предаде като наследство на децата си,а те нямат нужда от това,нали? Щастието човек си го изгражда сам, но за това трябва да е подготвен, както и когато преодолява трудностите.Пожелавам ти много щастливи мигове в новото ти семейство,но недей да носиш облаците сама. |
| Цитат: | dudididi
Потребител:
Аз също съм дете на разведени родители.Бях на 14 като се разделиха мойте,една много деликатна възраст.Много съм плакала обвинявала съм се.В крайна сметка най-доброто решение е когато няма любов и за детето и за родителите е раздялата.Бях се нагледала на караниците на родителите ми,няма по гадно нещо от това родителите на едно дете да се карат и то пред него. |
| Цитат: | Мама
Потребител:
Познати истории, за съжаление българският манталитет е неповторим и вместо родителите да останат приятели и децата да не страдат, те се превръщат в кръвни врагове, а детето в буфер. И аз съм дете на разведени родители. |
| Цитат: | valentina.1979
Потребител:
И аз съм дете на разведени родители - бях на 7 г. При моите родители препирните започнаха след развода, не мога да им простя и това е оставило дълбок отпечатък върху личността ми във всякакъв аспект. Отношенията с родителите ми и преди, и към момента, са делови Crying or Very sad Ще направя всичко, което е по силите ми, децата ми никога да не преживяват това, на което съм била свидетел и в което бях принудена да стана участник аз. |
Момичета, важното е че сте станали личности и доколкото разбирам перфектни майки. Зная, че споменът от детството остава там някъде, но по -важното е да не се връщате назад..._________________ Добре дошли в НФ "Моето дете": Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г. www.moetodete.com
 |
|
